от начинаещ

Привет!
Имам някакъв проблем и търся съвет. Често ми се случва да се сетя за някаква минала случка, в която съм изглеждал .. глупаво. Дали съм постъпил така или пък на мен ми се е струвало - няма разлика. Може да е отпреди 1-5-10 г. Появява се неочаквано. Реакцията ми е като на на болезнено усещане. Не е физическа болка. По-скоро нещо като на упрек, вина. В пъвия момент не мога да го преодолея. Естествено, разбирам, че е минало, безсмислено, ненужно, но след няколко секунди. Разбирането не променя преживяването. Една ситуация може да се повтори отново, не отминава само с едно болезнено сещане.
Има ли там някакво упражнение за преодоляване на такова нещо ? Какво е това ? А зщо се получава така ?

говори с кайли в процесинг

прекрасна, ужасна - все тая, резултатът е съсипващ

Мерси. Ще ходя да питам в процесинг.

Хубаво е, че тези минали случки ти се появяват, защото в тях има блокирана енергия, която обикновено може и цял живот да си стои набутаната някъде в подсъзнанието и да ти отнема от потенциала ти. Докато сега си принуден да ги отработиш тези ситуации и да разтопиш въпросните "буци лед".

Практики за такова отработването има в много традиции и са принципно сходни. В тази тема Прегледа (Рекапитулацията), (диаграмата е тук) съм споделил това, което аз съм използвал като цялостен подход към тези неща.

В твоя случай важното е не да казваш, че е минало-заминало, а напротив с визуализация да я пресъздадеш тази ситуация все едно, че става СЕГА. И след това, приемайки цялостно случилото се и без да съдиш, да се ДЕ-ИДЕТИФИЦИРАШ/ОТЛЕПИШ от него. Просто, позволи си, че може да изглеждаш глупаво понякога и в това няма нищо лошо и е част от познанието и развитието ти.

Апропо, сещам се за една история, където Ошо е давал саняс (посвещение) на ученици и в контекста на този ритуал се дава и ново санскритско име на човека, което започва със "Свами", ако е за мъж и с "Ма", ако е за жена. В един момент се доближил до Ошо поредния човек от опашката, който макар и мъж, имал много женствено изражение и дълги коси. И Ошо правейки другите неща от ритуала му дал женско име започващото с "Ма". Един от сътрудниците на Ошо, който познавал човека, му дал знак че става въпрос все пак за мъж и Ошо се усмихнал и сменил името му с мъжко. Та щом един просветлен може да греши, няма нищо ненормално и на теб да ти се случи. Важното е не да си перфектен, а да си цялостен.

Ами пресъздаването е много живо и само идва. Даже ми скача на врата и казва "Виж какво си направил. Нека ти е гадно". Това е моята емоционална оценка на отминала случка. Подозирам, че е проява на суетата ми. "Суетните жени искат да са красиви, суетните мъже искат да са умни". И Ошо, казваш, грешал. Но той се е усмихвал на това, пък мен ме боли. Грешките и глупостите са неизбежни. Учудва ме, че рационално давам една оценка, пък емоционално усещам противоположната, т.е лошата. Това разминаване много ме озадачава. Сега ще ходя да чета темата.

Боли те защото се идентифицираш с умността или глупостта ти. А те са ти само "дрехи"... Дай си сметка, че Цялото спокойно е можело да те роди в тялото (и с ума) на някой глупак или на някой гении. Хм, но това не променя принципно нещата.

Наблюдавай, когато си в глупави ситуации или когато си в умни такива (няма никаква принципна разлика между тях) и гледай КОЙ всъщност е там... Апропо, ситуациите, които си припомняш може да си чудесна практика, ако ги използваш. Все пак Цялото ти ги изпраща неслучайно . И да видим кога ще се усмихнеш в тях.

П.П. Един жокер: усмивката идва, когато забележиш нещо ДРУГО в теб по-важното/интересно от въпросните умности/глупости.

Съгласен съм за "дрехите". Като разсъждение. Като преживяване е друго положението. Едно решение е отговорът на "как да се чувствам както мисля?". Не съм го намерил. "КОЙ всъщност е там.." ? Абе, викам "кой е , кой е ?", пък никой не отговаря.
Как могат да станат практика тези случки ? Темата "Прегледът" ми изглежда като генерална насока. Какво може да се направи. Няма отделни стъпки, които мога да направя без повече пояснения. Е, как да прегледам целия си живот, случка по случка ?
За жокера. Смея се и на неща, които ми изглеждат глупави или пък приятни - като гледам поведението на маймуйни, кокошки, малки деца. Весело ми е в такива случай, без да намеря точната причина. Един възможен отговор е, че виждам нещо глупаво в такова поведение и казвам за себе си "Ето, виждам тяхната глупост, значи съм по-умен и по-... ъъъ ... силен/напред от тях. И в същото време играя с малки деца и съм глупав/умен колкото тях, без да се замислям как изглеждам. И ми харесва. Ама то, суетата, е хитро нещо. ДРУГОТО още не съм го различил.

Знаеш ли, тези проблеми се коренят в детството. Когато родителите не са ни давали пълната си любов и подкрепа. Поставяли са ни условия, за да получим тяхното удобтение, за да ни кажат че сме добри. Аз преди също имах този проблем, не се обичах, постоянно исках нещо да променям в себе си, постоянни изисквания, мислех си че трябва да съм съвършенна, за да бъда достоина да получа любов. Постоянно исках да помагам, за да се чувствам "някоя". Исках да съм можещата и всичко знаещата, за да получа уважението на останалите, а когато бях тъжна и сломена се криех от целия свят, исках да оставам сама, за да не ме видят в това състояние, защото трябваше да бъда все силната и разбиращата, сякаш аз нямам право да се отпусна и да бъда малко дете, сякаш нямам право да плача и да чувствам. и си казвах нямали някои които да ме обича такава, каквато съм, да се отпусна да бъда себе си?
Е това което искаме от вън, трябва сами да си го дадем и си го позволих . Позволих си да ме боли, позволих си да си споделям чувствата пред другите и да бъда себе си, каквато и да сум без да се осъждам. Приех ги всичките тези работи за себе си, видях всъщност, колко съм била наранена от родителите си, колко е било наранено моето достоинство и уважение към мен самата. Но аз не съм това, това са моите травми, но аз съм много повече от това. И така започнах да не вярвам на мислите в главата, а да се доверявам на моето усещане и да го следвам и така започва истинското себепознание, не това което трябва да станеш, а това което си ти! Истината е в теб, само се вслушаи в нея. Когато съм гневна, удрям по възглавницата, когато ми се плаче- плача, когато искам да кажа на някого, че го обичам го казвам, просто каквото почувстваш прави, а не това което си мислиш. Просто малкото дете в нас е повярвало на това което е видяло в миналото, в детството, но сега сме вече големи хора и ние можем да се погрижим за това малко дете в нас, да му позволим да бъде себе си.
А ти позволяваш ли си да се разгневяваш, въобще какво мислиш за гнева?

Викането "кой е , кой е ?" не е за да ти отговаря някой, а за да ти насочи вниманието навътре в теб. Всъщност, като вниманието ти е достъчно насочено навътре, ще получиш отговора, защото ТИ ще бъдеш вътре.

Прав си, че темата за Прегледа е като генерална насока и с нея исках да обърна внимание на колегите от Кастанеда, че за да може човек ефективно да прави Преглед за минали събития е хубаво да развие първо будност в НАСТОЯЩИЯ момент. А това става с най-различни съвсем конкретни практики, които съм изброил като тип и които дискутираме тук в различни тема всяка една по отделно.

Иначе за Прегледа на целия живот нещата стават постепенно и започни първо с това, което най-силно възбужда някави чувства в теб (точно като това което ти споделяш). Останлите по-дребни неща ще си дойдат с времето от самосебе си.

Суетата е следствие на неспособността ни да се видим сами и за това търсим да се огледаме през очите на другите. Колкото повече се опознаваш и виждаш как стоят точно нещата в теб, толкова по-малко внимание обръщаш на суетата. Всъщност, сравнено с околните, ти имаш възможност да отидееш най-близо до центъра си... И усмивката се появява като си дадеш сметка, че може да гледаш директно нещата в теб вместо да търсиш нечие далееечно въшно мнение.

Ще ти дам една аналогия със структората на атома. Ако си представиш диаметъра на атомното ядро за 1 мм (върха на игла), то най-близкия електрон ще "кръжи" чак на 100 м разстояние. Обикновенно хората, когато са несъзнателни, се намират в "електронната обивика" на техните същности и общувайки си с други атоми (хора) биват въздействани от техните техните електрони, с които могат да образуват общи "електрони двойки" и разни други повърхностни структори. Така или иначе, и твоите, и другите електрони са все много отдалечени от ядрото ти и с епоявява "електронната" суета. Когато обаче си в ядрото си, мнението и на най-близкия външен електрон остава някъде далеч на повърхността.

В отговор на:

---

Прав си, че темата за Прегледа е като генерална насока и с нея исках да обърна внимание на колегите от Кастанеда, че за да може човек ефективно да прави Преглед за минали събития е хубаво да развие първо будност в НАСТОЯЩИЯ момент. А това става с най-различни съвсем конкретни практики, които съм изброил като тип и които дискутираме тук в различни тема всяка една по отделно.

---

Че то си има достатъчно техники за това, което ти наричаш будност в НАСТОЯЩИЯ момент, а шаманите - тук и сега. Друг е въпросът за колегите от Кастанеда.

___________

...Няма отделни стъпки, които мога да направя без повече пояснения...
уфф. има. значи. като ти се случи пак онова спомняне от което се оплака, не се отдръпвай ми се потопи в него, нека те "боли", ще бъдеш приятно изненадан че всъщност не може да стане кой-знае колко по-лошо. може да не успееш от първия път да го минеш целия спомен, просто друг път пак.
изконсумираш ли го целия (може и на части) повече няма да те занимава със себе си. сладкото е че подобни спомени, със същото съдържание, заминават заедно с него и когато опреш до тях ще "прегледаш" само други моменти, без тези които вече си "изчистил"

Има едно доста просто упражнение: говори. Разказвай своите истории. Разказвай ги на приятели, които са склонни да ги изслушат, на познати или на непознати, на камъните и тревите ако няма на кой; на колата си, на кучето или стайното си цвете, на някое дърво. Важното е да ги изказваш на глас и да се слушаш. Разказвай ги отново и отново, докато престанат да предизвикват в теб каквото и да е болезнено усещане.
Това е един от начините да освободиш затворената в случките енергия.

Ами пробвал съм. Ей така си говоря на нищото. След 4-5 минути ми изчезват думите. Само стоя и гледам като пукъл. Трябва да прилагам усилия, за да казвам нещо повече по-натам. Но не ми се връзват насилственото говорене и освобождаването.

Да, сещам се за какво говориш. И на мен ми е странно да говоря на нещо, което възприемам, като неодушевено. Или на нищото, както казваш. Обаче това е заради настройката ни, че вселената няма съзнание и не ни чува. Ако успееш да установиш контакт с... така да се каже духа, есенцията на това с което говориш, тогава е друго - чувството на контакт, на НЯКОЙ срещу теб ти дава по-голяма словоохотливост.
Най-лесно ми е да почувствам такъв контакт с растенията. Тях усещам, като по-близки от представителите на фауната. Ел. уредите съм забелязала, също реагират на настроенията ми. Компютърът и радиото са от най-чувствителните. Не съм пробвала още да им говоря, защото все пак предпочитам да говоря на хора и за сега все още има кой да ме изслуша. Но ако ти не си контактна личност можеш да опиташ.
Имай предвид, че за да установиш контакт с не-човешко същество, ще ти трябва известно време, постоянство, последователност и даже малко церемониалност. Например да му говориш винаги по едно и също време, да му измислиш име и т.н.

Това, за викането, беше образно казано, че не намирам отговор. Не, че съм почнал да се провиквам, като ходя по улицата. Разбирам, че не ми е ясно точно каква е причината за тези усещания. Да стигна до себе си - това е голямата цел на доста мистични учения. И е доста голяма и далечна, за да я търся непосредствено. Имам определени усещания, които засега са най-важни за мен. Тяхното решаване пак е от големия път, но не е време да се оглеждам къде съм стигнал - в началото съм. И да гледам генерално, ще е най-малко празно самохвалство. Обобщенията няма да ми свършат работа в настоящия момент. Нужна ми е забележима промяна, дори и малка, за да имам желание да продължавам по този начин. Едва ли ще стане нещо, ако се старая да се отпусна/освободя като стискам зъби и правя каквото ме съветват. Големите неща са далееечна цел.
А това за клуб Кастанеда пък съвсем не го схващам. Гледам, има си някаква отборна закачка между двата клуба кой е по-по-най. Има и реакции, присъщи на ученици, не на разумни хора. Ама аз не рабирам от същината на тези неща и там си решавайте кой прав и кой крив.
Изглежда ми, че суетата не е отношение на способността да се видим сами, а да приемем това, което виждаме. Когато човек е доволен от себе си, мнението на околните е въпрос на любопитство - в най-силните случаи. Човек така може да стане и доволна свиня. Затова и казават "добре е, защото не знае колко е зле". Дали някой е станал човек или прасе, пак е въпрос на лично мнение на всеки, които оценява. Какъвто и да съм, сега искам да съм по-доволен от себе си.
Това с електроните ми хареса. Човек е щастлив, когато получава това, което иска. Като не знае какво иска, как ли ще се радва на каквото е получил ?

Имах предвид, че няма отделни стъпки в темата, посочена от Миро. Там бяха обобщени. Не, че по принцип няма. То, ако няма по принцип, за какво ли да питам.

Лелей, хвърли ме в джаза. Да измисля име на .. ъъъъ .. шкафа, и да му говоря в определено време !? Трябва много да се напия, че да го направя. Имам идеята, че важното е аз да говоря, а не някой да ме слуша. Нямам за цел някой да ме слуша. Говоренето е средство да подредя мислите си и аз да се чуя.
Контактът с добронамерен човек много помага. Но на кого ли му е приятно да слуша оплаквания ?
За растенията и аз съм чел, че реагират на музика, думи, дори и на мислите/намеренията към тях. За уреди не съм чул.

Съгласен съм, че описаните неща са следствие на внушени в детството отрицателни мнения. Дали човек е повече от травмите и усещанията си ? Ами, повече е, дори от всичкото, което успее да разбере за себе си. Ти се доверяваш на своето усещане и го следваш. За мен е трудно да разбера каква е причината за усещането. Ако трябва пряко да го следвам, значи много рядко да се виждам с хора. Този подход в случая не върви. Сега, това, интуицията да ме води, значи да стоя на място и да търся интуицията. Не става. Първо да намеря интуицията, т.е. себе си. Да, де, и аз това търся.
Какво мисля за гнева ли ? Забелязвам много гняв в себе си. Не заради нещо в ежедневието си. Дребните случки само правят вълнички, от които прелива чашата. Нямам и желание да крещя на околните. Пък и крещенето няма да премахне причината за гнева. Тренирах карате около година. Беше ми неловко да опитвам да направя удар с контакт в партньора. Не ме разтоварваше. Не съм намерил начин да изсипвам гнева си. Тичането ми помага за около час-два.

Хе хе, in vino veritas! - са казали мъдрите люде. Това по повод напиването и разговорите с шкафа. Доколкото съм осведомена, една от очистителните практики е с алкохол, ама питай Миро за това - аз обикновено действам според каквото ми дойде.
В твоя случай казваш, че контактът с добронамерен човек много помага. Да, съгласна съм, че това предразполага, особено в началото. После обаче, когато свикнеш да разказваш започваш да усещаш и нещо друго - потребността на една история да бъде разказана (сякаш сама напира да излезе), та ако ще и да я разкажеш на дупка в земята (както направил онзи герой от приказката за цар Мидас, който, тъй като под страх от смъртно наказание не можел да сподели тайната с никого, пък тя напирала да излезе и мира му не давала и той изкопал една дупка в земята и извикал в нея: "Цар Мидас има магарешки уши!"...).
Та така...
Растенията със сигурност реагират. А това за уредиите го казвам от свой опит, който не е задължително да споделяш.

Извинявай ама нещо не ме разбираш! Значи намери пространство в което да изразяваш гнева, и виж какво седи отдолу. Значи за да се свържеш със себе си и с интуицията си първо трябва да махнеш всичко това което и пречи да се прояви. Когато си позволяваш да се разгневиш или да плачеш, ти виждаш какво има от долу. Обикновенно е някакъв страх. Ако имаш смелостта да приемеш страха и да си позволиш да го чувстваш, навлизаш в друг пласт болка, сълзи, уязвимост - изразяваш ги и под тях е твоето истинско същество. Когато обърнеш погледа навътре към твоите усещания, то става нещо като самонаблюдение. Вече не се идентифицираш с травмите а само ги разпознаваш и не им вярваш, не им даваш енергия. Необходимо е да приемеш твоите чувства, не да се бориш с тях, защото иначе никога не можеш да минеш отвъд. Това което мислиш че другите ти го причиняват или не ти позволяват нещо, или си мислиш че те си мислят определени неща за теб, всъщност си ти. Ти не си ги позволяваш, ти мислиш така за себе си. Свободата е вътрешно състояние! И това всичкото е твоето вътрешно малко дете, време е да му подадеш ръка и да го излекуваш! Но първо трябва да го приемеш, такова каквото е! Първо трябва да си кажеш едно голямо ДА. Да на страха, да на комплексите, да на гнева, на всичко и виж какво ще се случи........................