Не е ли тъпо...

Когато май-много давате, най-малко получавате... и обратно..?

Колкото повече сте влюбени и отдавате сърцето си..толкова повече отдалечавте обекта на любовта си от себе си.

Колкото повече угаждате и глезите - толкова повече ви се качват на главата и спират да ви уважават.

Значи ли това, че трябва да бъдете на всяка цена пълен егоист за да получите това което искате?

..понеже май така излиза.

да тъпо е защото съпругът ми дава всичко от себе си и на мен ми е зле че не мога да му отвърна със същото излиза че аз съм му се качила на главата но не се гордея с това защото тои не го заслужава

Аз съм съгласна с това мнение. Мисля, че когато даваш всичко от себе си, когато другият знае, че искаш и си готова на всичко за него - вече не си му много интересна. Мъжът е хищник. Той обича да дебне, да гони, да бъде предизвикван. Затова може да уважава жената до себе си, която му дава всичко , но много по-интересни да са му жените наоколо. Нея я познава. Те са му интересни , те го провокират. Затова мисля, че трябва да има някаква граница, в която жената показва чувствата си. Да не се издава докрай. Винаги да има нещо неразкрито, нещо, което да провокира мъжа - да има какво да търси и открива.

Аз пък не съм съгласна. Ако съм казала "да" на някого, значи съм обявила, че го обичам и приела за съпруг във всички смисли на думата. Интересувам се от здравето му и му го показвам. Интересувам се от кариерата му и му го показвам. Не виждам смисъл от малки хитринки. Ако не се получава и вече не съм му интересна, и трябва да използвам хитринки, значи е време за края.

А какво има да открива в мене? Ами човек непрекъснато се променя, развива, расте в някаква насока. Хубаво е да има с кого да растеш и да споделяш и трудностите и успехите. Не е ли това брака?

А за провокациите? Нормално е мъж да забелязва добре изглеждащи жени около него. Но ако "новост" е критерият за интереса му в една връзка, това не е добра ситуация за никого.

Не мисля, че обобщения от какъвто и да било вид са правилни. И мъжете, и жените могат да бъдат "хищници", но аз лично не възприемам подобни екземпляри за особено надскочили животниското ниво - и като такива, могат да са ми интересни само от научна гледна точка. Възрастните хора знаят, че дори в преследване на тръпката да сменяш непрекъснато партньорите си, рано или късно (от 3 месеца до 2-3 години) "новият" партньор вече не се възприема като нов. На мен поне ми звучи повърхностно, изчерпващо и доста изтощително да практикуваш ловния спорт
Следователно - всяка нова връзка е обречена...Аз лично не виждам смисъл ад започвам каквато и да било връзка, ако тя е обречена поначало

Не мисля. С достатъчно пораснал човек не е така. Само децата взимат, без да дават. Макар да съм съгласна, че доста хора действат като пубери...очакват всичко, не предлагат нищо в замяна, като по някое време им писва да са обект на непрестанното ти обожание и се насочват към следващата/следващия. Ама такъв човек за какво ти е изобщо?

Аз лично не виждам смисъл ад започвам каквато и да било връзка, ако тя е обречена поначало

Ами ако се влюбиш?...

Тогава хората са склонни да не виждат нещата които не искат да виждат.

Тогава тази връзка няма да ти изглежда така обречена, ще виждаш ШАНС ..и ще се надяваш, че е достатъчно перспективна....

Естествено, че ще ми се иска, ама пак ще знам Тогава някакси несъзнателно правя така, че да не се получи...парила съм се и сега просто ми се задейства инстинктът за самосъхранение

ми тогава излиза, че всички мъже са непораснали:) Досега съм се убедила в следното - колкото повече усеща, че го желаеш и че си му сигурна, толкова по-малко те цени. И обратно - когато не ти пука за него и има възможност да те загуби - толкова повече те иска. Дори нещо повече - това се наблюдава както в различни връзки, така и в една и съща.
Но любовта ни прави на "мекици" и всъщност вместо това възвишено чувство да ни помага и приближава към обекта на нашит желания..то ни отдалечава.

Ей за това е тъпо...

и значи ти го желаеш по всякакъв начин..той теб също, ..и ти имаш сила да кажеш "стоп"...като в крайна сметка никой не знае какво ще се случи....?

Ти наистина ли не знаеш Просто така се получава, че много често - колкото и да ти се иска да се получи добре - се случват точно нещата, от които се страхуваш или които не понасяш Всеки си има различна граница на търпимост, моята е доста висока...но не и непристъпнаАвтозащитна реакция, както казах. Не казваш стоп - ей така, от приумица и отведнъж. Нещата се натрупват и в някакъв момент съвсем дребна капка прелива чашата

ne, imah predwid slednoto: срещаш човек в който силно се влюбваш. Но връзката ти изглежда безперспективна поради някакви причини. Какво правиш? Можеш ли да преодолееш влечението си (колкото и силно да е то) по този човек в името на това да не страдаш евентуално по-късно..или се оставяш любовта да замаже очите ти...

Естествено, че не мога да устоя на такова...разрушително...чувство - просто очаквам нещата да се стекат така, че връзката да се покаже невъзможна, и така и става. Всяка връзка с егоист е такава за мен. Невъзможна. Всъщност, наскоро ми се случи (щото май искаш да чуеш кървавите подробности) - влюбена до изглупяване в мъж, който категорично не иска обвързване, смята, че работата, приятелите, кръчмите и какво ли не още са по-важни за посещение и отделяне на време от мен, пълен с купища красиви приказки, които в крайна сметка си остават просто такива...приказки... И в един момент ми дойде в повече (след поредната тенекия) и му казах да не ми губи повече времето. Това е
Не е като да не го мисля или да не ми се обръща сърцето, като го видя, ама знам, че няма смисъл - така е просто по-добре за мен.

и при мен се получи точно така... Но разликата е, че аз до последно не исках да видя релаността

Следващият път ще я виждаш...и обратното - ще разпознаеш този, който наистина държи на теб. Приеми го като опит, който никой не е застрахован да получи, но наистина те прави по-ценен човек И не забравяй - никой не е виновен, няма лоши хора, не е и само егоизъм - просто сте на различни етапи. А няма смисъл да чакаш. Намери някой, с който сте на един етап Успех!

може би си права за това,че трябва да си егоист за да получиш същото което даваш и ти,но все пак ако толкова много обичаш някого то тогава това няма да ти се струва толкова лошо.

O, da, estestveno !!!!!!!! Pitai me men... Nо mai kusno se seshtam za tova - mnogo ot jivota mi premina, a ostavashtite vuzmojnosti sa malko. A i koi se interesuva ot nas, precakanite ?! Kolkoto se seshtat da nosyat cvetya na geroiski padnalite, nali ? Obiknoveni kradat i bronzovite byustove ot pametnicite. Taka che, prokleti da sme bili, che sme davali ot sebe si bezreservno... Taka e, priyatelyu, edinstvenoto uteshenie e da piem po bira. Pojelavam ti "Nazdrave !"

Ох, ако знаеш откога се заричам да го усвоя тоя метод. Ей така, да се правя аз на велика и недъстъпна, та белким некой лудне по мен достатъчно, че да ми върви по всички акъли. Ама засега - нъцки. Което ме навежда на мисълта, че това си е дарба, и че трябва да ти идва отвътре. Или пък че трябва наистина да не ти пука. Щото когато ти пука, ама да се правиш на "студен" ... аз поне не го мога. и много съжалявам понякога, щото става малко като в битката на вълците, излагаш си сънната артерия на противника и се надяваш на неговата милост. Ама това е положението. Ще трябва да го преживеем.

Ako mojem... (Abe, mnogo sum zaguben - az misleh, che Airy e muj, ta se obrushtah v mujki rod.)

еми жена съм, но това няма значение..не зависи от пола:)
Просто е така - колкото повече си хлътнал, толкова повече си прецакан:)