нужда от съвет съвет

Имам връзка от няколко години с един мъж,който е обвързан сериозно,но е луд по мен.Аз се омъжих преди известно време и вече имам и дете.Просто съм объркана какво да правя дали да се разведа или да продължа да лъжа всички.Просто не искам да се прибирам вечер у дома,да виждам мъж,дете...

Зарежи този мъж и си гледай семейството, докато съпругът ти не е разбрал за тази връзка.

Според мен най-добре е да предложиш на този, който е луд по теб, да заживеете четиримата (упс, петимата с детето) заедно на семейни (такава ли беше думата?) начала. Голем кеф....пък и детето няма да расте некфо тесногръдо...тъй, де

Ако все пак другите са задръстеняци и не схванат прогресивната ти идея, то най-добре да продължиш да лъжеш всички. Все пак - това е идеята на живота, да излъжем колкото може повече хора, като игричка, за осмисляне и разгръщане на потенциала

Сега да те питам, ти имайки твоята си супер връзка, що се омъжи за тоя човек и роди дете от него. Не вижда смисъл да се наказваш, както и да наказваш тях. Щом не искаш ни мъжа си, ни детето да виждаш.....просто ги остави, може пък някога да открият някой, който ги обича. Дай им този шанс

Тоя като е луд по теб що не те е взел, а те е оставил да се жениш ???????

Antes muerta que sencilla

Не,ти нямаш нужда от съвет.Само не знам господ защо им дава деца на тия жени,толкова е противно че незнам какво повече да кажа

Знаеш ли какво се влага в израза „луд по мен” – толкова много ме обича, че е готов заради мен да направи неща, които другите не биха направили, готов да промени живота си заради мен до степен, в която другите биха го помислили за луд, готов да жертва всичко в името на любовта си към мен.
Помисли върху това!!! Наистина ли твоят случай е такъв???

Другото няма да го коментирам, за да не напиша нещо лошо.

Това, че не искаш да си виждаш детето, не е хубаво... В крайна сметка то с нищо не е виновно, че се е появило....
А пък кат толкоз се искате с този мъж, седнете, решете го и се вземете...Като цяло историята е гадничка, ама няма сми и да ти се казва, че нещо е трябвало или не е трябвало да правиш...Минали неща няма какво да се коментират.
Все пак каквото и да решиш, мисли как ще се отрази и на детето. Ако пристъпи към тия ротации, гледай поне да е по-рано, че детето да е съвсем малко и да не ги осъзнава....

La donna e mobile

Горкият ти съпруг, с рога още преди брака!
А детенце как ли се чувствува с майка, която не го иска???

Ближи си сладоледа....

За съжаление това - ЛУД е само луд по секса с теб. Каквото е била и станало няма да коментирам, не е важно, защото е минало. Помисли за себе си и за това, че си създала семейство. Съпругът ти и детето ти се нуждаят от теб, а и ти от тях. Сексът не е равно на семейство. Предполагам, че детенце е малко, че се чувстваш пренатоварена, недооценена, незабележима, изтощена, в ролята на пепеляшка, че съпругът ти работи повече от нормално, че смяташ, че не ти дава достатъчно топлина и не пощурява от един поглед. Всяка една жена, която е станала майка минава през тези фази и терзания. Същевременно забраненото и невъзможното си е сладко изкушение /то това е още от Адам и Ева..., а може и преди тях ;)/ Замисли се, този луд по теб до кога ще е толкова луд, ако живеете заедно и се сблъсквате с неизбежната ежедневна проза... Разводът не е решение и лъжата също. Сексът е много важна част, но не е най-важната, защото нито една жена няма с квадратна, ромбоидна, ..., а и всеки мъж може да е добър любовник ако се постарае да достави удоволствие и на партньорката си, независимо от размера.
Не ме разбирай само погрешно, не те упреквам или съдя, не мога да съм на твоето място и да знам всички подробности, но има една приказка - който иска, търси начин, който не иска - причина. Оставил те е да се омъжиш и със сигурност ти е наговорил куп приказки и е донесъл вода от поне девет кладенеца. Запазва си правото за разнообразие с цел освежаване на брака. Това устройва ли те?

Защо ти така ли направи?Заряза любовника/цата/ си и остана да си гледаш семейството?

А защо всъщност се омъжи? Защо го роди това дете? Или щото така е редно? Или щото "по-добре разведена, отколкото неомъжвана"?
Сори, ама явно наистина човек трябва да мине през разни простоии, да ги сътвори сам, или понесе от други, за да му дойде някакъв акъл

Нещо не виждам да се включваш в темата си. Или само ще четеш съветите отстрани и ще подсмърчаш като оная Геновева?

Някак не мога да проявя разбиране и толерантност по тая тема. Същата простотия, ама с главен герой от другия пол ми се разиграва пред очите и като гледам как се правят и зарязват деца, ей така, с мисълта, че всъщност на тях нищо няма да им стане и ....
Абе като немате акъл, няма ли противозачатъчни за вас

Просто не искам да се прибирам вечер у дома,да виждам мъж,дете...

Ами , скъпа , просто не се прибирай , иди някъде сама и пробвай кой ще ти липсва повече , можеш да тръгнеш в най-неочаквана посока.

към igj:

тук не обсъждаме моя живот.

ПП: А според теб какъв съвет е подходящ в случая? Може би жената да си зареже семейството заради женен мъж и да го чака да се разведе? Или да продължава с лъжите....и до кога?

Слушай, ееей, келеш! Гледай си кандидат-студентските изпити! Давай, дано изкараш тройка!

Добре де...женен мъж,няма лошо.Сериозно обвързване - добре.Омъжваш се за някого си...добре де,става и така.Ама да създадеш дете!!!Ми то...в 21-ви век сме.Не допускам да си неграмотна.Това е мазохизъм спрямо теб самата,бе жена!Защо си го причиняваш всъщност?Вземи решение,но не виждам как ще го вземеш,защото обвързаният мъж май не мисли да се развръзва скоро.Та помисли преди да решиш.За себе си помисли най-напред и после и за детето.Успех!

Вземам ги, бате
Ама и приятелки имам доста-как ще ги поделим незнам

All you need is love....

шегата беше тъпа и гадна
Ама тази тема ми се струва пълен фитил....

All you need is love....

Никога няма да спра да се изумявам, акви невероятни специалисти са хората в това, да объркват собствения си живот...и този, на близките...понякога, както е в твоя случй - непоправимо.
Защо си се оженила за него, след като си обичала друг? и, защо си допуснала да имаш и дете от него, което да ви свързва доживот? Защото детето не е "грешка", която се поправя на 2 заседания в съда, за разлика от брака...
Сигурно сама съзнаваш, че никой не може да ти даде съвет в такава ситуация....възможните варианти са два. С различните подварианти. И те са ясни...Кой ще избереш, може да го реши единствено твоята съвест и светоусещане, начинът, по който се чувстваш и т.н.
Лично моята прогноза е, че, щом не си се преборила за този, когото обичаш, когато си била сама и независима, едва ли ще го направиш сега, когато от теб зависи и друг човек.
Може и да стане обратното - да се мотивираш...но...добре е да не забравяш, че, каквото и решение да вземеш - мъже - много...можеш да ги сменяш, да се влюбваш, разлюбваш, жениш, развеждаш...но, пренебрегнеш ли детето си, едва ли ще си го простиш един ден. Защото любовите идват и си отиват, но децата са връзката за цял живот - за добро или зло. Поне - така казват