ЖИВОТ за БЕЛЧО.

Като пиша това, не знам Белчо дали е още жив и дали ще оживее до утре.
Защото утре е Изложението.
А той непременно трябва да е там.
Макар и лекарите да предупреждават, че това може да е фатално за него.
Ще му се обостри астмата от стреса и шума, тя и без това е обострена докрай.
От горещината и задуха в приюта, там споделя душна стая с 10 котки.
Но друг изход за Белчо няма - трябва да намери осиновители, макар и болен.
Някакси неговата съдба тук не предизвика много коментари, забелязвам.
Защо?
Защото всички имат по много котки и не могат да вземат още една, че и болна.
Аз не издържах и си предложих услугите, та макар и временно.
И аз имам много котки. И още много други работи имам, мои. Лични са.
Но мисълта да избавя това животно от ада на битката за въздух, пък макар и за две-три седмици, месец най-много, не ми дава мира.
Дано успея за това време, ако вече не е късно, поне да го възстановя малко.
Четох много за астмата котешка тези дни, да видя с какво се нагърбвам.
Можело да се стабилизира положението до една инжекция на 3-6 месеца.
А Белчо можел и да се излекува, казал вета, ако е на чист въздух, млад е още.
Само на годинка е.
Искам да помоля всички тук - не може ли да направим една верига.
Тя да се казва - ЖИВОТ ЗА БЕЛЧО.
Ако още няколко такива жалостиви като мен, се намерят.
Да забравят собствени болежки и притеснения за по месец, да речем.
Поне след мен да го вземат. Или да му търсят интензивно дом.
Ако успея да го прибера, още живичък, и го позакрепя малко.
Как да го върна обратно в онзи приют?
Има в медицината дума - палиативен.
Значи - "облекчаващ - понижаващ тежестта на симптомите на заболяването, но не води до излекуване."
Но защо да не прилагаме палиативното, докато излекуваме?
Отказът от палиативното тук е равен на изпълнението на смъртна присъда.
Моля се на Бога, не знам, на котешкия ли, на човешкия ли - подред, без нумерация.
Боже, нека Белчо още диша, па макар и трудно.
Нека да издържи утре Експо-то.
Нека оггам го вземе добър човек, който да иска да се грижи за него.
Нека ми го донесат в къщи (няма да мога да понеса жегата утре да излеза аз).
Дано да успеем някакси да организираме ветпомощ след това Експо.
И да го сложа при мен, в спалнята, към отворената врата на балкона.
Да успея да го лекувам, с ветеринарни визити у нас, другите са ми трудни.
И дано от мен да отиде или в постоянен дом, или в някоя друга слабонервна.
Който иска да участва във веригата ПОМОЩ ЗА БЕЛЧО, да заповяда.
С всичките си налични средства, които може да отдели.
От душата си ли, от джоба ли си, от времето си ли, от жизненото си пространство - колкото може.
За НЕГО.

аз искам... ще изпратя нови пари... дано помогнат! амин на всичко, което си написала, може би все още сме достатъчно "хора"... знам ли

Help Us to Hel Them! [линк]

Ох, и на мен ми е много мъчно, лошото е, че утре заминавам за една седмица, ще се върна на 2 юли и ако дотогава не е решен въпросът, ще взема Белчо. Ще поживее няколко дни на тавана с отворени врати към терасата, после ще го свиквам на двора. Като се върна, ще се включа пак. Дано се намери вариант за тази седмица.

Много хубаво. Аз мога веднага да го поема след изложението. Може и да му е стрес с моите котки, ама вече съм се сдобила с адреси на ветеринари, дето ходят по домовете, ще се консултирам и с форума, ще му направим рентгенови снимки да видим степента на увреждане на дробовете. Аз си стоя в къщи и не ми е проблем да му слагам и инжекции, да му давам хапчета, и след като се стабилизира достатъчно, да мине на по-рядко даване на лекарства, тогава ще го предам в следващите ръце. Вярно - стрес от смяната, ама като си си оправил дишането, няма да е толкова страшно. И изобщо не съм се ограничила в срока от 2-3 седмици, стига да се е оформила веригата, мога и повече да го подържа.
Ще чакаме Дени да се върне от изложението, да ни каже и ако не го е взел някой, да ми го доведе.

Добре тогава, като се върна ще си пишем да се разберем. То и аз имам много котки, но са общо взето дружелюбни. Може пък да има късмет и някой днес да го осинови. Стискам палци.

Ако няма други желаещи август си отивам на вилата до град Рила и ще го взема на високопланинско лечение. Там е спокойно и имам само една шаренка маца много кротка, моите котараци са кастрати и са дружелюбни. Лесно приемат нов член на бандата за ден два се спогодиха с некастриран котарак и го приеха за шеф, като го кастрирахме остана пак Шефа. Малкия надявам се ще свикне с тях. Ние се храним с РК и Белчо ще яде надявам се. Ще намерим кой да му слага инжекции. Котката на сестра ми има от 10 години астма и периодично и се слагат инжекции, тя ги слага и ще може и на Белчо.

това звучи доста добре. само един въпрос - има ли човек там за постоянно? ще може ли някой да го прибере вътре поне докато свикне на открито? и ако не свикне да се върне тук? сложно е, но няма как. ако никой не живее там постоянно ще е кофти. той трябва да се наглежда все пак. иначе планина и чист въздух са прекрасни условия за него.

Loosing faith makes a crime - [линк]

Ако може някой да ми каже дали днес на Зооекспо Белчо си намери дом и стопанин.

Не, слава Богу, не са го донесли на експо-то, там здрави котки са припадали от жегата - вж. темата за Експо2. Утре ми го носят у нас. То ще му е малко като хоспитализация, защото съм почти цял ден в къщи и ще мога да му проведа лечение по-основно, ще го изследваме на рентген, нещо ударно ако се налага, да го позакърпим малко. Но при мен е временно само, за закрепване.
Няма да му е много комфортно на милото, понеже все пак - нова обстановка, има и три котака, дето ще ги държа отделно отначало, пък дано се спогодят. Ама на кой му е комфортно в болница, питам аз, затова пък там се лекува.
След това ще му решаваме съдбата, като гледаме колко добри и жалостиви хора се намериха, да се интересуват от съдбата му, май ще отваряме тръжна процедура с кастинг на кандидат-стопани за наш Белча... пу, пу, пу да не го урочасам, че то, тия моми, дето уж имат много кандидати, накрая стари моми остават...

ейййййй, влизам днес и като видях, че Белчо има шанс страшно мило ми стана!!! хора, страхотни сте, заслужавате само суперлативи и дано ви се връща всичко, което правите за доброто на тия животинки! искрено ви се възхищавам и стискам палци на това коте да намери по-добро място и да се почувства добре!!!

Help Us to Hel Them! [линк]

Ще го взема за август на село. Ако свикне, шаренката маца живее там постоянно в кучешка къщичка, няма куче и леля Цеца я храни всеки ден и наглежда, проветрява къщата, сади и наглежда парника, градината. Ще остане при нея или може някой го вземе, ако е мишелов. Хората там се радват на мишелови. Моята маца е мишеловка.

почти съм 100% сигурна, че не е мишелов. на 1 година е, роден е при елисавета и представа си няма какво е живота навън. като наближи август ще поговорим с теб по-подробно за условията, а дано междувременно се намери някой, който да го осинови тук.

Loosing faith makes a crime - [линк]

Аз хубаво викам за прехвалените моми, след почти един ден с Белчо имам представа от какво има нужда.
Това котенце е изгладняло за контакт с човек и за спокойствие, е, и за въздух, разбира се.
Вчера, като ми го донесе Дени, се сври под една ракла, и понеже пропуснахме часа за даване на преднизолон, го оставихме така. Белчо няма кризи астматични, които обикновено плашат хората. При силно вълнение най-вече започва да диша малко със скърцане, чуваш го просто. Останах следобеда при него, изгоних другите котки в другата стая, затворих вратата, отворих вратата към балкона, не влизах постоянно при него, но прекарвах дълго време там. Следобеда съм се отпуснала на леглото и виждам - той излязъл, души, обикаля, приближи се до леглото, отърка се в пантофите ми, просна се на земята. Викам си, а, добре, напредваме значи. След това вечерта излязох, оставих го пак така сам, в проветрявана стая, малко ме беше страх за балкона, запречих решетките с всичките простиралки за бельо, които имам, получиха се нещо като подвижни мрежи. Върнах се към полунощ, влизам в стаята, Белчо с мило мяукане идва от балкона. Хайде, легнах си, в тая ужасна жега, викам си, Белчо, не се знае кой от двамата е по-зле. По едно време Белчо взе да се разхожда по-смело, дойде към леглото и подуши отпуснатата ми ръка. Успях да го погаля, и като усети погалването, като се почна еднаааа....
Ей, такъв любовник не съм имала досега. Ама то беше галене, мъркане - той като мърка, милия, свисти повече (поради някаква свързаност на физиологичните механизми), скубане на коса, хапане, буташе си мокрия нос (малко е нещо хремав) в лицето ми цяла нощ. Ляга до главата ми, ляга до краката ми, цялата ме обхожда. Абе, други котета, погалят се, па се гушнат, па се свият и заспят - тоя не!
Та така се обикнахме с Белчо, на сутринта си взе пастетчето със скрито в него хапче Преднизолон, много добре си го взе, опитах го, страшно горчи тая пущина, но Белчо си го изяде спокойно. Поуспокои скърцането, но след това реших да го пусна в другите стаи. Много активен, всичко обиколи, всякъде се качи, е, започнаха малко съсканията, криениците под леглата - интересно, ония моите големи калпазани ги е страх от него. Та малко пак се възбуди и поуплаши.
Като се галехме с него през нощта, си мислех - това животинче е живяло при Елисавета - знаем как е там. След това - в душния приют, с 10 котки около него. Имал е един кратък светъл период - при момичето, което се отказа от него, с което е бил спокоен, тичал е след нея, бил е нормално котенце. Аз се страхувах как ще свикне с мен, но очевидно нуждата му от топлината и грижата на стопанин много е голяма и за нула време се привързва. Как се оправя с други котки - ще видим. Естествено, идеалното е да е самичък, но това е програма максимум, чак толкова не сме идеалисти.
Прекрасна е животинката, липсвала му е обич и много обич дава. Астмата му не е в страшна форма, аз се страхувах и се бях приготвила за пристъпи, за викане на ветове, няма такова нещо. Дени ми каза, че като е живял при момичето, след 3-4 дни преднизолон си е правил почивка от лекарствата.
От сърце се моля за удачно ПОСТОЯННО решение за Белчо.
И в най-страшните си предвиждания не мога да си представя да го върнем в приюта, колкото и да се е лекувал и каквото и подобрение да е постигнал.
Стискам палци, за добрите стопани и доброто решение.

Ех, ако знаеш как ме зарадва . Аз така и не успях да видя Белчо докато беше при момичето и все ми беше чудно като Дени разправяше какъв е лигльо. Аз го познавам само в светлината на елисаветината къща, ходенето на вет и душната стая в приюта, където все ми бягаше и аз не упорствах, за да не става по-зле. И хъркаше ли хъркаше за наш ужас. Дано хората като прочетат какво си написала се уверят, че грижите за Белчо няма да са много по-различни и натоварващи отколкото за напълно здраво котенце, защото е видно, че при него много лоша роля играят стреса и задушната обстановка и се решат да го осиновят.

[линк]

единици са хората, които уважавам в този форум, но на теб - шапка свалям!

Поздрави за вас милички. Обичам ви.

А, моля ви се, частична ми е филантропията, временна, дето се вика.
Малко, ама от сърце. Е така, всеки по малко да даде, и се получава.
А Белчо взе да ме притеснява, ляга по земята и диша кофти, ама като отидох в другата стая - гледам, и другите налягали по земята, от тая жега здрав да си, ще се разболееш.
И аз ще трябва да излизам, пак у тая жега, полях му балкона с вода, дано му е по-леко.

Горкото животинче, то моят дето (да чукна дърво) е здрав като вол, едва диша в тази жега, пък камо ли Белчо. Важното е, че поне има добри условия за живот, дори и временно. Дано скоро се намери някой да го осинови и всичко да е ОК.
А теб искам да поздравя, за отзивчивостта

Гатофила не е писала, но от бележките знам, че Белчо се чувства прекрасно при нея. Стигнахме с нея до извода, че той е подходящ само и единствено за домашно отглеждане. Поведението му при живот в апартамент и живот в къщата-приют е коренно различен. В момента е строил и тримата котарака на Гатофила в две редици, превзел е шефската позиция дори на лидера там и търчи като луд в диви игри с останалите.

Гальовен и лигав, спял при нея, ближе й косата. Че и капризи на храната правел вече :)

Loosing faith makes a crime - [линк]

Я малко снимки от Белчо, нали ни е мома за женене, един вид...

тук