Боли я

Стоя вчера цял следобяд и попива от щастливите усмивки на хората край себе си.
Плака и беше сама, само с усещането, което топеше сърцето й.
След вчера оцеля, уви. Не искаше.
Днес ще скита пак...
И утре... и утре...
Но я е страх, че винаги ще има утре...
Трепери.

'Земеш да се стягаш!

Какво е това усещане, което топи сърцето й?

use your illusions

Как?


Ако знаех, нямаше да се чудя как да се събера.

Мира няма, но вяра има... някакво - такова...
Някой би й се изсмял безмилостно - надежди - говежди...
Ще я видя утре...

най-вероятно. За жалост.

Като говориш с други хора отвъд Капсулата си, дето е наполовина твоя, наполовина- не-твоя. КАто материала на бинарните лепила или епокси-смолите. Сложи повече от твоята половина и няма да бъде толкова качествена или твърда и ще можеш да я разтрошиш.
Ба ли го, това е все пак една метафорка.

Метафорично-цинично ми е.
Ама разбирам....

пардон, между другото, като прочетох заглавието на темата, стигнах до категоричния извод,ч е поне днес не съм никак на романтична вълна.
:-))
"Боли я"- все едно говориш за оная си работа:-))))
А докато пишех вълнА, се захилих, щото част от мозъка ми го прочете вЪлна:-))))

Ох, сещам се за един виц, който в унисон с неромантичната ти вълнА, би прозвучал така...

А п... й плаче и подсмърча

(а сега си го представи и чуй звука)

Още ли си на таз станция, м?

ама съм простачка

разчепкана

В тая тема романтиката е у гъбките
Дори говеждите фекалии са вмъкнати за аромат на клуба!
Много бяха почивните дни за някои

твърде важно винаги.

Дано времето без болка да започне да тече скоро при теб ....... дано можеш да спиш без да сънуваш кошмари, които ще те стряскат на сън с остра болка в стомаха и да те избива студена пот ......

плачи, сълзите помагат .....

ще оцелееш и утре и деня след утре и деня след него и още много, много дни .....не се страхувай че ще има утре..... винаги..... не , в един момент става 'никога повече' няма да има утре .... нека това 'никога повече' да е ужасно далеч напред във времето и да вървиш към него много, много бавно.

без някои неща не можеш да останеш същият, мътните ги взели и твоите ...макар добронамерени, но-клишета!!...

>без някои неща не можеш да останеш същият< - така е.....

къде съм писала че оставаш същия... не оставаш същия , не можеш да останеш същия , нещо в теб се счупва , което не можеш залепи с нищо ..... болката не минава, а става по-силна ден след ден, нощ след нощ ...... сам си поръчваш кошмарите , които дори да те будят в студена пот и спазми в стомаха , ти искаш да сънуваш за да намериш причината ..... търсиш сам тази болка ....

всяка раздяла е като че вземат нещо от теб , което не можеш си върна повече . има раздели, които те правят много по-различен от това, което си бил, въпреки че изглеждаш външно същия . разликата може да усети такъв като теб, който знае какво изпитваш - само трябва да погледне в очите ти..... всичко се 'записва' в очите' на човек .погледът му се променя . променените хора се познават ...от други променени ....

клишета не пиша. всичко излиза от мен.... изживяно е.

оцеляването е неизбежно, просто нали идеята е докато дойде онова утре, след което утре няма да има, да си изпълнил достатъчното време със смисъл....

ама и аз го казах, дано ме разбра....
но в такава болка трудно откривам смисъл...
от страха не виждам полза също...

всъщност днес мога да се усмихна
по-късно може и да се разплача... но вече тия сълзи не ми помагат...

А кое ти дава сили да не се спираш, а да повървих нататък....? Кое е по-силно от усещането за изчерпване, изпразване, уви не в онзи хубав смисъл на думата?

Инак да... В едни по-добри времена и аз бих говорила като теб.... Сега това ми е леко далечно, искам да си го върна....

Извинявай.
Клишето бях аз в случая.
Хубаво е да те слагат на място по подобен начин. Извинявай пак!