а грях ли е....

...да забременееш от мъжа си, ако той не иска (в момента) да има деца?

1) От една страна ми се вижда неморално да го излъжеш/ съблазниш/ подмамиш т.н. От друга, децата не са ли това една от причините Господ да ви е събрал заедно?

2) Колко е важно търпението и примирението в такъв случай? Може след някоя и друга година да се окаже практически невъзможно. А дори и сега няма гаранции, че ще се получи...

3) "Излъгвайки" за такова нещо, може би всъщност ще помогнеш на този човек да осъзнае, какво е пропускал и ще е благодаен на "случайността"... Но лъжата, в каквато и форма да е, си е също грях?!?

Ще се радвам на вашите коментари за тази ми дилема. Къде да търся истината?

Само ще ти кажа, че ако съм аз на негово място много бих се ядосал. :)

Според мен щом като едно дете се прави от двама души, то би следвало и двамата да са наясно какво правят. Сигурно няма да ти е приятно, ако мъжа ти те напусне примерно заради тази работа дето си я замислила.. или пък ако те накара да направиш аборт или нещо такова? :/ Но в крайна сметка ти си преценяваш рисковете и си решаваш.. лично аз бих препоръчал повече да се говори колко много искаш дете, колко би било хубаво и т.н. докато не го убедиш, но както и да е....

Това съм аз.. огризко!

Не е грях, а егоизъм.
Те на жените това ви е в главата - как да прилъжете някой наивник да мине под венчилото.

Facta, non verba!

Той като не иска да има деца защо е допуснал да се появи такова?

п.с. ако един мъж не иска дете, той просто не иска и по-скоро ще те убеди да направиш аборт, не можеш да разчиташ на факта, че след като се роди той ще го хареса и ще се промени, по-вероятно е да те напусне! Но тука идва въпросът какво правиш с такъв мъж, който нито може да поеме отговорнст към теб и детето нито те обича?

"Повей,повей,ти Ветре.Ти дай му полъх, крила.От мен,от мен,Ветре- от силата,дето тая."

Захващам се за теб, защото си последен/дна.

Да си призная се изненадах малко от реакциите. Такива реакции бих очаквала по-скоро в женския клуб

Интересуваше ме наистина религиозната гледна точка на такова действие и ще се радвам, ако има мнения в тази насока. Какво ни повелява той за семейството ни? Когато се женихме едно време, свещенникът каза да се обичаме и да се раждат плодовете на нашата лЮбов, т.н.

В личен план, наистина съм съгласна, че детето се прави с лЮбов (вече си имаме едно). Щастливо семейство сме, обичаме се. Искахме и други, започнахме да правим опити за 2ро, което не се получи веднага. В крайна сметка успяхме, но се наложи да направя аборт по мед. причини (не беше станало истинско оплождане). Преживяхме няколко ужасни месеца и единственото, което ме крепеше, е че ще опитаме пак след като се възстановя. И 1-2 месеца пак не се получи и ето че той просто се отказа. Иначе всичко останало си върви по старо му, дори може да се каже, че изживяваме второ влЮбване

Просто наистина ме вълнува, трябва ли да приема това като "Божия воля" и да се примиря? Трябва ли да съм търпелива и да разчитам, че ще се промени нещо? Принципно можем да живеем и така. В крайна сметка нашето детенце расте и ни радва...Можехме и да го нямаме, така че определено Господ ни е дарил с това щастие.

В наше време е трудно да се съчетаят вярата и религията. Гледам около себе си, как планираме децата си. В един момент опитваме и се оказва, че не е толкова лесно...Кое е редно и кое не?

и двамата сте в "грях", щото единия не иска...а другия иска....и не оставята да бъде божията воля-това е според религията,не според мен...всъщност и аз така мисля,но просто като махнеш "и двамата сте в грях"..

Бог е само в очите на"наблюдаващия" Го...и в такива очи нито има нещо друго,нито виждат нещо друго.

За такива неща не се пита по форуми. Най-добре човек сам да премисли и да реши дали предпочита своята воля или тази на половинката си. Иначе рискуваш да те обиждат или да вземеш решение, което не е изцяло твое. Какво да ти кажа, Божа работа.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

АбсолЮтно. Не знам, кой би разчитал на съвет от форуми?! Аз просто търся мнения. Затова и не го пуснах като някаква лична изповед...

Просто се зачетох във форума, по специално темата за страха от Бога и ми стана интересно, какъв по точно е / би бил нашият семеен грях (ако го имаме въобще)... Мине не мине и се питам, това наказние ли е за нещо (пр. че сме се предпазвали години наред) или си е просто изпитание?!?

Не съм от най-изрядните християни, в смисъл, че не ходя редовно на църква, не изпълнявам ритуали. Но съм вярваща и се старая да живея почтено (което смятам за по-важно от ходенето на църква). Греша, поправям се (ако мога и ако хвана грешката) и се надявам да ми бъде простено един ден.
А ако аз примерно "поема нещата в свои ръце", защото той се е уплашил, това грях ли е?

А що се отнася до обиди, това му е хубавото на форума: свободата на речта и възможността да игнорираш заядливците


Лек ден!

Благодаря! Много точно казано...

ако противно на волята му забременееш, то после детето ако е нежелано от баща си няма да има кой знае колко светло детство...
говорейки за Божията воля, да, принципно децата влизат в нея, но няма ли едно малко условие- да са желани?
а и вие вече имате едно дете, нали така?
дай време на мъжа си, след време може пак да иска дете.

Грешиш, като си мислиш че живот без Църквата е нормален християнски живот. Това е най-голям и непростим грях!

Искаш духовен съвет. Изповядай си първо този грях, че си живяла в непослушание към църковни правила пред добър и благ свещеник и му кажи и този твой грях за забременяването си. Той е с дух църковен и ще те упъти как да постъпиш и ще помоли Бог да ти прости /ако изобщо имаш точно този грях/.

Много често хората първо правят тежък и страшен грях, изоставяйки Църквата /или даже Бога/ и после се тюхкат защо падат в клопката на сатана или пък децата им стават алергични, болни или нямат деца ... и въобще става голяма бъркотия.

Слава Богу, че при тебе бъркотията не е голяма и не е трудно да я преодолеете, но не без послушание на двама ви с мъжа си /плюс детето!/ към избрания от ваш свещенослужител.

Една силна молитва към Бог за прошка за досегашни всички грехове към Него /Църквата е Тялото Му/ и хората, и разбира се, към мъжа ви, ще е достатъчна, Бог да измени сърцето на мъжа ти към добро пожелание за второ дете.

Грешиш, като си мислиш че живот без Църквата е нормален християнски живот. Това е най-голям и непростим грях!
..................................................................................................................
има само една църква и това е вътрешния храм-който не го е открил,търси външни храмове
"нима не знаете,че вие сте храм на бога и духът божий живее във вас"
така че единствения непростим "грях" е ако човек не открие и не седне в този вътрешен храм.
относно външните храмове-те са "ръкоделни" и не са от бог създадени,а от хора в името на бог

Бог е само в очите на"наблюдаващия" Го...и в такива очи нито има нещо друго,нито виждат нещо друго.

Бог е казал това, но е казал и друго. Който не послуша Църквата, отива на кино от 6 до 5.

Нима си смел и едното на Бога слушаш, а другото отхвърляш като безумно диване?!...

Този "Бог"-продукт на въображението си е "твой" и не го натрапвай на останалите. А "Църквата" е всъщност бизнес организация, печелеща от наивността и суеверията на хората.

Индивидуалното изследване на истината е призвание на мъдрите, а сляпото вярване и следване на изкуствено изградени (с цел манипулация и извличане на власт и печалба) теологични системи - за повърхностните.

[линк]

Тимотее, аз викам анархиста да го шамаросваме, докато не писне, че свети Николай биел по-леко: ) Не бе, това под влияние на "Моторхед".

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...

На думи е лесно. Както да си внушиш, че в "Бог"- а, в който вярваш, има нещо истинско.

Действителността обаче е нещо съвсем различно от вярванията.

Мила, отчасти виждам себе си в това, което си написала. Не се обвинявай. Говори с мъжа си. Може би се притеснява за твоята безопасност. Кое е редно и кое не е доста относителен въпрос. Моят съвет е да поговориш със свещеник. Моето чувство за вина така ме беше смазало, че се бях откъснала от действителността. Не го допускай. Поговори с някой, който има повече отговори, не гадай, не се лутай. И не се страхувай.

Ти докажи, че няма Бог, а аз ще ти опонирам с обратното. Дори и физиците доказаха научно, че има рай. Защо отричаш научата? - та това си е невежество!

влизаш в християнски форум за да ни убедиш че няма Бог?
Хайде, знаеш че нито ние ще те оборим, нито ти ще успееш да ни докажеш. Претенциозността и гордостта която пречи на работата не бяха ли също грехове? Намери моля те друго място да разгромяваш религиите, поне форуми в дир.бг много.