Кундалини?!

Всеки път, когато се опитам да правя нещо със сексуалната си енергия - култивиране, насочване и изобщо - работа в тази насока, всеки път започва да ме тресе! Ама много неприятно ме тресе - с болки и спазми във всяко мислимо мускулче, кокалче, горещи вълни по гръбнака, някой път температура и подобно, много прилича на грип, но без болките в главата и останалите симптоми, като кашлици и т.н. Ако предизвикам по някакъв начин обилно изпотяване се оправям. Някой(я) срещал ли е подобни проблеми и има ли опит как да се избегне това или къде евентуално бъркам?

Най-добре се откажи от всички тия глупости, продавани на пазара от рода на "култивиране на сексуалната енергия", "насочване..." и т.н.

Бъди това, което си, не се опитвай да "станеш" "нещо друго".

Осъзнай желанията си, не ги усложнявай или потискай.

А какво се опитваш да правиш и как си сигурен че е от сексуалната енергия?

1. Пол- женски.

2. В началото (преди години) правех класическо "изтегляне на оргазма" (по Мантак Чия), и с, и без партньор, но тогава беше още по-зле - енергията някак се натикваше в корема и веднъж след едно такова "изтегляне", лежах пет дни в инфекциозна с опит да си изкарам червата в двете посоки едновременно и без една бактерия да ми открият.

3. После опитах друго - пак изтегляне, но както го описва школата на "Белите тигрици". То се прави по време на оргазма. Правя го без партньор. По този начин, като го правя, в началото всичко изглежда наред, но след ден-два неизменно следва треската - вече трети или четвърти път се повтаря по един и същи начин, така че нямам съмнения, че сексуалната енергия отключва това.

4. Какво става при нормален оргазъм, без опити за намеса? Пак е зле - два-три дни след това не се чувствам добре и най-често се разболявам (класическа настинка с гърлобол, носотек, но обикновено без температура). Смешното е, че преди време четох в някакъв вестник, че учените (в Холандия ли беше?) даже са регистрирали това, като синдром при доста хора и са го нарекли "алергия от оргазъм". Според тях става въпрос за изцяло хормонално обусловена реакция на организма, която предизвиква симптомите на настинка, но без да могат да обяснят защо.

Та, ако някое вещо лице може да обясни от енергийна гледна точка какво става нека не се стеснява.
Че инак - отиде ми сексуалният живот.....

Хубав съвет... Внезапно може да се окаже, че желанията ми нямат нищо общо с това, което се очаква да бъдат!

хмм...не раzбирам от теzи неща...

А zащо ги пробваш теzи техники? Опитваш се да оправиш "алергията" ли ?
И винаги ли си я имала ? И се появява само когато иzпиташ оргаzъм или въобще при секс? Появява ли се при някои други слу4аи в следствие на вълнение, интенzивни слу4ки или по време на месе4ен цикъл? Как приемаш себе си и хората около теб/партньорите ти? С какво си се zанимавала преди да пробваш нещата по М.4ия и с какво сега? Има ли някои други проблеми или само когато е свърzано със сексуалната енергия?

питам си

Хубаво, че си питаш... Така може да видя нещо, което досега не съм забелязала.
Ще се опитам подред:

А zащо ги пробваш теzи техники? Опитваш се да оправиш "алергията" ли ? И винаги ли си я имала ?

В началото, защото беше идея на партньора ми. Тогава още нямах алергия. В последствие - да, може да се каже, че бях озадачена от реакцията на тялото си и заключих, че след като не му харесва това (на тялото ми), да видя дали няма да се променят нещата с някакви различни подходи.

И се появява само когато иzпиташ оргаzъм или въобще при секс?
Предимно при оргазъм, но е достатъчно да има възбуда, за да се появят физиологични проблеми, макар и по-леки.

Появява ли се при някои други слу4аи в следствие на вълнение, интенzивни слу4ки или по време на месе4ен цикъл?
Случвало се е ... треската се появи преди две години при силен емоционален афект. Три дни вдигах температура без нищо друго... докато на четвъртия ден призори настроението ми не се промени изведнъж и за два часа я свалих...
Пак преди около две години и половина си загубих гласа от тежък ларингит, който развих за една нощ пак от емоционален срив.

Как приемаш себе си и хората около теб/партньорите ти?

В общи линии ... хм, май очаквам, че все ще ме наранят по някакъв начин...

С какво си се zанимавала преди да пробваш нещата по М.4ия и с какво сега?
В смисъл? Като житейски дейности или...?

Има ли някои други проблеми или само когато е свърzано със сексуалната енергия?

Само, когато е свързано със сексуалната енергия. Дори двете случки, които споменах, като емоционални са пак свързани с отношения с другия пол.

Мога да ти разкажа част от моя опит, докато чакаме някой знаещ да се появи...

Имах приятел, когото много обичах. Живеехме заедно и бяхме неразделни, а емоционално бяхме едва ли не еднакви. Рождените ни дни бяха в два последователни дни, в една година. А където и да отидехме, хората веднага ни запомняха като двойка. Той пушеше трева по цял ден, имаше живо чувство за хумор, отглеждаше си тревни растения и не се интересуваше от нищо друго. четеше по цял ден в интернет за това, изпробваше и се занимаваше. За да изкарва пари се изживяваше отвреме на време като електротехник или продаваше разни неща и го правеше доста успешно. Аз имах друга представа за нещата плюс абсолютна психоза от родителите си, които не знаеха, че живеем заедно, а и не го одобряваха. Лъжех постоянно, че живея с приятелка и получавах едва ли не нервна криза, когато звъннеше телефонът. Родителите ми така и не разбраха, а с момчето се разделихме. Но годините, прекарани с него бяха много екстремни, много емоционални, ужасни и приятни едновременно. Той е човекът, когото съм обичала и мразела едновремено от цялото си сърце. И никога никого другиго не съм мразила...поне засега..

Имах приятел, когото много обичах. Оказа се, че човекът не беше наясно със сексуалната си ориентация. човек внимателен, светъл и чист като дете, но затворил част от себе си за другите, който никога нямаше да си го признае открито. Аз го разбрах. Този човек, когото бях допуснала толкова дълбоко до себе си, ми причини най-голямата болка. Дълго време се въртях безпомощна, объркана, уплашена, преживяваща емоционален срив, след емоционален срив. Проблемът беше, че не можех да му се сърдя. Разбирах го и не го разбирах едновременно. Питах се, измислях теория след теория, водехме часове емоционални разговори след които бяхме съсипани. Той, като доста по-голям от мен беше единственият човек, на когото можех да разчитам. Единственият ми близък приятел. Той беше за мен едновременно и баща и образец и приятел, напътстваше ме със своя опит, показваше ми елементарни неща как да живея и да се грижа за себе си, беше моята опора в трудни моменти и ми помагаше както психически, така и чисто материално. Той беше обаче и човекът, който неистово се опитвах да измъкна от себе си. Нямах сили нито да се разделя с него, нито да го обичам истински. Бях зависима от него до мозъка на костите си. Да се разделим означаваше да остана съвсем сама, да се справям сама с нещата. Разделихме се неофициално. Така се стекоха нещата. Аз бях сама.

Имам приятел, когото много обичам. Запознахме се, когато останах сама. Оказа се вътре в мен. Вече имам на кого да разчитам. Той винаги е до мен и ме напътства. Понякога го пренебрегвам, но той не се сърди. Гледа отвътре и се усмихва тихо. Радва ми се като на малко дете. Той е с мен, когато правя първите си крачки, избърсва сълзите ми като падна, целува ме и ме изпраща отново да си играя. Оттогава гледам хората по-спокойно и им се радвам истински.

Имам приятел, когото много обичам....






П.П. Кое/какво промени настроението ти на 4етвъртия ден?

"...Човекът погледнал зората в която
се къпела с блясък звезда
и мислел за своята тежка, човешка,
жестока, безока съдба..."



Четвъртият ден...Ето какво се случи тогава....
Станах призори (трябва да е било към 5ч.), мъчена от пристъп на треската. Замъкнах се в кухнята, за да се натъпча с поредната доза нестероидни противовъзпалителни... Болеше ме глава, мускулите ме боляха, диафрагмата ме болеше, междуребрените,.. абе всичко ме болеше. За миг се спрях.... и се загледах в хапчетата в едната шепа и бутилката минерална вода в другата... Казах си: Докога, мамка му! Докога ще трае този гърч?! ПИСНА МИ!.. Отидох до прозореца... Гледах на изток тъмните, кобалтовосини облаци върху дрезгавината на едва зазорилото небе.. И както ги гледах си помислих, не, пожелах го: Да можех да съм без граници! Да можех да достигна до всичко, навсякъде, по всяко време! Луната, звездите и този, когото обичам, всичко! Само да можех...! - и в този миг изпод един от облаците, на изток, там, където след час или два щеше да се появи Слънцето, тържествено изгря бляскавия сърп на Новата луна!... Беше като отговор, като знамение. Имах усещането, че точно в този миг Луната ме е чула и се е отзовала!
Да, ... може би беше само чувство, но беше достатъчно чисто и силно, за да ме излекува в един миг...

Това е. Благодаря ти за споделените истории! В тях се отразява и част от мен - и може би точно онази част, която ме е страх да погледна...

Като четох за вторият човек от разказа ти, та се размислих за някои открития относно собствената си сексуалност и отношение към нея. Оказа се, че без да съм "обратна", имам доста негативно, но неосъзнато отрицателно отношение към женствеността си. Сякаш не искам да съм жена, но не искам и да съм мъж. Като следствие на това имам противоречиво поведение и привличам хора, носещи в себе си подобни проблеми. Когато се получи съвпадение - е, познай от раз неосъзнати проблеми в резонансно трептене до какво водят. Съдейки по разказите ти, май няма да ти е нужно да гадаеш много.

А всъщност, проблемът не е в пола, а в социалната роля в която е "натикана" природата ни. Така поне аз го виждам и усещам.

"Докога, мамка му! Докога ще трае този гърч?! ПИСНА МИ!

И както ги гледах си помислих, не, пожелах го..

Да, ... може би беше само чувство, но беше достатъчно чисто и силно, за да ме излекува в един миг... "

Това е!! То4но това е!!



И аz открих zа себе си същото, zа отношението си към собствената си сексуалност. Обяснила си го много то4но. Затова е много важно, 4овек да се опоzнае и да се върне към себе си. Защото сме отговорни zа всяко наше действие, zа всяка дума, всяка мисъл, макар и несъzнателна, zащото не живеем в свят, който е просто там и то4но такъв по подраzбиране, а го съzдаваме ние, с всеки иzминал миг. И от нас zависи какъв ще е той.

Най-мили прегръдки

П.П. Виж на какво попаднах..

Металке,

Такива проблеми възникват нерядко, когато човек (независимо мъж или жена) започне с енергийните сексуални практики без да е обръщал много внимание на предходните подготвителни практики. След като си практикувала по М. Чия, той ги е описал добре нещата, но ще спомена накратко тези подготвителни методи:

- "Вътрешна Усмивка и 6те целебни звуци": Развиване на усет за нещата ВЪТРЕ в теб, отпускане/отваряне на зони и канали с Усмивката и научаване на извеждане на излишна топлина със Звуците.

- Микроорбита. Класическото "лекарство" срещу такива проблеми е отваряне и медитиране по Микрообитата! Т.е. да станеш на "ти" с не-сексуалната енергия в теб, с пътищата по които минава и въобще с нейната динамика. По-късно, когато се появи и сексуална енергия в трафика, ще ти е много по-лесно да разбираш "какво иска" и да я направляваш. Движението на енергията по микроорбитата регулира естествено много жлези с вътрешна секреция.

- Практики тип Желязна Ризница, които заздравяват каналите и те вкореняват и заземяват.

- Практики с невъзбудена сексуална енергия тип яйчнико/тестисно дишане. Много са полезни като подготовка към другите сексуални практики за да свикнеш с плътността на сексуалната енергия.

- Работа над емоциите и чувствата. По Чия има метода "Сливане на 5те елемента", но иначе има какви ли не други. Неотработени емоции и стереотипи могат да вкарат енергията в грешна посока...

- Катарзисни практики от типа на ошовата Динамичната медиатция, които те ОТВАРЯТ в дълбочина. Поне според мен е хубаво именно с това да се започва.

- Медитация! Даоска или каквото и да е друга.


Гореизброените неща не са задължителни да ги правиш всичките (макар че според моя опит е чудесно), но ти може да усетиш кое точно ти върши работа и къде да наблегнеш. Важното е да се научиш да разбираш нещата и в специално в конкретния случай да разбереш защо точно ти се вдига температурата. Не забравяй да ми споделиш като го разбереш.

А, и слушай Цялото каквото ти казва с всичките тези неща, които ти се случват. Понякога хората са толкова разсеяни, че Силите намират разни косвени начини да им (по)кажат нещо важно...

Миро ти е казал най-важното. Наистина човек трябва да почне от самото начало и да познава реакциите на тялото си. Ти си се опитала да бягаш, без да си се научила да вървиш.

Енергийните канали в човешкото тяло са пригодени за обичайната енергия, която протича през тях. И ако тя е намалявала с времето, то и самите канали са загубили своята "устойчивост" на голямо количество енергия.

Най-вероятно при теб се е получило същото, като да се пусне електрически ток от 10000 волта по тънка медна жичка. И за да няма такива несъответствия, най-добре ще е да започнеш от самото начало и да укрепиш тялото си, за да издържа на по-голямото количество освободена за циркулация енергия.

Вслушвай се в тялото си и няма да имаш проблеми! Колегите са казали другото вече.

___________
Който си чеше задника, не си гризе ноктите!

Много ти благодаря за мнението, линка и прегръдките!
Доста материал за размисъл ми даде това изказване на Миро, а с това, което ти казваш съм напълно съгласна.

Аз също те прегръщам най-приятелски!

Сега разбирам, че не съм подготвена. Мислех, разбира се, че мога да пренебрегна предохранителните процедури и да бръкна в контакта с пръсти. Е, мога де, ама... не е приятно, а не е и полезно. Мислех също, че съм се изчистила донякъде и това е вярно, ако отчета, че първите пъти ефектът почти застрашаваше живота ми, а в днешни времена го карам, като средно голяма настинка, но... все едно, бих искала да си спестя и това.
Благодаря на теб и Мо32 за мненията.

(Открих разни неща (като блокажи), но като се поизбистрят, тогава ще напиша.)

Да, имаш право. Благодаря за мнението ти!

Здравей Ведрост, много красив разказ...

Здравей, слън4ев pp Радвам се да те видя!

Тъй като обещах да ти кажа какво съм намерила, като причина за вдигането на температурата, ето какво мога да споделя на този етап:

На телесно ниво го усещам, като блокаж в гръбнака в областта на раменния пояс (между плешките) и основата на врата. Там ми е и най-голямото мускулно напрежение. На друго ниво, този блокаж върви заедно с фразата-команда: "нищо от това, което искам и/или обичам няма да се сбъдне" или с други думи "никога няма да имам (да достигна) това, към което се стремя (искам, обичам)"
Това е фраза, която трасира, като зловеща канава целия ми живот още от времето на детската градина. Това е и причината да не смея да изразя на глас или дори мислено да приема ако искам нещо или обичам да правя нещо, каквото и да е - защото подсъзнателно ме втриса(!) при мисълта, че призная ли, че искам/обичам нещо - с него е свършено, независимо какво е то - дейност, човек, растение или какво да е.
Мммм, това е засега по въпроса за блокажа...

защото подсъзнателно ме втриса(!) при мисълта, че призная ли, че искам/обичам нещо - с него е свършено, независимо какво е то - дейност, човек, растение или какво да е

мда, отраzява те и тежко им на илюzиите
ина4е съм си жива и zдрава, благодаря

п.п. а ти коя/какво си?

Аз съм, бе, аз съм! Орката, само че взех да се очовечвам.

Аааааа, илюзиите... Ама не точно това имах предвид, макар че си заслужава да разгледам нещата и от тази гл. точка. В моя случай открих нагласа-програма, която блокира свободното протичане на енергията. Нагласата, че нещо е обречено от самото начало на провал само поради факта, че го обичам (харесвам, искам). Така сама се спирам още преди да започна. Не е същото , като да го постигнеш и тогава да разбереш дали е илюзия. Може и да е, но е по-добре да го разбереш, като победител, нали....

Радвам се за теб; и аз съм си ок.