Пътник...
18 отговора
0 прегледа
Заключена
Пътник...
да не се приема сериозно тази тема ШЕГА!
Да му е лек пътя натам...закъдето никой от нас не бърза.
Побъбрихме си и се поджавкахме добре с него. Кой да е предполагал, че е бил по пътя към следващия си живот. Не съжалявам. Със сигурност и той не е съжалявал за джавкането.
Мир на праха му. Душата му си е с него.
Да му е лек пътя натам...закъдето никой от нас не бърза.
Побъбрихме си и се поджавкахме добре с него. Кой да е предполагал, че е бил по пътя към следващия си живот. Не съжалявам. Със сигурност и той не е съжалявал за джавкането.
Мир на праха му. Душата му си е с него.
Редактирано от Fruzla на
Re: Пътник...
Светла да е паметта му!
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
Редактирано от Porto на
Re: Пътник...
galy, ти тогава погледна ли хороскопа му все пак и видя ли нещо, което да предвещаваше това? Защото си мисля, че сигурно е било точно така и поради тази причина му даваше уклончливи отговори, меко казано.
Спомням си, че той много настоятелно искаше хороскоп точно за тази година....
Спомням си, че той много настоятелно искаше хороскоп точно за тази година....
Re: Пътник...
Мир на праха му и нирвана за душата му.
Ох, разплаках се, добре че не се заяждах с него много.
Той е имал някакви предчувствия явно, хората преди да умрат чувстват нещо предварително, спомням си преди майка ми да умре, че имаше доста признаци за това, без да го очакваме.
Да се докоснеш до болката
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел
и да отговориш с усмивка,
е само част от Кръста,
който трябва да носиш.
Да те обичат искрено
и да обърнеш глава,
да поискат ръка за помощ
и да отминеш без тъга,
да срещнеш отново смъртта
и това да скърши твоя дух,
е Кръста, който си отхвърлил.
Остани прав и подай ръка на другия,
защото между вас е Разпятието…
[линк]
Ох, разплаках се, добре че не се заяждах с него много.
Той е имал някакви предчувствия явно, хората преди да умрат чувстват нещо предварително, спомням си преди майка ми да умре, че имаше доста признаци за това, без да го очакваме.
Да се докоснеш до болката
и да останеш прав,
да се срещнеш със смъртта
и да вярваш в безсмъртието,
да те удари дума на приятел
и да отговориш с усмивка,
е само част от Кръста,
който трябва да носиш.
Да те обичат искрено
и да обърнеш глава,
да поискат ръка за помощ
и да отминеш без тъга,
да срещнеш отново смъртта
и това да скърши твоя дух,
е Кръста, който си отхвърлил.
Остани прав и подай ръка на другия,
защото между вас е Разпятието…
[линк]
Редактирано от *Eвa* на
Re: Пътник...
в две поредни бележки ми написаха, че това е шега! ШЕГА! шегичка!
ако това е така, искам да знам кой и как пусна тази шега, защо тук в Астрология има тема,
Това е Интернет Тероризъм
уведомила съм Администратора на дир.бг. искам отговори?!
Гали, ти от къде разбра, че Пътник е починал? Кой ти каза това?
Кой пуска такива слухове?
ако това е така, искам да знам кой и как пусна тази шега, защо тук в Астрология има тема,
Това е Интернет Тероризъм
уведомила съм Администратора на дир.бг. искам отговори?!
Гали, ти от къде разбра, че Пътник е починал? Кой ти каза това?
Кой пуска такива слухове?
Re: Пътник...
Снощи ме попитаха дали съм му правила хороскоп и ми казаха това.
Днес казват, че това не е вярно. Че някой си е направил "шегичка". Ако наистина някой е решил да се пошегува, то това е знак, че скоро ще го споходи такова събитие ( този, който е излъгал )
Излъжеш ли за нещо, го чакай на вратата си. Който не вярва да провери.
Днес казват, че това не е вярно. Че някой си е направил "шегичка". Ако наистина някой е решил да се пошегува, то това е знак, че скоро ще го споходи такова събитие ( този, който е излъгал )
Излъжеш ли за нещо, го чакай на вратата си. Който не вярва да провери.
Re: Пътник...
"№14
Злорадствуваш? Настина ли? Радваш се тайно на нечия кончина-ако мога така да се изразя за човек, който е опънал петалата? Злорадствуваш , защото някой е напуснал тленната си обвивка и се е възнесъл в една по висша форма на живот, в една по-съвършенна действителност? Злорадствуваш, защото някой е починал, издъхнал, склопил очи (това са все евфемизми за пуквам, гътвам се, хвърлям топа). Злорадствуваш , когато още едно нещастно човешко същество е предало богу дух? Боже всемогъщи, как можеш да бъдеш толкова бездушен, толкова безчовечен, толкова подъл? Да злорадствуваш? Би трябвало да се засрамиш от себе си. Покойникът те е мислел за свой приятел, в най-лошия случай за свой познат. Е, вероятно не те е слагал в числото на своите почитатели, но не те е смятал и за неприятел. Как е възможно изобщо да злорадствуваш, че някой е умрял! Не е прието хората да злорадствуват при смъртта на други хора. Те скърбят или се преструват, че скърбят, тъй като си има установена процедура за такива случаи. Докато сме живи, или докато още не сме умрели, неучтивостта винаги може да се прояви в нашите отношения. Умре ли някой обаче, ставаме безкрайно благовъзпитани и от време на време казваме: "Бог да го прости" или нещо от този род. Нямаш право да злорадствуваш дори за смъртта на Кракоърз, забележителния адвокат с кръщетелно име Артър, който така виртуозно защитаваше правата на твоята злобна, лъжлива, нечестна, мръсна и чудовищна женичка. Тя го беше наела да те изправи пред съда и да се държи като герой от пиесата "Мистър Чипс пътува за Хималаите". Той беше действително способен адвокат, пипето му сечеше, пипаше чевръсто, изразяваше се безпогрешно и ясно и беше подчертано убедителен. Бивш капитан от морската пехота, четвърти съпруг на една писателка на порнографски романи, Кракоър беше нещо повече от адвокат-беше приятел, ако си му клиент, и истински враг в противен случай. И ето че той умря , просто взе, че умря. Какъв си ти, че да се радваш на това? Може да се случи с всеки, не е ли така? Нямаш право да тържествуваш и за Джери Гизлър. В телефонния указател на Бевърли Хилс той фигурира като Джери Гайзлър. Джери Гизлър/Гайзлър също пукна, а беше най-прочутият адвокат в света на киното. Бил е защитник на Александър Пентиджис, Чарли Чаплин, Бъзби Бъркли, Уолтър Уагнър и други знаменитости, изпаднали в сериозни затруднения и заплашвани от доживотен затвор. Енергичната ми съпруга покани точно него, за да довърши проклетия си глупав съпруг при втория ни развод. По-добре да си бях счупил крака, вместо да се женя повторно за нея, след като знаех, че е лъжкиня, мошеница и изманица, че в общи линии е смахната, но хитра изнудвачка. Дадох й диаманти, къща и пари, плащах сметките й при зъболекаря, а тя се съюзи с прочутия адвокат, за да направят, доколкото могат, невъзможен живота за мене, идиота, прочутия баща на един малък и глупав сини на една още по-малка и още по-глупава дъщеря. И ето този адвокат, най-богатият в света на киното, взе че хвърли топа. Е, кой си ти, та злорадствуваш за смъртта му? По дяволите, който и да съм с пълна сила, когато смъртта затрие копелетата, използвали закона, за да правят от бащите глупаци, особено ако бащата съм аз. Ликувам, когато те се оказват безсилни да измъкнат някой лъжлив закон и да ограничат смъртта само в бродеите, сред бедните и онеправданите. Защо да го извъртам, когато знам как стоят нещата. Тия негодници едва не ме довършиха-защо тогава да не се радвам, че смъртта не довърши тях? Нека бъда искрен докрай: защо да не се радвам, че дори приживе, докато са въртели бизнеса си по своите кантори и са командували цял щаб отракани младоци, глупавите копелата са били вече смъртници, дори по-лошо от това-били са абортрирани души, подобно на онова нещо, което изхвърлят след помятане. Горд съм да заявя, че мразя, ненавиждам и се отвращавам от тия подли твари, които се опитват да ме довършат; които ме тормозят до смърт, бъркат в кесията ми, позорят името ми и почти ме докарват до лудост. Аз търпеливо ги пропъждам от мислите си и си спомням за тях само когато науча, че вече са на оня свят. Тогава за миг ме изпълва дълбоко злорадство. Мразя цялата тая пасмина. И въпреки това, ако упражнява справедливо професията си, точно тая пасмина би могла да промени света, както проповядва Махатма Ганди на младите си последователи. Тези хора могат да осъществят преразпределението на благата, за което жадува човечеството и от което действително отчаяно се нуждае, за да не загине. Но адвокатите бързо надушват къде са големите пари и веднага си осигуряват едно поточе, по което част от тях изтича в личната им хазна. Добре де, добре. Един писател оплюва като нецивилизовано добиче своята притворна съпруга и злорадствува, щом някой от нейните подръжници съучастници умре. Но какво да кажем за самата смърт, за истинската, фактическата смърт? Не за смъртта на някакви си адвокати, а на човешките същества, които и да са те. Дали злорадствувам и в такива случаи? Да, злорадствувам, но това няма нищо общо с човека, мъжа, писателя, бащата. То е по-просто и е свързано единствено с първоприродата. Нека не се залъгваме, че първичното у човека е напълно заличено-то само остава в сянка, докато смъртта застане на прага и тогава се проявява с пълна сила. Човек се радва при чуждата смърт и едновременно с това притихва, смазан от скръб и неведение. Който не изпитва подобни чувства, е много ограничен, примитивен и изобщо не заслужава да го смятаме за човек-той е единица, а другите милиарди. Никога не бихме могли да го разберем."
Уилям Сароян
Некролози
Злорадствуваш? Настина ли? Радваш се тайно на нечия кончина-ако мога така да се изразя за човек, който е опънал петалата? Злорадствуваш , защото някой е напуснал тленната си обвивка и се е възнесъл в една по висша форма на живот, в една по-съвършенна действителност? Злорадствуваш, защото някой е починал, издъхнал, склопил очи (това са все евфемизми за пуквам, гътвам се, хвърлям топа). Злорадствуваш , когато още едно нещастно човешко същество е предало богу дух? Боже всемогъщи, как можеш да бъдеш толкова бездушен, толкова безчовечен, толкова подъл? Да злорадствуваш? Би трябвало да се засрамиш от себе си. Покойникът те е мислел за свой приятел, в най-лошия случай за свой познат. Е, вероятно не те е слагал в числото на своите почитатели, но не те е смятал и за неприятел. Как е възможно изобщо да злорадствуваш, че някой е умрял! Не е прието хората да злорадствуват при смъртта на други хора. Те скърбят или се преструват, че скърбят, тъй като си има установена процедура за такива случаи. Докато сме живи, или докато още не сме умрели, неучтивостта винаги може да се прояви в нашите отношения. Умре ли някой обаче, ставаме безкрайно благовъзпитани и от време на време казваме: "Бог да го прости" или нещо от този род. Нямаш право да злорадствуваш дори за смъртта на Кракоърз, забележителния адвокат с кръщетелно име Артър, който така виртуозно защитаваше правата на твоята злобна, лъжлива, нечестна, мръсна и чудовищна женичка. Тя го беше наела да те изправи пред съда и да се държи като герой от пиесата "Мистър Чипс пътува за Хималаите". Той беше действително способен адвокат, пипето му сечеше, пипаше чевръсто, изразяваше се безпогрешно и ясно и беше подчертано убедителен. Бивш капитан от морската пехота, четвърти съпруг на една писателка на порнографски романи, Кракоър беше нещо повече от адвокат-беше приятел, ако си му клиент, и истински враг в противен случай. И ето че той умря , просто взе, че умря. Какъв си ти, че да се радваш на това? Може да се случи с всеки, не е ли така? Нямаш право да тържествуваш и за Джери Гизлър. В телефонния указател на Бевърли Хилс той фигурира като Джери Гайзлър. Джери Гизлър/Гайзлър също пукна, а беше най-прочутият адвокат в света на киното. Бил е защитник на Александър Пентиджис, Чарли Чаплин, Бъзби Бъркли, Уолтър Уагнър и други знаменитости, изпаднали в сериозни затруднения и заплашвани от доживотен затвор. Енергичната ми съпруга покани точно него, за да довърши проклетия си глупав съпруг при втория ни развод. По-добре да си бях счупил крака, вместо да се женя повторно за нея, след като знаех, че е лъжкиня, мошеница и изманица, че в общи линии е смахната, но хитра изнудвачка. Дадох й диаманти, къща и пари, плащах сметките й при зъболекаря, а тя се съюзи с прочутия адвокат, за да направят, доколкото могат, невъзможен живота за мене, идиота, прочутия баща на един малък и глупав сини на една още по-малка и още по-глупава дъщеря. И ето този адвокат, най-богатият в света на киното, взе че хвърли топа. Е, кой си ти, та злорадствуваш за смъртта му? По дяволите, който и да съм с пълна сила, когато смъртта затрие копелетата, използвали закона, за да правят от бащите глупаци, особено ако бащата съм аз. Ликувам, когато те се оказват безсилни да измъкнат някой лъжлив закон и да ограничат смъртта само в бродеите, сред бедните и онеправданите. Защо да го извъртам, когато знам как стоят нещата. Тия негодници едва не ме довършиха-защо тогава да не се радвам, че смъртта не довърши тях? Нека бъда искрен докрай: защо да не се радвам, че дори приживе, докато са въртели бизнеса си по своите кантори и са командували цял щаб отракани младоци, глупавите копелата са били вече смъртници, дори по-лошо от това-били са абортрирани души, подобно на онова нещо, което изхвърлят след помятане. Горд съм да заявя, че мразя, ненавиждам и се отвращавам от тия подли твари, които се опитват да ме довършат; които ме тормозят до смърт, бъркат в кесията ми, позорят името ми и почти ме докарват до лудост. Аз търпеливо ги пропъждам от мислите си и си спомням за тях само когато науча, че вече са на оня свят. Тогава за миг ме изпълва дълбоко злорадство. Мразя цялата тая пасмина. И въпреки това, ако упражнява справедливо професията си, точно тая пасмина би могла да промени света, както проповядва Махатма Ганди на младите си последователи. Тези хора могат да осъществят преразпределението на благата, за което жадува човечеството и от което действително отчаяно се нуждае, за да не загине. Но адвокатите бързо надушват къде са големите пари и веднага си осигуряват едно поточе, по което част от тях изтича в личната им хазна. Добре де, добре. Един писател оплюва като нецивилизовано добиче своята притворна съпруга и злорадствува, щом някой от нейните подръжници съучастници умре. Но какво да кажем за самата смърт, за истинската, фактическата смърт? Не за смъртта на някакви си адвокати, а на човешките същества, които и да са те. Дали злорадствувам и в такива случаи? Да, злорадствувам, но това няма нищо общо с човека, мъжа, писателя, бащата. То е по-просто и е свързано единствено с първоприродата. Нека не се залъгваме, че първичното у човека е напълно заличено-то само остава в сянка, докато смъртта застане на прага и тогава се проявява с пълна сила. Човек се радва при чуждата смърт и едновременно с това притихва, смазан от скръб и неведение. Който не изпитва подобни чувства, е много ограничен, примитивен и изобщо не заслужава да го смятаме за човек-той е единица, а другите милиарди. Никога не бихме могли да го разберем."
Уилям Сароян
Некролози