Силата.

Ще цитирам тук един френд:
Силата да разрушиш нещо хубаво за теб самия е огромна. Така никой не може да те контролира!

Съгласни ли сте? Когато ви се струва, че сте намерил приятел, но той ви е разочаровал, предал или нещо още по-лошо и конфликтът премине т.нар. point of no terurn – усещате ли как тишината между вас се сгъстява до болка? Но тази болка няма да ви пречупи?

И когато стигнеш до там, че го срещнеш на улицата - човека, в когото си се кълнял и си му вярвал като на себе си - и болката не ти даде да го погледнеш в очите докато го подминаваш като колче .. ако оцелееш, емоционално, ще научиш много за себе си и за силата.
Но тя може да се ползва и далеч без нещата да са добили такъв драматичен вид.
Кой може да ти каже обаче, дали тогава не я ползваш прекалено рано?

Болката няма да те пречупи, но може да те отдръпне от хора, които си заслужават.

Това не е сила, а защитна реакция. Начин да понесем по-лесно случващото се

Какво значи да вярваш на човек?

За да се отдръпнеш от някой, зна4и е имало разочарование, което пък зна4и, 4е не си заслужава толкова много. В смисъл, 4е всеки по някакъв на4ин позволява дадено отношение към себе си и търпи не4ие поведение..., но идва един момент, в който просто се отдръпваш.., забелязвайки неговото/нейното поведение/отношение към теб... Дали си струва да имаш такива приятели?
А болката може да те направи по-силен...

Нямах предвид отдръпване от конкретния човек, който те е наранил, разочаровал или др.

Зависи кой го казва .. но не виждам какво ще постигна ако се опитам да ти го обяснявам - ти си имаш готови отговори

А ако си разбрал, че не си заслужават, и напразно си инвестирал в доверие? Тоест разбрал си го без условности, без съмнения?

Какво ще науча? Мисля, че не разбрах последните две изречения, заради това, че усещам връзката им с това, което ти имаш предвид, че ще науча. Между другото единствената връзка, която не може да се скъса е с родител.


П.П. Напоследък съм адски агресивна, незнам към какво ме води това, но се плаша - ужасно е, могъщо, но ужасно.

Защитната реакция не е ли по-скоро да съхраниш някакъв илюзорен свят?

Разбрал си, че не си заслужават и въпреки това си инвестирал в доверие или си разбрал, че не си заслужават, след като си се доверил? Не те разбрах, извинявай.

Ами да речем това второто, а за по-сигурно /за да се убедиш съвсем, че не си заслужават/ си пробвал после и първото. Макар че какво значение има - освен, че така нещата стават окончателни?

Ми в единия случай се чувстваш като преебаното овчарче, в другия знаеш, че си преебаното овчарче, но с нотка на някакъв обречен оптимизъм (ако може да има такова понятие). Всичко това в емоционално отношение.
Каквото и да продължиш да правиш от там насетне, само ще остави по-дълбоки белези. От които ще страдаш и ще те наболяват, дори и когато срещнеш хора, които нямат нужда от щит в аванс. Което, всъщност, исках да кажа и с първото си мнение.

По принцип съм ужасно чувствителна на тема приятелство и затова разсъждавам някакси дистанцирано, като на човек, на който това не може да се случи. Истината е, че може, случвало се е и ще се случва. Поради същото мога много да поспоря, че болката от едно предателство, те прави по-силен. Но не искам, защото разглеждам нещата в прекалено частен план.

Може би разговорът е за на бутилка вино, не за интернет-форум.

Применструална си,в мъжкия клуб в момента са такива.
Единственото спасение е 3-4 седмично да упражняваш yoga

Да, принципно казват, че човек не трябва да се привързва към нищо/никой. Да гледа отгоре. Не знам обаче доколко ми допада този начин на мислене, може би по-скоро - мога и без теб, но искам със теб


Много е тъжно и пусто да си мислиш, че си загубил истински приятел(човек, на който би бил такъв), наистина...



you had blood on your face;
I had blood in my eyes

Ами.. нали хората сами не се познават, та затова се учудих..

Имах предвид, че инстинктивна реакция е да се почувстваме онеправдани и да оттеглим каквото има от виновника, често демонстративно. Не казвам че това не е правилно, но да се нарече сила е като да кажем че сила е да си отдръпем ръката от горещ котлон.

Според мен сила се иска за това да успеем да се запазим цели на фона на случващото се, и то най-истинско ще бъде ако е без да се подпираме на нечие несъвършенство, както и да потърсим личното си участие в събитията. Нещо за което, ако не се оставим на течението, имаме сила едва след като успеем да си поемем въздух.. тоест не сме достатъчно силни.

Между другото не е задължително някой да е лош, за да те прецака яко, и понякога ако се въздържиш от удоволствието да го дамгосаш, може да се случи да ти подаде ръка когато си на ръба. В края на краищата в същината си всички сме съвършени и не си заслужава да се ограничаваме един друг по този начин.

Май изобщо не си разбрал за какво иде реч. Мерси за дъргия коментар все пак.

Съвсем сериозно - какви са тия преценки - лоши, добри, и илюзорности - всеки бил съвършен, екстраполации за подадени ръце, бълнувания за някакви ръбове.... Има един момент, в който истината изплува в тишината, и тя е - че в реалността няма място за лични предпочитания, че времето има само една посока, в свят в който си сам, но имаш може би нов шанс да срещнеш нещо хубаво, което няма да е илюзорно. Маже би не е сила, може би е просто състояние на духа.