Бялата стая

Всъщност само таванът е бял, малко олющен в единия ъгъл, но бял. Стените са с цвят на мляко с кафе. Одеалата - войнишки, е, не съм била в казармата, но предполагам, че са същите. С две думи - пълна мизерия...
Единственото хубаво нещо (ако може да има нещо хубаво в една болница) е гледката.
Като на длан се вижда целия град - от езерото до морето...

Сутрин се събуждам от гукане на гълъби. Мъжкият - сив със зелено обагрена шия първо започва да се перчи пред шарената гълъбица. Надува гушката си, пъчи се, върти се около себе си и гука ли гука. Щарената не му объща внимание , тагова той отива към сивата с бели пера на крилете. Тя полита и той я последва...

Долу малки къщурки са се сгушили в зелената прегръдка на дърветата, до тях блокове извисили снага към небето. А то необятно - от лазурно с малки бели облачета,
през наситено със сиви облаци до мастилено синьо...

Слънцето вече се е скрило зад хоризонта, последните му лъчи се прокрадват
зад облаците и обагрят небето в пурпурно...

Подухва ветрец...

Тук кам се появяват светлинки - светва Моста, Катедралата, Операта, Морското училище... На отсрещния бряг пътят се вие како звмия.

Мракът се спуска бавно...

Приказно е, но... точно в този момент едно тихичко кап... кап... кап... ме връща в стаята. Живителната течност намира своя път в лабиринта от вени и ме връща към живота...
А на съседното легло бавно с тихи стъпки се приближава онази... с косата...

Много хубаво написано, Гал, но малко тъжно.
Впрочем, винаги когато става дума за болница или за оня, с косата, тъгата присъства.


Надявам се това да е минало за теб!

Много хубаво и силно!Гал

Минало е,
но....дали е минало свършено или минало несвършено......
само времето ще покаже.

Благодаря ти.

много живо макар и с присъствието на онази с косатабъди здрава

Малко неща ме трогват в света и се мисля, за студен човек............но ти.... успя с това което си написала.
Няма да се даваш на онази с косата, не те даваме.

Holen Sie mich zu leben

Зная, че нямам дар слово, но... написах нещата както ги видях и
почуствах.

А за другото..... там никой не знае - един идва, друг си отива.
По важното е, че този клуб винаги ще го има и винаги ще
има някой, които да напише нещо, с което да докосне
сърцата и душите на четящите.

"......но смъртта е също форма на живот" се пееше в едно парче.
Не е страшно,че онази с косата броди около нас, страшното е, че я рисуваме така
Има неща,които сме видели, виждаме и точно в такъв момент бихме могли да приемем и оценим...водата...птиците...
Бъди здрава, Гал!

Хубав е и този ден, в който нищо не се случва...

определено не ти липсва дар слово :-) толкова сърца успя да докоснеш, ето това е по- важното, една частичка от теб завинаги ще остане и в моята душа.

Нали трябва да има баланс- бяло и черно, любов и омраза, живот и смърт...