странно нещо...

Уфф, значи вчера ми писна и си казах, каквото ми беше на сърцето. Чакам го повече от месец да му мине онова ми ти настроение ала "не знам, какво искам, дали те обичам, т.н.', да си тръгне всичко по старому и т.н. И така де, казах му, че го обичам, но не мога да го чакам още дълго, особено ако не полага никакви усилия за нас като двойка. Дадох му "карт-бланш" да прави, каквото иска в следващия месец и нещо, така или иначе аз и детето ще отсъстваме в повечето време...После да реши...

Ех как ми олекна само, легнах си и се наспах като хората най-после...

Тази сутрин, една невиждана нежност към мен ?!? Да им се неначудиш, какво искат понякога

не е ли странно, че понякога казваме на някого "обичам те", само като част от ултиматум - "обичам те, но..."?
Понеже знам, че сега ще завалят едни обобщения - бързам да те предупредя - не си прави грешните изводи. Бившата ми жена така направи извод по повод усилията ми за спасяване на връзката, че колкото по-зле се държи с мен, толкова аз ставам по-добър с нея. Та - хубаво, че си получила нежност. Не бъркай обаче причината и следствието.

Добре де, може и да е погрешен този извод, ама аз неперкъснато намирам потвърждения в негова полза... Досегашният ми опит говори, че когато се държа добре, когато съм усмихната, отзивчива, склонна на компромиси, ми се качват на главата и ясно ми показват, че не съм особено ценна. Като обърна другия край - и нещата коренно се променят, изведнъж ставам особено важна и необходима, комплименти, нежност... Защо хората не ценят доброто отношение??? Явно има някаква тъпа зависимост - то е константа, и когато единият прекалява с него, другият изравнява нещата с лошо отношение. После - обратното. Тъпа работа

Същото мога да кажа и аз... но за жените. Когато съм се държал свински с жени съм получавал неочаквано внимание, нежност и уважение. Когато съм бил нежен и мил съм получавал разиграване на поразия.

По-добре е да си самотен сам, от колкото да си самотен с някого. Английска поговорка.

(нещо не мога да си вляза с регистрацията...)

Може да е ултиматум, а може да е просто ужасно лицемерно изказване...Какво ще кажеш за "Аз [ b]все пак те обичам" и това при положение, че си иска свободата обратно, но иска и да не си затваря вратата назад.

Определено не вярвам, че с лошо отношение ще постигна нещо, хич не ги харесвам игрите на котка и мишка. Просто ме порази, че получих внимание, точно когато казах, че не е необходимо...

А "причината и следствието" съм си ги залепила на компа, за да ми напомнят:
вниманието и милите думи са от чувсто за вина + незнание как да продължи сам, а не защото ме обича...

Сега става ми само да дочакам развръзката, ,което съвсем не значи да се държа зле с него.

отстъпваш от принципите и желанията. Просто те предупреждавам да не залиташ в грешна посока. Лесно е да се направи такъв извод - ето виж - не съм само аз, дето се е сблъсквал с него. Проблема е, че това, което ще получиш като награда за ултиматума - винаги ще е временно.

поставянето на ултиматуми и заплахата за отрязване наистина работят за жените. Досега жените в моя живот, които не са прибягвали до този метод се броят на пръсти. За съжаление обаче - при мен този подход дава обратни резултати. Аз го приемам буквално и винаги е началото на края.
А от това, което си написала - ключовия израз е "склонна към компромиси". Компромисите са важни, но не може всичко да е компромис. Човек трябва да има твърда почва на която е стъпил - принципи от които не може да отстъпва - и - все пак - изисквания не само към себе си, но и към партньора. Иначе - последния не знае къде са границите и често ги прекрачва. И аз съм патил от това.

Именно, че не може всичко да е компромис.

Ултиматум се поставя там, където някой държи нещата на компромис, забавяйки, изчаквайки, манипулирайки, задържайки.

Като не става с добро да поискаш изясняване и позиция, слагаш ултиматум, и ако ултиматума е с отрицателен резултат, теглиш шута.

Изхвърленият ще има доста време и възможности да се сети защо е изхвърлен, след като сума време е замотавал работата. Този път най-сетне ще разполага с всичкото време на света да има някаква позиция и мнение.

"изхвърления" - просто не е намерил достатъчно основание да ти изпълни желанието. С други - думи - всъщност зарязаната си ти, но по един пасивен начин. Не, че има значение кой е зарязан и кой - зарязващ, но не очакваш ли прекалено много когато казваш: "Този път най-сетне ще разполага с всичкото време на света да има някаква позиция и мнение"?
И - впрочем - теб пък какво те интересува мнението му (вече)?

Както казах при мен ултиматума винаги е начало на края, защото сработва следния механизъм - "тя не иска да е с мен, а иска нещо ОТ мен. Дотолкова, че ако не го получи при мен - ще иде да го търси при друг. Ами - тогава аз какво правя тук? Трябва ли ми такава жена изобщо?"

И при мен поставянето на ултиматуми от страна на жената е началото на края.Интересно е,че понякога тя очакава имено това-да ме пробва,да се вкопча в нея,да й докажа колко държа на нея,че въпреки нейното отблъскване,аз ще й докажа колко много....Обаче в мен нахлуват други мисли.Че ме манипулира,че трябва и тя да се бори за мен,както и аз за нея.Че ако тя дезертира така лесно ,без основателна причина,какво би станало,ако...
Получава се някакво надхитряне на нашите его,а не добронамерено искрено търсене един на друг.Инфантилно е.Изобщо ,преиграването в тая посока не е безопасно.

Всъщност си даваш сметка, че нямат намерение да те зарязват, а просто искат да получат поредното "доказателство за любов"... И в същото време - мен лично това ме отблъсква до степен на погнуса. Все едно ме третират като някакво по-низше същество, което има само инстинкти и трябва да се подчини на височайшия разум.
Впрочем - нуждата от подобни "доказателства" е строго обратно-пропорционална на интелекта на жената, която ги изисква.

Кой ли обича ултиматумите...

Обаче това, дето си го оцветил в червено, знаеш ли как звучи? "Ако тя иска да е с мен, трябва да е готова да приеме всичко от мен и да се откаже от всяко свое желание, ако то не съвпада с моето."

Знаеш ли, изпдала съм в следната ситуация. Любимият се държи по унизителен за мен начин. Аз настоятелно моля да престане (при това без да поставям ултиматуми!), а той ми отвръща нещо в смисъл: "Ако ме обичаш, няма да имаш претенции към мен."

Е, какво да се прави... Тръгнах си от него, като дори пропуснах момента с ултиматума

Пак си се олял.

Всеки има прав ода прецени докъде да остави една ситуация без намеса.

В случая с ултиматума изискваш позиция, за да промениш статуквото. Няма позиция, няма ново статукво, а старото не те устройва - ерго: манипулирам ситуацията така, че всеки да си хване пътя както му харесва, вместо да се мъчим взаимно в ситуация с компромиси.


Това, разбира се, ако искам наистина нещо от другата страна.


Ако не искам нищо, не ми пука дали има статукво и изобщо какво е то.


Прав си, да, така се държи човек, който очаква нещо и иска нещо, но защо смяташ, че това те сваля от пиедестала?


Смяташ, че никой не трябва да иска нищо от теб? Това е меко казано, чудовищно!


Така ли говориш на работодателя си например? Всички по всяко време влизаме в някакви отношения, в някакви зависимости и очаквания. Опитай се да ритнеш така работодателя си, но по-вероятно е той да те ритне

Смешен си, знаеш ли?

Изобщо не ми пука кой кого зарязва, пука ми има ли изход от една подобна ситуация и то хубав, по възможност за страните. Ако пък няма, поне да е безболезнен. Ако пък не може да е безболезнен, да е по-малко болезнен, и така нататък в градацията.


Но търся изход и развитие, а не удовлетворяване на егото си, кой кого бил зарязал, пасивно или активно. Дреме ми кой кого зарязва, ако после ще има нещастни и страдащи.


На това му се вика безусловен мъжки егоизъм и рефлекс да убиваш, само и само да оцелееш ти самия и егото ти. Моля се да не попадам никога на такъв смешник като теб.

прозвучи така оцветеното в червено.
Просто го приеми буквално, не го тъкувай от обратната страна

от къде тръгна и до къде стигна
Изобщо си развила някаква своя фантазия и дори не си се постарала да обясниш за какво точно става дума.
И понеже пишеш анонимно - ми остава да заключа, че с нещо съм те засегнал в миналото. Нямам представа какво е било, но - повярвай ми - било е несъзнателно

Впрочем - понеже днес съм в благородно настроение - ще ти обясня разликата между ултиматум и "кога някой иска нещо от мен" с един пример:

Искане: "Скъпи, моля те подай ми чаша вода (ако обичаш)"
Ултиматум: "Ако до 5 секунди не ми поднесеш вода - събирай си багажа и се махай от живота ми"

Хайде сега се успокой. Вероятността да попаднеш на мен е нищожна, а с това отношение - едва ли ще се доближиш дори до такъв като мен.
И си използвай истинския прякор, ако обичаш.

Именно.

Подмяната на понятията идва още при постановката, че *тя* не трябва да иска нищо, защото ще бъде изтълкувано като ултиматум.


Пак изчети внимателно разговора дотук.


Ако се случи да попадна на мъж, който ми заявява, че ако искам нещо от него, то по-добре да не сме заедно, аз наистина няма да остана с него. Защото не виждам за какво ми е мъж, който си позволява да изисква от мен, но не желае да приеме моите желания. Самото изискване да нямам желания вече е ултиматум, и аз също не приемам добре ултиматумите.


Така да се каже, човек с подобно мислене е завършен егоист и използвач. Ерго, показвам среден пръст. Дъ некст уан!

Хехе, още ми е смешно. Значи мъжленцето толкова го е страх една жена да не изкаже желание или мнение, или предпочитание, че предварително поставя ултиматум да няма ултиматуми? смях в залата.....


Сега обърни ситуацията наобратно. Колко време ще останеш при жена, която предварително ти поставя условие, никога да не изказваш желания, или позиции, или каквото и да било становище, защото тя ще приеме това като ултиматум, значи при леко искане от твоя страна тя си вдига гълъбите? М?

Това на практика е условие единия да доминира безусловно във връзката. Горкичкият ком, с прикритите желания да доминира безусловно. Прав си, нямаш и най-малък шанс при мен. Познай каква жена би приела такъв като теб. Само ужасно глупава и склонна към зависимости и покорство жена би могла да се кефи на подобна връзка. Съветвам те да си търсиш жени, които обичат да са мазохистки. Никой човек с нормална психика не би могъл да остане в подобна връзка, в която му е забранено да изявява каквито и да било инициативи и желания, и искания. В случая изобщо не се говори за партньорство, а за пълна доминация, предполагам, и сексуална.

ама аз като ти казах оня ден, че съм в благородно настроение и ти реши да ми се качиш на главата.
Виж сега - ти просто искаш да спориш - не приемаш никакви обяснения и аргументи - искаш да изтъкнеш колко си велика и как всички трябва да внимават да не ти счупят хатъра. И след това обвиняваш мен в желание за доминация!?!?
И понеже не ти е за първи път да говориш подобни щуротии - макар, че в момента си се скрила под друг прякор - единственото, което ми остава да си помисля е, че ти всъщност не си способна на друго - това е върха на умствените и - най-вече - психическите ти способности.