ПЛЮВАЛНЯ

Тази тема е идея на Kalos. Разпиля ме от смях, като прочетох предложението му. Толкова ми хареса, че правя темата веднага.

Поводът беше, че не се стърпях и изкоментирах нещо /ще ги пусна двата постинга тук/. Аз, която винаги казвам, да не обръщаме форума в политически. Да, ама то на човек му писва понякога, та идеята е - Ако ви е писнало от българското здравеопазване, липса на лекарства, лекарска немарливост или безхаберие и т.н. и т.н. и искате да изпуснете чайника /Юлия48/ то пишете, но само тук в тази тема.
Психическото ни състояние е по-важно от куртоазията, нали така?

Kalos, благодаря ти!

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

"Не мога да разбера, защо такива хора като проф. Гайдарски се бутат в политиката? Какво им липсва? От къде ли не чувам, че като специалист няма равен на себе си. Но за министър не става, то при нашата система, който и да е министър, все тая, ама ми е жалко, когато такива професионалисти се губят в администрацията заради едната власт!
Малко отклонение - не се стърпях"

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

"Весе, позагубило ми се чувството за хумор, затова ще отговоря директно. Ходят в политиката, защото парите са им малко, защото са алчни и лакоми, защото държавата като цяло ни е сбъркана. Как иначе профосорът, за който говорим, ще си построи клиниката във Видин? Откъде пари затова? От бедните му болни пациенти не може да стане. Тия замъци, дето ги гледаме по морето и къде ли не, нали знаеш, че се правят само от онези, които са в големата далавера. Няма как иначе. Та затова е така. И докога ще е така , един Господ знае. Краят му се невижда.
И аз не се сдържам - особено като чета за ужасиите в здравеопазването. Идва ми не знам какво да направя и ако не бях достатъчно нахален - щях да платя на майка и шестте / не само 2-та/ курса с Кселодата...Но повечето от нас си мълчим, а те се гаврят с нас и нашите най-близки хора, ама както и колкото си искат, защото познават перфектно робската ни психика...И знаят, че сме готови да дадем всичко - само и само да помогнем...Пълен идиотизъм....
Весе, вземи та отвори една тема "Плювалня" или другояче я кръсти, но да има едно място във форума, където хора, пострадали от идиотското отношение на докторите, да си излеят на воля гнева.
Хем на нас ще ни олекне малко, хем така ще предупредим останалите - най-малкото да си отварят очите на четири, когато ходят при някои прехвалени доктори...
По никакъв начин не искам да умаловажа труда на многото доктори, помогнали на много болни хора, но има една голяма част от тях, които просто заслужават да бъдат оплюти. И това не бива да им го спестяваме, защото по този начин толерираме тяхната безкруполност...."

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

А междувременно да попитам, как като министър си работи в частния кабинет и взема пари? Не им ли беше забранено на политиците да извършват някаква такава дейност, да участват във фирми и т.н. Щото частния кабинет си е фирма все пак или бъркам?

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Включвам се активно в плюенето - отново няма лекарства в диспансера и всички отговорни фактори за това нагоре и надолу по веригата ми обясниха че са си свършили работата; Някой да подарява C4 и други средства за гърмене?

Има един чичко, Питър се казва, той е измъдрил един принцип - "принципът на Питър" - "човек се издига до нивото на собствената си некомпетентност". Министърът я е достигнал, просто.

А ти на Аримидекс ли беше? Ела на срещата да ти дам една кутия
Това по повод плюенето на диспансера

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

Благодаря за подадената ръка,ще дойда, но не само за аримидексаАко намериш и от другото,за гърменето,ще взема и него.После, в затвора сигурно ще ми дават аримидекс редовно каъо гледам как се грижат за здравето там

Стархотна тема!
Мисля, че тук е мястото да ви подсетя, че до края на месеца може да смените личния си лекар, ако не сте доволни от сегашния...Превърнаха се /повечето от тях, но не всичките/ в алчни и безочливи, в корави бизнесемени, на които въобще не им пука за здравето на хората! .., но има и много добри професионалисти, на които свалям шапка!

Весе, какви са тия реторични въпроси от теб?
На политиците нищо не им е забранено, те нямат задължения имат само права.
И аз така си мислех за министъра,че докато е министър не практикува професията си, за съжаление доста късно разбрах,че си има приемен ден. Здравният министър прегледжда всяка сряда, прави си операции човека...Да е жив и здрав да помага на хората! Какво друго да кажа...
Културният ни министър е зле с правописа, но пък вместо да ходи на работа -по цели месеци снима филми в Италия. Тя културата и без него си може...И така нататък...С две думи - шибана държава!

Мили хора,
Искам да споделя с вас някои от събитията през последните месеци, защото след като размислих, реших, че бих се радвала да видя някъде из форумите подобно мнение, което да ми помогне да си изградя по-ясна представа за това, което ме очакваше преди 2-3 месеца. Накратко, майка ми (50 год.), която е с рак на гърдата и масивни разсейки в почти цялата костна система, както и със съмнения за рак и на дебелото черво, претърпя пълна хистероскопия.
По съвет на нашата онколожка от Пловдивския диспансер, както и от добрите отзиви в интернет форумите, решихме майка ми (която, в противовес на всички лекарски прогнози, не просто беше жива, но и много активна и все по-укрепваща – всички изследвания бяха най-добрите до момента) да отиде на контролен гинекологичен преглед в частния кабинет на доц Попова от Пета градска болница в София. Тя установи, че майка ми има тумор на яйчника, който притиска дебелото черво и оттам идват съмненията за рак и на червото. Препоръча операция, която насрочи в 5-градска за месец по-късно (ангажирайки се, че тя ще оперира). През цялото това време аз се рових из форуми, търсейки мнение за д-р Попова, което да ми даде спокойствието, че майка ми ще бъде в сигурни ръце. И открих само суперлативи – жени не само от цяла България, но и българки, живеещи в чужбина идвали при нея за гинекологични операции; била истинска вълшебница, дори светица. Нямаше как тези думи да не успокоят не само мен, но и майка ми. Така седмица преди дата за хоспитализиране започнахме подготовка – по съвет на медицинската сестра, работеща в частния кабинет на доц. Попова, тук в родния ни град майка ми си направи всички изследвания и консултации (без анестезиолог), необходими за операцията и които се предполага да се извършат в болницата, където ще е операцията. Целта беше да съкратим възможно най-много престоя в болницата.
На насрочената дата майка ми я приеха. Мислейки си, че при наличието на всички изследвания, операцията може да е още на следващия ден, реших, че искам още веднъж да чуя мнението на доц. Попова за това как ще протече операцията, възстановяването, какви са възможните усложнения и всички онези неща, които докторите са длъжни да обясняват на пациентите, но рядко правят повече от това да ги накарат да се подпишат на формуляри, които пациентите нямат време да прочетат (или, ако се опитат, ги скастрят, че нямало време, ако искат да ги приемат същия ден), камо ли да поискат разяснение. Бързо ми стана ясно, че доц. Попова е много заета и трудно ще я хвана да ми обясни нещо в болницата. Затова реших да отида в частния й кабинет, та да ми обърне повече внимание. Разочарование би била слаба дума да опиша чувствата си след консултацията. За скромната сума от 20 лева (прегледът е 50 лв) единственото, което тя можа да ми каже беше, че нищо не може да ми каже предварително, без да е отворила майка ми. Не знам какво търсех, вероятно малко успокоение и човешко разбиране, само че бях сбъркала адреса. Оттам насетне всичко потръгна с главата наолу. Държаха майка ми 10 дни без да й правят нищо повече от една мамография. Дори една кръвна картина не й пуснаха! Междувременно бързо взе да ни става ясно, че има много нередни неща в тази болница. Няма да говоря за мизерните условия – шест души в стая и порция храна, която не е достатъчна дори за 45 килограмовата ми майчица, както и коментарите, че всяко изследване на пациент бъркало от джоба на персонала и какво ли още не! По неведоми пътечки до пациентките достига информация, че всяка оперирана трябва да даде по нещо на доцентката и лекарите, че минималната сума била поне 200 лв, която се давала при изписване и получаване на епикризата (което задължително става през кабинета на Попова) ...Междувременно майка ми се сприятели с много други пациентки, които споделяли за баснословни суми от рода на 500лв, 1500 USD, 2000 EURO... Вероятно това все пак са по-малките суми, които се дават, защото, когато едно момиче, вдигнало се чак от Щатите за операция тук и дало 2000 лв, се опитало да попита нещо за операцията си доц. Попова, тя му отвърнала: „Много питаш! Трябва да си благодарна, че аз ще те оперирам!”
На 10-я ден оперираха майка ми в продължение на 3 часа. Доц. Попова каза, че имало много разсейки, изрязали каквото могли и може да се смята, че операцията все пак е успешна (това бяха единствените думи на доц. Попова, които чух до края). Успях да видя майка си за една минута в ОАИЛ. Когато на следващия ден следобяда успях отново да се вмъкна, майка ми изглеждаше много зле и със сетни сили (нали се сещате за всичките маркучи и системи по тялото на опериран човек) успя да ми каже, че през ноща са я оперирали повторно... Казах й, че сигурно е сънувала, не е възможно, на мен никой не ми се е обадил, а и сутринта като питах за нея, никой не спомена втора операция.... Да, ама не. Когато запитах в прав текст дежурния лекар, ми казаха да, получило се било кървене и трябвало да оперират пак, сякаш това е най-нормалното нещо и подобна интервенция не налага да се обадят на човека, вписан в документите за приемане като лице за контакт! Майка ми е загубила цял литър кръв...Никога няма да забравя този момент, милата ми майчица, за чиято воля и сила за живот се бях борила половин година вече всеки ден, всеки час, сега само за 24 часа се беше сринала, изглеждаше сякаш всеки момент ще угасне...Тя е можело съвсем спокойно да си умре на операционната маса, а опасността съвсем не беше преминала. Единственото, което ми казваха е, че била в терминален стадий, не можело да се направи нищо, че целта била само да се стабилизира и да се изведе от болницата (един вид да не умира там), да сме потърсели палиативни грижи... Как така?! Че само до преди ден майка ми се разхождаше колкото мен (аз съм на 25), издържаше на часове пътуване с кола всяка седмица и сега изведнъж едва ли не ми казват, че краят е дошъл? Горчиво се разкаях, че я окуражавах за операцията. Всеки мой опит да се свържа с доц. Попова в болницата остана безуспешен.Не разбирах защо се опитват да ми отнемат всяка надежда... И успяха – за един макар и не дълъг период, аз преживах многократно смърта на майка си, представях си какви ще бъдат последните й мигове, какви ще са моито последни думи...Плаках и плаках, докато вече не можех вече да плача и единственото, което ми оставаше беше да се моля...
И майка ми оцеля. На 4-я ден я качиха в отделението отново и започна много бавно и мъчително възстановяване. За съжаление я накараха да прекъсне за повече от седмица хормоналните си хапчета, не вляха навреме и Зометата и сега болките в костите й ми подсказват, че това не е останало без последствия. От това, че не беше поемала нормално течности и храна за 5 дена, а и от двойната пълна упойка и многото болкоуспокояващи се получиха усложнения на бъбреците, стомаха и черния дроб. Непрекъснато се появяваше някакъв нов проблем. Тя направо беше развалина. Последните дни преди да я изпишат започна да вдига температура 40 – 42. Вечерта, преди да я изпишат беше вдигнала 39. Това естествено не попречи да я изпишат с препоръка за химиотерапия, но без да дадат каквито и да е предписания какво да взима за да спре температурата й или обяснения на какво се дължи това. Няма да ви обяснявам как се справях с това съвсем сама в продължение на 40 дни – благодаря на Господ за Интернет и за всички вас. Реших, че вече няма да водя майка ми при лекари. Напук на тях тя взе да се подобрява. Започна да взима много добавки на Тянши (без да им правя реклама), Натанал, витамини и днес отново лекарите не биха повярвали, че не просто е жива, а и че се разхожда в гората, чисти, готви, пътува....днес майка ми има дни, в които може да забрави за болестта, поне за няколко часа.
С постинга ми не искам да казвам, че докторите (от 5 градска в случая) са некадърни – да, вярно, че не ме оведомиха за състоянието на майка ми, че допуснаха усложнея, но все пак след като надживя целия ад е по-добре че майка ми се оттърва от още тумори и вероятно трябва да съм им благодарна... Не искам и да кажа, че са корумпирани – все пак пациентите сами си дават парите, а и това, че видях един от лекарите да кара последен модел мерцедес кабриолет може да значи, че има много добра частна практика или че е крупен арендодател. Или пък че в частния кабинет на доц. Попова всеки ден ходят не по-малко от 20 жени (пак да кажа, прегледът е 50 лв.) и повечето от тях се пренасочват за операции в 5- градска и им се налага да платят втора „такса” за обслужването, без да имат право на коментар или рекламация – все пак няма аз да й харча парите, какво съм се притеснила! Нищо че и в последствие разбрах, че било публична тайна корупцията, която се вихри в 5–градска от години, нали институциите нищо не правят, значи може и да са само слухове, пуснати от онези, които са продали земите, колите или къщите си, за да помогнат на близкия си онкоболен да оцелее в условията на българското здравеопазване където усилията да се прикрият кирливите ризи на колегата лекар отнемат повече време от това да се обърне внимание на пациента. Ама някакси от всичко това ми горчи и ми се крещи, но не мога. Не че няма свестни лекари, ама някакси това че съществуват мизерници, хранещи се необезпокоявано от човешкото нещастие по напълно извратен начин ме заслепява твърде много, за да преглътна с надеждата, че следващия път на мен ще се падне свестен лекар. Ще ми се да кажа всичко това в някоя институция или в съда, но съдбата на онези, които са се изпречили публично срещу лекари ми е печално известна, а уви майка ми не се е излекувала напълно, че да посмея да рискувам утре и мен да ми разлепят снимката из болниците като издирвана. Може и да съм страхливка и заради това че мразя България с цялото си сърце, сънувам деня в който ще си тръгна и никога няма да се обърна, защото тук те карат не просто да вдигниш безпомощно ръце срещу институциите, но и да коленичиш и да оголиш врата си пред палача.
Благодаря ви, че ме изслушахте.

АФЕРИМ!
съжалявам че употребих турска дума, но тя изказва най-добре възхищението ми от теб. същото чувствам и аз, но не можех така добре да го изкажа!! още веднъж подкрепям те не с две а с двадесет ръце!!!!!!!!!!!!!!!

Много хубаво си написала всичко. Не си страхливка. Така стоят нещата, това е машина - мили всички ни и всеки се спасява сам... Не искам да търся причината във робската ни същност или в управляващите...това е реалността на всякъде около нас... Желая на майка ти дълги години здраве и щастлив живот. Дано да не ти се налагат повече срещо с палача, ако ти се отвори възможност да живееш на някое по-цивилизовано място - направи го! Ако можеш да вземеш и майчето ти с теб...че иначе ще й липсваш...Моята майка живее на 350 км далеч от мен и също я обичам много, представям се какво си преживяла мила... Още веднъж - въдете живи и здрави с майчето ти, късмет!

[image][img][линк][/img][/image]

Безобразията в нашата система край нямат! Точно затова трябва да се огласяват, за да почне война срещу тях! Неведнъж сме коментирали тук лошото отношение към пациентите, липсата на лекарства, корупцията..., но понеже борбата за здравето и живота е много тежка, на никого не му стигат силите и за това!
Много се радвам, че майката ти устоява на трудностите ВЪПРЕКИ ВСИЧКО! Пожелавам й да се превърне в "медицинско чудо", напук на компрометираната система!

благодаря на всички ви за подкрепата

ако знаете адреса на кабинета и номера за записване за консултация при проф.Гаидарски моля пишете.От няколко места 4увам 4е е загубил сина си от тежка болест на 4ерния дроб,след като самия тои го е оперирал.Може би това го е накарало да се отегли от медицината и да се насо4и кьм политиката...

Мамка му на рака......., мамка му мамка му, мамка му..и не искам да му се извинявам!!!!!!!!!!!!

Мамка му на рака......., мамка му мамка му, мамка му..и не искам да му се извинявам!!!!!!!!!!!!
Мамка му на рака......., мамка му мамка му, мамка му..и не искам да му се извинявам!!!!!!!!!!!!
Мамка му на рака......., мамка му мамка му, мамка му..и не искам да му се извинявам!!!!!!!!!!!!
Мамка му на рака......., мамка му мамка му, мамка му..и не искам да му се извинявам!!!!!!!!!!!!

Сбогом, Рали, но не сбогом на куража, на енергията ти, вярата и цялата ти прекрасна душа, която остава с нас завинаги

Здравейте милички.Реших да бутна плювалнята малко напред.Аз засега нямам проблеми с лекарства, но материал за плюване -колкото щеш.Преди месец ми направиха мастектомия на лявата гърда.Цял месец чаках хистология,епикриза,заключение на комисия.Е дочаках ги и какво? В епикризата пише : намерена бучка на дясна гърда- нищо ,че е оперирана лявата .Изобщо не се споменава,че преди година съм оперирана пак с диагноза карцином.Заключение на комисията - всичко е О'кей ,само да ми се смени нолвадекса с друго лекарство,защото явно не действал.С това обяснение отивам при д-р Куртева. След като 10 мин. чете епикризата и ме пита колко пъти съм оперирана и за какво(оказа се от епикризата не се разбира) накрая възкликна"ама ти нямаш имунохистологичните изслдвания за рецепторите , как колегите са взели решение за антиестрогенно лечение и знаят ли за миналогодишното лечение?".Как и аз не знам.Отивам с едно листче при доц.Милев,той ме поглежда и казва,че тези иследвания не са по клинична пътека,плащат се 120 лв и затова не ги правят.Но в същото време ми обяснява,че само те са точни за вземане на решение за лечение.Това , което изследват(за хормоните) не вършело работа- един вид за протокола . Никой не си направи труда да ми каже по рано за това. Платих си изследванията сега отново чакам резултати.От там отивам в диспансера за продължение на болничните.След ,като лекарката в кабинета ме гледа странно при всяко отваряне на вратата,след 30 мин. ме извика да се разберем.Оказа се ,че в болничният от онкологията за диагноза е написано "амбулаторно отсраняване на фиброаденом"- !!! почти същото като мастектомия!! и комисията се чуди защо искам продължение.
Та вече се чудя дали да се гръмна или да гръмна някой друг?

И аз искам да ви разкажа как се уредих с талон за ЯМР. Доста унизителна история и надали ще повторя. Това беше преди време, веднага след направената ми операция. Тъй като повреме на операцията не са ми проверявани лимф.възли, се реши да направя ЯМР на малък таз.
И така попаднах на гинеколог,който имал право да издаде такъв талон. Но нямал лимит и трябваше да нося молба до здравната каса, от където спускат допълнително лимит.Гинеколога реши аз да ходя за бланки защото нямал време да се занимава с мен.И аз съответно отидох до здр.каса и взех бланките.
Попълвайки ги /нервно,взе че сгреши/ и ме прати отново за нови.Попълнени вече трябваше да се занесат в здр.каса.И занесох ги аз,взех вход.номер и чаках решение. Но решението идва при гинеколога, който не ме уведомява.Аз периодично звънях със въпроси, но отговора му беше- да не го безпокоя излишно,щял да ви звънне.А къде ще ми звънне, като не ми знае номер на телефона/не го е искал/ И така мина време и аз отидох до здр.каса и се оказа че решението отдавна е излязло, даже ще му мине срока. Отивам при доктора и той ми казва да му дам пари за бензин,защото не е длъжен да ходи до здр.каса заради мен.Аз разбира се пожелах да отида, но лично се вземало решението от лекарите.И така дадох пари за бензин,торба с бонбони и пр, и благодарих за това на което имам право.....Благодарих за унижението.....
И сега ще правя скенер, но познайте.......ще си го плащам и няма да понеса
гадостите на здр.система.......
А доктора ме уведоми, че аз съм му била първата и последната, на която ще пуска подобни талони. Да му мислят болните с такива доктори.......................