for Constellacion

Росата ми по
лятната трева
на времето
събужда се
с усмивка във
надежда.

Огъва хоризонта,
хукнала в посоките
на стремето
и в най – потайни
пътища
повежда...

Все там,
по нишката ми свята -
осъмналото утре.
Събужда се земята.
И знае,
че утре беше вчера...
А вчера ...аз не търсих.
Но утре ще намеря!


Писмото ми е кратко,
но...