Истерия

Мъжът ми ме обвинява, че съм истерична и неадекватна в стресови ситуации.Той е прав, наистина е така. Но аз съм сигурна, че точно този недостатък ми помага. Вярвам, че господ ме е създал такава кекава, за мое добро.
Ще ви дам пример. Както стоя на тирасата, виждам че един бие сина ми. Полудях, разтреперах се, като луда почнах да крещя с всичка сила, така че цялата улица се стече да види какво става. Оня спря да бие детето. Да но мъжът ме се разбесня, защо съм се излагала.
Просто много са ми слаби нервите. Когато някой ме обвини ,нападне , аз не мога да се защитя, предпочитам да мълча, защото гласът ми трепери.
Как да преодолея тези слабости? Като избягвам стреса, доколкото мога ? Моля, кажете вашето мнение.

Ако този стрес или състояние са породени от мисловни вируси,т.е. нещото наречено Синдром на Емоционалния Срив от Димитър Захариев, то Егологията може да Ви помогне. Външноизразеният белег на тези мисловни вируси е червено петно на тила, може да е и в окосмената част. За повече информация погледнете тук:
[линк]

Предаването е по телевизия М-САт в петък 21.00-22.00 с повторение в сряда от 13.30-14.30.

Ставаш досаден!Дали изобщо някой ти се връзва?

Казваш "Но аз съм сигурна, че точно този недостатък ми помага. Вярвам, че господ ме е създал такава кекава, за мое добро. "
и едновременно -"'Как да преодолея тези слабости? Като избягвам стреса, доколкото мога ?""
Трябва да избереш едно от двете ,не можеш да преодолееш нещо щом вярваш ,че то ти носи добро , просто така не става .

"Трябва да избереш едно от двете,не можеш да преодолееш нещо щом вярваш, че то ти носи добро."
Аз избирам да бъда чувствителна ,нежна и ранима, но мъжът ми не харесва моята прекалена емоционалност. Искам да се владея по-добре, но не успявам.
Ето днес пак изпаднах в истерична криза. Един наш съсед, който е кадрови войник, пиян, излезе на двора и започна да стреля с пистолет.По- късно разбрах, че пистолетът не бил боен, а газов. Но мислейки, че той стреля с истински пистолет, аз откачих. Представих си какво меже да стане-да убие някого. Мъжът ми отиде да се разправя с него, аз извиках полиция. Да обаче полицията не идва, дойдоха след два часа. През това време треперех ,тоя ненормалник да не убие мъжа ми. Като се върна и видя в какво псих. състояние съм, пак ми вдигна скандал, че съм ненормална и истерична. Всъщност това е проблема ми- той се опитва да ми внуши че съм ненормална. Може би не нарочно .Той ме вижда такава.Просто винаги първата ми реакция е крайна и неадекватна. и винаги си мисля най-лошото.Почти винаги когато се страхувам, се оказва че страховете ми са били неоснователни. И си обещавам ,че повече няма да се страхувам за глупости. Но когато дойде следващото премеждие ,аз отново съм уплашена ...
Как да се овладявам в критични ситуации? Може би повече да премислям преди да кажа и направя нещо?

Представих си какво меже да стане-да убие някого---towa означава ли че си си представила ясна, цветна и голяма ,картина как той убива някого или само си си го мислила с думи ,но не си виждала картина .

Именно. Непрекъснато си представям картини,живи и действителни. В главата ми се появява картина, после се случва наистина, но само ако искам. Заповядвам на ума си да си представя хубави, щастливи неща- как работата ми върви, как се обичаме и разбираме вкъщи и т. н. И животът ми наистина е хубав. Но понякога, много рядко имам и гадни, отвратителни картини. Как да спра да ги създавам, защото после 2-3 дни ме боли глава.?

отиди нa психплог сaмa трудно ще се нaучиш дa се контролирaш. освен товa (мое мнение не нaтовaрвaм никого с него) според мен мислейки че може дa се случи нещо ти без дa искaш понякогa го предизвиквaш. не мисли за лошите нещa- и все пaк тук не стaвa въпрос сaмо за товa. истериите в които изпaдaш не сa нормaлни. не мисля че товa е нaй aдеквaтнaтa реaкция. но за да имa резултaт ти трябвa дa си върдо убеденa кaкво искaш. не бивa дa го прaвиш сaмо защото мъжът ти мисли тaкa. трябвa дa го искaш-сaмо тогaвa се получава.

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

Благодаря за мнението и съвета. Аз ходя при един алтернативен лечител, много мъдър човек, последовател на Луиз Хей. Имам му безрезервно доверие и му споделям всичко. Но искам да чуя и други мнения, затова пиша тук.

Ти си права, че не трябва да правя нещо само защото мъжът ми мисли така.Но какво да правя, като цял живог ми е насаждано, че съм притурка към мъжа. В нашия род е така- жената е човек второ качество. Първа се разбунтува майка ми и това и коства здравето и живота. Не искам да живея като нея. Сега съм сама срещу мъжете в семейството, които от позата на мои закрилници, ми нареждат какво да правя, какво да мисля. Опитват се да ме манипулират , като ми внушават чувство за вина. Всичко вършат уж за мое добро,но аз искам сама да си решавам кое е добро за мен.

Сега ми е ясно какво трябва да се прави ,не е сложно ,но наистина няма да можеш сама , пиши от кой град си, да видя към кого да те насоча.и Знай че не си в никакъв случай болна

разбирам те , но това те дразни и събира в теб отрицателна енергия и в един момент ти избухваш дори да е за нещо малко. проблема е че дразнителите ти
са в дома ти. и все пак ти имаш право да решаваш сама. аз си ходя от 2 години на психолог и се чувствам добре, може и ти да опиташ.

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

Здравей, Сократ, ценя мнението ти. Чета с удоволсвие твоите публикации. Ти си много полезен на този клуб. Но не искам към никого да ме насочваш.