Щастлив съм

Лято е, хора!
Наслаждавам се на мириса на въздуха.
Прекрасно море (макар и чуждо), плаж, карти, бира, семки, риба на скара, шопска салата.
Щастлив съм!! Вие как сте?

малко съм тъжна, защото детенце замина за България, но съм щастлива, че на нея там й харесва и с нетърпение очаква срещата с баби и дядовци, лели и чичовци и най-вече с децата. има да тича наволя и да се къпе в реката и да играе из полята и да си лафи в махалата. еха, прииска ми се пак да съм дете кат нея и да е лятна ваканция!

Аз сигурно съм наивник, но си мисля, че това бяха най-истинските ми години.
После всичко загрубя...

Не си,а....просто е така

и аз съм така и си викам може би съм на носталгична вълна тези дни. обаче се усещам как и аз загрубявам с годините и наивността ми намалява за сметка на цинизма. днес например един колега, (дето все идва когато има нужда да му помогна с нещо), ме видя отново в офиса, след като цяла седмица ме нямаше (имах UAT в друга сграда) и много се изкефи, че ме вижда - ай мис ю и подобни, а аз точно се бях върнала и ме чакаше много работа, а на всичкото отгоре ми беше криво и бях малко груба с него. отговорих му - това звучи много добре за ушите. ду ю мийн ит? уат кен ай ду фор ю? и той май се засегна, защото беше искрен. после ми стана още по-криво, ама кво да праиш - остарявам бавно и неусетно се превръщам в..... и аз не знам как да го нарека. както и да е. може би усещам като теб, че най-истинските ми години за отминали... а дали е така?

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

Децата и внуците ни ще връщат обратно щастливия цикъл за малко...

Децата ти ще върнат онова чувство от миналото.
Наслаждавай се на живота. После внуците. И кой знае още какво...

И аз съм гад и понякога засягам хората в подобни ситуации.
А те не са виновни. Дори да го казват неискрено, те вярват, че така е прието.
Когато се унеса, обикновено повтарям на себе си: направи едно малко добро.

Ами Христос неслучайно споменава нещо за 'децата и царството Небесно', обаче мисля не децата и внуците....а ние самите ще трябва да станем пак деца ако искаме 'царство' и то Небесно'

Daaa, tochno taka!
Ne trjabva da se razchita samo na animacija v zhivota (deca, vnuci, pravnuci, prapravnuci kato faktor s razvlekatelen efekt), ami si trebe LICHNA AKTIVNOST! Togava ima 'царство' и то Небесно'

When all of your wishes are granted, many of your dreams will be destroyed-M.Manson

excuses, excuses.... за загубването на детското, имам предвид. човек понякога трябва да полага усилия да го култивира, както е с всяко хубаво нещо. ама ти си близнак и смятай колко си улеснена само поради това, че не си черногледка и намусена сериозница by default. always look on the bright side of life, tatataram, tatatataram..

най-накрая пробвах цялото двд на родни-то и ми хареса много.

_______
The birth of the mind is the death of the senses.

Много малко хора са така широкоскроени, че да приемат чуждото несъвършенство. Своето си го приемат без затруднения, но чуждото им идва нанагорно.


И аз съм се мислила за дебелокожа и груба, но и зависи на какъв човек ще попаднеш. Има и такива, дето не трябва с око да ги докоснеш, иначе ще те осъдят за изнасилване с поглед. Та според човека....няма по-разтегливо понятие от това, наречено "човек".

Загуба на чувствителност ли е да спреш да се тормозиш за неща, които не можеш да промениш? От известно време, след пубертета, спря да ми пука за цунамитата, дето вдигам около гъза си. Който си го мое, си го мое, останалите да се катерят по палмите.