усещането

Става въпроос за онова чувство -когато усещаш че вече всичко е приключило
а и двете не знаете как да си го кажете.

Абе ако е приключило за теб - кажи си го. Не го пришивай и на другия човек. Някак си не ми е реално и за двамата да е приключило едновременно. Може, де, но... рядко явление. Все единия не е готов. А и това чувство се поражда от различни неща. Но може да се провери ако се установи, че прекарвате дълго и все по-дълго време разделени без никой да протестира и припира. Ако ти заминаваш с лекота и тя заминава с лекота. И други тям подобни

Съгласна съм с теб, много е трудно и двете едновременно да сте се изчерпили в една връзка, още повече и да чакаш другата страна да каже първа,че е така. Сякаш искаш да не си ти виновна за вашата раздяла, а тя. Бъди смела и имай достойнство. Ако и двете сте емоционално изпразнени поговорете, решете го и всеки да поеме нов път без обвинения и плач. Все си мисля обаче, че едниният никога не е готов, колкото и да си мисли, че е така и винаги ще има наранен. Преди това помисли искаш ли го или е нещо временно, за да не си хапеш задника от яд, после няма връщане назад. Успех

Аааа, има я и другата страна. Ако прекарвате много време заедно, без никой да протестира, тогава хубаво. Ако обаче и двете не ви свърта, когато сте насаме, значи нещото е свършило. Ама като цяло наистина единият не се усеща навреме и е въпрос на чест другият да си признае, че му е писнало. Иначе после ще трябва да отговаря на реплики от рода на "Значи аз докато толкова съм се кефела с теб, ти си си мислила, че не можеш да ме траеш вече. Защо не ми каза по-рано???". Ей на това аз му викам кофти ситуация и за двете страни.

Щом сама стигна до това усещане мисля че и сама знаеш какво да направиш.Повярвай ми няма как да сбъркаш.Пък и така да е какво толкова хората непрекъснато грешат