дъжд

- Ти помниш ли ме?
- Помня те...
- И онзи странен дъжд –
студеното небе
над нас
болеше
и беше късно
да останеш
този път
не се разминахме,
а беше късно...
А помниш ли
жестоките треви,
които се откъсваха
от себе си –
умираха без корен
и сами -
крещяха името ти,
вятърните мелници
и донкихотовците
нямаха кураж
да ме спасят –
удавих се
в пороите след тебе...
- Ти помниш ли ме
през цигарения дим
и хората,
които се сбогуваха
с очи на пеперуди
и сълзи,
в които не намираха
забравяне?...
-Ти помниш ли ме?
Булевардите мълчат.
Посоките към теб
са много лесни,
но има нещо –
все назад
ме води
към неоновите кестени
и локвите
и тротоарената скръб,
към онзи час
на тихото смрачаване
и неизреченият
странен дъжд...
- Ти помниш ли ме?...
- Помня те.. Ела!
В ръцете ми
все още има място
за странен дъжд
и пеперуден Май.
Онези думи...
Не е късно още.

Вече свърши хубавото време




Как блести тротоарът под дъжда като нов,
добър ден моя стара заздравяла любов.
Спри за миг да те видя едва едва остарял,
ех, че среща непредвидимав тази есенна кал.

А очите ти пак са като от кадифе,
слушай да направим малко бягство а, има отсреща кафе.
Да, разбирам, че бързаш, ако искаш ела,
не, не плача, не сълзи, не просто пак заваля.

Просто свърши хубавото време
и дъждът вали и дъждът вали,
просто трябва ние да приемем,
че във нас боли, че във нас боли.

Ех, можах да те видя, имаш кичур бял,
ех, че среща непредвидима не, не ми е жал.
А очите ти пак са с цвят на кадифе,
да направим малко бягство а, да поседнем на кафе.

Да да, зная че бързаш, а пък аз изведнъж
не, не плача, не сълзи,не просто пак този дъжд.
И блести тротоара под дъжда като нов,
Сбогом, сбогом моя стара заздравяла любов.

"...а булевардите мълчат
и стъпките ни броят.."

Ох....колко е хубаво това............болезнено хубаво.......

...I love you in a place
Where there's no space and time...

рок група "Жар"


Вали дъжда,
вали над пътища прашни
вали
вали
над жълти ливади и ниви...

Над скали и усои
и над голи бърда...
над хора нещастни...
над хора щастливи...
...над мислите мои...

И плуват надолу
към бездънните букови листи,
трева и дрипи
и окапали съчки...

Дъжд вали
вали
и земята се буди,
земята се чисти
от всичко ненужно и гнило.

Дъжд вали
и облива
в прохлада света необятен и тръпен.
Вали над хладни вълни...

ПО ЛИЦЕТО МИ ПАДА...
В ГЪРДИТЕ МИ КАПЕ...

Вали дъжда,
аз дълго се вглеждах за него,
аз чаках,чаках
страхувах се и плаках.

Аз чаках,чаках...
през дни мразовити
и нощи свирепи...
долавях шума му...страхувах се,
плаках с протегнати шепи.

Дъжд вали...
ах,нека вали...
да измие,
да снеме от моите плещи
прахът на лъжи и заблуди,
И ЗЛАТНОТО СЕМЕ,
ЗАСПАЛОТО СЕМЕ
ПОД ЛЯВАТА ГРЪД ДА СЪБУДИ...


ЗАСПАЛОТО СЕМЕ

Всеки ден поднася знанията с които ще живеем утре!

това твое ли е или вече съществуващ и популярен текст, който аз, с ограничената си читетелска култура, не съм виждал.

------------------------
Слушай беззвучието...

мое е, ако има някакво значение и ако някой може да дефинира "мое".
всъщност е на човека, за който е писано и който така и не си го прочете

...сериозно... О

знаеш ли...
толкова е хубаво, че чак боли.

------------------------
Слушай беззвучието...

...прилича на стила на "неточка".
Хубаво е.

da

------------------------
Слушай беззвучието...