Хронична умора
3 отговора
0 прегледа
Хронична умора
Хроничната умора не е на психическа основа. Тук поствам една статия която третира това заболяване. Имах някъде и запазен е-маил, ще го потърся, в който се предполагаше, че се дължи на вирус.
Освен другото трябва да се обърне внимание на протеините в храната и на хранителните алергенти.
Wheatland R.
The Endocrine Research Project, 574 Sims Road, Santa Cruz, CA 95060, USA.
Dysregulation of the hypothalamic-pituitary-adrenal (HPA) axis is a
commonly recognized feature of many pathological conditions. Abnormal
adrenal responses to experimental manipulation have been well documented in
patients suffering from chronic fatigue syndrome, anorexia nervosa and
major depression. Yet no defect of any single organ, gland or brain region
has been identified as a cause of these abnormalities. The disruption of
the HPA axis that occurs in these conditions can be understood if an
interfering factor is present in these patients. Evidence indicates that
this interfering factor is adrenocorticotropin hormone (ACTH)
autoantibodies. Chronic high levels of ACTH autoantibodies will
significantly disrupt the HPA axis and force the body to compensate for an
impaired cortisol response. The resulting effect of chronic ACTH
autoantibody interference is the manifestation of adrenocortical
insufficient symptoms and psychological disturbances. Some symptoms of
chronic fatigue syndrome, anorexia nervosa and major depression, such as
anxiety, are the adverse effects of mechanisms compensating for less
effective ACTH due to autoantibodies. Furthermore, these patients engage in
extraordinary behaviors, such as self-injury, to increase their cortisol
levels. When this compensation is inadequate, symptoms of adrenocortical
insufficiency appear. Corticosteroid supplements have been demonstrated to
be an effective treatment for chronic fatigue syndrome, anorexia nervosa
and major depression. It allows the patients to have the corticosteroids
they require for daily functioning and daily stressors. This therapy will
relieve the patients of their symptoms of adrenocortical insufficiency and
permit their cortisol-stimulating mechanisms to operate at levels that will
not cause pathological problems.
Освен другото трябва да се обърне внимание на протеините в храната и на хранителните алергенти.
Wheatland R.
The Endocrine Research Project, 574 Sims Road, Santa Cruz, CA 95060, USA.
Dysregulation of the hypothalamic-pituitary-adrenal (HPA) axis is a
commonly recognized feature of many pathological conditions. Abnormal
adrenal responses to experimental manipulation have been well documented in
patients suffering from chronic fatigue syndrome, anorexia nervosa and
major depression. Yet no defect of any single organ, gland or brain region
has been identified as a cause of these abnormalities. The disruption of
the HPA axis that occurs in these conditions can be understood if an
interfering factor is present in these patients. Evidence indicates that
this interfering factor is adrenocorticotropin hormone (ACTH)
autoantibodies. Chronic high levels of ACTH autoantibodies will
significantly disrupt the HPA axis and force the body to compensate for an
impaired cortisol response. The resulting effect of chronic ACTH
autoantibody interference is the manifestation of adrenocortical
insufficient symptoms and psychological disturbances. Some symptoms of
chronic fatigue syndrome, anorexia nervosa and major depression, such as
anxiety, are the adverse effects of mechanisms compensating for less
effective ACTH due to autoantibodies. Furthermore, these patients engage in
extraordinary behaviors, such as self-injury, to increase their cortisol
levels. When this compensation is inadequate, symptoms of adrenocortical
insufficiency appear. Corticosteroid supplements have been demonstrated to
be an effective treatment for chronic fatigue syndrome, anorexia nervosa
and major depression. It allows the patients to have the corticosteroids
they require for daily functioning and daily stressors. This therapy will
relieve the patients of their symptoms of adrenocortical insufficiency and
permit their cortisol-stimulating mechanisms to operate at levels that will
not cause pathological problems.
Re: Хронична умора
Вйтланд Р.
Схема за изследване на ендокрината система, 574 ... , Санта Круз, Калифорния, САЩ.
Нарушаването на осовата връзка между хипоталамуса-хипофизната жлеза - надбъбречни жлези, често се разпознава като причината за много патологични състояния. При екпериментални манипулаци при пациенти със синдрома на хроничната умора, анорексия-невроза, и повечето депресии се забелязва ненормалното реагиране на надбъбречните жлези, които са много добре документирани. Не е забелязан дефект (механичен) на един от органите или жлеза с вътрешна секреция или мозъчен район, които да са причината за някаква абнормалност. Описанието на ХХН-остта, която се появява в тези заболявания може да се обясни ако вмешващ се фактор присъства при тези пациенти. Доказателствата показват че този вмешателен фактор е адренокортикотропинният хормон (АСТН) автоантитела. Хронични високи нива на АСТН автоантителата забележително ще нарушат остта между трите жлези и ще принудят тялото да компенсира чрез откликване на тялостната реакция с намаляване на кортизон. Ефекта в резултат от хроничното вмешателство на АСТН автоантитела е манифестираните адренокортизонови симптоми и психологични разстройства. Някои признаци на ХУС, анорексия невроза и по-голяма част от депресиите, като страховата невроза, са противоположните реакции от ефекта от механичната компенсация за по-малко ефективност на АСТН породени от аутоантителата. По нататък тези пациенти се въвличат в необикновенно поведение, като самонараняване, за да увеличат нивото на своят кортизол. Когато тази компенсация (за набавяне на кортизол) не е адекватна, симптоми от адренокортизонна недостатъчност се появяват. Кортикостероидните лекарства са демонстрирали да бъдат ефективни при лечението на Симптома на Хроничната Умора, анорексия невроза и по-вечето депресии. Това позволява на пациента да има кортикостероидите от които неговото тяло има необходимост и които са необходими за ежедневната му функция и ежедневните стресови фактори. Тази терапия ще освободи пациентите от тяхните симптоми от адренокортизилната недостатъчност и ще позволи на тяхният кортизол-стимулиращ механизъм да оперира със количествата които са му необходими без да причинява патологически проблеми."
Като допълнение: кое какво е?:
Хипоталамусът (Hypothalamic-)е висш център на вегетативната нервна система.
Дели се на 3 дяла: преден, среден, заден. Предният дял е център на парасимпатикусовия дял на ВНС, а също центровете на глада и ситостта. В средния дял се намира центърът на дишане и ядрата на 2 хипоталамични хормона, складиращи се в задния дял на хипофизата. В задния дял се намира центърът на симпатикусовия дял на ВНС.
Хипофизната жлеза (Pituitary - ) представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена "турско седло". Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм., ширина 12-15мм., височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.
Надбъбречната жлеза (-Adrenal glands) е чифтен орган, който заляга върху горния полюс на съответния бъбрек.Медуларната част на надбъбречната жлеза се изгражда от хромафинни клетки. Те произвеждат катехоламини (адреналин и норадреналин).
Схема за изследване на ендокрината система, 574 ... , Санта Круз, Калифорния, САЩ.
Нарушаването на осовата връзка между хипоталамуса-хипофизната жлеза - надбъбречни жлези, често се разпознава като причината за много патологични състояния. При екпериментални манипулаци при пациенти със синдрома на хроничната умора, анорексия-невроза, и повечето депресии се забелязва ненормалното реагиране на надбъбречните жлези, които са много добре документирани. Не е забелязан дефект (механичен) на един от органите или жлеза с вътрешна секреция или мозъчен район, които да са причината за някаква абнормалност. Описанието на ХХН-остта, която се появява в тези заболявания може да се обясни ако вмешващ се фактор присъства при тези пациенти. Доказателствата показват че този вмешателен фактор е адренокортикотропинният хормон (АСТН) автоантитела. Хронични високи нива на АСТН автоантителата забележително ще нарушат остта между трите жлези и ще принудят тялото да компенсира чрез откликване на тялостната реакция с намаляване на кортизон. Ефекта в резултат от хроничното вмешателство на АСТН автоантитела е манифестираните адренокортизонови симптоми и психологични разстройства. Някои признаци на ХУС, анорексия невроза и по-голяма част от депресиите, като страховата невроза, са противоположните реакции от ефекта от механичната компенсация за по-малко ефективност на АСТН породени от аутоантителата. По нататък тези пациенти се въвличат в необикновенно поведение, като самонараняване, за да увеличат нивото на своят кортизол. Когато тази компенсация (за набавяне на кортизол) не е адекватна, симптоми от адренокортизонна недостатъчност се появяват. Кортикостероидните лекарства са демонстрирали да бъдат ефективни при лечението на Симптома на Хроничната Умора, анорексия невроза и по-вечето депресии. Това позволява на пациента да има кортикостероидите от които неговото тяло има необходимост и които са необходими за ежедневната му функция и ежедневните стресови фактори. Тази терапия ще освободи пациентите от тяхните симптоми от адренокортизилната недостатъчност и ще позволи на тяхният кортизол-стимулиращ механизъм да оперира със количествата които са му необходими без да причинява патологически проблеми."
Като допълнение: кое какво е?:
Хипоталамусът (Hypothalamic-)е висш център на вегетативната нервна система.
Дели се на 3 дяла: преден, среден, заден. Предният дял е център на парасимпатикусовия дял на ВНС, а също центровете на глада и ситостта. В средния дял се намира центърът на дишане и ядрата на 2 хипоталамични хормона, складиращи се в задния дял на хипофизата. В задния дял се намира центърът на симпатикусовия дял на ВНС.
Хипофизната жлеза (Pituitary - ) представлява овално тяло, разположено в ямка на черепната основа, наречена "турско седло". Посредством краче се свързва с областта на главния мозък наречена хипоталамус. Жлезата е изолирана от костната стена на черепа с дебел, плътен слой от съединителна тъкан. Има овална форма – дължина 8-10мм., ширина 12-15мм., височина 5-6 мм. По отношение на теглото си тя показва големи индивидуални различия. При мъжа тя тежи средно 0.6 г. При жените през време на бременност тя се увеличава и след раждането не се връща към първоначалното си състояние – поради това при жени с повече раждания тя може да тежи повече от 1 г. Към хипофизната жлеза се отнасят и части на хипоталамуса.
Надбъбречната жлеза (-Adrenal glands) е чифтен орган, който заляга върху горния полюс на съответния бъбрек.Медуларната част на надбъбречната жлеза се изгражда от хромафинни клетки. Те произвеждат катехоламини (адреналин и норадреналин).