Павлос Мелас

Без коментар...

?

...това с големите според книгата на Димитър Талев "Гласовете ви чувам" означавало: "Българин да не остане!".

"Вулгарос на ми мини" е квинтесенцията на елинската изтънченост, интелигентност, толерантност и европейскост......


Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".

Как е умрело бесното куче?

In July, 1904 under the alias Captain Mikis Zezas, he reentered Macedonia with a small unit of men and fought against the Bulgarian units of VMRO until October 13, 1904 when he was killed by one of his comrades Lakis Pirzas in the village of Statitsa.

Горното е от вики. Обаче. Май няма категорични сведения, как точно е приключило "бесното куче". Имайки предвид, че бесното куче се е подвизавало на територията на изключително опитния войвода Апостол Енидже Вардарското Слънце, най-вероятно е паднал в клопка на собствената си византийска хитрост, а именно негов сътрудник го е утрепал за пари или за подкуп или за това кой да води посраната гръцка андартска дружина. Нищо чудно в дъното на цялата история да стои Апостол, който му е бил и личен враг. Въпросният Мелас стои и в дъното на поетизирането на "гръцкия дух" представено ни в "Зорба гъркът" на Казандзакис, които "някои" считат за връх в балканската драматургия. Но в крайна сметка това е бил духът на душната и дребнава Гърция в края на 19, началото на 20 век. Прости селяндури и изроди надъхани с антична мания за величие .

Плакатът е озаглавен „Българоядецът" и е украсен със следния стих:

Огненото море, което кипи в моите гърди
и призовава към отмъщение с дивите вълни на душата ми,
ще се успокои, когато чудовищата от София са мъртви
и когато твоята кръв угаси моята омраза.



След създаването на Българската Екзархия в 1870 г.
възникна остра борба между Гърция и българската общност.
Гръцката православна църква бе острието
на гръцката пропаганда.
Усилията на гръцката пропаганда бяха насочени към
българското население на Централна Македония,
т.е. в зоната с южна граница Костур - Серес
и северна - Охрид- Прилеп- Струмица- Мелник-Неврокоп.
След поражението на Гърция във войната с Турция от 1897 г.
българската национална идея взе връх
над гръцката пропаганда.
Дойде Илинденското въстание,което порази общественото
мнение в Гърция. То постави в паника гръцкото държавно
ръководство, което съзря опасността от пълен провал
на плановете му за завладяване на Македония.
Гърция се безпокоеше особено от подетите от Великите сили
сондажи за политическо уреждане на Македонския въпрос.
Затова гръцкото правителство реши да се възползва от
злополучния край на Илинденското въстание.
Ако някой спечели от въстанието - това беше Гърция.
Във всеки учебник по история на съвременна Гърция
има отделна глава: " Македонската битка".

Зорба Гъркът от едноименния роман:
За да станеш мъж, трябва да си вкусил месо от българин или турчин!

В българския превод има ли го?

Но имаше, как Зорба се хвалеше, че е убил един български поп, отрязъл му ушите и му ги е сложил в устата преди да умре. Това поне съм чел в българския превод. Ето ти един линк:
[линк]

От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.
XXIX ПРИ ГРОБА НА МЕЛАС

Христо Силянов

Четата на Мелас дошла в Статица и селяните трябвало да я настанят на квартири. Няколко видни българи, между които учителят и свещеникът на село Прекопана, били преди това екзекутирани от хората на Мелас. Статичени, уверени, че и в тяхното село има да се пролее българска кръв, за да се обяви патриаршийско, се събрали и обмислили по какъв начин да предотвратят опасността. Знаейки добре, че турците и андартите са съюзници, те прибягнали до такава хитрост: накарали кмета да съобщи с писмо до аскера, че в тия и тия къщи на селото им квартирува четата на българския войвода Митре Влаха. Известието било веднага протелеграфирано в Костур и Лерин и от всички страни се отправила към Статица войска, доволна, че ще успее най-после да премахне прочутия български баш комита. Селото било блокирано и се започнали яростни пристъпи. Напразно заградените викали с всичкия си глас, че не са комити, давали разни сигнали със свирки и хвърляли пушките си от прозорците. Аскерът в увлечението си не спирал огъня. Осем души андарти се предали. Чак тогава станало явно недоразумението. Но било вече късно: водителят Мелас, смъртоносно ранен, се опитал в разгара на турските атаки да избяга през вратата, но едвам успял да се промъкне до една съседна плевня, където и издъхнал. Другарите откъснали и отнесли главата му. По-после дошли гърци от Костур и пренесли в града и обезглавения труп.

Гробът на Павлос Мелас е наистина в Костур, в старата църква св. Архангели край митрополията.



Всяка година в Костур честват паметта на този голям херой в деня на убийството му.

Арванит, роден в Марсилия, съюзил се с турците против българите, но въпреки това гръцки герой от Македонската борба!

Доколкото знам, гърците са произвели и игрален филм за Мелас, в който българите са представени като простаци и страхливци, а гърците - като интелигентни и героични борци за "правото дело".
Естествено, паметник на Павлос Мелас се издига и в центъра на Солун. И на много други места.
Девизът "Българин да не остане" може и много да се харесва на гърците, но българи са останали и то достатъчно, а Мелас е останал само в митологията им, защото да сътвориш от един престъпник "национален герой" е митология, а не история.

Mnogu interesen materijal , koj moze i da go natera nekoj od denesnite makedonci da se pozamisli na koja teritorija deluvalo kuceto Melos - a protiv kogo e jasno !

Mozebi ke stane nekomu pojasno zosto denes nekoi se vikaat makedonci a ne bugari...

No dali na makedoncive ke im se razjasni deka seto toa e samo frlanje na prav vo oci na grcite, e toa ne znam...

[линк]

Ами Йоване, една приказка на големия македонец - Димитар Влахов

""Кога зборувам за македонскиот народ ги имам предвид на прво место македонските Славjани. Под името македонски народ по тоа време мекедонските деjатели го разбираа целото население на Македниjа, т.е. зборот Македонци имаше поскоро географски карактер ...Кога револуционерната организациjа беше основана и почна да работи, jа започнува своjата работа наjнапред среде оние Македонци кои се викаа Бугари..."

Влахов, Д, Мемоари, Скопjе 1970, стр. 21

Тя и тази книжка на сина му - Густав Влахов е интересна :-)

.
Времето е пари, парите са жени, жените - загубено време
доц.д-р В. Адамов

[линк]