АБОРТ

ИМАМ НУЖДА ОТ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ.ПРИ ПАРЖА БРЕМЕННОСТ АКО ИСКАМ ДА НАПРАЖЯ АБОРТ ИМАЛИ НЯКАКВА ОПАСНОСТ ПОСЛЕ ДА ОСТАНА БЕЗ ДЕЦА? И КОЛКО ВРЕМЕ ТРАЕ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО СЛЕД ТОВА И САМИЯ АБОРТ??? БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО

Най-хубавото нещо , което можеш да направиш е да си родиш детенцето! Защо искаш да го махнеш? На 15 години ли си? Толкова жени се мъчат да запазят бебенцата си и да ги износят... Знаеш ли колко майчини сърца пазят спомена, обичта и болката по изгубени неродени бебенца?
Принципно - ще можеш пак да забременееш, но винаги има едно НО. Зависи И от кадърността на доктора. Мисля, че възстановяването е по-трудно при умишлено направен аборт. Поне 6 месеца.
А СИГУРНА ЛИ СИ , ЧЕ ТОЧНО ТОВА ИСКАШ ДА НАПРАВИШ?

ПО ПРИНЦИП ДЕТЕНЦЕТО БЕШЕ ЖЕЛАНО.НО КОГАТО ЗАБРЕМЕНЯХ БАЩАТА ВЕЧЕ НЕ ГО ИСКАШЕ.И АЗ ИСКАМ ДА СИ ГО ОСТАВЯ НО НЯМА ДА МОГА ДА СЕ СПРАВЯ САМА.НЕ САМ РЕШИЛА ОЩЕ НА 100% КАКВО ЩЕ ПРАВЯ НАПРАВО МИ СЕ КЪСА СЪРЦЕТО ИСКАМ ДА СИ ПРЕГРАЩАМ ДЕТЕТО.НА 23 ГОДИНИ СЪМ.

Значи не си намерила подходящия човек! Но ще се справиш и сама! Колко много майки са така... а ако родителите ти са наблизо и са способни да помагат, защо не? Нашия тати по цял ден е на работа - почива само в неделя. По цял ден съм сама с малкия и пак се справям! Мисля, че се опитваш да си отговориш на въпроса "бебето или таткото?".
Дай си един ден почивка - не мисли по въпроса!
И пак си поговори с таткото!

Риск винаги има. Зависи в коя г.с. си, кой и как ти го направи

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Няма ли кой друг да ти помага да го отгледаш - родители, роднини, приятели? Какъв мъж е този да те остави в такъв момент и хем е искал бебе, хем не те е пазил, хем сега ти сама да се оправяш?!? нямам думи просто... Ако все пак се решиш на аборт, трябва да знаеш, че винаги има риск от усложнения и по-трудно забременяване следващия път, много зависи и от доктора.
каквото и да решиш пожелавам ти успех и много късмет!
но хубаво си помисли какво искаш ТИ и добре обмисли и двата варианта за да не съжаляваш после - важно е да вземеш решение и да се придържаш към него, независимо какво казват и мислят другите. Най-важно е какво мислиш ти! Какво искаш ти!

Направих аборт по желание на 23 години, на 25 zабременях и си иzносих бебето беz проблеми. Самият аборт ми го направиха с пълна упойка, манипулацията траеше ок. 25/30 мин., събудих се, полежах още половин час, zа да ме пусне наркоzата и се върнах на лекции, имах слабо кървене 2/3 дни.
Обмисли добре положението преди да престъпиш към прекъсване на бременността, ако все пак се спреш на тоzи вариант, се насочи към добри лекари с добра техника, не пропускай евентуална профилактика след това с АнтиД Гамаглобулин, ако се окаже, че си с Rh-.
Успех и късмет каквото и да решиш.

ВСЕ СИ МИСЛЕХ ЧЕ ТОВА ЩЕ БЪДЕ НАЙ ЩАСТЛИВИЯ МИ ДЕН В ЖИВОТА.ЗА ТАТКОТО ВЕЧЕ СЪМ РЕШИЛА НЕ ИСКАМ ДА ГО ВИЖДАМ ПОВЕЧЕ.ОСТАНА МИ ДА РЕША ЗА ДЕТЕТО ОТ КОЕТО МНОГО БОЛИ АКО ГО МАХНА ИМАМ ЧУВСТВОТО ЧЕ НЯМА ДА ГО ЗАБРАВЯ НИКОГА.ЖЧЕРА БЯХ НА ЛЕКАР И МИ КАЗАХА ЧЕ ВСИЧКО Е НОРМАЛНО ДА ЖЕ И СЪРДЕЧНАТА МУ ДЕЙНОСТ МИ ПОКАЗАХА.БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО ИЗЖИВЯВАНЕ. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА ОТГОВОРИТЕ

Съчувствам ви. Много е тъжно родител да не желае детето си. В САЩ примерно се правят по няколко хиляди аборта по желание дневно.

И най-честата причина за това решение, която жените цитират след това, е че са склонили да премахнат развиващото се бебе, за да угодят на някого... На родители или на таткото. Твърде малък брой от действителните причини се въртят около невъзможност за справяне.

А много от въпросните бащи не се посвеняват да стигат и до изнудване със заплахи за напускане, за да склонят майката на аборт. Но дори и след аборта такива връзки не изтрайват.

С две думи, изборът почти винаги опира до живота на един срещу желанието на друг.

далеч съм от мисълта да давам съвети дали да направиш аборта или не
само ще споделя как аз усещам нещата... според мен дилемата е голяма
от една страна, бебчето в теб е живо, има си вече туптящо сърце и шанс да порасне голям човек!
от друга страна - ако си съвсем сама и няма кой да ти помага с нищо - дали ще успееш да се справиш?
аз лично може би не бих направила аборт по желание...
но все пак отглеждането на дете наистина не е шега работа
трябват време, обич, грижи, финанси, сила
успех и късмет, каквото и да решиш... не си сама!

И аз имам един аборт по желание, за съжаление. Травмата е огромна. В един момент чувстваш, че носиш живот, в следващия излизаш от болницата кървяща... По отношение на възможността да имаш деца - мисля, че ако лекарите са добри, няма опасност. Познавам жени с по 10 аборта зад гърба си, които НЕ ИСКАТ ДА ИМАТ ДЕЦА, и въпреки това непрекъснато забременяват и не могат да се опазят. За мен психическата травма е по-голяма и по-обременяваща от физическата.

Но има и изключения. Напр. една моя приятелка след прекаран първи аборт на млади години (при това от сегашния й съпруг), сега не може да забременее. Тя ми обясни, че лекарите така са я "остъргали" след аборта, че сега не може да формира достатъчна лигавица в матката, за която да се закрепи детето. Така сега забременява на няколко пъти за по няколко седмици, и после бебето изпада. УЖАС!!! Последно пие някакви хапове от две години без резултат. Така че невинаги е безопасно. Моят абот беше с вакумни кюрети или нещо подобно - било по-щадящо за матката, така ми обясниха.

Не искам да повлиявам на решението ти, защото от опит знам колко трудно се взема... но ако на мен ми беше първа бременност, щях да задържа детето. В моя случай абортът беше третата ми бременност и колкото и да страдах след това, просто знаех, че в момента не мога да си позволя още едно дете. Живот и здраве, по-нататък ще се помъча да компенсирам тази загуба, ако съм в състояние.

Успех каквото и да решиш... все пак стискам палци на бебето.


Калоян - 06.05.2001

ПРЕДИ МАЛКО ГОВОРИХ С ТАТКОТО ИСКА УТРЕ ДА ХОДЯ НА ЛЕКАР ДА МАХАМ БЕБЕТО И АЗ МУ КАЗАХ ЧЕ НЯМА ДА ОТИДА.ТОВА МИ Е ПАРВОТО ДЕТЕНЦЕ И СИ ГО ИСКАМ.ТРЯБВА ДА ГОВОРЯ С БАБА МИ ДАЛИ 6ТЕ МИ ПОМАГА ТЯ И БЕЗ ТОВА ИМА ОПИТ.НО САМО С ЛЮБОВ И РАДОСТ ДЕТЕ НЕ СЕ ГЛЕДА.ТРЯБВАТ И ФИНАНСИ.КОЙТО Е ИЗМИСЛИЛ ПАРИТЕ БЯЛ ДЕН ДА НЕ ВИДИ.КОГА МОГА ДА РАЗБЕРА ПОЛА НА БЕБЕТО

Ти май си решила за бебето вече, но се тревожиш как ще се оправиш финансово. Дано има на кого да разчиташ поне малко, а и ако баба ти може да ти помогне - чудесно!
Относно пола на бебето - с 3Д видеозон се вижда със сигурност в края на четвърти, най-късно в пети месец, стига бебо да е в настроение да се покаже, че моето се криеше до последно - чак в края на осми разрбах със сигурност какво ще е, а и като го родих - вече 100%!
Успех, миличка и бъди силна каквото и да решиш!

Според мен полът може да се определи към 16 г.с. и нататък, но при подходящо положение на бебето все пак. Някои бременни почти до края гадаят.

Дано нещата се уредят положително при теб, а парите почти никога не стигат - и с деца, и без деца... Успех и кураж!


Калоян - 06.05.2001

Дано да вземеш правилното за теб решение! А за парите - ще се справиш, само да не те мързи, все ще намериш начин! Иначе с дете или без дете - все има какво още да искаш ( пари де) . По-важното е баба ти да е съгласи да ти помага, така може да започнеш по-рано работа, ще си по-свободна и ще се справиш! Успех!

Стискам палци всичко да се нареди. В коя седмица си? Като гледам и ти май ще си от януарския отбор.
Не zабравяй да ни държиш в течение как върви тумбака.

Имам чувството, че таткото не се е наживял и налудувал... като 18 годишен тинейджър.... И си мисля, че ако той държи на теб, ще иска и бебето. Може би това е моментът в живота ти, когато трябва да вземеш най-трудното си решение! Но каквото и да е то - ще бъде правилно! И не съжалявай за избора, който ще направиш!
Скоро една моя близка роди момченце. Бащата също не бил съгласен, но тя решила да си го гледа сама. Добре е , че живее с майка си, за да й помага. Това, че си самотна майка, не означава, че вече няма да се срещаш с мъже и че цял живот ще си сама!. И ако знаеш колко много бебета се отглеждат с дадени от някого дрешки...
Като че ли вече си взела решението вътре в себе си , но малко се колебаеш, защото ще трябва да жертваш част от личния си живот.
И пак ти казвам - каквото и да е решението ти, то ще е правилното за теб!
Желая ти късмет!

в 3-тата седмица съм.когато си направих теста се уплаших но вътре в себеси се радвах много.както ви казах бешежелано бебето.когато казах на таткото си мислех че ще се зарадва но уви.мен по принцип от работа не ме е страх.и съм сигурна че майките на който им се налага да си гледат сами децата дават всичко от себеси за да им осигурят всичко.няма мързеливи майки.то по скоро аз дане съм се наживяла.той е 5год.по голям от мен така че незнам вече

Чакай как 3та седмица, а се вижда сърдечна дейност?
Седмиците се броят от първия ден на последната менструация, а не от zачеването или zакъснението на очаквания цикъл.
Не се бой, таткото има доста време, zа да реши какво му се прави. дано да прояви нужната отговорност.

трябжа да погледна в календарчето но си останах с впечатление че съм някадфе в 3-тата седмица.сега съм на работа и после като се прибера 6те смятам на спокойствие