Полудявам!!

Здравейте всички! Пуша от около 7-8 години по кутия на ден. В момента тече третият ми опит за отказване, откак открих пристрастяващия магнетизъм на никотина. Първият път се пробвах преди две години и издържах около месец, през който месец обаче, припалвах пури 2-3 пъти и още толкова пъти муфтих цигари от приятели, което иде да каже, че никак не съм била спряла с пушенето. Следващият път беше преди около 10 месеца, когато прочетох книгата на Алън Кар (лека му пръст) "Не пуша вече". Трябва да призная, че имаше поразителен ефект и в продължение на 3 чудесни дни не се и сещах за цигара, говорим за всички онези случаи, в които сме свикнали да си палим - любимата първа цигара сутрин с кафето, после следобяд след хапване и вечер с бирицата пред телевизора или навън с приятели....Но, случи се нещастие с близка приятелка и без да се замислям дори (ок, тук послъгах, замислих се,и, грях ми на душата, използвах тъжния повод за оправдание да си запаля...) изпуших сигурно 5 цигари наведнъж. След което продължих стария ритъм и рядко се замислях за цигарата като враг, освен когато тя сама напомняше за себе си с леки бодежи в сърдечната област или недостиг на въздух на 10-тата стълба....
Но ето че се отнесох излишно много, а всъщност исках само съвет по повод един проблем, дилема, пред която се намирам. Макар и да ми е пределно ясен отговорът, както и факта, че никой няма да ми отговори до 1 час, когато вече ще съм си купила цигари....
Та значи, отново спирам да пуша. Не съм пушила от 24 часа, пак благодарение на книгата на Алън Кар. Прочетох я вчера, допушвайки последната си цигара, но някакси нямаше въздействие като първия път.. Може би не съм била готова да зарежа тютюна наистина? Не съм се настроила съвсем... Което е едно от условията за успех...
От друга страна се чувствам чудесно физически, като изключим лекия гърлобол и храченето тази сутрин...Обаче! Най-накрая, драги търпелив мой читателю, стигам до същината на дилемата ми. Тази вечер ще излизам с компания, с които не съм се виждала много време. Ежедневието ни не включва ходене на гости, кафета навън и т.н и това е един от редките случаи, когато излизаме в петък вечер. Не искам да създавам впечатление, че живея в манастир или нещо, просто не съм в Бг и тук има други обичаи и нрави:) Та всички те пушат и съм 100% сигурна, че довечера мисълта ми ще е само в цигарата. И сега - да пуша ли само и тази вечер и да плюя на последните 24 часа или да се настройвам като нормалните хора да спирам в понеделник? :) От една страна няма да съм адекватна, защото постоянно ще искам да си дръпна, от друга страна ще се намразя, че издържах цяло денонощие, от трета страна отговорът е да не излизам изобщо довечера, но този вариант е невъзможен....
Та, какво да правя? :)

И? Какво стана? Първия път, когато излязох с компания пушачи не бях пушила около седмица. Чувствах се ужасно. Непрекъснато ядох и пих. Накрая ми стана лошо... Не се обвинявай ако си пушила. Просто пробвай пак! Чела си достатъчно, така че няма да ти мърморя. Можеш! Аз съм лигла а успях.

Все едно аз съм го писала това.
Едно към едно.
Пиша ти вече късно, но утре ако го прочетеш, независимо от това дали си пушила тази вечер или не моят съвет е- ИЗЛИЗАЙ НАВСЯКЪДЕ! НЕ ПУШИ! БЪДИ НЕАДЕКВАТНА- ГОЛЯМ ПРАЗ! МИСЛИ СИ САМО ЗА ЦИГАРИТЕ- ГОЛЯМ ПРАЗ!
ВАЖНОТО Е ДА НЕ ПУШИШ. НЕ Е ВАЖНО КАК ТЕ ВЪЗПРИЕМАТ ДРУГИТЕ.
(Между другото моят мъж разбра че отказвам цигарите на третата седмица от отказването ми, а аз през цялото време си мислех че изглеждам като извънземна ми че се държа като ненормална).
Тази неадекватност и безумната мисъл за цигара ще продължи не повече от месец. И най- голямата купонджийка да си за този месец няма да излезеш повече от 10- 15 пъти.
Е на тая бройка зор все ще устискаш нали.
Аз не пуша от 10 месеца, но има моменти когато се разтрепервам от нерви и съм палила.
Когато не може-не може, но ако много ти се иска може!
Но като цяло, ти вече си минала по тоя път , отказването си е едно бавно полудяване, свързано с депресия, треперене, натрапчиви мисли( предимно за цигари), чувство за прецаканост и непълноценност ( предимно в компания на пушачи) и ти трябва да решиш можеш ли да я преживееш това полудяване, нали

Няма проблем, запуших си:) Вчера след постинга излязох до магазина и на връщане си купих и цигари и си запалих на секундата. Продавачката сигурно се е изплашила като ме е видяла така трепереща докато си вадех парите от портмонето:)
Та запалих си аз, моментално се почувствах кофти и гузна, но от 2рата цигара нататък нищо ми нямаше:) След това продължих цяла вечер да пуша и препушвам, а на всичкото отгоре бяхме в едно ужасно задимено място, благодарение на което днес съм с тотално задръстена дихателна система и все още не ми се пуши (като се сетя само, пфу, гадост), но предполагам че до довечера ще ми се допуши, имам точно една кутия, която би трябвало да ми стигне за днес и утре и от понеделник ставам свободен човек! Обещавам си!
И благодаря за отговорите:) Успех на всички, мисля от понеделник да пиша редовно как върви:)

Аз ги отказах,но постепенно, противно на всички съвети,че трябва изведнъжВсичко започна като забраниха на работа да се пуши.Така свикнах да не паля цигара по 2-3, после по 4-5 часа, а след време забелязах че мога и цял ден без цигара.Започна да ми става много зле като излизах вечер и изпушвах по 7-8 цигари наведнъж.Тогава реших да не се мъча и да пуша по 1-2 на ден или само в компания.Тоест само тогава,когато наистина ми се пуши.След месец съвсем ги отказах.Но определено ми помогна това, че забраниха в офиса цигарите. И много мои колеги така ги отказаха.Пожелавам си да не паля повече!

Не полудяваш, ще ти се (доколкото полудяването е неконтролируемо). Но пък си уцелила мястото на проблема.
Пафкаш - мислиш как ще се откупиш с непафкане - пафкаш гузна - нема кеф. Не пафкаш - мислиш, че си жертва - нема кеф. И 'сичкото гарнирано с това, че пафкането ти се определя от некакви си външни фактори и 'начи тоя акт (собственото ти пафкане) е съвършено извън твоя контрол. Вижда се, че силен стимул за твоето неконтролируемо пафкане е съвършено некнтролируемото мнение на група хора, което мнение се закръгля около това, че си 'расла в манастир', щом не вдишваш охотно и наравно с тях смес от никотин и известно количество канцерогенни смоли. Ха!
В сериозна каламбура си се вкарала.

Успех.


п.п. И в двата случая, пафкаш - не пафкаш се чувстваш зле, 'начи цигарите нямат особено отношениене към душевният ти мир, докато трае това ти състояние най-тривиално е да не пафкаш, стига разбира се риска да си помислят някакви хора, че може да си 'расла в манастир' да ти се вижда по-приемлив от този, който носят цигарите за здравето ти.

Поне при мен, при отказването, много благотворно ми подейства това, че поне първата седмица нямах изкушения, бях си сам вкъщи, без компании и пушачи наоколо.
Второ- важно е да имаш други мисли, грижи и лични цели, аз много често забравях че съм отказал цигарите. Това цялото нахъсване против цигарите при мен го нямаше. Не съм късал цигари или нещо такова. Едва ли не се разделихме като приятели Е, сега вече ме дразнят, поне миризмата им...
Трето, това ми е втория опит да ги откажа за 15-16 години. Първия беше неуспешен и това много ме разочарова. Дори взех да пуша повече. Реших че няма да правя други опити без ДА ИМАМ ВЪТРЕШНОТО УСЕЩАНЕ ЧЕ СЪМ ГОТОВ.
На втория или третия ден откакто ги спрях, дори си пих кафенце и ракийка /но сам/ и вече не изпитвах онова огромно желание да запаля. Мина ми през ъкъла, но ВЕЧЕ МОЖЕХ ДА ГО КОНТРОЛИРАМ. Беше рисковано, но не исках да живея с идеята, че подсъзнателно ми се пуши. Идеята ми беше не просто да ги откажа, а да спрат да ме вълнуват, да ги забравя, да са ми безразлични.
Минат ли няколко седмици, вече и миризмата и възприемането на цигарите се променя

Разбирам напълно състоянието ти. Когато не пуша имам голям прилив на енергия и естествено нерво напрежение. Иде ми да ръфам бюрото, масата, абе к`вото има подръка. Преди няколко дни ми хрумна една идея гледайки един филм за Махатма Ганди по Хистори Чанъл - отказване на цигарите с глад. На пръв поглед комбинацията от двете би трябвало да предизвика още по-голямо нервно напрежение, но поне при мен гладът (като казвам глад, това значи 2 кисели млека и 100-200 г. плод) след 3-4 дена винаги ми действува много успокояващо. Губя мерак за пушене, но най-важното е, че няма изблици на нерви, които да ме карат да посягам към цигарите.
В момента гладувам и пуша по 4-5 цигари на ден повече по навик. Интересно какво ще бъде след още няколко дни.

Държим фронта вече четвърти ден без цигари
И ядем каквото ни попадне

Успех.

не мисли за цигари, пушене, отказване и прочие. вземи си едни тик-так за всеки случай и се ангажирай с нещо...
Успех и от мен!

Здравейте! Аз съм нова тук но искам да споделя славната си история с цигарите. Въпреки, че съм едва на 20 осъзнах, че вече съм зарибена.Ето дори докато пиша поста си допушвам поредната цигарка. И така пуша от вече може би 2 години. В началото не обръщах голямо внимание на това. Мислех си кой аз ли мога да стана зависима? Въобразявах си,че можех да спра по всяко време. Пушех по около половин кутия на ден и то само в компания. Тогава започнах нова работа в която почти всички колежки бяха отявлени пушачки. И така за да се приобща в колектива започнах да припалвам най-редовно с тях. Неусетно разбрах че не мога без цигарите. Ставах сутрин и първата ми мисъл беше за цигарката с кафенце. Постепенно увеличих броя, но и започнах да чувствам вредните реакции, които оказват на организма - задушавах се, кашлях, но въпреки това пушех. Докато един ден не разбрах, че близък роднина и отявлен пушач внезапно на 37год. е починал от рак. Стреснах се! Това ли очакваше и мен? Един ден влязох в интернет и започнах да чета за вредата от тютюна. Попаднах на едни снимки от които ми се изправиха косите. Казах си че това е края и преди няколко месеца се опитах да ги спра. За това ми помогна много и приятеля ми, който е непушач и категоричен противник на цигарите. Но уви успях да се откъсна от страстта си за едва 2 месеца. Никотиновия глад ме съсипваше. Бях постоянно нервна и дори агресивна. Когато виждах как някой пуши изпадах в лошо настроение и си го изкарвах на другите около мен. Тогава подсъзнателно започнах да се самонавивам че живота ни е прекалено кратък и трябва да го изживеем както ни е най добре. Естествено пропуших. О, бога ми никотина от първата ми цигара ме удари направо в петите. И така от тогава пак си пуша, е да, по-помалко, но уви редовно. Едва на 20 съм а има моменти когато чувствам че се задушавам след поредния фас. И ето пак искам да ги спра, но явно проблема е в мен, явно съм прекалено безволева за да позволявам да се тровя така и то съвсем съзнателно

Благодаря на всички за подкрепата!
Всичко върви ок, вече не ми се пуши (в известен смисъл), обаче вчера нещо ми стана. Цял ден не ме свърташе на едно място, просто като пружина! Не знам нерви ли, енергия ли, но само подскачах, дори и седейки, без да се усещам:) Може и да е щото изпих повече кафе от обикновено, ма чак пък... После цяла нощ не мигнах и заспах чак призори, та до обяд...
Освен това два пъти вече сънувам, че пуша. В първия момент се проклинам и ядосвам, след това на половината цигара ми минава и си пуша, накрая се будя, за да осъзная с огромно облекчение, че е било само сън:)
Някой има ли такива моменти?

Jule, няма ли за какво по-вълнуващо да мислиш, ами мислиш за цигарите? Основно за мен е да си търсиш нови занимания,нови неща за правене,замисляла ли си се колко време-ценно-са ти отнемали цигарите?

Оооооооо, пети ден ли е днес? Не се притеснявай - след втората седмица ще се чувстваш по-добре. Сънуваш защото не можеш да свикнеш на 100% с мисълта, че си непушачка. Можеш да сънуваш такива неща и след година, можеш и изобщо да не ги сънуваш. Това зависи от теб! И аз сънувах, но вече не. Сега като имаш повече свободно време можеш да правиш повече неща които ти харесват. Да се разхождаш, да рисуваш, да плуваш, да джиткаш в нета изобщо все приятни неща за които преди не си имала време. А с кафето предполагам си прекалила просто защото ти се е пушело. И на мен ми се е случвало. Успокой се. Помисли си колко здрава и жизнена непушачка си! Желанието за пушене ще отмине и ще ти остане задоволството от едно прекрасно постижение.

5ти ден. Ужасно ми е нервно - днес. Предишните дни ги избутах някак без кризи, /поне не големи/ но днес направо се побърквам-всичко ме дразни....а вече съм в позиция, че НЕ ИСКАМ да пуша -издържах толкова дни...уж най-трудното мина...ще ми стане още по-тъпо ако запаля.

дайте ми кураж!!!!!

Спокойно, още малко и няма да има вече физическа нужда. Намери си някакво занимание, нещо, което да ти отвлича вниманието. Тялото казва добре съм, но умът казва - запали си, ще ти стане по-добре. Грешка.
Вече 12 ден без цигари. Чувството да можеш да си поемеш въздух е страхотно Снощи пак сънувах забавен сън - беше нещо като война, във Франция при това ! и някакъв хаос по улиците... Дим, мръсни хора... Изведнъж видях счупен автомат за цигари, почти празен. Натъпках джобовете си с каквото ми попадне - всички видове цигари, колкото можех да събера и то с ясното съзнание, че вече съм непушачка. Просто си казах - е,ще изпуша само тези кутии и после спирам. До болка познато състояние от времето, когато се опитвах да спра цигарите - само тази кутия и край, нали?
Е, сега вече наистина е край. Приеми, че си направил(а) правилния избор и престани да се измъчваш от съмнения! И на мен понякога ми идва желание да си запаля само една, обаче 1. знам, че това изобщо няма да ми помогне, 2. ужасният вкус на цигарата само ще ме накара сама да се ядосвам на себе си и 3. връщам се пак 12 дни назад, защото ще трябва отново да премина през целия процес на прочистване на организма от никотина, макар и само от една цигара - абстиненцията е налице

Дразни се на цигарите, че те докарват до това състояние и си обещай, че не трябва да позволяваш да се случва отново Всеки ден е победа над зависимостта и т.н
Хайде, успех!

еех на него не му трябват цигари да цъфти...



днес не запалих....

този сън наистина ме развесели. аз ако бях сигурно щях да си дръъъъпна насън

12ти ден звучи супер! Айде дано и аз се похваля с това другата седмица. Днес просто бе гаден ден и още повече се ядосвах, че се появява онова гласче "абе толкова е скапано всичко, я си дръпни една кутийка пък утре ще му мислиш". Надявам се през 12-тия ден да не се появява мислълта, че цигарите ще решат проблемите. Май е свързано и със самосъжаление - не стига всичките тъпотии ми и не пуша...(ооо, горката аз.... ). ти как се справяше с това в началото? (аз иначе имам мотивация - знам, че ИСКАМ да ги спра...и пак се появяват предателски мисли)