за озлобените деца2...

или продължение на моята тема от преди месец.
Значи в момента освен непрекъснатите оплаквания от страна на сина ми, получавам и заплахи - за това че щял да ме убие, да ме прати в затвора. Изнудвания непрекъснати за пари, които все не са достатъчно. Да работи нещо през лятото и дума не може да става, за учене на френски - абсурд, компЮтъра за незнам кой път се чупи както и аксесоарите към него. И за завършване на училището разчита на така наречената приятелка, която да му напише домашните и едва ли не да му научи уроците. И най-лошото: ама другите деца имали вече апартаменти, коли, джиесеми последен модел, лаптопи, а той - като последен бедняк нищо нямал и са го изоставили от всякъде и си нямал никого.

Ти така си го научила, по някакъв начин

Аз или баща му, който беше свикнал всичко да му се поднася на тепсия. Детето в първите седем години живееше с мен и баща си, и сега като че ли виждам за втори път баща му да ме заплашва в лицето на сина си.

Ходи на църква. Бог и Св. Богородица помагат. Вярвай.
Много мъчно ми стана, като те прочетох.

All you need is love....

Помагат друг път

Потърсих назад предишната ти тема за повече информация, но не я открих. Не се наемам да кажа кой къде и какво е сбъркал в отношенията помежду ви, но някак оставам с впечатлението, че сякаш не му спестяваш на сина си изказани на глас недоволства /сигурно оправдани от твоя гледна точка/ от баща му, а и ако твърде императивно и нервно му изброяваш и непрекъснато повтаряш какво е редно да прави за училище и вкъщи, изобщо считай, че неговата реакция на тотално отрицание е класика за възрастта му.
Седем години баща му го е глезил, но поне още 7 сте сами - време достатъчно за да го накараш да разбере, че нещата са вече различни. Както са различни за всяко едно дете - едно има повече, друго по-малко и не е само работата в това, че сте разделени с баща му. И не е единственото.
За да ти каже, че се чувства изоставен и няма никого - той си има причина и нея трябва да търсиш и премахнеш. Доста ясно ти го формулира - помисли си дали твоята реакция спрямо раздялата със съпруга ти не е провокирала тези усещания. Понякога несъзнателно, провокирани от собственото си неудоволетворение и омерзение товарим децата си с негативни послания. И те реагират по своему, но във всички случаи по неприятен и неприемлив за нас начин.
Рецептата е - много търпение и любов. Бавно действа, има сривове непрекъснато, отчаяние от липсата на непосредствен ефект, но е винаги печеливша - само да имаш нерви да дочакаш резултата. А и възрастта му допринася още, средата -също... Детето ти се лута и търси опора - длъжна си да му я осигуриш.
Съчувствам ти, минавате двамата труден период - и продължителен, уви. Стискам ти палци да се справиш и ти желая кураж.
Търпение и любов, любов и търпение...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Той сигурно прилича на баща си, но все пак и твоето влияние има значение. Ако е наистина толкова озлобен, защо не го оставиш да поживее с баща си? Или той не ще?

За тинейджърите (според мен) по-добрият родител е този, който предлага повече "екстри" и дава повече "свободи".Но трябва да знаят своите задължения,съобразно възрастта си- да помагат в домакинството, да не бягат от училище, да учат-поне по част от дисциплините(аз поставям условие на моите деца-ср.успех мн.добър 4.50 и нагоре, по профилиращите дисциплини+ БЕЛ+Мат.-успеха да е 5).Бонуси се дават при постигнат резултат в края на учебната година.
Ако не искат да учат-да работят,може пък да решат, че ученето е по-лесно!
Успех!Ти си кажи условията и бонусите при изпълнението им, ако трябва ги повтори, но не отстъпвай!Правилата трябва да са ясни-а те да избират!Така е честно.

"Споделете!"

Здравей,
това което ми направи най-силно впечатление е,че детето се чувства изоставено и самотно
.Задай си въпроса:защо е така.Говори с него.Той трябва да знае,че е най-важното нещо в живота ти и че каквото да направи или да не направи-това няма да промени любовта ти към него.
Просто му кажи колко много го обичаш.Вслушвай се в това което той ти казва
и се аргоментираи защо не си съгласна с него.
Говори,говори,говори-но в диалога покажи уважение към сина си,към правото
му да мисли различно от теб
Остави любовта да те води.
Обясни му,че истинските неща в живота не са неща.Един има едно друг друго.
В нашия живот никога не са ни липсвали Неща,докато в един монент се борихме за глътката въздух,без който просто няма как да съществуваш.
Желая ти успех и търпение.
Много обич от мен

Мом4ето не е виновно за това, което е. Изпитва изоставеност и ненужност, прерастващо в агресия и използва4ество.
Ето темата ти отпреди месец:
(извинявам се, не успях да копирам линка)



Тема смесени бракове, деца, чужбина
Автор oliwia99 (Нерегистриран)
Публикувано 20.05.07 23:43



Значи ситуацията е следната.
Омъжена сам от почти четири години в чужбина за френскоговорящ като и за мен и за него това е втори брак. От първия си брак в България имам син на 17години, които отказва да ходи при баща си поради ред причини. В началото бащата не ми даваше разрешение да го взема при мене и така детето остана при родителите ми където и учи в същия град. Идва ни на гости лятната ваканция. Но ревнува от втория ми мъж и не иска да идва да живее при нас, защото се страхува че няма да може да научи лесно езика. В България му остават още две години до завършване на средно образование. Говорим си по интернет и телефона, но се чувста липсата на родители до детето.
Помагам му доколкото мога по интернет с домашните и уроците, но взе да позакъсва.
Има си и приятелка, която завърши тази година и баба му не го е пуснала даже да отиде да я види преди бала. Това той много тежко го преживя.
Не знам как да го убедя да дойде тук при нас. Сегашния ми мъж е много добър и през малкото време когато са прекарвали заедно виждам че се разбират въпреки езиковата бариера. Мисля че все пак ще е по-добре поне с мен в чужбина отколкото без майка и баща в България при баба и дядо. Все пак догодина става пълнолетен и съвсем ще им се качи на главата.

Вие какво мислите.






Тема Аз мисля [re: oliwia99]
Автор jamie (чисто нов)
Публикувано 21.05.07 12:24



че си лош родител.
Излиза че детето от 13 годишна възраст (поне) е живяло само при баба и дядо.
Мама е била в чужбина, тате си не го иска (дали не е бил настройван против него - питам се ?).
Горкия младеж - създали сте поредния гневен и мрачен млад мъж, дано сте доволни !






Тема Re: смесени бракове, деца, чужбина [re: oliwia99]
Автор Jil (Нерегистриран)
Публикувано 21.05.07 14:21



триабвало е да го вземеш още като си заминала
есетсвено е сега да не иска
свикнал си е в бг
може да му предложишда доиде след като завърши а междувременно да учи френски






Тема Re: смесени бракове, деца, чужбина [re: oliwia99]
Автор fidgety (fury)
Публикувано 21.05.07 14:28



Замисляла ли си се, че може да не иска да дойде при теб, поради това, че сте се отчуждили един от друг? Идвайки в чуждата страна, означава да смени социалната си среда, както и да попадне сред хора, които не чувства близки, да не говорим за езиковата бариера.
Не го казвам с цел да те обиждам, а просто като вариант, на който да помислиш. Иначе да, права си, че ще е по-добре при теб, но насила няма как да го накараш да направи нещо. В чувствителна възраст е, има си приятелка, има си и другарчета в България, ще трябва много такт и убеждения, за да дойде при теб. Измисли му морковче, с което да го съблазниш, ако щеш и подкупиш.

La donna e mobile




Тема Re: Аз мисля [re: jamie]
Автор oliwia99 ()
Публикувано 21.05.07 17:20



Не всички могат да са добри родители и с майчин инстинкт какво да се прави.
А и в страната където съм аз има много повече социална защита и в крайна сметка съм тук заради детето - естествено заплащането на труда е много по-високо. Да подчертая че не бях финансово силната страна при развода и ми взеха жилището и се наложи да си търся работа в друг град. Не съм искала на изоставям детето, бащата ми направи тази мръсотия да не ми подпише декларацията.






Тема Re: смесени бракове, деца, чужбина [re: Jil]
Автор oliwia99 ()
Публикувано 21.05.07 17:26



И след като завърши какво ще му предложат в България? Поредния безработен.
Френски не му се учи, а ако дойде тук езика се научава за нула време на местна почва а и привилегиите са много повече и той го знае.






Тема Re: смесени бракове, деца, чужбина [re: oliwia99]
Автор Jil (Нерегистриран)
Публикувано 21.05.07 21:03



В Бг нищо не може да му предложат. Спор по въпроса няма.
Исках да кажа като завърши училище.
После идва при теб, учи езика, записва се да учи.
Междувременно може да учи и френски в бг така че да му е по-лесно после.

Друг варянт - идва сега и почва училище. обиновено има програми и допълнителни курсове по езика за емигранти. може би ще изостане с 1 година а може и да по време на курс да решат след няколко месеца че е достигнал ниво да учи с местните деца.
Аз смятам тоя вариант за по-добър.

Аз също съм подобно положение но си взех детето въпреки че бащата не го пускаше. Има дела за тази работа. Трябвало е да заведеш дело.
Детето ми не искаше да идва и саботираше парвата година

но след няколко години не щеше и да чува да се въне обратно.

Трябва да му обясниш перспективите в бг, да му кажеш че родителите ти са стари и вече не могат да се грижат за него и им тежи ( и моито искаше при баба и дядо, ама аз казах - не), сега 1-2 г ще му е трудно но ако остане в бг цял живот ще му е трудно.






Тема Re: смесени бракове, деца, чужбина [re: oliwia99]
Автор kaлa (Нерегистриран)
Публикувано 21.05.07 21:25



Виждам, че повечето отговарят на незададен от теб вьпрос-Добра или лоша майка сьм? (fubar)

Трудно се осьзнава предимството, което има в тази вьзраст. Прати го лятото да поработи и да изкара пари, за да прецени какво го очаква след някоя и друга година-т.е. работа, плащане на част от сметките след като живее при баба и дядо, телефон, джобни разходи и т.н. Дай му вьзможност да види и какво го очаква при теб. Ако е доволен и щастлив в Бг, нека да си живее там. Ти нищо няма да можеш да направиш, ако той сам не поиска да дойде вьв Франция.
Пожелавам му да е щастлив, без значение в коя страна е.






Тема Re: смесени бракове, деца, чужбина [re: oliwia99]
Автор лoлa (Нерегистриран)
Публикувано 21.05.07 22:35



Ако детето не искало да живее с баща си и той не се грижил и грижи за него в момента, могло е да спечелиш дело и да го изведеш без неговия подпис от страната. Може би е трябвало да го сториш преди години, защото сега то наистина е порастнал човек, с когото сте се отчуждили, може би и таи горчивина в себе си от това, че няма истинско семейство. Ти не си била до него в най-трудните му години - на тийнейджър, когато децата си отварят очите към света. Но решението си е твое и сигурно не ти е било леко изобщо. Аз те разбирам. Преди 6 години и аз се омъжих повторно за чужденец, но преди това имах също проблеми с бившия си съпруг да изведа детето ни, което тогава беше на 15. Бях се почти отказала да се омъжвам, защото аз нямаше да напусна страната без детето си. Детето искаше да е с мен, а не с баща си, още незнам как го убеди да го пусне с мен. Таткото беше достатъчно умен да осъзнае, че ще загуби детето си завинаги ако го спре, а и се убеди, че аз не бих заминала без него и склони. Съжалявам, отплеснах се.
Искам да кажа, че ще е трудно да убедиш детето ти да дойде при вас, каквите и екстри да му бъдат предоставени. В тази възраст децата са много чувствителни и трудно прощават. Причината не е в езика и не е в това, че настоящия ти съпруг не е добър. Неговите родители не са в настоящето му, те съществуват...някъде. Затова и сина ти не иска да очаква нищо и не иска да приема предизвикателства.
Извинявам се ако съм прозвучала грубо. Дано успеете двамата да се преоткриете и хармонизирате отношенията си.

Сега разбирам,защо момчето се държи по този начин.
Реакцийте му са съвсем основателни.
Тъжно,надявам се авторката на темата,да осъзнае собствените си грешки.

отговарях, не бях наясно с това
[линк]
Сега, струва ми се, писаното от мен напълно се обезсмисля и е съвсем неприложимо.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Tujno i strashno e tova, koeto pishesh... Kak samo te razbiram. Veroyatno i ti se chuvstvash predadena, nali ?

Abe, tova promenya donyakude situaciata...

А защо трябва да работи през лятото?
Не е сега времето да учи и да придобие най-подходящо образовние?Както и да спортува за да формира здравето и тялото си?

Синът ми е на 15 години и вече работи.Юнга е на яхта,която разхожда туристи.Така хем усъвършенства английския (сиреч учи),хем формира тялото си (сиреч спортува),хем ще си изкара някой лев.Получава се 3 в 1,много добра комбинация.Да не говорим,че няма да има време да мисли за глупости.Според мене децата трябва от рано да се учат на работа (естествено подходяща за възрастта им),така те оценяват материалното, израстват и духовно.Друг е погледа към уморената мама,различно е и харченето на стотинки.

Защото не му се и учи, а за спортуване съвсем да не говоря. Предпочита по цял ден да щрака на компютъра, вместо да помогне със селскостопанската работа. Ако поработи лятото поне един месец, мисля че добре ще му се отрази и ще започне да мисли по друг начин. Работата е там, че не иска.

Баща си не иска и да го види, камо ли да отиде при него.

Малко е кофти да говорите и пишете от мое име не мислите ли? От всички винаги аз съм прецакан и в чужбина и в Бг,разликата е само държавата, човек не избира сам родителите си и семеиството си.