Днешен размисъл!
2 отговора
0 прегледа
Днешен размисъл!
"Беше нощ и Той бе сам. И Той видя в далечината стените на кръгъл град;
и тръгна към него. И когато наближи; чу в в града радостни стъпки;
доволен смях и силната музика на много лютни. И Той почука на портите и му се отвори.
Видя къща от мрамор ;
с красиви колони отпред. И Той влезе в къщата. Достигна до банкетната зала ;
и съзря легнал върху пурпурен диван един мъж чиито коси бяха увенчани с червени рози;
а устните му аленееха от вино. И Той отиде зад него ;
докосна го по рамото и го попита" Защо живееш така ?"
А младият мъж се обърна;
позна Го и отвърна " Но аз бях някога прокажен и ти ме изцели! Как иначе да живея?".
И Той излезе от къщата и се върна на улицата. Видя жена;
чиито лице и одежди бяха боядисани; а нозете и обути в перли. Зад нея бавно като ловец;
идеше млад мъж;
и лицето му светеше от сласт. И Той докосна мъжа по рамото и го попита " Защо гледаш така тази жена ?"
А младият мъж се обърна;
позна Го и отвърна " Но аз някога бях сляп ;
и ти ми даде взор. Какво друго да гледам?" Той се обърна към жената и рече " Няма ли друг път освен пътя на греха ?" Тя му отвърна " Но ти ми прости греховете;
а този път е приятен!" Той излезе от града и видя седнал край пътя младеж да плаче. Погали го по къдриците ;
и му рече " Защо плачеш ?". Младият мъж го погледна;
позна Го и отвърна " Аз бях мъртъв и ти ме възкреси от мъртвите. Какво друго да сторя ; освен да плача ?" "
и тръгна към него. И когато наближи; чу в в града радостни стъпки;
доволен смях и силната музика на много лютни. И Той почука на портите и му се отвори.
Видя къща от мрамор ;
с красиви колони отпред. И Той влезе в къщата. Достигна до банкетната зала ;
и съзря легнал върху пурпурен диван един мъж чиито коси бяха увенчани с червени рози;
а устните му аленееха от вино. И Той отиде зад него ;
докосна го по рамото и го попита" Защо живееш така ?"
А младият мъж се обърна;
позна Го и отвърна " Но аз бях някога прокажен и ти ме изцели! Как иначе да живея?".
И Той излезе от къщата и се върна на улицата. Видя жена;
чиито лице и одежди бяха боядисани; а нозете и обути в перли. Зад нея бавно като ловец;
идеше млад мъж;
и лицето му светеше от сласт. И Той докосна мъжа по рамото и го попита " Защо гледаш така тази жена ?"
А младият мъж се обърна;
позна Го и отвърна " Но аз някога бях сляп ;
и ти ми даде взор. Какво друго да гледам?" Той се обърна към жената и рече " Няма ли друг път освен пътя на греха ?" Тя му отвърна " Но ти ми прости греховете;
а този път е приятен!" Той излезе от града и видя седнал край пътя младеж да плаче. Погали го по къдриците ;
и му рече " Защо плачеш ?". Младият мъж го погледна;
позна Го и отвърна " Аз бях мъртъв и ти ме възкреси от мъртвите. Какво друго да сторя ; освен да плача ?" "
