Мъртва ли е учтивата форма?

Днес интимниченето и лекомислените обръщения ни заливат навсякъде. Не говоря само за интернет, даже не говоря за интернет, където неписано правило е да се говори на "ти", визирам културата на улицата, ежедневието ни, живота ни...Сякаш навсякъде непознати се стремят да се държат така, все едно ни знаят от люлката или поне от училище. Бабата в автобуса, продавачът на сладолед, сервитьорката, продавачката...Никой не желае или не може да си спомни, че към непознат човек се иъползва учтива обръщателна форма.
Лично на мен мие безкрайно неприятно подобно поведение. И се замислям, изчезнало ли е доброто държание в наши дни и ако не, каква почва все още има у нас?

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

Че ми каже той на мене-он,като я съм Вие. Нали

като ми се доработи,сядам и чакам да ми мине

Миличка и мен много ме дразни, когато някой напълно непознат ми заговори на "ти". Гледам категорично да се придържам към учтивата форма на обръщение и да спазвам етикета. Само ако събеседника ми пожелае да минем на "ти", тогава, но пак ми е трудно особено ако е човек, който ме респектира и буди у мен уважение. Това обаче предполага по-чест контакт иначе за еднократните такива се придържам към етикета, т.е. към учтивата форма.

Ми така де, Вие съм Може да съм вие само ако имам въшки или шизофрения

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

Става въпрос и за нящо друго...Сякаш цялото ни общество е забравило, че някога учтивата форма е съществувала. Не само, че не ти се дава избор коя от двете да използваш, ти-то се налага директно.

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

Още по- неприятно е простоватото фамилиарничене на "вчерашни" водещи, репортери и прочие, особено в електронните медии, които негласно са се споразумели да се обръщат на "ти" към авторитети от различни области, които заслужават малко повече, макар и формален според някои, респект.

В този случай проявявам завидно безразличие, което обикновенно прикривам под думата толерантност и си казвам "те да си правят каквото искат, стига мен да не ме закачат"

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

Хич не се давам без словесен "бой"! Правилно си забелязала, то това "дърпане" по кривата в посока гравитацията е не само в начина на говорена... в отношенията между хората, в злобата, агресията... грозна картинка!

Мдам, хората днес не могат да говорят. Правят изричения с три думи, от които две ще са с грешки, ако са в писмен вид и се стряскат, ако употребяваш повече от една сложна фраза на час. Какво стана с изкуството на разговора, с играта на смисъл и красотата на думата?

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

И аз си мислех точно за това. А има толкова красиви думи... да не говорим, че децата вече пишат "6" вместо "ш", "4" вместо "ч". Шльокавицата превзема бавно и неусетно!

Не знам въобще доколко изкуството на разговора задълбочено се е изучавало или е било на почит по тези географски ширини. Много са далеч от нас маниерите на дворцовите аристократи от Страната на изгряващото слънце. които са си разговаряли с дамите в мерена реч. И само там ли?!

Пипи, разбира се имах наум салоните на френското Просвещение, но тук не става дума чак за това. Замисли се, една единствена дума като "таковам" може да бъде и десетте части на изречението едновременно. Не, не е само в българския, нито само у нас, но Стрейнд го каза добре - забравяме толкова удивителни лексикални богатства.

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

Аз пък имах наум не само тези салони, а и онези, далечни за нас люде, които са се обяснявали в любов чрез хайку. Един Оскар Уайлд да се изучаваше по- обстойно у нас ( защо не и в програмите за средно образование) и неговите беседи в "Упадъкът на лъжата" , би дал принос за респекта към изисканото слово.
А другото е въпрос на динамични процеси в начина ни на живот и оттам на словесно изразяване, които могат да бъдат осмисляни и критикувани, но надали и променяни.

Говоренето на вие ме спасява от псуването като каруцар. Това е индикатор, че съм бясна :)))

са забързани.

навсякъде ми говорят на ти... Даже и на "момиче"! Което, може би, трябва да ме радва Аз , обаче, си говоря на Вие, и те - искат или не - започват и те на Вие! А за сервитьорките - ами, надяват се, жените, че като установят близък контакт ще получат по-голям бакшиш. Виж, козметичката няма как да не ти говори на "ти" като ти гледа голите прелести, пък и, как се казва "Моля Ви, вземете ми още малко триъгълника?!?"... но, според случая и обръщението - не може съвсем непознат да ти говори на ТИ. Днес един дядо хвана дребната да я качва по стълбите, и аз не знаех как да му кажа да я пусне... И той ми вика - "не се бой, ще я кача" и аз му казвам "ВИЕ ще я качиТЕ, но тя не може сама да слезне!" И си я прибрах. Ама, айде, за дадото е ясно - той си приема хората общо... Но другите... Права си, нещо учтивостта хич я няма...

Моля ти се, не ми говори... Днес мен ме нарекоха "сладко пате" и едва ли имаш идея колко се ядосах. Въобще, как ме виждаш мен като СЛАДКО ПАТЕ ?!?!?

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

Ужасно много се дразня когато сервитьорка или продавачка ми говорят на ТИ. Аз продължавам на ВИЕ, а тя изобщо не хваща разликата. Понякога си мисля, че аз не съм наред. Че в днешно време спазването на дистанция е излишно. И въпреки това - не мога !!! Не искам .

Значи Ви харесват, многоуважаема госпожо РадвайТЕ се, докат' може !

Във фирмата учтивата форма се употребява само ако искаш да ескалираш проблем... През другото време са правим на много "френдли" и си говорим на ти, на малки имена и умалителни. Знам, че не е само при нас така, а почти навсякъде в по-големите и с чуждо участие. Четох даже в големите книги, че това е един от елементите да почувстват служителите си "голямото семейство"...
Честно да си призная, учтивата форма я използвам повече с манипулативна насоченост