За специалисти

Здравейте, много се надявам сред четящите да има специалисти, които да ми отговорят, защото смятам, че въпроса е наистина сериозен, а пък и аз съм доста уплашена и шокирана и смятам, че всеки окончателен, но некомпетентен отговор не би ми бил от полза.
Преди около 5 дни, след като приятеля ми се уплаши много силно загуби разсъдъка си за около 10 мин. Приличаше досущ на болен от синдрома на Даун. Стана абсолютно неадекватен, физиономията му се изкриви, очите му се обърнаха, тялото му се гърчеше, защото явно мозъка му не контролираше нищо. Започна първо да повтаря някакви нечленоразделни срички, отваряйки много широко и гърчейки си устата. Назовавх го, успокоявах го, прегръщах го, потупвах го леко с дланите си по лицето, но той не усещаще нищо и не се свестяваше. Изобщо не знаех какво да направя, беше посреднощ, нямаше хора и понеже преди това почти бяхме ститнали до нас започнах с адски мъки да се опитвам да го заведа вкъщи. Налагаше се почти да го нося на ръце. Тялото му се беше изкривило, лицето му нагърчено, ръцете му стърчаха в невероятна поза. Почнаха да му текат лиги, изплези език, наведе се надолу и имаше повръщателен рефлекс, макар да не повърна. Скоро успях да го накарам най-после да ме погледне, тази картина никога няма да я забравя, всичко ми се обръща в момента, докато пиша за това. Поледа му беше празен, като на зомби. После почна вече да се освестява и да плаче, прибрахме се някак си. След като се наспахме почнах деликатно да го разпитвам, понеже не вярвах, че нещо си спомня от случката от миналата нощ. Наистина не помнеше нищо, дори не се е досещал, че нещо му се губи, макар да се бяхме придвижвали през това време и да е трябвало да забележи, че доста път му се губи. Каза, че помнел как се изплашил и плачел. Причината за това всъщност бях аз. Обиди ме страшно много по-рано същата вечер и аз тръгнах за към нас, той ме последва, но аз бях толкова афектирала, че през цялото време го игнорирах, той се уплаши, че е изгубил любовта ми и полудя. Сега аз съм стесирана от всичко това, не се чувствам хч добре, не мога да спя, в шок съм и нямам желание за нищо.
Искам само да разбера какво е преживял той. Това нещо се е случвало в страшно по-лек вариант преди 4 години пак по подобна причина. Но беше за няколко секунди - отново загуби връзка с реалността и почна да повтаря едно и също нещо. Попринцип винаги е бил доста лабилен, но това са единствените случаи, когато е губил разсъдъка си. Следващите дни не го отделях от очи, уплаших се, че завинага ще се разболее, засега е съвсем наред. Но се наложи да се разделим за неясен период от време (най-малко месец), понеже е в чужбина. Той е доста интелигентно момче, креативен, работи и така нататък. Единственото, което дори може и да си самовнушавам тези дни бе доста разсеян и изглеждаше много преуморен. Сега август непременно ще го заведа някъде сред природа, и двамата имахме тежка и стресова година и имаме много голяма нужда от това. Но кажете ми - какво е това, опасно ли е, може ли да оставе трайни следа, да почне да се повтаря, да прерасне в нещо по-голямо, коета да отключи и изобщо дали това е начлота на едно сериозно заболяване? Засега не искам все още да ходим на специалист (пък и няма как в следващия месец) и затова ви питам. Малко се притеснявам, че сега не сме заедно и не го наблюдавам, не знам, не спирам да мисля за това.
Много ще съм ви благодарна ако ми отговорите!!!

Приятелят ти просто е имал епилептичен припадък. Питай го дали знае,че има епилепсия и дали взима лекарства--може да не ти е казал.

Друг вариант е, да е припадък индуциран от наркотици.

Ти не си виновна за гърча му, нито той е виновен /ако е епилепсия/. Лекува се с хомеопатия, а ако не иска-гърчовете се контролират с лекарства. Ако не е потърсил помощ до момента е важно да отиде на лекар и да му направят ЕЕГ.

Благодаря за мнението, макар току що да прочетох ето този материал за епилепсията [линк] както и още няколко за сравнение и да не намерих много много прилики със симптомите, които са описани там. Не знам, може да не съм описала правилно ситуацията, според вас кое точно от нещата, които изброих подсказва за епилепсия? Аз пуснах темата тук паралелно с "Психоанализа и психотерапия" ([линк]), там споменават пък за хистерия.
Попринцип ако беше болен от епилепсия щеше да ми каже. Заедно сме откакто той бе на 15 все пак. Иначе попринцип единствено ако е имал свидетели може да знае за това, иначе той дори не помни, че му се губят няколко минути. Той не е имал изобщо такива симптоми:
1.Генерализирани конвулсивни (Grand mal) припадъци-протичат с Аура (видения),след което пациентът пада на пода (често получавайки болезнени травми) и се появява генерализиран тонично-клоничен гърч със загуба на съзнанието, с изпъване на тялото като дъга отворена назад (опистотонус), забиване на погледа нагоре,извиване на главата максимално назад, апнея (спиране на дишането поради спазъма на дихателната мускулатура) траеща 1-2 минути и шумно хъркащо дишане при неговото подновяване,цианоза (посиняване),пяна на устата,прехапване на езика,изпускане по малка и голяма нужда, заспиване след пристъпа.Непосредствено след пристъпа се регистрират високи стойности на кръвното налягане и учестен пулс.
Благодаря отново!

Здравейте отново! Сега разгледах повече и за хистеричните припадъци и доколкото разбрах пак има силно разминаване и то се състои в това, че болният остава в съзнание по време на припадъка. Правилно ли съм разбрала?
Благодаря!

Не винаги има аура. Може да няма аура.

Второ може да не е бил гранд мал, а петит мал.

Трето--при всички положения той трябва да иде при невролог да го видят и да му направят ЕЕГ.

Може да не помни,че е припадал. Някой хора знаят,че имат припадък, някой нямат идея.

Здравейте,
Реtit Mal не го споменах като случай, защото доколкото разбрах се отнася за деца между 5 и 10 години. Бих ви замолила да ми обясните разликита между хистеличен и елилептичен припадък и наистина ли при хистеричния човекът е в съзнание и следователно помни, защото и без да трябваше да го разпитвам и да се уверя, че той не помни за нищо нередно беше елементарно да видя, че той не осъзнава ни най-малко нищо в този момент. Но и епилептичен и хистеричен да е бил припадъка повтарям отново: той не е падал. не съм го задържала също така или нещо подобно. макар едвам се държеше сам на краката си. Сега като се замисля първия случай беше всъщност преди 2-3 години. Тогава той продължи няколко секунди и погледа му като че ли беше по скоро уплашен и стъписан, отколкото "празен" както може би последния път (макар да ни съм 100 % сигурна за това) и се състоеше в това да повтаря последното изричение, което произнесе преди да загъби разсъдък, беше много много по-лека ситуация, но пак нямаше спомен за нея. Дойде в съзнание общо взето точно когато дойдоха едни нигови приятеле - не знам дали беше съвпадение или макар да не осъзнава какво се случва мозъка да се е "събудил" с идването им.
Благодаря

Психогенните-неепилептични приадъци се дължат на силно желание да се избегне някаква ситуация. Не мисля, че има какво да кажа по темата , освен да повторям,че човекът трябва да иде на невролог и може би на псиахиатър за диагностика.

ето ти статия по въпроса /на английски/:

[линк]

допълнение: петит мал не се отнася само за деца и възрастни го имат

един съвет: не се опитай да диагностицираш приятеля си, а го накарай да иде на лекар и имай предвид, че ти нямаш вина за каквото и да било свързано с неговите приапдъци.

Естествено, че веднага щом се върне от чужбина ще го накарам да отиде на лекар. Но това ще стане след месец и половина и аз няма да имам мира дотогава като че ли. Не се опитвам да му поставя диагноза, а просто чрез вашите мнения да успокоя собствената си параноя и да ми се изяснят поне малко нещата, защото тази сфера ми е пълна мъгла. Аз самата се чувствам по-зле от всякога, явно защото е най-силния шок, който съм преживявала. Гони ме инсомния от 5 дни насам. Но дано всичко да се нариди!
Пак благодаря

ти си се уплашила...нормално

погрижи се за себе си, почини си, разсей се...

успех