За изневерите...

Кога е налице една изневяра? Защо изневеряваме?
Няма ли да е по –добре да се разделим с половинката си, щом нещата не вървят и да бъдем, с този човек, с който изневеряваме. Така ще си спестим доста неприятности и напрежение.
От какво е породена изневярата при половете? При жените тя се ръководи изцяло от чувствата, една жена изневерява само когато е влюбена. Докато при мъжете, физическият нагон е част от тяхното ДНК, те изневеряват само и единствено ръководени от физическият си нагон и нищо повече. Затова при тях всичко е лесно, няма сълзи, няма обещания, няма клетви, няма „завинаги заедно”, просто секс и точка.
Но, както винаги и тук си има и изключения.
Прието е, че сексът е двигател на любовната връзка, но това е много общо казано. Има хора, които приемат нещата по различен начин и твърдят, че са щастливи. Някои хора успяват да намерят равновесието помежду си при много редки интимни моменти, дори при липсата им. А това причина ли е за изневяра? Какво се случва, че да изневериш на един човек? Кой е виновният в случая този, който изневерява или неговата официална половинка? Оказва се, че никой в крайна сметка не е наясно с истинските причините породили неговата изневяра, защото винаги е виновен другият за всичко.

Много мислих по този въпрос напоследък. И стигнах до:

- изневярата я има, когато нещо във връзката недостига;
- дори когато всичко във връзката достига - тогава се получава пренасищане и искаш да получаваш още... от друг човек.
- и най-вече, изневяра има, когато спре да ти пука за човека до теб, за това че ще го нараниш и ще му причиниш болка.

- и най-вече, изневяра има, когато спре да ти пука за човека до теб, за това че ще го нараниш и ще му причиниш болка.
......-не е вярно това

Мда, определено най-често изневярата се появява рано или късно когато нещо във връзката куца. Пуснах тази темичка, защото вече е лято, време да се отпуснем и по разкрепостим.И точно сега ми се струва, че хората започват да си изневеряват най-мого. Хайде да не се лъжем, на всички ни се е случвало, ако не пряко, то поне имаме по един познат или приятел, на който са му били изневерявали. Споделете личните си наблюдения - вие как бихте реагирали ако ви изневерят - ще напуснете ли веднага партньора си или сте склонни да простите, или пък ако вие изневерите - ще си признаете ли или ще си замълчите? Аз например никога не бих простила на приятеля си ако не дай си боже някой ден предпочете друга, но знае ли човек...

Ако поискаш нещо различно от това, което имаш, ако връзката не върви е по-добре да се прекрати и да се търси "на чисто". Защото за другата страна винаги боли при научаване. И човек би го направил само ако е готов да причини тази болка.

Преди време бях този, с когото изневеряват. Тръпка, страст и после чао. По време на връзката ми не помислях за друга. Имаше желаещи, но ги режех, понякога дори прекалено грубо. Склонен ли съм да простя изневяра? Склонен съм да простя инцидентен, случаен, еднократен секс. Изневярата за мен е злоупотреба с доверието и това не се прощава. Загубеното доверие се връща много трудно, но не е невъзможно.

Бившата ми приятелка предпочете човека с който ми е изневерявала. Заболя ме. Простих и но не бих се събрал отново с нея. Поне не на този етап.

Когато човек тръгва да изневерява, той не мисли за това, дали е готов или не, да причини болка на другия......той го осъзнава вече след това.....или не.....зависи.
Това искам да ти кажа...че не си прав.....или просто не го каза така, както трябва
това е просто порив.............

Не съм съгласен. Давам конкретен пример - един от братовчедите на баща ми се разведе с жена си, защото любовницата му забременя ( нищо, че е на годините на малкия му син). Разведе се само заради детето, но и досега казва, че обича и двете жени.

Мога да дам и друг, мой приятел обича гаджето си, но просто търси разнообразие в секса с други, но те са само секс за него, а тя е специална.