Басня

Днес прочетох тази стара италианска басня.


Един ден един човек се спрял до едно дърво и видял една пеперуда, която се опитвала да излезе от една малка дупка.
Дълго време изглеждало, че дупката си остава същия размер, че пеперудата е направила всичко по силите си и не може да излезе.
Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел едно малко ножче и отворил дупката.
Пеперудата излязла незабавно.
Но нейното тяло било малко и недоразвито, крилете били свити и се движели с усилие.
Човекът продължил да наблюдава, защото се надявал, че в един или друг момент крилата на пеперудата ще се отворят и ще са способни да издържат тялото и че тя ще продължи да лети.
Не се случило нищо!
Още повече, пеперудата прекарала остатъка от живота си пълзейки по земята със недоразвито тяло и свити криле.
Без никога повече да може да лети.
Това, което човекът със своя любезен жест и желание да помогне не разбирал било, че преминаването през тясната дупка, било усилието, необходимо на пеперудата, за да премине течност от тялото в крилете и, за да може да лети.
Било формата, която Господ й е дал да расте и да се развива.

Понякога усилието е точно това, от което имаме нужда в живота си.
Ако Господ ни позволи да живеем своя живот без да срещнем никакво препятствие, ще бъдем ограничени.
Няма да можем да бъдем толкова силни, колото сме.
Никога няма да можем да летим.




Интересно ми как бихте коментирали баснята, през вашите очи как изглежда.
Там където я прочеттох имаше негативизъм и отричане.

В групите на АА се казва, че ние носим опита си на дргуите алкохолици, които все още страдат, а не носим самия алкохолик . Аз не мога да здравея вместо другите - дори и да виждам, че някой събрат-алкохолик прави печално познатите безумни грешки, които го водят обрано към пиенето, аз мога само да споделям с него какво ми е помогнало, какво съм преживял, какво съм научил от грешките си, но решението, да се върне ли към алкохола или не, си е негово и ако това се случи, си напомням, че аз съм безсилен пред неговия алкохолизъм, точно както и пред моя... В този смисъл притчата ми хареса.
В АА и особено в Ал Анон се говори за 'твърда любов' - да оставим алкохолиците да поемат отговорността за своите действия и да не решаваме проблемите им вместо тях, защото така им помагаме да прдължават да пият = да се държат безотговорно...

Браво!!Хареса ми много!Помогни си сам, за да ти помогне и Господ!!
Поздравления за баснята!

Благодаря ти Лали.
Много ми харесва баснята. Дълбоко правдива и много умна.
И може много добре да се отнесе към опита за възстановяване на зависимия, ако третираме излизане от дупката като освобождаване от капана на зависимостта.
Всеки трябва сам да излезе от своята дупка, за да може да продължи самостоятелен живот извън нея. За да излезе, са нужни усилия и болка - но те са необходими за осъществяване на вътрешната промяна, за духовното израстване - а те пък са необходими за освобождаването.
Много често в стемежа си да помогнат на алкохолика, хората (неговите близки обикновено) се опитват да му улеснят пътя, като поемат по-голяма или по-малка част от усилията и отговорността за тях. С това всъщност подпомагат зависимостта. Не познавам нито един случай алкохоликът да се възстанови благодарение на чуждите усилия.
Ако искаме да помогнем на за зависимия, трябва да подкрепим усилията му за излизане от дупката, да му дадем надежда, че изходът е възможен, че болката му има смисъл... Но не и да го вадим от дупката. Това трябва да осъществи сам.
И още нещо. Излизането от дупката ни дава смирение и разбиране, че някои неща в живота се ръководя от волята далеч по-голяма и по-силна от нашата собствена (пеперудата ТРЯБВА да мине през дупката, за да оживее). Но нашата воля и услилия са необходими за осъществяване на онази по-голяма воля (усилията на пеперудата все пак да излезе от дупката). С други думи: това, което АА наричат Висша сила така или иначе действа чрез нас...
И още нещо.
Успешното излизане от дупката ни дава и сила, каквато никога преди не сме притежавали. Сила, която може да ни помага не само във възстановяване от зависимостта, а във всичките ни човешки начинания. Много пъти успявах да се справя в трудни ситуации благодарение на мислълта: щом успях да се справя с алкохолизма си, как няма не мога да се справя с каквото и да е друго!
Нека Силата да бъде с нас!
Нека нашите пеперуди излитат към слънцето.

Иска ми се да опозлотворим тази притча и в “Арка”.

Лали, много хубава басня. На мен ми припомня началото на моето здравеене. Както много пъти споменавах, тогава изживях ужасни кризи и бях съвсем сама. "Изпълзях " от дупката, и след време се сетих да се запитам, дали щях да живея такъв прекрасен живот какъвто живея сега. Отговорът беше - НЕ. Ако някой ми беше помогнал да изпълзя, аз щях да си я карам по старому - да си пълзя по земята с мокри криле. Аз със сигурност щях да съм пеперуда - заблудата че съм като другите действа безотказно, но никога нямаше да полетя! Сега летя, наистина. Чувствам се лека, весела, любопитна, отворена към света и към хората . . .Щастлива съм. И благодаря на Бог за болката от изпълзяването!

Усмихни се, има изход!

Girasole, много добре си изразила чувствата си.

Защо сме толкова 4есто заети да помогнем на някого,да го измъкнем от кашата, в която се е забъркал, да го откъснем от опасните приятели, от кофликтите,които създава или от неблагоприятната среда в която живее?
Защо имаме тази тенденция да се опитваме да го измъкнем от местата и ситуациите, в които той съзнателно или несъзнателно се е оказал?
Защо правим винаги това, понякога без да са ни молили, убедени 4е ПОМАГАМЕ?
Сигурно, защото в нашата 4овешка същност е заложено да споделяме и помагаме. Искаме да спестим на този някой страданието и мъката.
Но какво правим всъщност? ПОМАГАМЕ или ПРЕ4ИМ ?

Аз съм убедена, 4е никога не можем да издърпаме със сила един 4овек от мястото, където е,от ситуацията в която се е забъркал, от другия 4овек ,с който той иска да сподели живота си, просто защото в този момент той Е това, той Е това място, тази ситуация или другия 4овек... Ако го направим, ние само забавяме процеса на развитие на този 4овек. Рано или късно той ще се окаже на подобно място,подобна ситуация или ще се свърже с подобен 4овек. Как беше? Вместо да изпишем вежди,изваждаме о4и.
Какво трябва да направим? Да го оставим там, където е и да му помогнем, но да му помогнем да се ПРОМЕНИ. Промени какво мисли по отношение на нещата, на живота,СЕБЕ СИ. Да му се даде възможност да разбере кой е и да избере.Само тогава ве4е няма да бъде това място, ситуация или да се свърже с другия 4овек.ще изпълзи от дупката

Улеснявайки живота на някого, ние не правим добро, а зло... Тези размисли ми донесе баснята.
Още 24 4аса за вси4ки нас

Здравей Лали,
Прочетох баснята ти и първото, което ми се роди в уж вече поизбистрената ми главица, бе да направя мигновенна асоциация със себе си. Какво ме чака ако не положа усилията, които трябва да положа?

Веднага си се представих като една пеперудка, която се опитва да излезе от дупката...
И как като такава съм готова да направя всичко по силите си, за да изляза от дупката...
Добри човеци ми помагат, опитват се да отворят, разширят дупката, за да изляза по-лесно и бързо. Уж излизам бързо, но не мога да летя. Дълго време крилата ми не се отварят. И с времето не се получава...
Продължавам да прекарвам остатъка от живота си пълзейки по земята със недоразвито тяло и свити криле... Без никога повече да мога да летя...
Задавам си въпроса защо с мен "пеперудката", "ще се случи така", защо няма да мога да летя. И си мисля, защото, за да премина "през тясната дупка" били са нужни и моите усилия...
Та ето какво ме очаква, ако не ги полагам ежедневно.

Права си и за да бъда точен в какво, ще те цитирам:
"Понякога усилието е точно това,
от което имаме нужда в живота си.
Ако Господ ни позволи да живеем своя живот
без да срещнем никакво препятствие,
ще бъдем ограничени.

Няма да можем да бъдем толкова силни,
колкото сме.
Никога няма да можем да летим."

007007

Здравей Girasole, как си.
Да, баснята наистина си е хубава. И на мен нещо ми подсказа. Вече го изразих и ще видиш. Не си забравила за утре нали? Аз наистина съм много любопитен и се надявам да ни е от полза да научим как го правят днес нашите братя по оръжие /вече/ - американците.
Весели и спокойни почивни дни. До утре.

До утре? Ти казваш и тръгваш си ве4е.. До утре? Но то е безкрайно дале4е. Не знам защо този стих се завъртя в главата ми.

Веско, искаш ли да ти подскажа какъв ден е утре? 10.06 ? Ти си отскоро в АА и сигурно не го знаеш, къде пропадна Алки????? Утре е рожденият ден на АА. 10.06.1935. Първият ден , в който ДВАМА алкаши Бил и Боб остават трезви благодарение на Програмата. Не знам как е в България, но алкохолиците по света го празнуваме. Мисля си да отворя тема, но... по късно, сега се приготвям за сбирка. Само в по4ивните си дни мога да ходя, моят ритъм е 2 нощи работя, 2 нощи по4ивам... Не понасям дневна светлина, както се шегувам. Още малко сега ще се помотая тук..

Още 24 4аса треазви и 4исти за вси4ки нас. До утре,а?

007007, здравей! Как мога да бъда освен страхотно!
Днес ми е първи почивен ден. Ден за "благославя на на дома" - т.е. почистване.
Свърших си тази работа, поспах и сега съм заредена с нови сили и идеи. Сядам да пиша по Седма стъпка, след това ще кача на файл едно материалче на АН, и отивам на рожден ден. Направих страхотен букет(най-новото ми хоби) но преди всичко останало ще се пека в градината 1 час, за да не изпусна Слънцето. Прибрах кучето на съседите у нас, та ми е весело. Просто няма начин да скучая. А за утре знам че ще се видя с теб и всички нови и стари приятели.
Приятен ден на всички клубари!
Още нещо: Ще напиша поздрави на p_s, утре има рожден ден. Това не е тайна!

Усмихни се, има изход!

Аха, значи имаш градина, а не казваш да обменим опит. Утре ако не забравя ще ти покажа снимки от моята, та да видим кой е "по-по-най".
А утре, утре и аз имам рожден ден, ако съм жив дотогава, разбира се. Дай Боже. Но това само между нас. Не обичам около мен да се вдигат патардии. Но ти си поканена... Точно в 19.00 на "Веслец". Ще е първият ми безалкохолен р. д.
Лека нощ!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, 007007!