Въпрос свързан с...

...раждането.

Всички жени малко или много се страхуват от раждането, защото е болезнено.
Има ли начин болката да се избегне и какви са техниките?
Умирам си от любопитство.

По-шеметна от всякога, yes!

Ако раждането беше като ходенето на тоалетна, можеше и да няма болка ..
Едва ли някой ражда без болка, била то преди или след това.
Няма начин да заспиш и да се събудиш с бебе до теб, без нищо да си разбрала и без нищо да те боли.

Deni4ka sladka - 13.07.2005
Viki drebka- 16.03.2007

Мога да ти кажа моя опит какво показа.
Първо:От всичко прочетено от една страна, когато хотидох да раждам се оказа че не съм наясно че напъните сами по себе си не болят, което при толкова изчетена литература и досега ми е странно защо никой не го беше написал в прав текст. Както и да е.
Второто: дишането наистина помага, знаеш колко се натоварва организма ако решиш да тичаш с всички сили и колко ти се учестява дишането, нали. Е при раждането натоварването е дори по-голямо, но няма какво да те принуди да дишаш толкова дълбоко и учестено както когато тичаш. от недостига на кислород болката много се увебичава.
Третото: От всичко най-много ми помогна това което ми каза една акушерка минавайки край мене в предродилна зала: Стискай рамката на леглото като започне да те боли, за да не си стягаш корема. ?овек няма как да не се стяга като го боли, но като стискаш с ръце, пренасочваш този импулс от мястото на болката. Ако си стягаш коремната стена при контракциите на практика противодействаш на матката и това стягане увеличава значително болката която изпитваш в този момент.
Толкова от мене нека кажат другите мами кое доколко им е помогнало.
Лично аз отидох да ставам герой ама... не ми се видя чак толкова геройско щото с горепосочените трикове чак последните 5-6 контракции ми се видяха осезателни като болка. Предишните, макар и да траяха почти 10 часа, не ми се видяха по-сериозни от болезнен цикъл.

Чудесни идеи..
Аз не мога да се оплача от ражданията си..Болезненео е, но се издържа..и..не е страшно.Най-болезнено ми е било когато ми пукнат околоплодния мехур и водите изтекат...докато се стигне до пълно разкритие..
На много места го правят , за да съкратят родилния процес..
Последния път така се случи, че постъпих в болницата посред нощ и никой не бързаше да ме изражда..,поради което оставиха на Александър да се бори...За първи път само детето си пукна мехура и...ми се струва,че макар да беше относително едро бебе, болките бяха по-поносими (може пък на 5 път да се свиква съвсем..и..като се събудя- до мен бебче..., пък аз нищо да не съм усетила)
..
Според мен, най-важното условие е майката да е спокойна и да не се страхува.Раждането е естествен процес..Ако си подготвена и ако дишаш правилно- болката е съвсем поносима.
..
Напоследъ ксе говори за раждането под вода като алтернативен метод, който е най-близо до природата и най-безболезнен за майката и за детето (като преход)..Нямам наблюдения върху деца родени по този начин, нито познавам майки, които са се възползвали..Ако има някоя мама- да сподели опит..

ох... и аз доста съм се попритеснила... какво ли не изчетох по повод ражданията... ама като чета ми става лошо и бягам да си легна... особено като четох за епизотомията - УЖАС... не искам такова нещо!

последните новости са раждане във вртикално положение - родилката е клекнала или на колене на леглото и се държи за едно платнено въже с възли, което виси от тавана, или в "кучешка позиция" хваната за облегалката... според МЗО най-лесно и естествено е бебето само да слезе на долу с помощта на гравитацията, и майката да е само помощник - не че не боли, ама било по-хуманно... за раждането във вода четох, че е добре, защото успокоява, но единствния недостатък е, че е в полулегнало положение и е по-трудно слизането на бебето по родовия канал...

отричат и предварителното пукане на водите, точно заради болката... но, за съжаление много малко клиники се съобразяват с препоръките на МЗО, точно защото са препоръки, а не са изисквания... точно по същата причина жените по 1-2 пъти в месеца облъчват себе си и бебчетата си на УЗ от любопитство, без това да е необходимо... препоръките са 3 пъти по време на цялата бременност - по веднъж за всеки триместър (това, ако няма усложнния и бременноста протича нормално, разбира се)... и пак по същата причина майките сами си избират цезарово сечение, без да са наясно за многократно по-големия риск...

мразя да ме боли... не издържам изобщо на силна болка (обикновено припадам, колкото и да се мъча да остана в съжнание) , но след всичко прочетено от най-различни източници, за себе си реших, че отивам да раждам нормално (дай БОЖЕ!!!), с възможно най-ограничена лекарска намеса...

Изобщо не мога да кажа, че съм имала болезнено раждане. Имала съм менструални периоди, които са били с пъти по-тежки. Има милион и една нови техники-като започнеш от дишане, акупунктура, хомеопатия, инжекции за обезболяване, упойки, алтернативни раждания(активно и водно) и какво ли още не.
За мен 90% болката е насадена от много гледане на телевизия. Мдам.

идеално средство срещу болката. Моето секцио беше с епидурална и въобще не разбрах какво е болка, предполагам при нормално раждане би трябвало съвсем нищо да не усетиш, поне раждалите нормално казват, че се възстановявят по-бързо от секциото.
Мен въобще не ме беше страх, може би и затова не ме болеше, но си знах, че ще съм с планово секцио от самото начало и се бях настроила.

Хей в страшна грешка си за епизотомията. Първо не боли, второ я усетиш, че ти я правят въобще, я не. Трето, спестява ти разкъсвания и много по-бързо раждаш. Възстановяваш се за няколко дни. Аз имам две епизотомии. Втората ме питаха искам ли я 0 въобще не се замислих - ДА твърдо :))).

Много важно е да си напълно наясно какво те чака, за да не те е страх. Трябва да си спокойна и уверена. Раждането не е болезнено - след едно 38 часово и второ само за 3 ч. - мога със сигурност да заявя, че първия път станах жертва на прекалено прегрижване от страна на докторите. Е втория път имах късмет да нямаше никой наоколо, освен гинеколога (приятелче - бистрихме клюките), което доведе до малка паника в родилна зала, че нямаше кой да му асистира накрая, но като се стигна до там всички се събраха. Кеффф Кефф - така ще родя още поне 2 пъти :)))...

Поздравления за решението! Сигурна съм,че ще се справиш и после ще разказваш как си очаквала да е много по-болезнено преживяване..

дано сте прави...

колкото до епизотомията - става ми лошо само като си помисля... сигурна съм, че не го искам! колкото и големи да са разкъсванията едва ли става дума за късане на цял мускул, а епизотомията (до колкото съм запозната) си е точно това - рязане на тъкани, мускули и нервни окончания на перинеума...

Благодаря ви за отговорите!

По-шеметна от всякога, yes!

Миличка, нищо подобно. Спираш да четеш и това е. Перинеума е доста далеко от епизотомията. Тя обикновено завършва с 2-3 шева - понеже не е и 3 см. При разкъсвания можеш да си отнесеш и 20 шева. Те разкъсванията са си няколко епизотомии едновремено :))). Недай Боже е вътрешни за има.

Ако си решила да раждаш нормално и това ще се случва в БГ вероятноста да те размине е 5 %, по-добре събери сили за това, повярвай, че е безобидно и не носи никакви последствия. Ще се смееш след време като мен, на това че си се притеснявала дори за такава малка глупостичка като епизотомията... Имаше една тема с много ражданици вътре и там бях попаднала на едно майче дето разправяше, че при епизотомията й засегнали огромната вена на бедрото и изгубила 100 кг. кръв и как не умряла от това.... Според мен пълни фантасмагории, но ... страх с големи очи

Спокойно и леко раждане ще имаш. После да дойдеш да се похвалиш.

и аз четох нещо подобно в архива... и на мен ми изглеждат пълни щуротии...
но... мен си ме е страх...
а за разказването - със сигурност...

На всички бъдещи мами и скам да кажа, че няма нищо страшно в раждането.Лично аз бях готова на всичко, което прецени лекарят ми само и само да родя здраво бебче!
При мен раждането започна с изтичане на водите, регулярни и болезнени като силни менструални болки контракции и приключи със секцио по спешност.
Всичко беше ОК само дето след раждането вече осъзнах какво се е случило, преди това си мислех само как ще е бебчето.Не ми пукаше от болки или каквото и да било.
Само да вметна, че преди да забременея дори като чуех за раждане ми прилошаваше и ми се подкосяваха краката.

Не е страшно!Мога да кажа че съм щастлива че имах възможността да премина през тези сладки болки!

Пожелавам Ви леко раждане и зрави бебчета!

"там бях попаднала на едно майче дето разправяше, че при епизотомията й засегнали огромната вена на бедрото и изгубила 100 кг. кръв и как не умряла от това.... Според мен пълни фантасмагории, но ... страх с големи очи "

Не знам кое е било това майче и не знам какъв е бил конкретния случай, но от моя опит мога да ти кажа, че си е съвсем възможно и да не са фантасмагории.

По принпип "масовата" епизиотомия, която правят е наистина само няколко (2-3) сантиметра и наистина щади перинеума от преразтягане и разкъсване и възстановяването е много бързо и лесно. Изобщо не се усеща срязването, а шиенето е бързо и под местна упойка. След няколко дни вече не се усеща нищо! Вярно е, че е масова бг-практика на 95% от първескините да им правят епизиотомия за "по-лесно", въпреки, че може и да се мине без. Но НЕ Е нито страшно нито толкова болезнено!

Но има и редки случай (за съжаление какъвто беше и моят преди 5г), когато се налага доста по дълбоко срязване , със засягане на много слоеве и по погрешка в моя случай - срязване на някаква артерия с много голяма загуба на кръв ( над 2л)... Като сравнение - подобна интервенция докторите казаха, че била по-тежка и от секцио...
Слава богу подобни случай са много, много редки изключения, но наистина не са "фантасмагории".

Няма нищо по-хубаво от това да се роди бебе. Просто си го мисли това през цялото време и си го повтаряй. След като изчетох една камара литература по въпроса, аз твърдо реших да родя по естествен път и с нетърпение броях дните до термина. КАто ми започнаха контракциите седмица по-рано посред нощите , аз даже не разбрах, не бях сигурна ще раждам ли или какво.. И тогава като ме "хванаха лудите" да чистя цялата къща, та така до сутринта, в болницата отидох чак в 11 часа, седем часа след като се почна. Та мисълта ми е че отначало е песен.Даже не бях сигурна ще раждам ли или какво, та като ми казаха че имам разкритие и момента е дошъл аз бях на седмото небе. Само дето като ми спукаха водите(те тука така ги избързват че не им се занимава по много) и се почнаха големите мъки. Мен много ме боля, но това си е най-сладката болка на света и дай Боже ако трябва да раждам пак, пак по естествен начин ще искам да родя. Да ама само дето след като издържах без никакви лекарства до 9 см разкритие и беше време да напъвам, ме изкараха спешно за секцио, защото сърцебиенето на бебчо спадаше драстично( вярваха че е стискал пъпната връв). Та така след общо 12 часа и при най-голямото ми желание да родя по естествен път баш накрая ме приспаха и аз проспах цялата работа, събудих се час и половина по-късно, всичките роднини вече бяха видяли сина ми, а аз най-накрая. Но най-важното е че сега си имаме здраво, прекрасно момченце. Мисли си за бебчо през цялото време и най-важното - дишай дълбоко. Стискай нечия ръка или рамката на леглото, не знам дали при теб ще е така но аз място не можех да си намеря, много неудобно ми беше леглото и мъжът ми трябваше да ми поддържа краката в определено положение. не преставай да си мислиш какво прекрасно създание ще имаш. Само няколко часа болки, а после ще му се наслаждваш цял живот!
Всичко ще е наред! Успех!



Nqma nishto po-hubavo ot tova da se rodi bebe. Prosto si go misli tova prez cqloto vreme i si go povtarqi. Sled kato izchetoh edna kamara literatura po vyprosa, az tvyrdo reshih da rodq po estestven put i s neturpenie broqh dnite do termina. KAto mi zapochnaha kontrakciite sedmica po-rano posred noshtite , az daje ne razbrah, ne bqh sigurna shte rajdam li ili kakvo.. I togava kato me "hvanaha ludite" da chistq cqlata kushta, ta taka do sutrinta, v bolnicata otidoh chak v 11 chasa, sedem chasa sled kato se pochna. Ta misulta mi e che otnachalo e pesen.Daje ne bqh sigurna shte rajdam li ili kakvo, ta kato mi kazaha che imam razkritie i momenta e doshul az bqh na sedmoto nebe. Samo deto kato mi spukaha vodite(te tuka taka gi izburzvat che ne im se zanimava po mnogo) i se pochnaha golemite muki. Men mnogo me bolq, no tova si e nai-sladkata bolka na sveta i dai Boje ako trqbva da rajdam pak, pak po estestven nachin shte iskam da rodq. Da ama samo deto sled kato izdurjah bez nikakvi lekarstva do 9 sm razkritie i beshe vreme da napuvam, me izkaraha speshno za sekcio, zashtoto surcebieneto na bebcho spadashe drastichno( vqrvaha che e stiskal pupnata vryv). Ta taka sled obshto 12 chasa i pri nai-golqmoto mi jelanie da rodq po estestven put bash nakraq me prispaha i az prospah cqlata rabota, subudih se chas i polovina po-kusno, vsichkite rodnini veche bqha vidqli sina mi, a az nai-nakraq. No nai-vajnoto e che sega si imame zdravo, prekrasno momchence. Misli si za bebcho prez cqloto vreme i nai-vajnoto - dishai dulboko. Stiskai nechiq ruka ili ramkata na legloto, ne znam dali pri teb shte e taka no az mqsto ne mojeh da si namerq, mnogo neudobno mi beshe legloto i mujat mi trqbvashe da mi poddurja krakata v opredeleno polojenie. ne prestavai da si mislish kakvo prekrasno suzdanie shte imash. Samo nqkolko chasa bolki, a posle shte mu se naslajdvash cql jivot!
Vsichko shte e nared! Uspeh!

Всеки се притеснява от самото раждане,няма как.Аз родих със секцио с епидурална упойка ако ти кажа че не ме е било страх ще те излъжа,но си мислех само бебето и аз да сме живи и здрави.По време на оперцията нищо не усетих после понаболява малко но то пък неможе без хич.
На втория ден от секциото попитах кога може да имаме второ бебе,толкова бързо се забравя като видиш слънчецето си.На шестия ден ни изписаха вече се чувствах чудесно.

Да си призная честно и аз след 3 ден си мислех за второ дете и също попитах кога може отново да родя след секциото!

Аз родих нормално и без упойка, през нощта. На следващият ден си казах, че повече никога няма да правя такова нещо, НО... на втория ден си казх, че може и едно момиченце да си родя някой ден... Винаги съм искала да имам момче и момиче.
Но отидох да раждам ухилена не до, а зад ушите чак! Щастлива, позитивно настроена, преизпълнена от щастние и нетърпение да прегърна малкото човече... В предродилна зала аха... да заплача от щастие и умиление на няколко пъти... По време на контракциите си казвах "Още малко, и тази да мине, и съвсем скоро ще се появи МОЕТО бебе..." и така болката беше по-малко и времето минаваше по-бързо! Родих не с викове, а с усмивка. И ми се иска пак да го направя - поне още веднъж!

Здрасти!
Ще се опитам да ти отговаря малко философски.
А, задавала ли си си въпроса защо жени преживели едно раждане, после желаят и се решават да раждат пак?.... Ако болката (и страха от нея) е убиствен/а светът отдавна да се е свършил.
Бъди убедена, че майчиният инстинкт и желанието за свои деца са многократно по-силни от всякакви страхове и реални болки от раждане. Е, изключения винаги има, естествено, както и дори смъртни случаи при раждане, но медицината вече е достатъчно напред, че жените не със страх а с усмивка и предчувствие за щастие влизат в родилното.