ТАЛАСЪМИЯ 2007 - Програма

Комата е под прикритие. А бтв, нашия отбор беше от кол и въже ама пак бяхме от трите равни по точки ;) Но вашето реми на вторите дузпи беше уникално.

[линк]

Пък уж казахте, че сте се питали, сега ще излезе, че сте се ритали

Аз присъствах на Таласъмията, но от събота на обяд. Какво е било преди това – моля някой друг. Ето впечатленията ми.
Беше поканен клуб за бойно, средновековно изкуство. Изнесоха много интересна лекция и демонстрация на бойни похвати. За себе си разбрах, че ако взема да пиша за 12 век, едва ли ще се справя без историческа литература за йерархията в съсловията, мечовете, методите за водене на битка, облеклото и т.н. Бях изключително впечатлена от начина, по който участниците в демонстрацията стоически издържаха повече от два часа в жегата на площадката до чевермето, облечени в копия на средновековни дрехи – две долни ризи, връхно облекло, шапчици, ботуши или затворени обувки. За мен беше полезно като човек, стремящ се понякога да вкарва точни елементи във фантастичните разкази да схвана, че не мога ей така да напиша как някой си е свалил гащите да натори... но друг аха да му отсече главата, обаче първия скокнал, парирал удара и се заформила битка. Оказа се, че те нямат горни гащи, а само крачоли, вързани веднъж под коляното с кожени връзки и по-нагоре, вързани с други памучни за кръста. Чудя се дали бухлатото нещо в долната част на торса - предполагам бельо – е имало отвор както българските потури, турските шалвари, американските долни гащеризони?... Ако греша, моля поправете ме, за да не напиша някъде някоя глупост.
Лекцията подложи на изпитание търпението ни, но след два часа и половина аз отидох да спя и почти се бях унесла, когато ми казаха, че резултатите от конкурса вече ще се четат. Изтощена от лекцията и недоспала не можах да се зарадвам на момента в пълна степен, че и тази година съм на трето място, Божидар на второ, първо не се присъжда и май имаше /ако не греша/ още едно трето. Но после радостта ми беше огромна и мога да ви уверя: обичам цялото жури, но най-много Митко и Жулиян, които са гласували за разказа ми. Не държа чувствата ни да са взаимни, затова към всички 13 - едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ! И не ме помнете с лошо. Аз съм си такава.
Имаше съвсем културна дискусия дали влияе човешката дейност върху глобалното затопляне. Юри Илков ни запозна с книга по темата, но не запомних коя. Моля да я спомене някъде, защото ми се стори твърде интересна.
Имаше спор, ако се прекрати добива на течни горива и се мине към алтернативни енергийни източници ВЕДНАГА, кой ще поеме отговорността за смъртта на 300 милиона души. Да не би да им се пусне атомна бомба, та да стане толкова бързо? Обаче: щели били да умрат от гладна смърт, ако им се отнеме поминъка. Казах, че аз поемам отговорността. Всеки с късмета си. Какво са правили преди да се открият залежите от петрол?... и т.н. нямам време да навлизам в подробности от спора. За тези изказвания бях обвинена, че искам смъртта на 300 милиона, което е абсурдна глупост и не е вярно. Моля някой да пусне тази тема за обсъждане. /А бе не зная как и нямам намерение да се уча./ Искам да разбера мнението и на други умни жени и мъже.
Агнето беше невероятно вкусно, въпреки че накрая се разрази буря с градушка и набързо го прибраха от огъна. А тортата!... нямам думи да я опиша. Пльоснаха ми парче в ръката, но аз с неземно удоволствие го изядох и си облизах пръстите.
На викторината бях само зрител и подкрепях едни, използващи нечестни методи /винаги съм с печелившите/. Звъняха по GSM на някой пред компютър с интернет. Но... ядец... не спечелиха. Как ме впечатлиха блондинките!... Браво! Аз познах само два въпроса. Също като някой около мен оправдах знанията си /по-точно незнанията/ в хаотичната си памет с това, че не помня имена. За отбелязване: имаше въпроси от рода как се казва майката на шуренайката от едикоя си книга, спечелила награда през незнамкоя си година. Отговорът знае само онзи, който е съставил викторината.
Горе-долу това беше. Пазарих си книги на далавера. Нови контакти, интересни разговори, срещи с успели хора... Особено ме впечатлиха успелите хора. Разговарях с трима от тях, но предполагам, че имаше и други. За мен успял е човекът без началник над главата, който може със собствени сили да осигури на себе си и семейството си достатъчни средства за приличен живот. /Още една тема: какво е успял човек./
На изпроводяк пак някои се събрахме в Синята къща. Ядохме, пихме и си казахме : “Чао!” .

Тая година конкурса има ли победители, или е както във Френската гимназия - всички със шестици?

Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.

E, то и на мен ми се сториха трудни много от въпросите, хем гледах и отговорите... Обаче разбрах, че нашите в последния момент са орязали най-най-забитите и усуканите. Но пък като чета женския отбор се е изкефил . Само така, момичета!


If there isn't light when no one sees
Then how can I know what you might believe?

2 място: Торба с вяра - Божидар Грозданов
3 място: Ab ovo - Ценка Бакърджиева
3 място: Урната на Урдур - Александър Лютов

номинирани: (по ред според получените точки)
Тунджън - Светлана Янева
Нестинарката - Андрея Илиев
Сестринска кръв - Любен Загорчев
Караконджул в костюм - Илия Деведжиев

Много благодаря, че поне 100 човека ме питаха в сайта.

Bukvite.com
Проблемът не изчезва в мига, в който си изтървеш нервите.

Ами ти обяснявай - Таласъмията не е к`от беше...
Или както казва Оракулът (матрицата...) - Всяко нещо което си има начало си има и край.

Да не се взема на сериозно...

че има впечатлени !
Трябва да отбележа обаче, че отбора само така се казваше "НА БЛОДИНКИТЕ" само щот им бях капитан и ги юрках иначе баш знаещи бяха брюнетки.

ами, приятелю, за която и епоха да избереш да пишеш, не само за 12-и век, внаги трябва да прочететеш информация, иначе няма да е правдободобно

Саламът има два края.

Още таласъмски преживявания - в блога на Григор Гачев.



Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Той е изпуснал да спомене най-интересните неща...
Беше супер яко И замалко да спечелим еднолично състезанието, ама хайде да не ставаме дребнави

Абе не знам за другите, но АЗ ужасно се забавлявах! Имаше въпроси, за които си знаех, че не ги знам, ама като цяло не бяха толкова много (и за повечето от тях имаше други, дето ги знаеха). Повечето или ги знаех от раз или ми трябваше малко време да помисля, за да се сетя, което ми беше най-забавното впрочем. И на които най-много се издъних (грешните отговори на двата иначе супер лесни въпроса за Зелазни си ги броя лична издънка, без нея щяхме да рулираме още на първи кръг )
Абе весело беше, тва е важното. И, да, бяхме най-добрите!

Струва ми се,чеДжорджОруел е схванал всичко погрешно.НеГолемия брат наблюдава нас.Ние го наблюдаваме

[линк]

На вкус и цвет товарищей нет

Страхотни снимки, с какъв апарат са правени?

Страхотно!!! Много ще ми е интересно да посетя. Как стават резервации за този хотел, бихте ли обяснили?

Whenever someone says "I'm Sorry!" say, "No, your not, your just going to do it again."

Късно е, либе, за китка.
Таласъмията мина и замина.

Палатков лагер за пингвини - няколко думи от читателя

Aма съм и блейка... гледам датата пък хич не съм и обърнала внимание на месеца. Ех, жалко. Искаше ми се да видя какво е, ама... надявам се да ги уцеля накой ден

Whenever someone says "I'm Sorry!" say, "No, your not, your just going to do it again."

То беше по-скоро 13 век... Всъщност една долна риза, евентуално една горна(тя е от по-хубав плат) и вълнена туника... Макар че Миро -- човекът който изнасяше лекцията, носеше не вълнена туника, а ленена супертуника, която принципно се носи върху бронята.
Крачолите не са крачоли, ами са чорапи от вълнен плат(наричат се hosen), а гащите (наричани бре... в момента не помня как точно се изписват...) са от лен. И не -- нямат отвори. Имат връзки, за такива ситуации.

Ако проявяваш повеч интерес към тези неща, пиши лична бележка, мога да е снабдя с подробности -- наистина е досадно, поне за мен, когато в някой хубав разказ или книга има някакви адски досадни неточности...

ДВИЖЕНИЕТО ВОДИ КЪМ ПОБЕДАТА