Цветето

На Рожденния ми ден, по най-банално тонален начин ме издебнаха и ми подариха цвете. Въпреки че, самата аз отдавна нямам такъв, щот съм се постарала като една примерна воинка да си го залича от личната биография. Рожденния ден, де. От години никви бонбони, никви торти, черпни и тям подобни лиготни. Аз воин ли ша ставам или лукова глава.

Но, нали още не съм изнамерила начин да попадна в държавния административен регистър и да му тегля кибрита, ЕГН-то още не съм си заличила. Тва, казват, било уж невъзможно. Ма наскоро разговарях с една дама, за сведение не е безстопанствена ромка, коят си го е заличила по някъв невероятен начин, ма сега иска ново да си вади. Е, точно тоз проблем ни многоуважавания ни от всички Дон Хуан и многообичния ни Кастанеда не са го имали, щот по тяхно време никви ЕГН-та не е имало, най-малко пък в Мексико.

Та, издебнаха ме значи и ми подариха цвете. И то не ква да е китка, дет ша увяхне от ден до пладне, колкот да отбият номера, ами цвете в саксия. Щеше ми се да го фана и да го изтърбуша аламинут, но не знам как го замъкнах вкъщи и го бутнах къде да е.

По природа имам "лека ръка". Демек, каквото пипна и го бучна в земя се захваща и расте като подивяло, та ме викат за “кадем” да им садя цветя, разсади и секви треволяци. Кат взех да ставам воин, обаче, проявих неимоверни усилия да изкореня тоз си вреден тонален грях, от който всички домакини и земльолюбци са болни. Изкорених де що треволяци се намираха из къщи, махнах всички зелени и живорастящи боклуци. Зор видях с кактусите от времето на прабаба ми, оцелели от 3 поколения, но им видях сметката накрая и на тях. Нямаше къде да се дянат при такъв воински садизъм и сдадоха багажа.

Та, отначало на подареното цвете – нула фнимание. Викам си, от само себе си ша предадеш богу дух и няма кво да си давам зор с тебе. Мина се време, обаче, гледам стои си, “расте, но не старее”, дето има една дума, хили ми се насреща и не ще да мре. Малко му пожълтели листата, ма големи едни и растат, мазни и големи, че да се скъсаш от яд. И нови израсляци се подават даже. Бе, викам, чакай ти да ти гледам аз на тебе сеира, да те видя докога ша си придаваш важност без вода, без торене, без разсаждане и тям подобни умилителни обгрижвания.

Няма, братче. Не ще да пуква и не ще. На всичко отгоре, който от дет завърне и докат се усетя да предупредя хуква да го полива. Сложих надпис “Не се полива”. Махат надписа и пак наливат. Един път даже с недопита чаша чай го поляли. И кво му стана от тоз чай ли, от що ли, като почна още по-настървено да расте, като ненормално. Бе чудя се, къф ша е тоз мутант, кво ша е тва животно неизвестно. Сума ти женоря съм чувала да се оплакват, кви били тез нови цветя, че линеели. Ма да додат да видят тоз дзвер у дома, как са е разхайтил и расте на воля.

Така избуя, че саксийчето не се вижда никакво. Рекох си, бе точно “акъл-море, глава – шамандура” ша излезе твойта работа. Все един ден щи стане светът тесен, демек саксията де. Да, ама не. Нищо му няма. 8-9-10 месеца минаха, кога полято, кога не, повечето не, а и помен няма да се затрива.

Накрая един случаен посетител ме прасна по чутурата с изявлението си, че тва цвете приличало на мен. Т.е. не приличало, ми аз съм се била вселила в него. И като ме нямало у дома, всъщност съм била там, щото го гледало като мен и даже му казало да си затвори дюкяна.... Ееее, тоз направо ме разби. Ега ти дяволското цвете... ся чак му разбрах контиката..

Верно, че не съм за тоз свят, тесен ми е като саксията на цветето и на карък ми е, наопаки ми е... не, че не мога да вирея... напротив даже... колкото той мене по-така, толкова аз него по-инак... с една дума “любим се на инат”, че да видим къде ще му излезе краят...


Из цикъла "Разкази с неочакван край"
автор ЕОА

един въпрос: защо ако ще ставаш воин да трябва да си изхвърлиш цветата и да е зле да имаш растения?

не схванах логиката и смисъла на този постулат

бе виж ся... няма смисъл да си блъскаш тиквата с таквиз въпроси, на коит няма отговор... не е ли ясно... нещо, дето е имало за мен смисъл е било само за мен си смислено и тва е... за никой друг мож да няма смисъл, но за мен си е било джелезно смислено

пикай и на логиката и особено на постулатите, да му са не види..

апропо, сетих се...

тогаз си мислех, че да гледаш цветя са женски домакински лиготни и не подобават на воинката.. никъде в книгите не пишеше, че воинките отглеждали домашни саксийни цветя...

не че ся не мисля същото, но мисля, че вече и като пекана воинка, мога да оправдая такваз една прикриваческа постъпка, като гледане на едно саксийно цвете...

стремежа към красивото не е лиготене
красивото е заложено в самата същост на вселената

лиготене и его е да станеш сух и корав за да не би някой да си помисли,че не си достатъчно воин

в Магическият Преход се описва една доста красива къща...не изглежда магьосниците да са имали нещо против красотата и растенията

Същото важи и за изпитването на любов и състрадание.Някой хора решават, че за да са големи войни трябва да са нечувствителни и жестоки.Това за мен е тоталното лиготене--да пренебрегнеш основен закон във вселената--за уважение към живота за да си некъф кастанедски вариант Джеимс Бонд.

Ти разбра ли сега какво направи глупачке. Това твое цвете изглежда нещо като твоя образ на нагуала ти.

И ако е така сте много свързани и не трябва да го показваш на разни разнообразни любопитковци, че човек не трябва да разкрива всичко от себе си. Не трябваше и да ни разказваш за него и да разкриваш тайната си на такива смръдльовци като нас.

Допускаш същата грешка каквато направих преди три-четири месеца. През февруари и март разказах и показах котарака Томи. Това беше същество нагуал, което като се обърнеше на ляво виждаше зад смъртта, а като се обърнеше надясно гледаше живота. И погледа му се извисяваше над всичко това. И уроци по бузупречност можеше да ти даде и на знание да те научи и всички книги дето си чел можеше да ги замести с едно докосване до теб.

Ама Томи умря на връх първи април, щото изглежда започнах да говоря за него и Силата си го прибра за да запази тайната му.

Сега и ти постъпи глупаво като мен и разказа за твоя нагуал на нас. Какво ли ще има да става, ама очите ти нека да са на четири - по две за първото и второто внимание, а ако имаш и допълнителни усещания и тях впрегни да гледаш сега какви чудеса ще станат.

И нищо повече да не си казала на никого за цветето щото всяка тайна е за това да си е тайна и който я разкрива трябва да се срещне с оня който я налага. Пък аз не съм сигурен, че можеш да издържиш при такава среща във второто внимание.

Ходи и се моли в църква и пали свещ да мине всичко благополучно. Ходи да ти баят баячки и всичко да се размине. Пии някакви билки и светена вода поръси в къщи, да бяга всичко. Иди на плажа гледай как изгрява слънцето и нека да ти освети очите и да огрее тъмнината в теб, че ако има нещо което се надига и е лошо да бяга далече от тебе.

Ела НАМЕРЕНИЕ, промени ВЪЗПРИЯТИЕТО ни, донеси ни ПОЗНАНИЕ да посрещнем НЕПОЗНАТОТО зад хоризонта.

neshto mi ubqgva abstraktnoto qdro na taq tema.a pak ako imash rastenie ili jivotin4e trqbva da gi gledash kato o4ite si ina4e nqma smisal da gi tormozish.to i tvoq volador moje da te 4aka da izsahnesh kato cvete!

ех че дълго, домързя ме да го дочета

нали уж ти умираха цветята? па сега разправяш че мушкатото гадно не щяло да изсъхва. нещо или понеделника не ми е ден, или ти е твърде засукана мисълта

нейния воладор да не е тъп да да я чака да съхне. Той си я полива и тори, и четка и прочее...Той е истински воин, а не се прави на пич жертвайки млеконадоя си за глупости.

..."банално тонален начин ме издебнаха и ми подариха цвете. Въпреки че, самата аз отдавна нямам такъв, щот съм се постарала като една примерна воинка да си го залича от личната биография. Рожденния ден, де." правено-недонаправено, как ша та забрави сфета, а? с таа Уста!? никога...не се надай! или исчезни вдън гори тилилейски или изпий морето. Ха така.
Пък аз си гледам котките и на ум не минава да ги затривам - ха така! Глупости! некакви, не-до-мисляци пльоснати на масата да ти са смеят на щуртийта - ми засрами са(ак моеш)

Чудесно е ,че си чувствителна и състрадателна
Надявам се ,че ще ми простиш ,че все още не съм гледал онзи филм

от една гледна точка, трябва да ти кажа, че си надраскотила ужасна глупост... и ся тряба да са обяснявам и да са обосновавам, нали така... ми много просто...

нито едно живо същество не може и не би следвало да се откъсне от живата му среда и да се отглежда като "цвете в саксия"... не случайно го има тоз израз "расъл като цвете в саксия" и за нищо не го бива

що се отнася за животно в ужасната, гротескна и по човешки изкилиферчена позиция на домашен любимец, предното е още по в сила... да си срещнала някъде в книгите воин или магьосник, който да е дотолкоз малоумен, че да си гледа домашен любимец??? Не! Ми тогава... най-лошото нещо, което можем да сторим на някое живо същество, било то цвете, животно или човек е да го превърнем в домашен любимец...

втората гледна точка е свързана не с воладорес, аналогията с коит тук е съвсем ни в клин, ни в ръкав и не на място, а със смъртта като съветник... ако изобщо трябва да се прави аналогия по-удачно е да си представи човен, че художествения герой е в ролята на смъртта за цветето, както смъртта пък стои зад неговото ляво рамо... подобен пример имаше в "Пътуване към Икстланд" - когато малкия кастанеда се явява в ролята на смъртта зад лявото рамо на сокола - албинос, който изяжда птиците на дядо му... в момента, в който кастанеда преживява мига, в който най-после е застанал зад лявото рамо на сокола, неговата смърт на свой ред, го кара да почувства тръпки отляво по гърба си ... в този смисъл, има смисъл да караш някой да изтръпва от смъртен ужас, за да можеш в краткия толеранс от време да осъзнаеш и своята смърт...

и трета, но не и последна гледна точка... описаното е представено като художествен текст, а не като действителна ситуация и всякакви нескопосани изявления като твоите са не на място... нима не правиш разлика между художествена измислица и действителни факти...

каквото и да кажеш и каквото и да кажа аз няма сме на едно мнение..

красивата къща, която е инструмент за живеене е едно, а растението е живо същество и то може да бъде истинско само в автентичната си среда...

така че, за мен тук няма никво място за сравнение.. естетическото чувство, породено от усъвършенстване на нещо с намесата на човека, няма нищо общо с натуралната исконна природна красота...

никъде не се споменава в книгите за изкуствено отглеждани растения, както и животни, освен пилета, които, обаче са за храна, а не домашнио любимци...

има и красиви дървета около красивите къщи, но те не са били там специално посадени като цветя в саксии, а са си били там... има огромна разлика за мен...

останалите ти умозаключения са си някви твои постановки, на коит се опитваш да придадеш някъф универсален общочовешки смисъл, не заради другите вероятно, а за успокоение на съвестта на собственото ти его...

що са отнася за нечувствителността и жестокостта, точно ти с твойте порнографски гнусни словесни изпълнения изпълнения няма как да ми четеш морал:-))))

естествено че е чувствителна и състрадателна, особено след като умря циганката, дет я хвалеше и след като някой затри архива, където имаше достатъчно доказателства за собствената и нечувствителност и жестокост и нито едно за състрадателност и чувствителност


и въпреки тва, аз знам че проявява и чувствителност, и състрадателност, и съчувствие и куп още уважавани от всички обикновени хора качества... нищо, че тук никога не ги показва..

дрън-"натуралната исконна природна красота"-дрън-ярина

бе тикеник, спри да ми се мешаш из темите, че кват ми е проклета устата, наистина ша зема да те прокълна...

и тебе да те питам, като оназ змия, ти разлика между художествен факт и действителен, реален факт от света на първото внимание прайш ли бе, тъпигьоз...

кой тий казал някъде, че тва е действителна случка бе ахмак... ти отдолу не четеш ли - Из цикъла "Разкази с неочакван край" малоумник, с малоумник...

междупрочим, за качествата на едно литературно произведение, се съди по тва, че читателите го приемат като гола истина едно към едно...

сички тук изказали се са направили таз системна човешка "грешка", коят свидетелства само за едно... за неоспоримата литературна дарба на автора... тва го казвам без капка свян за туй, че някой щял да ме обвини в нескромност...

ся, си препикай жанетата, дет си ги избълвал и си ги изяж обратно, да не та почна и наистина да ти са наложи да не спреш цял живот да ходиш по баячки... бунак, с бунак

имаше и едни постригани храсти и растениица с финни листа окачени в саксии, по особен начин за постигане на определен ефект на сенките в следобеда.

ма ти се сещаш само кфот ти е удобно, а

казьах ти.. не спирай да пийш сода бикарбонат... инак нищо няма ти помогне да преглъщаш неща, дет не са за твоя ум...

тилилейските гори ги има само в приказките... тръгни по горите да видим ша мине ли ден без да изкочи някой...

останалите ти глупости са и те недорасляци

пък котки и кучета всички тъпигьози, наречени обикновени хора що да не си гледат, то тва си влиза в системата законтрол на тонала...

ма когат срещнеш воин с домашно куче или котка, ела ми са обади...

ся, ти с твоя развален и оскъден до немай къде български естествено няма как да знайш за съществуването на мнооого думички от българския книжовен език...

исконен - означава - същностен, вътрешно присъщ, афтентичен, натурален

("афтентичност", знайш ли кво е... ако не, има речници за таз работа)