Какво да правя?
42 отговора
0 прегледа
Заключена
Какво да правя?
Здравейте.
Моята история е може би повече или по малко позната на много от вас.
Накратко.
Омъжена съм от 6 години, имам прекрасен син на 4г. С мъжа ми се познаваме от училище още. Връзката ни беше много силна, имали сме своите разриви и събирания, но в крайна сметка създадохмв едно прекрасно семейство.
До скоро....
Преди около половин година нещата някак си се промениха.
Започна все по често да излиза и да не се прибира.. Не ми прави чест но провокирана от честите му излизания един ден му проверих телефона и се оказа че там фигурира номер който не познавах. Не му казах нищо и няколко поредни дни следях за този номер и той все по често се появяваше. Звънях няколко пъти но никой не ми вдигаше. Както и да е зарях този стремеж да разбирам на кого е...
Когато излиза и се прибира чак на другия ден и то по обяд, а не сутринта, все го питам къде е бил защо не се прибира, аз ли нещо някъде съм сбъркала, а той нищо и всеки път отговора е един и същ.. Било си негова работа, да не съм му искала обяснения...
Няколко пъти му казах че ще го напусна, все по често се караме, рядко се разбираме, дори се изнесох за два дни само и само да размисли кое найстина е ценно за него.. Аз и детето или пиянските мму компании най вероятно гарнирани с някоя и друга чужда жена...
нЕ РАЗБИРАМ КАК ТАКА СЕ ПРОМЕНИ ТОЛКОВА МНОГО, ВСЕ ПО ЧЕСТО Е ЗАМИСЛЕН И НЕ СПОДЕЛЯ, А НЕ БЕШЕ ТАКА..
Не искам да развалям брака си, не искам да го напускам, обичам го, а и създадохме семейство, което ценяхме и двамата.. Не ме бие, работи, полага грижи, но не е същия...
Чудя се как по дяволите да запазя брака си и как допуснах това което се случва да се случва изобщо..
Болно ми е и ми е мъчно. Не зная как да постъпя... Страх ме е дори да си помисля че си има друга, защото зная, сигурна съм че ме обича..
Но защо таака се получава? То освен да има друга жена ... не виждам друго обяснение. И незная как да постъпя...
Моята история е може би повече или по малко позната на много от вас.
Накратко.
Омъжена съм от 6 години, имам прекрасен син на 4г. С мъжа ми се познаваме от училище още. Връзката ни беше много силна, имали сме своите разриви и събирания, но в крайна сметка създадохмв едно прекрасно семейство.
До скоро....
Преди около половин година нещата някак си се промениха.
Започна все по често да излиза и да не се прибира.. Не ми прави чест но провокирана от честите му излизания един ден му проверих телефона и се оказа че там фигурира номер който не познавах. Не му казах нищо и няколко поредни дни следях за този номер и той все по често се появяваше. Звънях няколко пъти но никой не ми вдигаше. Както и да е зарях този стремеж да разбирам на кого е...
Когато излиза и се прибира чак на другия ден и то по обяд, а не сутринта, все го питам къде е бил защо не се прибира, аз ли нещо някъде съм сбъркала, а той нищо и всеки път отговора е един и същ.. Било си негова работа, да не съм му искала обяснения...
Няколко пъти му казах че ще го напусна, все по често се караме, рядко се разбираме, дори се изнесох за два дни само и само да размисли кое найстина е ценно за него.. Аз и детето или пиянските мму компании най вероятно гарнирани с някоя и друга чужда жена...
нЕ РАЗБИРАМ КАК ТАКА СЕ ПРОМЕНИ ТОЛКОВА МНОГО, ВСЕ ПО ЧЕСТО Е ЗАМИСЛЕН И НЕ СПОДЕЛЯ, А НЕ БЕШЕ ТАКА..
Не искам да развалям брака си, не искам да го напускам, обичам го, а и създадохме семейство, което ценяхме и двамата.. Не ме бие, работи, полага грижи, но не е същия...
Чудя се как по дяволите да запазя брака си и как допуснах това което се случва да се случва изобщо..
Болно ми е и ми е мъчно. Не зная как да постъпя... Страх ме е дори да си помисля че си има друга, защото зная, сигурна съм че ме обича..
Но защо таака се получава? То освен да има друга жена ... не виждам друго обяснение. И незная как да постъпя...
в отговор на g123456.1973
#2
Re: Какво да правя?
Има друга жена, освен ако не се е захванал с нещо, за което не иска да знаеш. Ще трябва да проявиш доста изобретателност и търпение, за да си върнеш мъжа, такъв какъвто е бил. Вероятно нещата не са се влошили последната половин година, вероятно е започнало много преди това и най-вероятно ти дори не си забелязала. Не искам да те разочаровам, но от познатите ми хора - повечето училищни връзки преминали в брак се изхабяват, когато хората станат на по 30-32. Причини сигурно има много, но факта си е факт. Пожелавам ти успех, но знай, че няма да е лесно.
в отговор на g123456.1973
#3
Re: Какво да правя?
Абе то ако си има друга жена ще е добре.
По-лошото е да не е тръгнал по мъже.
И да те питам нещо, твоя мъж да не е последния на планетата, та толкова ревеш.
По-лошото е да не е тръгнал по мъже.
И да те питам нещо, твоя мъж да не е последния на планетата, та толкова ревеш.
в отговор на g123456.1973
#5
Какво да правя?
Подходи към нещата ребром. Поискай твърдо обяснение и отговор. Ако не ги получиш - посочвай на човека вратата.
в отговор на g123456.1973
#6
Re: Какво да правя?
Здрваей! С незначителни вариации нещата и при мен са подобни. Не винаги причината за подобно поведение е друга жена/мъж. От опит ще ти кажа - не бъди крайна в опититите си да му привлечеш вниманието (напускане на дома, декларации за раздели и т.н). Просто е дошъл момент на преосмисляне на връзката от негова страна. При нас беше същото - аз разбрах едва наскоро, че нещо в семейството не било наред, а той ми декларира, че било от години.
в отговор на g123456.1973
#7
Re: Какво да правя?
Здравей. Ако съдя по ника ти, сме на едни години. Аз от година съм разведена, съпругът ми ме напусна преди малко повече от две. Дъщеря ни тогава беше на седем.
Не ми хареса, че на един непознат номер се връзваш, ноооо иначе - неприбирането си е неприбиране. Не му прави скандали. Да се разнообразява навън е едно, а да те намрази - съвсем друго. И не питай дали ти нещо си сбъркала, така твърде удобно ще го убедиш, че ДА, причината си ти и после има да се гънеш да му влизаш в положение как той горкият просто се спасява. Та и излишно да се комплексираш, че едва ли не не си достойна за принца. За мен при положение, че ти се цупи и ти пробутва теории за "негова си работа", ако ще при първите си 5-10 нощни липси да е бил само с приятели на почерпка, понастоящем в комплекта му задължително има жена. Съжалявам, ако те разочаровам. Вариантите, които имаш, са три. Подчертавам, че изказвам само личното си мнение. Едно - правиш се на утрепана и си най-милата и най-добра, влюбваш го в себе си до степен да се чуди какво е намерил пък толкова в другата и да си седне на гъза /това е системата за оцеляване на моя брак до десета година и ни най-малко не съжалявам/. Две - изнервяш се безкрайно, разправяш се и си печелиш единствено той да повярва, че "мамка му, верно съм голям тъпак да се оженя за тая вещица, другата е направо върха, я да си живея живота" /което се случи когато моят мил се усети адски сигурен в мен, съобщи, че е влюбен и се изнесе, но като връх на наглостта посегна да ме изнуди да му дам и детето, чак тогава ми кипна и пуснах молба за развод/. Три - ти знаеш, че я има другата /или другите/, той знае, че ти знаеш, държите се за детето, понасяте се добре, всеки прави каквото му е необходимо и си карате така, с хипотеза да насочите желанията си един към друг /което не бях достатъчно хитра и безчувствена, за да направя и за което също не съжалявам:-))/.
Ела в клуба на разведените, ако искаш. Прекалено позната е ситуацията, поне между повече препатили хора и принудена вероятно да обясниш и премислиш повече, ще стигнеш до какво най-силно искаш. Някои хора поставят гордостта на първо място. Други вярват, че любовта заслужава да се жертва гордостта, която води до разруха. Но си обещай много сериозно НИКОГО да не слушаш!!! Всеки решава абсолютно сам за себе си, всеки случай и всеки човек са напълно отделна вселена. И всеки има своя си живот и своя личен опит зад гърба, не твоя. Хубаво е човек да си представи как остава сам и как би се чувствал от това. Само като жест на отмъщение не бива да се предприема нищо. Това пак според мен.
Пиши, по-хубаво се мисли в компания.
- - - -
Olivia Lewis - Vertigo
Не ми хареса, че на един непознат номер се връзваш, ноооо иначе - неприбирането си е неприбиране. Не му прави скандали. Да се разнообразява навън е едно, а да те намрази - съвсем друго. И не питай дали ти нещо си сбъркала, така твърде удобно ще го убедиш, че ДА, причината си ти и после има да се гънеш да му влизаш в положение как той горкият просто се спасява. Та и излишно да се комплексираш, че едва ли не не си достойна за принца. За мен при положение, че ти се цупи и ти пробутва теории за "негова си работа", ако ще при първите си 5-10 нощни липси да е бил само с приятели на почерпка, понастоящем в комплекта му задължително има жена. Съжалявам, ако те разочаровам. Вариантите, които имаш, са три. Подчертавам, че изказвам само личното си мнение. Едно - правиш се на утрепана и си най-милата и най-добра, влюбваш го в себе си до степен да се чуди какво е намерил пък толкова в другата и да си седне на гъза /това е системата за оцеляване на моя брак до десета година и ни най-малко не съжалявам/. Две - изнервяш се безкрайно, разправяш се и си печелиш единствено той да повярва, че "мамка му, верно съм голям тъпак да се оженя за тая вещица, другата е направо върха, я да си живея живота" /което се случи когато моят мил се усети адски сигурен в мен, съобщи, че е влюбен и се изнесе, но като връх на наглостта посегна да ме изнуди да му дам и детето, чак тогава ми кипна и пуснах молба за развод/. Три - ти знаеш, че я има другата /или другите/, той знае, че ти знаеш, държите се за детето, понасяте се добре, всеки прави каквото му е необходимо и си карате така, с хипотеза да насочите желанията си един към друг /което не бях достатъчно хитра и безчувствена, за да направя и за което също не съжалявам:-))/.
Ела в клуба на разведените, ако искаш. Прекалено позната е ситуацията, поне между повече препатили хора и принудена вероятно да обясниш и премислиш повече, ще стигнеш до какво най-силно искаш. Някои хора поставят гордостта на първо място. Други вярват, че любовта заслужава да се жертва гордостта, която води до разруха. Но си обещай много сериозно НИКОГО да не слушаш!!! Всеки решава абсолютно сам за себе си, всеки случай и всеки човек са напълно отделна вселена. И всеки има своя си живот и своя личен опит зад гърба, не твоя. Хубаво е човек да си представи как остава сам и как би се чувствал от това. Само като жест на отмъщение не бива да се предприема нищо. Това пак според мен.
Пиши, по-хубаво се мисли в компания.
- - - -
Olivia Lewis - Vertigo
Re: Какво да правя?
Благодаря ти и съжалявам за това което си преживяла.
За съжаление и на мен ми се струва че съм само аз. И което е по страшното иамм чуството че е една и съща, това ме притеснява повече.
Клуба на разведените ме плаши малкоо:) Не ме разбирай погрешно, просто някакъв вид лека параноя:)
Как преживя детето ти развода? Аз се безпокоя ужасно за малкия. Все го търси и пита за него...
За съжаление и на мен ми се струва че съм само аз. И което е по страшното иамм чуството че е една и съща, това ме притеснява повече.
Клуба на разведените ме плаши малкоо:) Не ме разбирай погрешно, просто някакъв вид лека параноя:)
Как преживя детето ти развода? Аз се безпокоя ужасно за малкия. Все го търси и пита за него...
в отговор на g123456.1973
#14
Re: Какво да правя?
според мен точно пък разведените няма да ти дадат особено добър съвет 
според мен нещата в една връзка винаги са резултат от действията и на двете страни. пишеш, че той се е променил - е сигурно и ти си се променила. помисли си каква точно е тази промяна. дали си наддала 20кг след раждането на детето? дали си спряла да излизаш с приятелки и приятели? дали правите пълноценнен секс? дали не се вкопчваш прекалено много в брака и семейния живот и нямаш странични забавления, вълнения? а у него какво се е променило вътрешно? за да вземеш адекватно решение трябва първо да си наясно каква е точно ситуацията.
и казвам връзка, а не брак, защото няма такова нещо като заключване с катинарче на отношенията ти с един човек, бракът е формалност и не е особено трудно да се прекрати. според мен ти подхождаш към връзката си с този човек като към някаква даденост. освен това от думите ти изглежда, че повече те е грижа как би го преживяло детето да се разделите, отколкото че мъжа ти се е отдалечил от теб. не се притиснявай за детето, със сигурност по-зле ще преживее скандалите ви.
според мен след като си изясниш каква точно е ситуацията и защо се е отдръпнал той, следва да си дадеш сметка ТИ какво точно искаш - дали искаш брака си заради детето, дали искаш мъжа ти защото го обичаш, дали просто те е страх от това дая загубиш някакъв удобен вътрешен свят и външен бит, който си си създала.
според мен нещата в една връзка винаги са резултат от действията и на двете страни. пишеш, че той се е променил - е сигурно и ти си се променила. помисли си каква точно е тази промяна. дали си наддала 20кг след раждането на детето? дали си спряла да излизаш с приятелки и приятели? дали правите пълноценнен секс? дали не се вкопчваш прекалено много в брака и семейния живот и нямаш странични забавления, вълнения? а у него какво се е променило вътрешно? за да вземеш адекватно решение трябва първо да си наясно каква е точно ситуацията.
и казвам връзка, а не брак, защото няма такова нещо като заключване с катинарче на отношенията ти с един човек, бракът е формалност и не е особено трудно да се прекрати. според мен ти подхождаш към връзката си с този човек като към някаква даденост. освен това от думите ти изглежда, че повече те е грижа как би го преживяло детето да се разделите, отколкото че мъжа ти се е отдалечил от теб. не се притиснявай за детето, със сигурност по-зле ще преживее скандалите ви.
според мен след като си изясниш каква точно е ситуацията и защо се е отдръпнал той, следва да си дадеш сметка ТИ какво точно искаш - дали искаш брака си заради детето, дали искаш мъжа ти защото го обичаш, дали просто те е страх от това дая загубиш някакъв удобен вътрешен свят и външен бит, който си си създала.
Re: Какво да правя?
"ТИ какво точно искаш - дали искаш брака си заради детето, дали искаш мъжа ти защото го обичаш, дали просто те е страх от това дая загубиш някакъв удобен вътрешен свят и външен бит, който си си създала."
ПОчти на 100% съм убедена че той си задава тези въпроси
А дали аз съм се променила... Сигурно. Но ние винаги сме се разбирали. Винаги! Не съм наддала, имам си моя среда, ходя на работа...
Според мен той е по объркан и от мен самата
ПОчти на 100% съм убедена че той си задава тези въпроси
А дали аз съм се променила... Сигурно. Но ние винаги сме се разбирали. Винаги! Не съм наддала, имам си моя среда, ходя на работа...
Според мен той е по объркан и от мен самата
в отговор на g123456.1973
#16
Re: Какво да правя?
ами аз смятам,че човека си има друга и може би затова не смее да те нарани...А ако ти го обичаш защото искаш деца,това за мен не е никаква обич,а чист егоизъм(страх от отхвърляне и самота).
в отговор на g123456.1973
#17
Re: Какво да правя?
Ако темата не е някакъв майтап, то мисля, макар и малко крайно, че:
1. Хората се променят, искат или не искат, но промяната винаги идва от други, никога от хора от семейството на променения.
2. Вие не сте никакво семейство, след като няма комуникация между вас и съпругът ти те третира като някакъв случаен, досаден съквартирант.
3. От горното следва, че въобще не те уважава, т.е. - не е зле да му биеш дузпата без излишни лигавщини, двудневни изнасяния и връщания и пр.
4. От форуми и писания из тях няма да получиш никакви полезни съвети, защото всичко е много индивидуално в тези области, въпреки че най-често се свежда до една банална причина - омръзване и безразличие до кости.
Защо се върна, след като го напусна? Той ли те извика или ти подви опашка?
Още веднъж се извинявам за грубото изказване, но не понасям жени да бъдат унижавани по този начин!
1. Хората се променят, искат или не искат, но промяната винаги идва от други, никога от хора от семейството на променения.
2. Вие не сте никакво семейство, след като няма комуникация между вас и съпругът ти те третира като някакъв случаен, досаден съквартирант.
3. От горното следва, че въобще не те уважава, т.е. - не е зле да му биеш дузпата без излишни лигавщини, двудневни изнасяния и връщания и пр.
4. От форуми и писания из тях няма да получиш никакви полезни съвети, защото всичко е много индивидуално в тези области, въпреки че най-често се свежда до една банална причина - омръзване и безразличие до кости.
Защо се върна, след като го напусна? Той ли те извика или ти подви опашка?
Още веднъж се извинявам за грубото изказване, но не понасям жени да бъдат унижавани по този начин!
в отговор на g123456.1973
#18
Re: Какво да правя?
Я го опиши тоя твоичкия, но не с какво прави
и как се отнася с теб
а като потенциална партия ?
Висок, слаб, рус, години, предишни връзки, майка му като ролеви модел, манджи дето не обича, къде е пътувал и от какво боледува ?
Печели ли достатъчно, за да има занимания навън от брака ?
Има ли начин да следиш какво работи или е на парче - днес толкова, утре по-малко ?
Всички лъжат, та трябва още инфо.
Hello
и как се отнася с теб
а като потенциална партия ?
Висок, слаб, рус, години, предишни връзки, майка му като ролеви модел, манджи дето не обича, къде е пътувал и от какво боледува ?
Печели ли достатъчно, за да има занимания навън от брака ?
Има ли начин да следиш какво работи или е на парче - днес толкова, утре по-малко ?
Всички лъжат, та трябва още инфо.
Hello
в отговор на бeзcpaмнaтa
#19
Re: Какво да правя?
Мила моя, аз дете си имам. И то от него.
Обичам го много. Ако това е егоизъм... Незнам как да ти отговоря..
а от самотата всички се страхуваме. Факт!
Обичам го много. Ако това е егоизъм... Незнам как да ти отговоря..
а от самотата всички се страхуваме. Факт!
Re: Какво да правя?
По твоята теза:
1. Хората се променят двустранно и почти винаги заедно. Особенно тези които живеят и се познават от повече от 10 години! КОгато обаче единия избърза в промяната или тя е прекалено рязка, извини ме, но опитът ти по голям ли е от моя???
2. Никога в живота ми досега и дано да продължава да е така, не съм била третирана като "случаен съквартирант" ! Не бух го позволила повярвай! КОмуникация имаме, само дето напоследък не ни съвпадат мненията по НЯКОИ въпроси..
3. КОгато създадеш семейство тогава говори колко е лесно да "биеш дузпата" на бащата на детето си... Дали ме уважава или не е въпрос на който едва ли си спосона да коментираш.
4.Омръзване и безразличие са твърде силни думи, колито не прилягат на някого който твърди че всяка ситуация е "индивидуална"... Нито ми знаеш интимните отношения, нито нищо.
да той ме повика. Да, зная че ме обича.
И повярвай, не съм чак толкова унизявана колкото звучиш ти като изказване по мой адрес..
Извинявай!
1. Хората се променят двустранно и почти винаги заедно. Особенно тези които живеят и се познават от повече от 10 години! КОгато обаче единия избърза в промяната или тя е прекалено рязка, извини ме, но опитът ти по голям ли е от моя???
2. Никога в живота ми досега и дано да продължава да е така, не съм била третирана като "случаен съквартирант" ! Не бух го позволила повярвай! КОмуникация имаме, само дето напоследък не ни съвпадат мненията по НЯКОИ въпроси..
3. КОгато създадеш семейство тогава говори колко е лесно да "биеш дузпата" на бащата на детето си... Дали ме уважава или не е въпрос на който едва ли си спосона да коментираш.
4.Омръзване и безразличие са твърде силни думи, колито не прилягат на някого който твърди че всяка ситуация е "индивидуална"... Нито ми знаеш интимните отношения, нито нищо.
да той ме повика. Да, зная че ме обича.
И повярвай, не съм чак толкова унизявана колкото звучиш ти като изказване по мой адрес..
Извинявай!