Славянка - пътепис
8 отговора
0 прегледа
Славянка - пътепис
Граници
Точно на Славянския празник 24 Май маршрутът се заформи към Славянка и Огражден (по границите - да си понагледаме българското отсам и оттам). Било каквото било някога, да видим какво е сега.
След обичайните уговорки и няколко “неявили” се в последния момент, доста късно потеглихме с няколко коли по двойки и тройки към Петрич. Станахме група от групите на Виктор и Ели (от ансамбъл „Хормония”), няколко човека „от кол и въже” и някои „свободни електрони”. Село Гега беше отправната точка за маршрута ни в Огражден и да видим какво “ограждаме” към македонско. Тръгнахме към връх Голак по обедно време, при прогнози за дъжд и при разчет за 4-5 часа в едната посока. Беше ясно, че няма да стане, защото трябваше навреме да се придвижим до мястото за нощуване в другата планина – Славянка. Така, че походихме нагоре, погледахме си гледки от Огражден и към Беласица. Видяхме, около 10-тина селца/махали, които ги няма на картите, но в тях си живееха доста хора. Пообщувахме с местните хора (много симпатични). Един пенсиониран учител ни разказа за най-старото килийно училище в региона, което е в двора на манастира, близо до с. Кукуряхцево. Видяхме и старото училище в с. Гега, основано през 1879 г. Та така и не стигнахме до границата – да погледнем от високо на Македония, но нали сме си едно. Решихме, че можем да минем и без тази граница.
На х. Извора ни чакаха с наредена маса и празнувахме двоен рожден ден – на Нели и Павлина. Имаше торта, песни, танци и подаръци. Хижарите Павлинка и Тошо бяха много любезни, нищо не ни липсваше. И какви интересни истории научихме за глигани, мечки и глухари. Глухарят от Марина поляна видяхме и на снимка, няма лъжа и измама, всичко документирано. А местният клан на ансамбъл Хормония подпомогна софийския с няколко “юнашки песни”. През нощта в голямата стая имахме масова халюцинация за серенада - много нежна песен със странен текст: “На съне ме гали, дъхай ми дъхай, и за някакви падащи листенца от цвят на вишна...” Нали беше “на сън” това ми е останало. И тук нямаше границата “на сън и наяве”. Тази граница по принцип често си я местим - мечтаене, сънуване, реалност... Ама беше хубаво!
Сутринта всички станахме в уговорения час, с подготвени раници за двудневно скитане из Славянка. Ели, като водач направи едно френдли разпределение на хора и палатки, така че да носим минимално багаж. И тогава заваля, извадихме дъждобраните, но дъждът се засили. Аз бях готова да тръгна, но екипът реши да чакаме. Оказа се, че с приятна компания мога да си преместя „границата на търпението”. Не усетих как стана 11 часа, дъждът спря и тръгнахме, но с малко багаж, като отложихме качването на Гоцев връх за следващия ден. По пътя леко преваля и вадихме и прибирахме якета и дъждобрани. Преминахме през местността Шапатек и стигнахме … до границата!, истинската, но вече без граничари. Това беше, всъщност, оградка от няколко реда камъни, на височина 20-30 см., която се виеше по хребета. В началото дори мислех, че се шегуват като насядахме за почивка в гръцко. От другата страна беше мъгла и нищо не се виждаше. Виктор, който е от този край, ни разказа разни истории за с. Крушево в Гърция и Сенгелската планина. Тя била почти разминирана (все пак имало надписи „мини” – то зависи къде слагаш ударението, та се посмяхме). Взирахме се през мъглата и в моментите, когато имаше видимост правихме снимки. То планината си беше все Славянка, но нали е в чужбинско и погледнато през мъглявия прозорец беше мнооого екзотично.
И както си вървяхме по границата и си гледахме в Гърция, Виктор каза – да ама това е Петрич с Беласица, а в далечината Огражден, където бяхме вчера. Ама че граници, завили ги, засукали ги по планини и дерета, да не можем да си познаем България! Не им е било лесно на граничарите, а и ние се замислихме – какво е това граница на нещо, което е едно… Някой ти определя правила и рамки, да има в какво да се спъваш, за други неща ти си слагаш рамките и ето ти граници и в съзнанието. Така в размисли на тема „граници, огради, ограничения и свобода” подминахме просеката с кестените, където можехме лесно да слезем към х. Извора. На залез слънце като минахме през труднопроходима гора, излязохме на мраморната кариера. Разбрахме какво им е било на контрабандистите из шубраците. Бяхме останали без вода, а и двете кучета, които издържаха похода с нас, бяха изплезили езици. На първата локва по пътя не можахме да се доредим от тях (има снимка), а от втората видяхме хижата и решихме да не рискуваме. Тази вечер бяхме много изморени. Поли и Витя изкараха една романтична нощ в палатката на двора с кучешка серенада (във форума не сме коментирали още звукоизолация на палатка).
На другата сутрин тръгнахме в хубаво време към Гоцев връх. Данчо и Цецо си тичаха напред, но ние пък не ги гонихме. Ели събираше отзад изостаналите и ги вкарваше в правия път, така нямахме изгубени. Качихме се по стръмната пътека (покрай водната шахта) до Марина поляна или Ливадата, както й казват някои. По пътя ни валя дъжд, би ни градушка, та се наложи да поизчакаме малко, свити под борчетата. Ледчетата не бяха едри, но пък в плътна маса. После по пътеката срещнахме познати, слизащи от върха – там било слънчево. Те ни разказаха, че от горе облакът се виждал, бил около 50 м., черен и боботел. А ние - отдолу, така е, кой каквото си е заслужил и от небето граници.
Подсякохме вр.Шабран и качихме Гоцев връх. Там нова изненада 2 пирамидки – българска и гръцка, така ги и снимахме. Поразгледахме пътеките за Царев връх (Али ботуш) за следващия път и слязохме в „заслона” на Марина поляна. Там си сгъваха палатката Павката, Ицо и Льошата и като разбраха, че още си вървим с облаците над нас (три пъти ни валя дъжд и два пъти градушка) избързаха напред по пътя, защото още си бяха сухи. Така ни направиха слънчево и нашето слизане, погледахме гледки и направихме снимки. Тази вечер не бяхме изморени, върхът ни намагнетизира. Аз все още съм си със слънчевото настроение.
Погледайте и снимки:
[линк]
Точно на Славянския празник 24 Май маршрутът се заформи към Славянка и Огражден (по границите - да си понагледаме българското отсам и оттам). Било каквото било някога, да видим какво е сега.
След обичайните уговорки и няколко “неявили” се в последния момент, доста късно потеглихме с няколко коли по двойки и тройки към Петрич. Станахме група от групите на Виктор и Ели (от ансамбъл „Хормония”), няколко човека „от кол и въже” и някои „свободни електрони”. Село Гега беше отправната точка за маршрута ни в Огражден и да видим какво “ограждаме” към македонско. Тръгнахме към връх Голак по обедно време, при прогнози за дъжд и при разчет за 4-5 часа в едната посока. Беше ясно, че няма да стане, защото трябваше навреме да се придвижим до мястото за нощуване в другата планина – Славянка. Така, че походихме нагоре, погледахме си гледки от Огражден и към Беласица. Видяхме, около 10-тина селца/махали, които ги няма на картите, но в тях си живееха доста хора. Пообщувахме с местните хора (много симпатични). Един пенсиониран учител ни разказа за най-старото килийно училище в региона, което е в двора на манастира, близо до с. Кукуряхцево. Видяхме и старото училище в с. Гега, основано през 1879 г. Та така и не стигнахме до границата – да погледнем от високо на Македония, но нали сме си едно. Решихме, че можем да минем и без тази граница.
На х. Извора ни чакаха с наредена маса и празнувахме двоен рожден ден – на Нели и Павлина. Имаше торта, песни, танци и подаръци. Хижарите Павлинка и Тошо бяха много любезни, нищо не ни липсваше. И какви интересни истории научихме за глигани, мечки и глухари. Глухарят от Марина поляна видяхме и на снимка, няма лъжа и измама, всичко документирано. А местният клан на ансамбъл Хормония подпомогна софийския с няколко “юнашки песни”. През нощта в голямата стая имахме масова халюцинация за серенада - много нежна песен със странен текст: “На съне ме гали, дъхай ми дъхай, и за някакви падащи листенца от цвят на вишна...” Нали беше “на сън” това ми е останало. И тук нямаше границата “на сън и наяве”. Тази граница по принцип често си я местим - мечтаене, сънуване, реалност... Ама беше хубаво!
Сутринта всички станахме в уговорения час, с подготвени раници за двудневно скитане из Славянка. Ели, като водач направи едно френдли разпределение на хора и палатки, така че да носим минимално багаж. И тогава заваля, извадихме дъждобраните, но дъждът се засили. Аз бях готова да тръгна, но екипът реши да чакаме. Оказа се, че с приятна компания мога да си преместя „границата на търпението”. Не усетих как стана 11 часа, дъждът спря и тръгнахме, но с малко багаж, като отложихме качването на Гоцев връх за следващия ден. По пътя леко преваля и вадихме и прибирахме якета и дъждобрани. Преминахме през местността Шапатек и стигнахме … до границата!, истинската, но вече без граничари. Това беше, всъщност, оградка от няколко реда камъни, на височина 20-30 см., която се виеше по хребета. В началото дори мислех, че се шегуват като насядахме за почивка в гръцко. От другата страна беше мъгла и нищо не се виждаше. Виктор, който е от този край, ни разказа разни истории за с. Крушево в Гърция и Сенгелската планина. Тя била почти разминирана (все пак имало надписи „мини” – то зависи къде слагаш ударението, та се посмяхме). Взирахме се през мъглата и в моментите, когато имаше видимост правихме снимки. То планината си беше все Славянка, но нали е в чужбинско и погледнато през мъглявия прозорец беше мнооого екзотично.
И както си вървяхме по границата и си гледахме в Гърция, Виктор каза – да ама това е Петрич с Беласица, а в далечината Огражден, където бяхме вчера. Ама че граници, завили ги, засукали ги по планини и дерета, да не можем да си познаем България! Не им е било лесно на граничарите, а и ние се замислихме – какво е това граница на нещо, което е едно… Някой ти определя правила и рамки, да има в какво да се спъваш, за други неща ти си слагаш рамките и ето ти граници и в съзнанието. Така в размисли на тема „граници, огради, ограничения и свобода” подминахме просеката с кестените, където можехме лесно да слезем към х. Извора. На залез слънце като минахме през труднопроходима гора, излязохме на мраморната кариера. Разбрахме какво им е било на контрабандистите из шубраците. Бяхме останали без вода, а и двете кучета, които издържаха похода с нас, бяха изплезили езици. На първата локва по пътя не можахме да се доредим от тях (има снимка), а от втората видяхме хижата и решихме да не рискуваме. Тази вечер бяхме много изморени. Поли и Витя изкараха една романтична нощ в палатката на двора с кучешка серенада (във форума не сме коментирали още звукоизолация на палатка).
На другата сутрин тръгнахме в хубаво време към Гоцев връх. Данчо и Цецо си тичаха напред, но ние пък не ги гонихме. Ели събираше отзад изостаналите и ги вкарваше в правия път, така нямахме изгубени. Качихме се по стръмната пътека (покрай водната шахта) до Марина поляна или Ливадата, както й казват някои. По пътя ни валя дъжд, би ни градушка, та се наложи да поизчакаме малко, свити под борчетата. Ледчетата не бяха едри, но пък в плътна маса. После по пътеката срещнахме познати, слизащи от върха – там било слънчево. Те ни разказаха, че от горе облакът се виждал, бил около 50 м., черен и боботел. А ние - отдолу, така е, кой каквото си е заслужил и от небето граници.
Подсякохме вр.Шабран и качихме Гоцев връх. Там нова изненада 2 пирамидки – българска и гръцка, така ги и снимахме. Поразгледахме пътеките за Царев връх (Али ботуш) за следващия път и слязохме в „заслона” на Марина поляна. Там си сгъваха палатката Павката, Ицо и Льошата и като разбраха, че още си вървим с облаците над нас (три пъти ни валя дъжд и два пъти градушка) избързаха напред по пътя, защото още си бяха сухи. Така ни направиха слънчево и нашето слизане, погледахме гледки и направихме снимки. Тази вечер не бяхме изморени, върхът ни намагнетизира. Аз все още съм си със слънчевото настроение.
Погледайте и снимки:
[линк]
Re: Славянка - пътепис
Жалко,че е имало дъжд и мъгла и не сте видели от билото на планината гледките,които се откриват.Но има някои много хубави снимки,така че се надявам да не сте съжалявали за избора си.
Само една малка поправка,Алиботуш е старото име на Гоцев връх,Царев връх си е Царев връх !
Само една малка поправка,Алиботуш е старото име на Гоцев връх,Царев връх си е Царев връх !
Re: песента
Насъне
Насъне аз чувам как някой ме вика,
разнежени трели зоват ме по име
и нежните думи до мене долитат
подобно цвят капещ от вишна.
Насъне аз чувствам как някой ме гали,
незрима ръка ме докосва полека,
ах, как е прекрасно макар и насъне,
ах, дъхай, ти дъхай над мене.
Насъне аз чувам как някой ме вика,
разнежени трели зоват ме по име
и нежните думи до мене долитат
подобно цвят капещ от вишна.
Насъне аз чувствам как някой ме гали,
незрима ръка ме докосва полека,
ах, как е прекрасно макар и насъне,
ах, дъхай, ти дъхай над мене.
Re: Славянка - пътепис
Само една малка поправка,Алиботуш е старото име на Гоцев връх,Царев връх си е Царев връх !
От другата страна мислят друго яче. Там (Тешово, Парил, Ловча) точно Царев връх пък наричат Алиботуш, но знаят, че Голешово и Петрово му казват Царев връх.
Интересно!
От другата страна мислят друго яче. Там (Тешово, Парил, Ловча) точно Царев връх пък наричат Алиботуш, но знаят, че Голешово и Петрово му казват Царев връх.
Интересно!Re: Славянка - пътепис
Хубав пътепис, хареса ми!
От другата страна мислят другояче. Там (Тешово, Парил, Ловча) точно Царев връх пък наричат Алиботуш, но знаят, че Голешово и Петрово му казват Царев връх. Интересно!
Във връзка с това се сетих за следния пример:
...Качвайки се по долината, пред нас се откри линията на главния вододел. Лесно разпознах върховете и превалите, така добре известни ни откъм Ронгбук (от север): Пумори, Лингтрен, Хо Ла, Северния връх и западния край на Джомолунгма. Най-удивителното беше, че шерпът Ангтаркай, който, както и аз, отлично познаваше тази планина от противоположната страна и детството му беше минало в тази долина покрай стадата якове, никога не беше си помислял, че тези върхове са едни и същи; не ги позна и сега, докато не му ги назовах връх по връх... (цитат, набързо преведен)
Планински зимен пътеводител
От другата страна мислят другояче. Там (Тешово, Парил, Ловча) точно Царев връх пък наричат Алиботуш, но знаят, че Голешово и Петрово му казват Царев връх. Интересно!
Във връзка с това се сетих за следния пример:
...Качвайки се по долината, пред нас се откри линията на главния вододел. Лесно разпознах върховете и превалите, така добре известни ни откъм Ронгбук (от север): Пумори, Лингтрен, Хо Ла, Северния връх и западния край на Джомолунгма. Най-удивителното беше, че шерпът Ангтаркай, който, както и аз, отлично познаваше тази планина от противоположната страна и детството му беше минало в тази долина покрай стадата якове, никога не беше си помислял, че тези върхове са едни и същи; не ги позна и сега, докато не му ги назовах връх по връх... (цитат, набързо преведен)
Планински зимен пътеводител
Редактирано от Acпapyx на
Re: Славянка - пътепис
Да хубав пътепис, аз бях горе зимата, и беше ясно и гледките бяха невероятни. Но сега зеленината си е супер, жалко че е валяло.
Искам само да кажа, че горе няма две пирамидки, а втората, на която има нарисувано гръцкото знаме, е граничния кол от едно време. Ако е имало гледка е щяло да видите и други :). Наличието му показва че върха си е в наша територия :).
Искам само да кажа, че горе няма две пирамидки, а втората, на която има нарисувано гръцкото знаме, е граничния кол от едно време. Ако е имало гледка е щяло да видите и други :). Наличието му показва че върха си е в наша територия :).
в отговор на natam-nasam
#9
Re: Още снимки
Zdraveite.. kazvam se Violina Georgieva i sam moderator na saita na selo goleshevo koeto se namira v podnojieto na slavqnka... mnogo mi haresaha snimkite vi i bih jelala da izpolzvam nqkoi ot tqh ako imam vasheto razreshenie razbirase.. 
[линк]
za kontakti s men : [email protected]
skype: vio_lina
gsm: 0878136999
mnogo mi haresaha snimkite vi i bih jelala da izpolzvam nqkoi ot tqh ako imam vasheto razreshenie razbirase..
[линк]
za kontakti s men : [email protected]
skype: vio_lina
gsm: 0878136999