Обиден съпруг

Здравейте за първи път пиша в този клуб, но доста често го посещавам харесва ми общителността на пишещите тук. Та проблема ми е следният- обидих си мъжа, по много нелеп начин/ чак ме е срам като си помисля / , та той разбра и оттогава две седмици не ми говори, само идва да ме вземе от работа и хоп вкъщи, ако казва нещо то е само , по поддръжката на семейното ни гнезденце. Абе доста противна ситуация, та искам вашето мнение. За мен тази ситуация не е нормална, като се има впредвид че мъж ми се е държал доста по-грубо с мен пред чужди за мен хора / разбирай неговото семейство / , но никога не съм си позволявала по този начин да му отвръщам и кво излиза от цялата ситуация, че аз мога да прощавам, а той не може или може би не иска. Благодаря.

че не си дала детайли? Имай доблест и разкажи повече, ако очакваш някакъв отзвук.

Тъй като не обичам да живея насред бойното поле, бих се ограничила с едно "Извинявай!". Сега не е моментът да си мерите кой колко е обиден и кога преди 2-3 години е казал нещо, което те е наскърбило.
Основно правило в комуникацията - нещото се казва или на момента, или си го спестяваш и забравяш. Доста време и собствени неудачи ми костваше, докато го проумея.
Зарови тази томахавка, отстъпи този път, пък следващия път, ако има такъв, и той те обиди, ти си на ход.

La donna e mobile

Ще дам подробности но малко по-късно

Явно е доста сръдлив и лесно не забравя.Принципно повечето мъже смятат,че могат да се държат всякак с жените си,но към тях изискват да се отнасят с уважение.Кофти ситуация.Дай повече информация,ако искаш.Пък и не казваш от колко време сте семейство.През първите години в повечето семейства е така.

жената разказва, че ТЯ го е обидила, сега мъжете били криви!

Точно за това щях и аз да те помоля. Затова ти цитирах, какво е написала жената, белки сама се сетиш, че отговора на ели_то си е съвсем на място.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

малко извън темата, и имах предвид и други местенца, в които пишеш, защото имаш свойството да четеш избирателно. Но да се върнем на темата тук.

нещата са по-сложни, отколкото ги мислимЕ .

Моя мъж чу разговор между мен и моя дружка на която аз се бях разпалила да й разправям, как вече ми е омръзнало само с него да се съобразявам, и по -скоро чу последните ми думи, просто го напсувах. Семейна съм от 12 години с едно детенце. А чета че се възмущавате на това , че наричам неговите хора - чужди за мен, те просто така си го избраха. Ето това търпя въпреки, че съм получила уважение разбиране и никога нищо не ми е отказвано, аз все пак немога да преглътна неговото надмощие, гордост и най-вече това, че си мисли - тя пак ще преглътне , ще й замажа пак очичките с някоя лиготия и готово. Объркана съм доста в момента. Не мисля, че му отива да не прости.

?! А той наистина ли ти е омръзнал? Съобразяваш се с него? Защо - той те кара или ти си мислиш че така е редно? Не се заяждам, моята връзка е от 13 г. и имаме две деца. Ако го обичаш просто можеш да си мила. Ако не му кажи истината в очите, не по заобиколни начини. Държи се лошо? А ти защо му позволяваш? Просто сподели с него какво те притеснява. Все пак споделяш живота си с него. Не с приятелката си.

т.е., не съм семейна, но мога да кажа: точно така

Тоя твоя малко лигльо го раздава. Извинявай за коментара, но това ли е само причината за сърденето?

Извини ме за въпроса-какво преглъщаш? Не ми стана ясно. А за другото-след като си го обидила му се извини и.......чакай да му мине. Но непременно поговорете......че сега едни филми му се въртят в главата и кой знае какви заключения си прави.

All you need is love....

по -скоро чу последните ми думи, просто го напсувах.

Семейна съм от 21 год. и двете ми деца са вече големи.Затова от опит мога да ти кажа,че никога не съм позволила да ми се крещи пред хора и никога не съм си позволила да го псувам пред приятелки.И изобщо в нашето семейство имаме навика да обсъждаме проблемите помежду си,а не с тоя-оня.Как така ти е писнало ?А какво правиш още с него?Когато уважаваш един човек не го излагаш пред хората,защото излагаш себе си.На какво учите детето си?Изинявай,че съм така рязка,но ти не си вече първа младост за да правиш простотии.Ще ти се сърди - прав е.Без значение какви са ви отношенията,да напсуваш половинката си е най-малкото гадно.Като не можете да се траете се разведете.Нагледала съм се на осакатени психически деца от семейства,в които няма комуникация м/у хората.Даже едно такова в момента е гадже на големия ми син и се чуди как без баща им не сядам на вечеря.Чуди се как не ходим никъде един без друг и как си говорим на галено.А аз пък се чудя на акъла на тия родители дето не са я научили на нищо.Извинявам се още веднъж,че съм пряма и рязка.Ти пишеш,чети е угодено за всичко,а ти е криво,че е горд.Ми гордей се и ти с него.Или постигни сама успех и се гордей със себе си.Щом досега си търпяла лиготии,как искаш да разсъждава той.Гот ти е когато ти дава всичко,а ти е криво,че се налага.Май не знаеш приказката-Който плаща,той поръчва музиката.И в заключение мога да ти кажа,че моята свекърва не ме искаше и не дойде на сватбата ми.Сега ме обича повече от дъщеря си,защото аз съм на принципа,че както аз се държа с хората,така и те ще се държат с мене.И да поставям мъжа ми да избира м/у мен и семейството му не е възможно.Естествено,че ще избере близките си-жени колкото щеш,но майката е една.Може и след 20 год или 30 год,но винаги ще ме обвинява за разрива с майка си.Явно съм била права,защото даде резултат.Айде,че стана много дълго.

Това изречение е пълно с противоречия -
Ето това търпя въпреки, че съм получила уважение разбиране и никога нищо не ми е отказвано, аз все пак немога да преглътна неговото надмощие, гордост и най-вече това, че си мисли - тя пак ще преглътне , ще й замажа пак очичките с някоя лиготия и готово.

Вярно си объркана - не може в един момент да определяш поведението на мъжа си като "уважение и разбиране" , а в следващия момент да наричаш такова поведение "лиготия" Може би първо трябва да си изясниш какво е твоето отношение към него и ако наистина ти е омръзнало да се съобразяваш с неговото "надмощие" и "гордост", да направиш крачки в посока самостоятелност. А повод на това на кой какво му отива - за мен на една жена най-малко от всичко и отива да псува като каруцар.

(image)[линк])

1. Щом ти е омръзнал , че и си псувала ... какво има да му се извиняваш - ти така се чувстваш. На него му е кофти ,че ти така го чувстваш и за това нищо няма да помогне според мен.

2. По-добре да променете така отношенията по между си ,че да няма за какво да се псувате и да си омръзвате, вместо да давате лъжливи и формални извинения.