Липсват ми!

Къде са проповдниците,Гурутата,Наствниците тука? Какво стана ,липсват ми! Ами сега като няма кой да ми каже какво да правя и как да живея -губя посоката! Регистрирани или не,със или без никове-моля пишете,някак празно е без вас тука. Липсва ми поуката,размисъла,идеята......всичко! Не искам да споменавам имена,но все пак....Хора,липсвате ми ,наистина!

"Къде са проповдниците,Гурутата,Наствниците тука? Какво стана ,липсват ми!"

Искам да споделя какво мисля и чувствам аз. Честно казано на мен не ми липсват. С известно облекчение установявам, че наистина ги няма. Вече не влизам със страх, че ще ме посрещне поредното размахване на пръст, самоизтъкване, не премерено и ненужно заяждане. Безразборното тиражиране на теми и темички с кухо съдържание. Радвам се, че не срещам заядливи въпроси, заплашителни и осъдителни фрази. Че горделивите самохвалковци се по снижиха. Лично на мен не ми трябват такива. Смятам фалшивите авторитети за излишни, крайно вредни и по никакъв начин няма да съдействам да бъдат създавани, толерирани. Ако ги има, се напрягам наимоверно, усещането, че се намирам в кварта.на кръчма се засилва и ставам неспокоен, изнервя ме. Без тях сега наистина ми е спокойно. Много по-спокойно.

И аз се чувствам така! Исках да разбера дали съм единствената-явно не съм и много се радвам.

ОК! Искам само да допълня споделеното с това, че имам страхотен нюх и просто ги подушвам, ако се преродят - език, стил, често използвани ключови думи. И как се спасявам: вече бягам от тях като Дявола от тамяна. Правя го, защото ми е по-здравословно, изявите им не ми помагат. Нямат шанс да съм им събеседник. Мисля, че това е един от начините да допринеса да не виреят на наша почва, да не съм съучастник в поредното им възвисяване, самозабравяне. Така бих спомогнал да си намерят истинското място - като редници, сред равни. А може и да им помогна, знам ли?

Наистина ли се радваш? Те не ти ли помогнаха с нищо ама напълно с нищо?Помислили си ама наистина си помисли 4е те с нищо не са ти помогнали.Ако това го помислиш не си 4естна към себе си а само искаш да си приятна на неприятелите на Алки.А дали те имат право или хората като зависими ги е страх да не бъдат прятни на мнозинството? А това 4е е мнозинство не озна4ава 4е има право .Май много хора тука много се оби4ат да са прави, но това е нормално за зависимите Много оби4ат да пишат и да се радват на написаното но дали е правилно?

Здравей,Инна! Ако ти отговрям въпрос по въпрос ще излезе особено тъп и безсмислен пост,тъй като смятам,че всичките ти въпроси се свеждат до един единствен. И така: незнам кои са приятели и неприятели тука,незнам кое е мнозинството и кой за какво се бори,не съм участвала в спорове,интриги или "наддавания" тука-лесно се проверява-във форума. Никога не съм споменавала имена,няма и да го направя,мисля е против правилата и каноните на форума и на принципа на нашата анонимност. А сега по същество: никога не ми е помагало заплашителното размахване с пръст, никога не ми е харесвало някой да ми казва ,че е единственото ми спасение и няма да стигна до никъде,ако не Го последвам,не му се доверя напълно,изцяло и само Той е Истината и Пътя и Светлината! Е,нали има Висша сила...аз трябва да си знам,че съществува,но "Пророка" тука на Земята е един и други няма и неможе да му се противоречи. Това твърдата любов ли е,какво? Или поредно проявление на нечия болест.Не е мойта в случая.Разказвам само факти. Мислех,мила Инна да приключа до тук поста си,но някак ми се ще да ти кажа и още. Нормално ли е така жестоко да се разделяме на отбори и лагери,че когато отказвам да комуникирам с един човек-да бъда наказана и низвергната за това от "неговия лагер". Аз не съм запозната с правилата на АА,ти обаче си-какво означава това? Не сме ли всички от една и съща страна на барикадата? Тогава..какво делим,за какво се борим всъщност...Тъжно ми е и жалко...За всичко,което се случва тук.Защото то се случва и в реалния ни живот- всеки ден.....Същото...Надявам се да съм ти отговорила, не съм искала да засегна или обидя никой тука,мисля да не съм го направила. Лека и трезва вечер на всички!

Нашата егомания изкопава две катастрофални клопки.
Или настояваме да се разпореждаме с хората, които познаваме, или прекалено много зависим от тях.
Ако прекалено много разчитаме на дугите, те рано или късно ще ни изоставят, защото и те са хора и не могат да откликтват постоянно на нашите искания.
По този начин нашата нестабилност нараства и започва да ни измъчва.

Обикновено когато се опитваме да подчиним другите на собствените си желания, те се бунтуват и сериозно ни се противопоставят.
Тогава развиваме чувство на обида, преследване и желание за мъст.

Стъпка 4
----------------------

Не знам защо като четох последните ви постове, Ина и Независима, и се сетих за този пасаж от 4-та стъпка.

“...Не сме ли всички от една и съща страна на барикадата? Тогава..какво делим,за какво се борим всъщност...Тъжно ми е и жалко...”

Подписвам се и аз под тези думи.
И преди многократно се опитвах да го изкажа и докажа - и тук, и другаде. В повечто случаи без резултат. Затова и на мен ми е тъжно и жалко.

Незнам защо,но това,което написа - за 4та стъпка в случая ми повлия много повече от всички напътствия,заплахи и тиради,които съм слушала тука,извън тука и където и да било другаде. Явно има значение кое, как и от кой се предствя и приема същевременно. Блгаодаря ти за пореден път! Лека вечер ти желая!

Аня, не съм забравила и ще ти пиша.Просто си ми особено голям авторитет и мисля какво да ти пиша. Знам ,че си от нашите,ама все още мисля-да не се "излагаме пред чужденците"

Удоволствието е мое

Пак ти казвам, не знам какво точно ме накара да постна тези редове, защото не си падам много по цитатите.
Но ето че имало защо.
И на теб лека вечер!

Пак се надушихме май! Благодаря ти пак за всичко-за удачните постове,мисли,идеи,включвания-всичко! ЛЕКА И НА ТЕБ!

Здравейте,
Гледам и не вярвам на очите си. И на мен не ми се иска това да продължава. Просто казах свободно мнението си. Мисля, че които влизат тук са достатъчно интелигентни, за да различават сламата от плявата. И днес усетих това. Не, видях го с очите си, Те са го направили. Стана ми много приятно, защото днес, 4 юни 2007 г. активираните теми са рекордни - ДЕСЕТ. Гледах и не вярвах на очите си, затова отново проверих - ДЕСЕТ СА!!! И се замислих на какво ли се дължи, май доста отдавна не е било такъв наплив, или греша. Активизираме се значи, а от това пък значи, че няма нищо тревожно. Започвам и аз да мисля някаква тема, че май останах назад. Тази вечер не, защото ще ви чета. Става ми все по-интересно, полезно...
Лека вечер на всички. След малко добро утро и трезвен ден!

Мила Независима, прочете ли какво цитира Некой от 4-та Стъпка?...
Никак не желая да запълвам дупката след липсващите, отстранили се (временно!) авторитети, не ми харесва мястото и не ми е удобно на него. А Втора традиция на АА определя единствения ни авторитет.
Не съм ти отговорила на постинга за да ти намекна нещо - просто споделям написаното от теб и имах нужда да го кажа, защото бяха за мен важни думи.
Ще ми пишеш когато имаш нужда и когато решиш. А нали и без това тук си говорим. И това ме радва.

Хей,007007! Здрасти! Да не си се напил пак,братко "знаем,че обикновено влизаш пийнал тука", сега какво те води насам?! Радвам се много да те видя,честно казано! Да-темите са много и много хора пишат тука пак. И се надявам и много още други да се завърнат,защото незнам дали си спомняш много хора изгонихме....Щото бяхме много велики и не търпяхме чуждо мнение...Не знам дали и това си спомняш,но аз го помня....

Да,Аня,права си! Аз нямам авторитет, винаги съм се стремяла да нямам-може би е резултат от алкохолната ми болест,а може би съм си такава,но именно "набиването" и "натрапването" на авторитети ме отблъсна от АА за сега. Защото за сега това видях- Вождове,Гурута,Проповедници и "задължителни стъпки" и "бой през ръцете",ако не слушам и не спазвам указанията на Гуруту. Това ли е АА? Кажи ми? Аз незнам,аз съм неука по темата и искам да се науча! За това пиша тук и за това ви питам-кое е нормално и е така и кое не е?

Трядиция Втора:
За нашата обща цел има само един върховен авторитет Този на любящия Бог, така както Той се отразява в груповото ни съзнание Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват.

А всякакъв авторитет, ако си го имам, е всъщност в мен, не в другия човек. В смисъл: това, дали някой е за мен авторитет, зависи от МОЕТО мислене за него, моето усещане на негована стойност за мен, моето решение да си го приема за авторитет, моята нужда от такъв, а не друг авторитет - не толкова от неговите усилия или решение да ми стане авторитет... Това простичко нещо го открих покрай работата ми с деца. Те така го усещат и според мен са много прави. Обичам да се уча от децата!

Да, и аз знам много неща покрай децата-бях на 10 като се роди сестра ми,беше страшна ревност,болка и чудо,Това са 10 години все пак! И аз бях сама.Ама едва ли тва е повода да почна да пия, съмнявам се.......Просто разбрах,че не съм центъра на Вселената и на никой не му дреме за мене.....А това не е малко,нали??!!!!

Извинявам се за разводняването на темата,за безсмислените постове,за "дъвките,които си разтягах цяла нощ",не съм го направила нарочно,не съм се напила или там каквото бихте ме обвинили или не.....Просто участвам с душа и сърце в този форум и за това е така,моля да ме разберете и да ме извините....Лека нощ на всички!

Здравей Независима,
Мисля си, че ние с теб много си допадаме. Може би, защото май сме извървели почти един и същ изначален път в първите ни стъпки на трезвеници. Или може би, защото сме се борили и се борим за нашата независимост. Различаваме търгашите, алхимиците и без страх ги сочим с пръст. Бунтари сме и като такива няма как да не оприличават поведението ни с перманентно пияни. Така им изнася, защото това, което казахме май бе вярно, горчивата истина.
Помня, как да не помня онази буря. Помня, защото от 75 дни съм в тотален конфликт с онази пикня бирата. Разведохме се. Бях много засегнат, но за първи път в живота си не се лекувах по до болка познатия за всички алкохолици способ. Помня всичко, дори всяка своя дума тук. Па дори и твоите. Не съм забравил, че ти най-много дискретно, а някъде и почти открито ме подкрепи. Май също го отнесе за това. Не се ядосвай. Виждам, че и ти като мен не съжаляваш. Давай, искам вече по-рядко да се обръщаме назад, а повече да да гледаме напред.
Радвам се много да те видя, честно казано! Лек ден! И..., ВНИМАВАЙ В КАРТИНКАТА! Това ти го казвам с право в целта насочен пръст - на лявата ръка!