Жестоки битки

Здравейте, не съм писала от доста време тук. Повечето от вас знаят, че имам двама котараци. За онези, които не знаят, да уточня: взети са заено, макар да са от различни котила и да имат малка разлика във възрастта. Съвсем до скоро бяха "голяма любов" - милваха се, търсеха се, отстъпваха си взаимно храна... Отскоро обаче нещо става. Започнаха да се бият жестоко, навсякъде буквално хвърчи козина, през доста голяма част от времето се гледат гневно и са готови за нова битка. Какво можем да направим? Няма как да им намерим женски, по отношение на кастрацията имаме твърде големи резерви, няма и как просто да махнем единия от къщи - въпреки че напоследък се бият, по принцип са изключително привързани един към друг и ако единият се махне, другият със сигурност ще страда много. Може ли въобще нещо да се направи в случая? Има ли шанс положението просто да се успокои в някакъв момент, или все така ще продължим да ставаме свидетели на котешки битки?

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

От възрастта е. Пубертет. Ще мине. Като се сбият ги разделете за половин час, после би трябвало да им е минало. По принцип жестоки са само отстрани, всъшност се пазят и внимават. Ако се удерат са единични и по погрешка. Ще се бият около 1 месец принципно после забравят и са пак както преди но точно възрастта преди да станат големи котараци са доста нервни. Аз съм с 2 на по около 3 години и 2 малки котарачета на 1. Периода на сдобряване е различен но не им се месете много много - предполагам че само се скубът - не се хабят. Захапват снопче козина и я отскубват - така хем изглежда като след сражение хем те внимават за другарчето. Голяма работа са, не им се връзвайте.
Трик за да са по кротки е да ги държите добре нахранени. И като усетите на къде вървят нещата да им дадете храна за да ги разсеете. Друг е въпроса, че Локи се беше научил като е гладен да бие брат си за да ми привлече вниманието - дресировка така да се каже.
Няма страшно. Бтв може да им подарите малко коте. При нас помогна и 1 година бяха ангелчта.

Един студен душ ще им се отрази добре.

На тях - сигурно. А на мен? Много се съмнявам да оцелея, след като опитам да намокря котка против волята й. Както и да е, като че ли почнаха малко да се успокояват. Нощес явно не са се били, тази устрин опитаха веднъж, но май размислиха. Сега спят и ще гледам да не ги закачам, да не им хрумне пак да се поступат малко.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Кастрацията е единственото решение. Само един мъжки в дадена територия, другият трябва да е кастрат.

Поддържам с много ръце pappy. Това е истината. Това е положението.

Ами... благодаря за предложенията. Май наистина само това е изходът. Все пак през последните два дни нещата се поуталожиха, днес само веднъж ги видях да се зъбят един на друг. Но ще видим какво ще реши семейният съвет.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Дали ни се иска или не кастрация, това е само мнение човешко, но само тя слага край на проблемите с разбушувалите се хормони, а при "целите" котараци, проблемите се дължат именно на тях. Погрешно е да се мисли, че кастрацията вреди на животните, напротив само тя дава възможност на котарака да живее нормално.

4 некастрирани котарака. 2 на 3 години, 2 на годинка - навърешана. Какво да ти кажа освен
Правиш го на котараците си от незнание. Да не би като си кастрирала вече единия да се разбират?

не на мен тия, еметик. Аз нямам кастрирани, но съм наясно какво и защо става, но при мен нещата са на друго ниво.

Ти нямаш кастрирани но препоръчваш на всичко това?
Нали щеше да кастрираш големия?

Много категорично менние. От къде го измисли.
Моите наблюдения са че както малките котета се бият така и и големите котки се бият. Но битките никога не са да се наранят. Ако иска котарак може да прегризе друга котка и да я убие. Просто както хората които се обичат понякога се карат така и котките се карат, без да се нараняват. Виж кастрацията вече си е убийство.

какво означава убийство? те са си живи след операцията ощо около 15 години (примерно) ако се направи навреме. какво разбираш ти под смърт?

"Кой лае кучето?"

Кого наричаш ти умрял, бе ? Моите котараци дружно гонят на вилата язовец и го хванаха като глутница, докато да стигна до тях го разкъсаха. Не им дадохме да го ядат, но искаха. Помежду си не се бият

Да, имах такива намерения, защото и тук се водеха жестоки битки, често с кръв и вой, че да ти настръхне косата. Той беше и диабетик и не минаваше ден без да маркира.

Е, нещата се промениха. От м. декември миналата година спряхме инсулина и той е ок. Намерих ефикасни средства за борба с маркирането и сега живея нов живот. И кастрацията се отложи във времето. Но в деня когато реша, че той ще бъде "пенсиониран", независимо от възрастта му, ще го заведа, за да бъде кастриран. Той има право на спокоен живот и аз му дължа това.

За това, да и да и да, препоръчвам кастрацията като най-правилен метод.

Определено считам, че имате закостеняла и погрешна представа за кастрацията, особено равнявайки я на смърт. Нищо подобно. Кастрацията е единственият начин да осигури нормален живот на котките и ние им дължим това. Защото веднъж бил ли е с котка, котаракът остава единствено подвластен на хормоните. Те, бушуващите хормони, управляват занапред целия негов живот. Той може да не яде, да не спи, да не пие под тяхно влияние. Нима това е нормален котешки живот. Твърдо мисля, че не.

Извинявайте, че се намесвам в темата, но аз имам същият проблем, но с две женски котки едната е на 5год. другата на 2год. Изкъпах голямата преди 4 дни и от тогава се започна неистово съскане и каране и гонене от страна на малката и не занм какво да ги правя. Моля помогнете, ако някой може.

изкъпи и другата

"Кой лае кучето?"

Изкъпах я, защото това беше първото което ми дойде на ум, но положението не се промени.