За Любовта?

Айде да ви скандализирам малко:

Можете ли да обичате безрезервно, без да очаквате нищо в замяна, без да се чувствате обидени от думите и действията на любимия човек, изцяло и докрай, дори с цената на живота си?

Не.
А ти можеш ли да загубиш любим човек, без да изпиташ никаква болка?

а ти можеш ли ?

какво би направил за човек, който обичаш и какво не би направил ?

А бе имаше някакъв модел на човека, който ще да беше първоначалния замисъл за човешкото същество, от което доста сме се отдалечили.Ма женското войнство да го нищи.. и без тва по-често в техните глави има amoore amoore amoore...

Ако е само любим човек - не.

да
че къв е проблема?

не можеш да изгубиш любовта
когато гледаш ти към него.
принадлежи тя изцяло на света,
а не на малкото и свито его.

любовта не е парфюм и рози
не е романтика сълзлива
тя е силата да следваш този
който буди в тебе сила.

любовта е силата да даваш
без да искаш във замяна.
любовта живее само,
когато егото го няма.

Проблема е с ословноста.

:)

за цената на живота - не знам не ми се е налагало да проверявам а за всичко останало - мога но не смятам да го правя отново - би било повторение на осъзната грешка;Това нискостебленото коце - Коельо дава свежи идеи ама пропуска да спомене за страничните ефекти от приложението им - така си затрих един много добър партньор - от перфектен любовник се превърна в подобие на капризно 8 годишно хлапе понякога и така се получава като не чета инструкциите и като прилагам дефиницията за безусловната родителска обич към гаджетата е логично извън леглото да ме бъркат с майка си
е имаше и добра страна - това упражнение когато го тренираш с чуждо его/ човек и го правиш старателно - свива собствения ти аз до минимум и съответно раздува този на партньора максимално

преди време на волка жена му беше написала, че безусловната любов не може да бъде към някого. ако има обект, тя вече е условна.

Това е вярно, но според мен само донякъде аз твърдя, че при безусловната любов обект е всичко ! Та не съм сигурен, че е правилно да се каже, че с обект е условна, по-скоро с ограничението на обекта или обектите тя става условна. Брех тряше философ да стана мноооо ме бива

Leben und leben lassen !

браво на теб

Ако изчистим излишните излияния, основното значение на въпроса ти е:

"Можете ли да обичате дори с цената на живота си?"

Аз не мога да схвана как вкарваш двете неща под един покрив. Как може да платиш любовта посредством живота си??? Какво точно всъщност плащаш? Как става изобщо такъв бизнес?... Не разбирам. Всички дргуги подусловия са изпълними с лекота според мен.

1. Това твоя гръб ли е на снимката?

2. Ами ако направим "прецедент" и отгледаме его и любов в едно?

Идеята ми беше малко по-различна, но да кажем, че твоето тълкувание ме заинтересува.

Да тръгнем от там: Ако човек няма за какво да умре, тогава няма и за какво да живее. Ако го напасна на твоята перифраза - Може ли това нещо, за което да умреш, да е любовта. Нека изключим глупавото и сълзливо звучене. Това не е сделка, а съзнателен избор.

А останалите неща не са толкова лесни. Иначе нямаше да има толкова много разводи и раздяли, толкова изневери и толкова двойки, които се търпят. Идеята ми беше, че любов има само тогава, когато няма его.

1. Човек има нужда от здрав гръб.

2. Нищо ново - само че или егото ще е истинско, или любовта.

А ако искаше да станеш мистик, трябваше да кажеш при безусловна Любов, няма мито обекти, нито субекти, Любовта е всичко!
Брех тряше мистик да стана мноооо ме бива

"Лесно е да се умре за Вярата, господарю Хари. Трудно е да се живее според нея..."

- откъс от една книжка на О.Уайлд, запомнила съм го това изречение. Ако замениш "вярата" с "любовта", пак ще е вярно.


а иначе, на въпроса ти- опитваме се, опитваме се. всеки може, в някаква степен.

"Ако човек няма за какво да умре, тогава няма и за какво да живее." - цитираш ми финала на историйката с Шо Велес :))). Това твърдение , видиш ли, според ДХ е морала, който Карлитко требе да изтегли от цялата работа... Ще ти кажа честно - според мен това е една от най-съмнителните догми, които се опитва да ни пробута Карлитко. Какво означава изобщо да имаш за какво да умреш? Нежели пък за нещо конкретно, както е в тази историйка за Шо Велес, който е готов да умре, за да спаси баща си? По какъв начин това оправдава живота и съществуването на Шо или пък му дава смисъл? Карлитко оставя всичко да виси, карайки на да се "замислим". Да се замислим върху куриозната безмислица, която е треснал ни в клин ни в ръкав вместо морал на една историйка!

Моето необвързващо мнение е, че човек е дошъл на тази Земя, за да изпълни някаква, нека дори да е лична, мисия. Това осмисля живота изобщо и дава път, цел или каквото искаш на индивида, а не фактът, че последния има за какво да умре. Все едно смъртта може да се избегне?

Ето значи, че ние дори не можем да тръгнем от там, че ако човек няма за какво да умре, тогава няма и за какво да живее.

Но дори и да е иначе, как бих могъл да умра за любовта? Със същият успех бих могъл да умра за Слънцето или Безкрая. Тези неща са толкова неизмерно по-големи от мен, тъй че твърдението че те са това, което имам, та да умирам заради него не е нищо повече от смехотворна поза.


Останалите неща са идеално лесни, що се отнася до воини. За безсмърните разбира се са ужасно трудни. Но пък не виждам защо това трябва да се дискутира тук.

В отговор на:

---

Идеята ми беше, че любов има само тогава, когато няма его.

---

Дай доказателство!