До Пушкарска могила

Бяхме замислили да походим малко из Пирин, но поради ежедневните порои, решихме да отидем на Правец, където имаме апартамент. Почивахме си добре – спане, кафенце, тенис на корт, но шило в торба не седи. И така единия ден тръгнахме да изкачим едно връхче близо до града – Пушкарска могила, което има – няма 1000м. Речено- сторено.

Бях ходил там преди повече от 10 години и помнех, че беше почти непроходима гора, с драки и тръни, които спокойно можеха да конкурират Трънския край. Тръгнахме по една пътечка, която след известно време свърши. От там продължихме напосоки, като гонехме билото, но гората беше толкова гъста, че не можеше да се върви, а и нищо не се виждаше. Почти бяхме пред отказване, макар че при нас тази дума не съществува. Няма да ви описвам как стигнахме до горе, целите надрани до кръв, но усилията си струваха. На самото връхче има полянка и се откриват страхотни гледки към Правец, хижа Чавдар и внушителното старопланинско било.




На югоизток се открояват Страшка и Райкова могила.

На запад връх Голям Боровец.

Между другото преди години се качвахме на този връх и близо до него има някаква военна база. Бяхме и направили снимки, но точно тези кадри не излязоха. Забелязаха ни някакви военни и след секунди тръгнаха с джипа към нас, но ние разбира се бяхме бързи.
Хапнахме, полежахме и се полюбувахме на гледките. Котата на върха беше паднала и когато се опитах да я вдигна се разпадна, толкова беше изгнила.

Мъките ни обаче тепърва предстояха. Решихме да не се връщаме по същия път, а да слезем до река Правешка лакавица, която тече покрай стария път за Ябланица. Отначало беше добре, но после положението ни стана невъзможно. Както и да е, след около 2 часа безумно спускане през непроходими тръни и шубраци, стигнахме и до самата река. До тук добре, ама не бяхме помислили как ще я преминем. По принцип няма проблем да се преджапа, но сега беше повече от сериозна. Опитахме се да вървим по брега, но копривата и храсталаците не ни позволиха. В крайна сметка, решихме да рискуваме и да я прекосим. Беше лудост, водата ми стигна почти до кръста и едвам се удържах да не ме повлече, но с общи усилия все пак успяхме, да преминем на другия бряг. Мокри, надрани, мръсни и каталясали, се добрахме до апартамента. Вечерта разбора го направихме на чардака, в любимия ни ресторант Правешка баница, където установихме, че живота е прекрасен.
Времето ни подари на връщане един чудесен подарък…

Споменаваш хижа Чавдар. Очевидно става дума за различна хижа от всеизвестната старопланинска хижа. Та да питам, да не би да е в близост до манастира "Св. Тодор"? Поне така си го представям, гледайки снимката с постройката /навярно хижата/ на фона на вр. Етрополска Баба /ако не греша/.
Хижата действаща ли е?
Питам, защото след време трябва да проуча района из основи, че май се превръща във втори дом.

Благодаря!

Не, всъщност имам предвид точно всеизвестната хижа Чавдар, която наистина се вижда от върха. Извинявам се, ако съм въвел в заблуда със снимката, на която се вижда манастира "Св.Теодор Тирон", на фона на връх Етрополска баба. Манастира между другото е ремонтиран. От него има еко пътека, която стига до Правец. За съжаление не ми е известно, в района да има действаща хижа.

Здравей,

Все си мисля, че х. "Чавдар" не би трябвало да се вижда откъм мястото, където сте били. Най-вероятно е да се е виждала хижата на военните - Звездец.

Поздрав,
Турист


Водач за българските планини

То се знае, х."Чавдар" не може по никакъв начин да се види от север, защото е на 200 метра ЮЖНО под билото. Ако са видяли постройка между върховете Баба (вляво, заострен, с шапкарски постройки отгоре) и Звездец (вдясно, заравнен, от него на север тръгва дългото било към Ботевград и Правец), по-близо до Звездец, то това е била бившата х."Звездец". Ееееех, каква хубава хижичка беше, преди да я налапат ония с тепсиите на главите...

Явно сме в грешка, за което се извиняваме.
Благодарим за информацията!

Между другото преди години се качвахме на този връх и близо до него има някаква военна база. Бяхме и направили снимки, но точно тези кадри не излязоха. Забелязаха ни някакви военни и след секунди тръгнаха с джипа към нас, но ние разбира се бяхме бързи. Билото от Правец на запад до след Трудовец, че и по-натам също е приятно и има хубави гледки към Ботевградската низина, само дето наистина тия военни са точно на билото и не дават да се минава.

Колко малко хора знаят
за тоя чуден горе кът
и колко много долу пъплят,
невиждащи нагоре път.

Абе аз отдавна се каня да организирам една акция за изриване на всички шапкари, локализирани на неподобаваща надморска височина. Не им е там мястото!