имена

Знаете ли, тука дават на животните човешки имена, примерно, Dieter, Мах, Инго. Така някак хората възприемат котката почти като човешко същество. Не мислите ли, че би било хyбаво да наричаме котките, които даваме Борислав, Борко, Марина, Славена, Пламен, дали няма да им хрyмне на хората , че те също са човешки същества.

Ами и двамата ми котараци са с човешки имена. Всъщност, като се замисля, от всички котки, които съм имала досега, само един е бил с "нечовешко" име, но пък страшно много му отиваше. Беше един сиамец, казваше се Льольо и беше най-гальовното и сладко същество на света. Сега имам един Геле, който се държи горе-долу по същия начин. Другият ми котарак се казва Джеси - кръстен е на един американски разбойник. И това сигурно има значение, защото все се крие, трудно се доверява на външни хора и е много, ама много труден за хващане.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Имам чувството, че като ги кръщаваш с човешки имена, ги провъзгласяваш официално за член от семейството. Аз не съм имала фантазия сигурно да избирам между стотиците галени имена специално за животни, и съм си ги кръщавала с човешки имена, но според външни белези. Например Снежанка и сина й Белчо - две катранено черни котки, , Козета - прибрана от улицата след смъртта на майка й, Петьо - поради красивото черно петно вляво на носа, Краси - понеже беше най-красивото коте от котилото, само Бебо си остана така по инерция след пеленаческата си възраст. А има толкова красиви имена специално за животни, ама на - не ги възприех като такива.

Първия ни котарак, оранжев, се казваше Пенчо. След него дойдоха Сиси, Лъки. Използвали сме всякакви имена. Даже на последното коте му забравихме името. Все маци, маци, маци и така си стана МАЦА. Добре, че е женско. Вече е на 5 години. Името е без значение според мен.

И моят първи котарак го кръстих Пеню.Понеже беше черен,но с бели ръкависи и бяло жабо,много ми заприлича на някакъв преподавател,та в последствие получи титлата Професор Пеню(а и по цели нощи бродеше тук там да изнася сказки някакви).
След него се появи една дива сиамка,която беше назована Пена.Хитра и умна си беше,но не стана професорка!
Като се появи Пепина,просто знаех,че е следващата Пена,но мъжут ми отсече,че такава англииска аристократка,не би могла да носи чобанското име на предшествениците си и стана-от Пена-Пепина.
А Кремена,която по паспорт е Кели,някак си неусетно,поради изсветляване на козината и(за това :заболяване :съм измислила термин)стана Карамелено момиче,Карамелка и от там доиде Кремена.
Много ми е смешно едни съседи англ.,ме чували как я викам и не повярвах на ушите си,как хубаво изговарят името и.
Инъче аз съм си кръстила за мен всички съседски котки с наи-странни имена-Жинжер,които живее на стобора,Големият партизанин,Томи,Бонка,Любопитната и братовчедка и,Племеницата на Пепина,Спаска,Мис Златка има една и разбира се има един професор,които нарекох Пеню!

Е повечето хора си кръщават и куклите с човешки имена. Не знам това да е променило нещо. Всъшност хората не причиняват нищо лошо на други хора открито защото така ще е трудно да им се размине. Ако им се разминаваше както при котките щеше да е голяма касапница.

У нас котараците имат величествени имена реални историчвски лица.