Накратко

Преди време се чудех с какво мога да бъда полезна.
Днес реших да Ви споделя нещо, което смятам е по тематиката на клуба.

Разказа ми е обръщение към всички разведени родители....

Минало :

Родителите ми се разделиха, когато бях на 10.
Не се разведоха официално. Майка ми нямаше финансови и материални претенции към баща ми и не и се ходеше по съдилища. Беше прекалено горда и нито веднъж не потърси от него помощ. Не, че той много е настоявал де. Остави ни тримата да се оправяме както намерим за добре.
Ролята на мой „баща” бе разделена между майка и по-големият ми брат. Двамата се справиха чудесно. Дори мисля, че на моменти се престараха. Лишаваха себе си, за да мога аз да съм щастлива. Всички радости и болки си ги преживяхме тримата. Абитурентски балове, казарми, болници, катастрофи, любови и други подобни.
През годините майка ни ни караше буквално насила да търсим баща си „за поддържане на връзка”, но при всеки контакт ние се разочаровахме допълнително от отношението и характера му. Не ми се влиза в подробности - целта не е да го очерням него.Отдавна спрях да се ядосвам, че съм дъщеря на човек с характер и поведение, което не одобрявам.
Гледайки семейството на брат ми и това какъв баща е той се успокоявам, че може би горчивият ни опит е направил от нас по-добри хора.


Настояще :

Баща ми се разболя. Влезна в болница. Обади се на мен. Нищо не искал, само да ми кажел да не разбера от други хора. Не търсел помощ – ама ако съм искала да ходя да го видя ? Да съм кажела и на брат ми ?
Да добре. Съвсем хладнокръвно ще отида. Бих отишла при всеки един човек. Някой от Вас ако ми се обади, че е в болница и при него ще отида.
Ще бързам и ще се притеснявам повече за някого, когото дори не познавам.
Взех решение да не казвам на майка. Тя е прекалено грижовна и въпреки всичко ще се притесни доста.


Защо Ви го разказах всичко това ?

Надявам се все някой да прочете и да се замисли....какви могат да бъдат последствията от поведението им към децата след развода.

Липсата на контакт. Липсата на отношение и присъствие. Липсата при споделяне на радости и болки.

Всичко това води до студ. Страшен студ.

Надявам се все някой да прочете и да се замисли....какви могат да бъдат последствията от поведението им към децата след развода.



Само не ми е ясно защо реши, че пишещите тук не са мислили за последствията от развода, та реши и да ги поучаваш?!
Това да бе го казала на родителите си!!!
Всеки развод си е уникален сам по себе си и никой не е тръгнал да се ражвежда заради нищото!
За всичко си има причини, дори и слънцето не изгрява без причина!

Гледайки семейството на брат ми и това какъв баща е той се успокоявам, че може би горчивият ни опит е направил от нас по-добри хора.
Ами ето, че на теб и брат ти се е отразило добре раздялата на родителите ти!
По твоите думи сте станали по-добри хора!

Ближи си сладоледа....

Мале...ще ме изядеш с парцалите
Никой не поучавам....споделям

В повечето случаи хората като се развеждат не знаят какво ще последва.

Каквото трябва съм казала на родителите си отдавна....

Много добре направи, мило дете, че сподели болката си с нас. Може би приличам на твоята майка като поощрявам децата си да търсят контакт с баща си, защото вярвам в силата на генетичната връзка. Сигурно вече си разбрала, че много от мъжете са 'по-слабия' пол по отношение на носене на отговорност и справяне с проблеми. Моят съвет е да преглътнеш обидата и да отидеш да видиш баща си в болницата, но в никакъв случай не му позволявай да те изнудва емоционално. Пази си силите, мило дете, и знай, че важната за живота си ти. Желая ти много, много любов!

Нищо не е вечно!

Благодаря Ще отида. Брат ми също ще дойде.
Теб и майка ми Ви разбирам. Искате да сме щастливи. По добре да поощтряваш отколкото да забраняваш.
Но уви мисля, че генетичната връзка не е достатъчна.
Емоционално, духовно и интелектуална връзка се създават посредством общуване. Насила хубост не става. Обич се дава. Той и да е имал такава - така и никой не разбра за нея
Сега вече е малко късно. Знам, че каквото и да каже ще е от страх. Страх за самият си него. Когато трябваше някой да го е страх за мен, брат и майка - той се криеше. Както ти каза носенето на отговорност и справяне с проблеми не са му силната страна.

Последният път, когато му се обадих бе за да му предложа да отиде и да види внучката си. Детето на брат ми.
Директно му предложих да компенсира това, което е изпуснал с нас в контакта си с нея. Така и не го е сторил.
Вярвах до последно, че той би имал нужда от малко обич и би я потърсил поне в малката. Тя щеше да му я даде. При нея няма още обида и огорчения. Вярвах, че обичта поражда обич.Голяма шматка съм била. Майка ме е направила такава балама

Ще пазя сили обещавам

Успокой топката, бе, Дяволче!

Много сме чувствителни май тук към "поученията", щом ги виждаме и там, където става дума повече за споделена болка и, изживяно на собствен гръб, предупреждение.
А как едно дете би могло да каже тези неща на родителите си, след като човек има нужда от житейски опит, натрупвания и дистанцията на годините, за да си даде сметка за последствията и след като самото то не би могло да знае предварително как ще му се отрази след време една раздяла между родителите му, единият от които не е бил на висотата на мисията си на родител...

Първо ще поясня че пиша с най-добри чувства по темата
Нито искам да съдя някого
Та и моето детенце така расте, без баща
Не мога да го компенсирам с нищо, повярвай ми
Но едно ще ти кажа-тук хората, въпреки че понякога изглеждат странниusmihvam se] са обичливи към децата си и освен това добре разбират последствията от поведението им към децата след развода
Понякога така се случва в живота, да не забравяме че по света има и майки и бащи изоставили децата си
За мен са хора без сърца
На теб лично ти желая много щастие и вярвай в доброто

А ти сигурна ли си, че няма такива родители като нейния баща?
Има майки, който изоставят децата си след развода и с месеци не се обаждат, има и бащи, които нехаят как се децата им.

вярвам, че баща ви ви е причинил много негативни усещания, може би от егоизъм, може би от неспособност да изрази себе си и чувствата си, каквито и да са те.
Не го защитавам, не ме разбирай погрешно, в случая споделям личния си опит, а той е идентичен с твоя дотук. Десетилетия бях принуждавана от майка си да поддържам контакт с баща си, който нямаше вид да се интересува от мен изобщо, освен когато трябваше нещо да му свърша. Никакви духовни и интелектуални връзки нямахме с него - до степен, че и най-баналният разговор беше непреодолимо труден за провеждане и много мъчителен за мен. Нямах представа обаче, че така разтърсващо ще ми подейства смъртта му - винаги съм го усещала чужд приживе - сега когато го няма, вече близо две години, не минава ден да не се сетя за него и никога с онова лошо чувство, което имах преди - дали съм му простила безотговорността и нехайството, както и капаните, които ми заложи, и от които още не мога да изляза и как и кога е станало, не мога да кажа. Но е факт - не го вярвах преди да ми се случи, но кръвта вода не става. Прав е бил народът като го е казал.
Знам, че не ме разбираш в момента, но и знам, че един ден ще ме разбереш...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Бившият ми е дете наразведени родители, не беше се виждал и чувал от години с баща си когато се оженихме. Накарах го да намери баща си, гостувахме му няколко пъти /живее в друг град/, даже аз по често ходех да го виждам тъй като имах командировки там.....
Не съм допускала, че като го е преживял, може да причини това и на собствените си деца - вече 6 год след развода пълно безхаберие към нашите деца....Карам ги да му се обаждат, но и те вече не желаят, а и не усещат нещо да имат да му кажат. А и те вече са големи хора, на 19 и 21 г., а той не ги познава.....
Не знам как биха реагирали, ако той има нужда от тях, а такъв ден сигурно ще дойде, но се надявам да съм ги възпитала като хора, за да не подми нат човешката болка.

Твоята история ми прилича до известна степен на историята на съпруга ми. Неговите родители се развеждат когато той е бил на 7. Баща му веднага след това се жени наново, и цялото си внимание отдава на завареното дете, което е на възрастта на съпруга ми. Всъщност, до ден днешен, свекърът ми много по-топла връзка има със завареното си дете. Като минимум е плащал издръжка, нищо друго отгоре, дори когато съпругът ми е имал нужда.

Сега, бащата на съпруга ми много повече се интересува от другите внуци. Но напоследък настоява за внимание от съпруга ми, и дори се сърди когато не се обадим навреме. Особено като разбра, че е болен, започна да се обажда и да обяснява диагнози в подробности. Моят глупчо обаче обожава баща си. Това винаги ме е дразнело, защото виждам колко трудно съпругът ми е преживял един грозен развод и как след това и вниманието на баща му, и играчките са били изцяло за друго дете. Знам, че звучи нелепо, но съпругът ми се е изпускал да каже, че другото дете е имало колело, а той не.

Мисля, че разводът е повлиял отрицателно на моя съпруг и в момента той има проблеми да подържа отношения и особено да споделя с друго човешко същество. Самите ние говорим за развод, защото аз съм имала друг модел на взаимоотношения между моите родители, и за мене това което сега имам не е достатъчно. Да, разводът има ефект на децата и на възрастните, в които те се превръщат.

Извинявай за неинформативните думи, но има страшно много неща на този свят, които водят именно до студ. Ти си описала едно от тях.

По-добре е да си самотен сам, от колкото да си самотен с някого. Английска поговорка.

Напротив.Разбирам те. Напълно. Липсата му дотук беше тежка. Знам, че някой ден, когато и физически го няма съвсем ще ми залипсва. Но съм се примирила. С едно се утешавам : положила съм достатъчно усилия и направих множество копромиси, за да му дам шанс да промени нещата навреме. За съжаление доколкото го познавам той такива усилия не би могъл да положи : аз вече съм вдигнала ръце от него.

Да – развода и семейният модел дават отражение върху зрелият индивид. Но подобен вид поведение имат и хора, които са живяли в т.нар „здрави семейства” в които хората са живеели по компромис.
Самата аз съм разведена. Направих го след като видях как мъжа ми при първото ми затруднение започна да се крие . Образа на баща ми изплува пред мен и нищо друго не ми оставаше освен да си тръгна. Всички носим обремененостите си.

Дано при Вас не се стигне до развод.

Вариантите са дете на резведени или да създаде много здраво семейство - или точна обратното.

Стискам палци твоите / и всички други деца / да успеят да създадат по здрави и щастливи семейства.
Нали затова се раждаме да еволюираме и да не повтаряме грешките на предишни поколения.

Ами нека и аз да споделя моята история, доколкото има нещо общо с тази
Ние с бившата ми бяхме разделени още от раждането на детето ни. Според нея - за да можело майка и да и помага в гледането. Истинската причина - за да може "да си поживее". Да излиза вечер, без аз да знам, например. Но винаги грижата за дъщеря ни е била за мен абсолютен приоритет, за разлика от нея. Безброй вечери тя е излизала, "защото е човек и има право на свобода", а аз съм оставал да спя при детето, за да не плаче цяла нощ "за мама". С мен се успокояваше и заспиваше. Стигаше се до ситуации като тази: в деня преди Бъдни вечер детето не е добре. Аз обаче съм на работа до 19ч. Тя, майка й и сестра и стоят в къщи и кършат ръце, но "нищо не могат да направят". Аз свършвам работа, взимам детето и тръгвам да търся лекар (това на Бъдни вечер). А майка й, с която тогава все още сме женени, отива при гаджето си, за да празнува! Аз с триста зора намирам някакъв лекар, търся дежурни аптеки, накрая се прибираме в моя празен дом двамата. Честита Коледа! Но на другия ден наистина се чувстваме добре двамцата заедно В същото време никой от споменатите майка, баба, леля на детето не се чувства грам задължен или виновен по някакъв начин. Аз съм на работа, от която по никакъв начин не мога да изляза по-рано! Но проблемът е само и единствено мой!
Тогава главната ми грижа беше как да я излекувам. Съвсееем леко ми беше криво от ситуацията. Но истински гадно ми става, когато някои започват да твърдят, че МЪЖЕТЕ били безотговорни. Не в тази тема, не скоро. Но има някои дами, които понякога тук хвърлят страшни обвинения срещу целия мъжки род, особено българското му подразделение. И какво? Да не би да подействат на съвестта на тези, които са зарязали семействата си? Те едва ли някога ще влязат в този клуб. И в никакъв случай няма да се трогнат особено, че някой се е почувствал предаден от тях. Но на мен лично и предполагам и на други като мен тези невероятни плюнки срещу БЪЛГАРСКИТЕ МЪЖЕ действат особено гадно. И да не си мислите, че ако някой ден се разболея, ще моля някой да идва при мен? Засега няма такъв, който бих искал да дойде...

това е клуб за взаимопомощ. на хората им олеква понякога да бълват и неособено хубави и справедливи обвинения, олеква им да обобщават и да си изливат огорчението върху целия мъжки,човешки,животински род...защо приемаш толкова лично думите на хора в болка? . еми нали се сещаш, че когато някой е на дъното емоционално и идва да пише тук не го е еня много за българските/патагонските мъже, а иска по някакъв начин да се утеши, успокои и балансира.

аз много мразих баща ми, който пък беше много отговорен и в някакво отношение добър баща, но невероятно садистичен човек и съпруг. психически и физически мачкаше майка ми. сега обаче не знам как се случи, но изпитвам топли чувства към него и ми е жал. необяснимо ми е защо, нмо е факт. даже в някаква степен му влизам в положението. смятам, че е имал нещо като болест и за себе си той е прав. за него това е нормално поведение. Сега го тресе хипохондрията а е само на 50+. звъни ми, и се разтапя ако го попитам нещо за болестта и здравето му. аз самата съм маниячка на тема здравословен живот, и много разбирам, и любимото му е да ми иска съвети. не ми е близък нито емоционално нито интелектуално нито , опази боже, духовно, но го обичам и това си е факт. при това успях да почна да изпитвам топли чувства, чак когато се разделиха и малтретирането спря. дай си време като видиш, че е човек с недостатъци ще престанеш да го демонизираш и ще го приемеш по някакъв начин. на мен много ми е жал и ми емъчно за моя баща , най интересното е, че и на майка ми й е жал.

Ясно, значи мен и подобните вълци ни яли, ние сме си виновни и нямаме нужда от помощ. Еми мерси много, и пожелавам на всички успех и много хубави емоции. Явно не съм желан тук и няма да припарвам повече.
Ругайте ме колкото ви душа иска Щом е толкова необходимо...

като ощипана мома .
Тук никой не ругае теб персонално. Даже - ако от това ще ти олекне - да вземем да наругаем бившата ти жена. Или пък - ако искаш - може да наругаем всички жени - какво - да не би да не можем или пък да ни е страх?

Хайде - стой си тук - изглеждаш хубав човек - и не се връзвай на обобщенията