Замислих се...

...напоследък. Времето лошо, годинки насъбрах, времето минава... Та имате ли моменти, които да отделите на някакви равносметки - какво сте били, какво сте постигнали, какво сте искали от живота, какво ви липсва...
За себе си лично установих, че гонех кариера, постигнах я. И въпреки това усещам как най-хубавите ми години са се изнизали между пръстите, не съм ги усетила...И като теглих чертата установих, че все още няма това, което да ме направи щастлива, очевидно не е било кариерата.

Та в този ред на мисли наскоро четох една мисъл, която изключително много ми хареса. Май тук, в дир-а я четох: "Животът е това, което преминава, докато ние градим планове за бъдещето".

Хайде, да ви чуя в този дъждовен и мрачен ден

La donna e mobile

Денят е слънчев, усмихни се!
Щастието има различни лица, измерения, времетраене и т.н.
Дай определение за щастие според твоето възприемане на света.
Какво би те направило Теб щастлива?
Нима до днешния ден не си била щаслива дори за миг?

Ееее, аз не съм чак толкова меланхолична и тъжна натура....
Ама визирах нещата някак в по-генерален план - искал си нещо, постигнал си го, но в устрема си, си пропуснал друго...

La donna e mobile

Да, аз съм си правила чести равносметки. Много точно знам какво не съм постигнала и от какво у себе си не съм удовлетворена, но това все по- малко ме прави нещастна. Умея да се радвам на малките неща всеки ден. Ако най- много харесвам нещо у себе си, вероятно е тази ми способност.

Научих се да правя равносметки само когато съм спокойна и навън е слънчево. Иначе рискувам преценката ми да бъде замъглена
Направих своите грешки, приех ги, опознах слабостите си и се научих да живея с тях, знам коя съм и какво съм, след какво тичам, както и че няма да го имам :) Не винаги съм живяла пълноценно, оставяла съм ужасът да ме обземе, но днес разплаквам спокойно страха си :) Последните години бяха пълноценни, а аз влюбена в живота жена, не съжалявам за нищо (освен за онзи бакшиш, който така и не дадох на момчето, което ми чистеше стаята...). Живях :)

Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често?

Непрекъснато правя равносметки, все нещо си цикля и преосмислям, но мога да кажа, че не съжалявам за начина си на живот до момента и все повече започвам да го харесвам както и себе си. Лошото време вече не е депресиращо, а поспаливо

Кога ти е рождения ден?

За да не ти се виждат толкова драматични нещата, опитай да мислиш за това, което си постигнала, а не за това, което не си постигнала.
Това има силно терапевтично действия, пробвала съм го, хи-хи, работи добре
И винаги ще има неща, които сме пропуснали, но това не е повод да не се чувстваме щастливи. Напротив, погледни на това като „стимул”. Използвай преоценка като „стартер” за нови идеи и смяна на желанията в посоката, която сега e важна за теб.
Така се случва се, че когато достигнем до нещо, към което сме се стремили, изпитваме празнина. Може би така стоят нещата и при теб относно кариерата – достигнала си някакво ниво и сега чувстваш неудовлетворение. Мечтите са за това – помечтай си и ще се изпълниш отново с надежда.
Пращам ти една виртуална усмивка

Как пък ти остана време от гонене на кариера да се замислиш?

Гледам само други мислителки са ти отговорили. Що не жземете да еиздадете книга със заглавие "как да се замислям и имам ли полза от това след като ми е минал живота" Може някоя да стане мислителка преди това.

Някой тия дни писа за това:

[линк]

И аз много се замислих...

"Животът е това, което преминава, докато ние градим планове за бъдещето".

След доста такива моменти на замисляне за пътя, целите, постиженията, провалите ... След всички провалени планове ... Не е ли това особено точно казано?!

Но човек се учи да приема неочакваното с отворени сетива, без притеснения и страхове. Трудно, но полезно!

Така или иначе имаме само настоящите моменти! А това носи нови надежди и мечти!

Всъщност и на мен ми е дъждовно в душата сега ...

Поздрави!

на едно по-хладно място, два метра под земята. Най-хубавите ми години, ако приемем, че това са тези между 18 и 30, щото си млад , съм ги преживяла по най-добрия начин. Следващите най-хубави, смятам също така да ги преживея, ако даде Дядо Господ здраве на мен и близките ми. За едни четири години не искам да си спомням, но то не може все да е хубаво. Иначе се сещам за няколко неща, които ми липсват, но се боря да ги постигна- бебе, къща, да видя още малко свят.

Животът ми е бил изпълнен с много любов. Доволнва съм и от работата си , и от децата си... Това, че сега съм сама, означава само, че ме очакват още чудесни нови вълнуващи неща! Пожелавам на всеки да преживее толкова любов, колкото съм имала, чудесни деца, които изпълват живота ти и близки приятели, които са до теб в трудните моменти...

Не са ми по душа равносметките, което не значи, че се правя, че не виждам какво не съм постигнала от това, което съм искала.
Две трети от нещата постигнах - дете и кариера, едната трета май вече няма шанс да се изпълни - семейство, каквото никога не съм имала - нито като дете, нито като осъзнат голям човек. Затова сега трябва да се боря синът ми да постигне това и да приветствам неговия избор, какъвто и да е той. И да помагам с каквото мога това да му се случи .

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Текстът, който си цитирала, е почти буквален превод на много известен цитат на Джон Ленън от песента " Beautiful Boy" - Life is just what happens to you,
While your busy making other plans...аз за себе си така го разбирам: не прави грандиозни планове...за да не се разочароваш от крайния резултат.
Адски е точно, за съжаление. Надявам се все пак това при теб да е временно състояние - но така или иначе, човек взима решения и понякога пренебрегва нещо важно заради друго важно нещо. Все пак, докато сме живи, имаме право на опити - нещата никога не са толкова отчайващи, колкото изглеждат.
Още един цитат от песен по този повод - "When the wind fills the sky the clouds will move
Aside there will be the road to all our dreams
For any day that stings two better days it brings
Nothing is as bad as it seems

Close your eyes, look into the dream
Wins of change will winds of fortune bring..."
Повече оптимизъм и хубави емоции и вяра в собствените успехи и сили пожелавам!

Благодаря ти, че ме замисли!
Когато за първи път чух, че животът започвал на 40, упрях от смях. Сега го вярвам на 100%.
Имам прекрасно дете, което всеки ден ме прави най-гордата майка. Нямам особено голям принос, просто не съм се опитвала да ограничавам дъщеря си, защото си мисля, че в усилията си да възпитаваме децата, ги "окастряме", за да се пъхнат в по-тесните ни представи.
Имам много успешна кариера. Дъщеря ми мисли, че съм постигнала мечтите си, но аз усещам, че най-доброто предстои.
Срещнах много истинска обич в живота си. Срещнах и предателство, но се научих да прощавам и да оставям този товар по пътя си.
Всички ми казват, че приятелите, които сега не ме оставят да се почувствам сама, ще са до време, но аз не вярвам.
Равносметката: от непоправим песимист на 24, сега съм непоправим оптимист на 44, през останалите години ще трябва да се центрирам.

Животът започва на 40!

Здравей!
Може да опиташ дали ще ти се получи щастието по моята не_съвсем_отдавна_открита рецепта
а тя е: да правиш каквото искаш/ във възможно най-висок процент/

Дева съм, не съм в сатурнова дупка, ако това питаш

La donna e mobile