Heeeeeeelp

18 отговора 0 прегледа
#1

Heeeeeeelp

Оперираха котето ми.Сега дежуря край нея и чакам да излезе от упойка.Повърна малко и пак заспа.От 2 часа и половина е така.Кога ще се свести?Какво ще прави като се свести.Сложих и яката,защото се уплаших като се размърда.Дали не избързах?!Говорете ми,говорете ми ,че се побърквам от ужас

Отговор
в отговор на ДPaka #2

Re: Heeeeeeelp

От какво го оперираха.
Кога беше операцията? Сложи котето легнало на една страна.

Отговор
в отговор на ДPaka #3

Re: Heeeeeeelp

Нашата спа доста, добре че операцията беше в събота сутринта, та беше под наблюдение без да се притесняваме за отсъствия от работа и т.н.
Спа доста, въпреки че вет-ът каза, че е сложил по-малко упойка, защото е възрастна /11 г./. Операцията беше на окото, предполагам, че вашата е по-сериозна. Мацата я сложихме на земята на една страна, и тя повърна по едно време малко. Спа доста, както вече казах. Първоначално около 2-3 часа, после се събуди и се провлачи по земята малко, опита се влачейки се да се мушне под спалнята, но я върнахме обратно и вече беше под постоянно наблюдение, за да не щъкне пак така замаяна. Пак спа, а като се събуди след още около час, ходеше като пияна цял ден и чак след като преспа следващата нощ беше в кондиция.
Абе първото нещо, което направи като се събуди и горе-долу можеше да ходи, беше да си отиде сама в тоалетната и да се изпишка... Сладуранката ми тя, и на мен ми беше много притеснено, та те разбирам Докторът ми се смя, защото плачех пред вратата по време на операцията и не посмях да вляза, чак след това влязох да я взема
Важно е да е на ниско, за да не падне, докато е още замаяна, за друго не знам, ама нали казваш да ти говорим...
Стискам палци всичко да бъде наред! Дръж ни в течение.

______________________________
[линк]
Отговор
в отговор на ДPaka #4

Re: Heeeeeeelp

спокойно, да повърне е нормална реакция! можеш да навлажняваш муцунката с водичка за освежаване, особено ако я видиш да се облизва, упойката обезводнява и жаждата е налице, но не давай вода първите часове, само мокри муцунката. дръж я на ниско, както са ти казали! и най-вече: обгради я с бутилки топла вода увити в кърпи! имам чувството, че това се спестява в клиниките, а най-опасна в този следоперативен период е хипотермията! не я оставяй да изстине в никакъв случай, сменяй водата редовно с топла!!! и да знаеш, че някои излизат от упойка страшно бавно, моята излиза два дни, чак на втория можеше сама да се обслужва!

Help Us to Hel Them! [линк]
Отговор
в отговор на SimplyAVEN #5

Re: Heeeeeeelp

Ауууууу,ужас!
Вече повърна един път малко,аз се сетих с влажна кърпа да и обърша устата и сега продължава да спи,а ние я пазим на смени,но вече трепка по интензивно.Операцията е коремна и е с яка и като се събуди-просто не ми се мисли...А лошото е и ,че утре сме на работа,но някак ще се сменяме.Ох,Божкеее горкото ми коте...

Отговор
в отговор на ДPaka #6

Re: Heeeeeeelp

Значи, 24 часа е времето, през което действа упойката и се изчиства организма и през това време нищо не се прави допълнително, само се помага на животинката да се възстанови. Моята Козета след втората операция лежеше съвсем несвестна, а аз със слушалка й мерех пулса, беше някъде към 200 и кусур, а беше толкова студена, че дигиталният термометър не й хващаше температурата. Събудих един вет в 2 и половина през нощта да го питам какво да правя и може ли нещо да й се бие, а той ми се скара, че 8 часа след операцията дигам такава пара, и ми рече, че животното е наблъскано с лекарства, и нищо не може да му се слага повече, само спокойно, на топличко и да чакам. И като сутринта стана и започна да залита и отиде да пишка, се успокоих. Също коремна, и много тежка операция. Просто трябва да се чака и да се броят часовете. С всеки час ще е по-добре, ако и вие помагате с вече споменатите чисто физиологични мерки - топличко, спокойно и на ниско.

Отговор
в отговор на ДPaka #7

Re: Ето ме

Преживяхме ноща с общи усилия.Тежко беше,но явно животинчето ми е много жизнено,въпреки 12-те си години. Още снощи се опита неуспешно да се задържи на крака и се напишкаСмених чаршафчето,топли бутилки...а тя се мяташе,плачеше(от време на време),изобщо не беше спокойна. Тази сутрин към 6,00 проходи и веднага се мушна под детската спална.Оставих я,спалната е висока,отдолу има мокет,стаята е топла-за това и тук я сложихме,а ние спахме който-където и когато намери,но няма значение. Струва ми се,въпреки че ходи сравнително спокойно,че още не е съвсем избистрена - не реагира на повикване, не търси нито вода,нито тоалетна...всъщност дори не зная за водата...може би вече е редно да и налея в купичкатаСъс сигурност обаче,ако има в нея някаква адекватна реакция , то е че ми е сърдита...заради яката...а може би и заради болката-мъжете ми естествено са страхливи и навсякъде я нося и държа аз.
Току-що направи опит да ползва тоалетната за акане с някакъв...мммм,е-успех все пак,макар и голям колкото царевично зърно. Но определено ми е много сърдита и на мен и на яката,а как ще я водя след малко на инжекции...не знам

Отговор
в отговор на ДPaka #8

Re: Ето ме

Остави я да си избере сама мястото къде да лежи. Моя котарак миналата година беше на умиране и 20 дни се възстановяваше - разбирай влачеше и от слабост /много е дълга историята му/ Тая пролет 2 пъти му поставяха катетър, на втория път уж едвам се влачеше с яката и в един момент го пуснах да направи няколко крачки на двора, такова чудо не съм виждал - изстреля се като ракета с няколко скока на едно дърво и от там в тавана на съседите, яката се обърна на втория опит да влезе в тавана. Дупката беше малка за човек и успях само да му направя няколко снимки като изгладня на другия ден сам си дойде. След тия премеждия обаче е супер послушен.

Errare humanum est.
Отговор
в отговор на T_o_6_e #9

Re: Ето ме


От 10 години я гледаме и никога не ни е създавала големи грижи - е,пакости това-онова, но здравословни проблеми е нямала и направо бях изпаднала в ужас. Имам чувство(и преди съм го усещала),че като я гушна нейния страх и ужас ми се предава и ми става лошо...както когато децата ми са били болни,направо се бях жлътнала в клиниката вчера и бях казала на доктора да има едно наум,че може да се простра, преди нея да я хване упойката
Оф,за сега добре се държи-изсъска на доктора ,като и биеше антибиотиците,пи водичка...макар и много трудно и смешно(прости ми Господи)с тази яка.Много силно се надявам и вярвам,че всичко ще е наред

Отговор
в отговор на ДPaka #10

Re: Тя ме мрази

Не ми говори,обръща ми гръб...изобщо дава ми да разбера,че ме държи отговорна за понесените мъки.Много ме натъжава.Разбира се,че най-важно е да се оправи...и надявам се да ми прости,когато престане да я боли и стане пак моето весело ,игриво коте
Вече ходи горе-долу нормално-пфу,с тази яка...но още не се храни,изяде само едно залъчеСигурно много я болинищо не казва,а иначе е доста приказливаСтискайте и палци да се справи!Плиииийз!

Отговор
в отговор на ДPaka #11

Re: Тя ме мрази

ми разбира се, че й стискаме! а това за мразенето... ами тя и моята не можеше да ме гледа около месец, ама тя си е проклета по принцип и за далеч по-дребни неща ме мрази, та теб може по-кратко да те мразят! че ги боли е ясно, горе-долу както боли секцио, но както знаеш сигурно доста жени след секциото си гледат сами бебетата, та мисълта ми е, че всяка операция боли, спокойно, ще мине скоро, даже по-скоро отколкото си мислиш!

Help Us to Hel Them! [линк]
Отговор
в отговор на SimplyAVEN #12

Re: Тя ме мрази

Дейза като дойде на фокус след цезаровото - първото нещо което направи е да ми донесе едното коте в леглото до мен. Направо до носът ми го беше сервирала. Аз бях заспала, добре че ике я е видял да не затисна новородения мъник. Беше ми го паркирала под брадичката.

Отговор
в отговор на SimplyAVEN #13

Re: Тя ме мрази

Тази сутрин ме зарадвапрояви интерес при отваряне на хладилника,което е чудесен знак
Хапна малко-от ръка,защото с тази яка не може да се справи и тъкмо беше почнала да ме гледа по-блогосклонно, аз пак я водих на инжекции и паднах отново в черния списък
Моето животинче е много добро и изклячително рядко проявява агресия и омраза(както към вет-ът примерно),а към мен е особенно привързана и сигурно се скъсва от мисли как точно аз и причинявам мъки.
Като я водихме тази сутрин на преглед,докторът я пипа по раната и тя не реагира,което ме навежда на мисълта,че болката е намаляла.Ех,надявам се скоро да махнем яката и да я снимам,за да ви я покажа в целия и блясък...

Отговор
в отговор на emetic #14

Re: Тя ме мрази

Мисля си,че така засвидетелстват доверие...
Предишната котка ми го спретна този номер.Като роди и още на другата сутрин ми донесе единия екземпляр в леглотоТогава си мислех,че иска да ми се похвали и да ми каже-айде ставай,гладна съм,виж ква хубава работа съм свършила

Отговор
в отговор на ДPaka #15

Re: Тя ме мрази

аммм... каво да ти кажа... тя и моята, въпреки цялата си пословична проклетия, е много привързана към мене и е като гербова марка, ама това не й попречи да ме мрази дълго и с цялата си свободна енергия, а тя беше доста, и то мнооооого след като беше забравила за всякакви операции! паралела със секциото го направих, защото както при животните, така и при хората организма притежава естествени механизми за притъпяване на болката. затова като се пипа далече не боли толкова, повече всъщност боли отвътре ако ме разбирате, вътрешно се усеща болката. отвън по-силно действа естественото обезболяване, но специално секциото според мен боли като всеки по-болезнен цикъл и тъй като котешката операция е много сходна като разрез и кои мускули се афектират, затова правя този паралел ... не се притеснявай, всичко ще е наред, при положение че си я следиш и внимаваш!

Help Us to Hel Them! [линк]
Отговор
в отговор на SimplyAVEN #16

Re: Много благодаря

за съпричастността!
Неудобно ми е вече да досаждам на колеги и приятели с вълненията около моето коте и се радвам,че ми обръщаш вниманиеГовори ми се,а разбирам,че хората си имат техните проблеми и далеч не им е толкова интерно да слушат за нашата котешка епопея
Вече се храни нормално,даже прекалява в желанията си,но ние я ограничаваме за сега.Спи ми на краката,но виждам, че се изморява при ходене и току се простре,дето свари.Стремя се да поддържам идеална хигиена, а и нея се опитах да почистя с марля и разтвор от калиев перманганат,но тя не е много навита да ме трае,а не смеем да оказваме насилие,защото я жалим и не я пипаме по коремчето.Тази яка е голям отврат,но докторът каза,че поне до вторник ще трябва да я търпим. Пръскаме конците с антибиотичен спрей,за да не я сърби и дразни...ами - правим всичко,за което се сетим, за да и облекчим положението. Обичаме я и искаме още (дай Боже) много години да е с нас

Отговор
в отговор на ДPaka #17

Re: Много благодаря

Дай Боже още много години да е с вас наистина.
Грешиш, като си мислиш, че досаждаш. Всяка информация от опита на другите е безценна, така че колкото повече пишеш, толкова по-добре. Тук всички сме готови да говорим до безкрай за котките си и да слушаме до безкрай за другите котки.
Пожелавам най-бързо оздравяване на мацата и да бъдете заедно и щастливи още много години!

Отговор
в отговор на Zhimi #18

Re: Много благодаря

Именно! Тъй че си пиши на воля, иначе какво ще правим в този клуб Стискаме палци на котаната, според мен спрейчето става, но по-добре не пръскайте направо на раната, а първо на стерилна ръка. Ако се сещате усещането от спрея върху рана е леееко гадничко И аз хич не го долюбвам

Help Us to Hel Them! [линк]
Отговор
в отговор на ДPaka #19

Re: Много благодаря

Спрейовете са антисептични и се пръскат НАПРАВО НА РАНАТА! Никакво на ръка и после на животното. Не я жали сега за спрея, за да нямаш после проблем. Пиши си, чуваме те ако можем съветваме.

Отговор