Дали бъркам?

Такива разследвания ми се виждат доста неприятни, може би в твоя случай - не на място. По-подхожда на госпожата в детската градина да разследва кой е дал идеята да се направи дадена беля и т.н., а не това да се прави при възрастни хора.

По мое мнение е добре да се слушат околните - само така се разбира кой какъв е. Поне аз само така разбирам. Но пък - от друга страна - да се вярва на някой, който твърди, че едикойси е казал нещо - също ми се вижда тъпо. Обаче забелязвам, че много хора вярват на такива твърдения и ги приемат насериозно - затова се въздържам от коментиране на други. Според мен - не бъркаш, че не си се замесила в разследването и че не е излязла от теб информация.

Като става дума за работа, абсолютно всяка подробност разнищвам, понеже нося отговорност не само за себе си, та да ми е все тая, че не ме интересува.
А за лични отношения обръщам пълно внимание също, защото се виждам само с хора, които ме интересуват на 100 %.
И така никак не е трудно и нямам моменти на такива въпроси.

"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"

Поне срещнах собствените си мисли, написани от теб.
Работя в змиярник. Не ми се смей, моля - наистина змиярник. Клюките, слуховете, интригите са нещо нормално и постоянно. Никога не съм наясно с това кой какво ми казва, каква клюка ми "снася". И впоследствие се оказва, че тази клюка ми вреди. А аз не съм надала ухо за нея.
Така че... не знам отговора на въпроса ти, но лично за себе си - мисля да продължа по същия начин, каквото и да ми донесе това. Просто клюкарщината ми е чужда - и по естеството ми, и по възпитанието ми, а заради "общоприетия клюкарски манталитет" не мисля да променям същността си.
Дано ти намериш отговора. Успех!

при мен интересът е професионален - занимавам се с управление на човешки ресурси.
извън това според мен е важно да знаеш кой как се чувства, евентуално какви проблеми има - създава се усещането, че не си сам, макар че никой друг няма да ти реши проблемите.
и рядко споделям с външни лица тази информация - освен ако не е в полза на лицето.

може би там и тогава друга съм била...

Знаеш ли - понякога стремежа да се опазиш на всяка цена от клюките те вкарва точно в тая зона. Получава се като "тя го заряза и всеки ден говори на приятелките си колко му било зле" . Извън професионалния интерес кой как се чувства не бива да се взираме в другите колеги.

Рано или късно всичко стига до ушите ми
Особено когато ме касае

Дали ще дам вид че знам
или ще ги отсвиря
много рядко има връзка с тях
и много често с това, как виждам себе си.

Решаването на конфликти в офиса е функция на шефа
Има ли конфликти в офиса
и не се решат от шефа
избухват в лицето..след време.

Petition

Нормално е да не помниш. Не си клюкарка, нито празноглавка, та да помниш глупости. Имаш си по-важна работа за ума. Просто не показвай познания, които можеш да не покажеш. Последствията са отрицателни за теб. Тъй де, разбрала си го вече. И аз много неща не показвам че знам. Щото следват много проблеми. Хората са прекалено близо до животните, когато става дума за човечност ... Очакваш разбиране а получаваш усещане за прецакване. Щото всеки гледа от своята гледна точка и вижда всичко в рамките на своя програмен език ... Кой знае какви мисли е предизвикало това събитие - със сигурност те подозират че нарочно криеш източника. Защото хората са свикнали да се впечатляват от клюкини и за тях е непонятно как няма да запомниш "кой е тоя". Въпрос на мироглед. А от подозрение няма как да избягаш. Затова не даваш повод да те подозират. Тва малко като приказката - по-добре да мълчиш и да те мислят за свиня, отколкото за грухтиш ... То може да не е грухтене, ама на глух да му обясняваш разлика между тъпан и гайда е доста трудно ...

Бла бла бла, кой не заспа ?


[линк]

Всъщност хората и обичайната ситуацият налага ли да казваш откъде знаеш нещо?
В смисъл ако заемеш принципната позиция че не споменаваш имена, но казваш своята позиция за общото благо и това да е известно предварително приемлива ли е за твоето обкръжение?
Така де като репортерите- никога не си издават източниците...

ми бъркаш ами, запаси се с няколко диктофона, пускай ги постоянно, събирай разговорите, подреждай по тематика / например колко е гаден шефа- вчера ме ущипа по гъза/ некоя миникамерка спретни, събирай и там база данни /тва е, а не клюкарство/.
И изведнъж ставаш незаменима в службата

В начина по който реагираме на света няма "правилно" и "неправилно". Ти си избрала този начин не защото е правилен, а защото отразява твоята същност. Или по-скоро начина е избрал теб:)))

Но ако имаш съмнения дали не е по-добре обратното, просто опитай. Така ще имаш едновременно пълна база данни.

Ако можеш да устоиш на цялата плява която те залива в тоя род неща, ако можеш да им обръщаш внимание без това да те изхабява и да изцежда силите ти в излишни (според мен) неща, и ако накрая виждаш полза за себе си като личност поне в един единствен от всички тия случаи...значи може да поработиш в тази посока.

Може би е време да смениш фирмата, ако толкова се е заблатила..
Нали знаеш онази приказка. "Не е толкова важно колко пари изкарваш от работата си , а какъв ставаш докато я работиш. "

ние с теб май работим на едно място

и квоооу? някой ши ли си носа?
вдигам темата, че ми хареса.
изразила си моите мисли. и аз се дистанцирам от клюки и интриги, не за друго, а просто защото не изпитвам любопитство и потребност да участвам в тях. но в предвид факта, че те са в основата на общуването в тая малка нездрава общност, за да те приемат по-добре "членовете" й, трябва да си като тях...

интересно, и аз стигнах до идеята за пускане на слух за себе си, сега обмислям как да го направя...

Или пък всяка работна среда в България прилича на съседната, на още по-съседната и т.н. ... Нали се сещаш Любен Дилов какво беше казал по повод "селските идиоти"? (същото важи и за клю-клю-то) - "Толкова сме малко, че си нямаме селски идиот, та се налага да се редуваме." Или нещо в този смисъл - не претендирам за точност на цитата.

"легендата"...колко точно казано
да пишеш по често ей, че ми се четат смислени неща

а аз едва ли ще се заплета. те ще го сторят. аз само
ще дърпам конците и ще се подсмихвам отстрани...

По повод въпросите накрая:
Да! Давам ухо! ... Както и вземам ухото в ръце, когато някой "не слуша"!
Не! Не е добрият начин! Нали работиш с хора, а не с предмети.
Да държиш дистанция е като да те намират за "излишна". Най-малкото могат да те намесят в някой неразрешим спор... и да оставят нещата да ги сбъркаш ти. Ама няма страшно - и на това си има решение. Темата не е добре ориентирана в посока, но пък принципно става ясно за какво иде реч. Много хора са се чувствали така, но по някое време им писва и "става каквото ще става"... /Имам предвид - избягвай резки ситуации и мнения по теми, които не те засягат пряко/
Дръж се възпитано и прояви уважение - когато бъркаш на някого в окото, поне му се усмихвай! ;) До колкото разбирам - проблем все още нямаш!