Момичета, помагайте!

Здравейте!
На някои от вас проблема ми може да се стори смешен, но на мен сега съвсем не ми е до смях. Доста време търсих решение и след като не намерих се обръщам към вас. Родих края на февруари едно здраво и красиво бебче. Родих секцио и се възстанових сравнително бързо. Кърмих 2 месеца, след което ми спря кърмата. Та сега на въпроса - имам проблем с половия живот със съпруга си след раждането. По-скоро той има, а аз се ядосвам. Проблема се състои в това, че такъв няма. Говорихме няколко пъти и той ми обяснявя, че е поради дългото Неправене на секс / докато бях бременна почти не сме правили/ и последвалата пролетна умора. Притеснява ме обаче факта, че след раждането не съм особено привлекателна физически / поне така се чувствам/ и непрекъснато си мисля, че в това е проблема. През другото време се държи перфектно с мен, обожава сина си, помага ми непрекъснато и не излиза никъде без нас двамата. Даже и обедните си почивки се опитва да прекарва с нас. Кажете ми как да се справя със ситуацията, докато не съм се комплексирала напълно и не съм съсипала хубавия ни семеен живот. Всеки ден се изнервям все повече и се страхувам да не разваля нещата. На всичкото отгоре се старая да не го притискам, за да не постигна обратен ефект....Опитвам с по-секси бельо или някакви намеци, но резултат няма...а като не се чувствам сигурна във фигурата си не мога и да предприема кой знае какво...Незнам какво да правя - объркана съм...искам да се радвам на детенцето си и на съпруга си, а се улавям, че по цял ден се чудя как да разреша този проблем.
Помогнете ми, моля ви

Изкоментирах проблема ти с моя мъж.Според него проблема може да е в поразвалената ти фигура,или в намеците.Трябва да притиснеш мъжа си.Поеми инициативата за секс не само с намеци,а с директен контакт,без да го обсъждаш с него.
Успех!

Възможно е проблемът да е промененият ти външен вид, но ако не е това - ще трябва да си поговориш сериозно с него - от какво се притеснява.
Секси бельо, романтична вечеря, подходяща музика - вършат чудеса.
Успех и не забравяй, че щом има проблем, има и решение!

Може да е точно както ти казва моя мъж твърдеше че секса през бременността не му е липсвал просто защото така се е настроил психически и на него лу трябваше известно време да се "отстрои". Може и някоя доброжелателна леля, дори точно свекърва ти да го е насмела да не смее да те притеснява. Аз докато кърмех, гърдите ми бяха нещо като табу , бяха си на бебето само.
Има мъже които отначало се притесняват как да съчетоят между ушите си представата за тебе като жена и като майка и за това им трябва време. Може да се притеснява какви си ги представя с тебе в леглото и образа ти на майка да доминира и да го кара да се чувства неловко и това да го стопира.
Може би ако нямаше тези притеснения и на тебе нямаше да ти се иска толкова и дори може би нямаше да виждаш проблем в това.

А ако сте направили тази грешка да присъства на раждането... може и половин година да не му стигне да го преглътне човека.

Споко всички са минали през това.

Мисля си, че има какво още да си поговорите - не за това какво правите или не, а за това как се чувствате в новата ситуация. Да си родител и едновременно съпруг/съпруга (в смисъла на интимент партньор) си е направо страшно много накуп. Поне за някои мъже. Струва ми се, че това е по-напреден план отколкото твоето променено тяло, например.
А освен секса има и други форми на интимност - може от там да тръгнете, малко мили думи, малко нежни прегръдки...
Знам ли, при всяка двойка е различно и безкрайно еднакво. Не пришпорвайте нещата, а намерете ваши тон!

Давам линк към заключената тема, за да не се загуби мнението на Делфинче.

Ето я темата

А ако сте направили тази грешка да присъства на раждането... може и половин година да не му стигне да го преглътне човека.

Не съм съгласна с това, но както и да е...От мъж до мъж има голяма разлика.

А по темата...Просто според мен варианта е да говорите - открито за всичко, За това,което те притеснява, за това, което ти харесва или не.

Поне аз така правя. Не само за тези неща, а за всички.

И в никакъв случай не си го слагай като приоритет...Раждането на едно дете коренно променя и единия и другия (колкото да не ми се иска да е така....) и съответно и навиците ви и привичките от преди да се роди...

Мисля, че това, което пишеш е съвсем нормална реакция....

Късмет!

Някак много ми е позната ситуация.Само че при мен нещата стояха така по време на бремеността.От хормони ли какво ли имаше моменти, в които си мислех само за интимна близост със съпруга ми, а него го беше страх да не навредим на бебето.В един момент хем бях съгласна с него хем си внушавах че нищо лошо няма да се случи от малко гушкане.След раждането нещата си влязоха в релсите.
Според мен съпругът ти те приема сега повече в ролята на майка - ти сама казваш че е много грижовен към теб и бебето.
Поговорете си, кажете си всеки от вас какво чувства, какво желае и ще стане ясно от къде да започнете отново с близостта си.
Хайде успех и много приятни моменти със съпруга ти!

Здравей и аз като Делфин имах обратния проблем. Мисля, че е много лошо да го притискаш. Може да има обратен ефект. Дай му още малко време и нещата ще се оправят (няма да ти казвам, че на мен ми трябваше доста повече време ). Може да го е страх и да не забременееш пак абе не знам?! Просто не го притискай - това е моето мнение.
Успех!

при все че бях станала 100кг.проблеми по време на бременноста не съм имала по-скоро аз се дърпах и преди и сега.Мисля си че покрай бебчо имате много емоции и на половинката не му е точно до любов,и че скоро всичко ще си дойде на мястото.Не го притискай,не ти ли се е случвало и на теб да нямаш желание известно време за интимна близост.

Хммм, дългото неправенето на секс би могло да доведе до свикване с въздаржание,което после трудно се преодолява,довежда до заблуждения и тревоги в нежелания партньор,дори създава комплекси за малоценност и непривлекателност.Може да провокира съмнения за невярност или "разлюбване"-т.е.обвързаността м/у партньорите да се крепи на семейните им задължения и взаимно уважение,но не и на горещи чувства един към друг.Аз понеже съм от хората,които нетърпят решенията на проблемите да са проточват във времето,...то бих те посъветвала да зададеш въпроса си към половинката ясно,но в никакъв случай с неподходящ тон и в неподходящо време....За да получиш отговора-къде е проблема-и как бихте могли да го преодолеете.Да му кажеш,че мислите ти за интимните ви отношения те притесняват,правят те неспокоина,а това ти пречи да си в позитивно настроение и бебето го усеща.След като е толкова грижовен татко-не би искал малкото съкровище да улавя отрицателни емоции....Разбира се ,не трябва да го притиснеш до стената,с опрян пистолет,....а ей така повреме на вечеря,или заспивайки вечерта да прокараш една лека дипломациякаква силна нужда имаш от него,от ласките му.....
Ако кърмиш,може да му намекнеш,че вагиналния оргазъм води до увеличаване на лактацията.....това на по-късен етап разбира се
Желая ти бързо решаване на проблема,...и не се коси твърде

П.П......Посягала ли си му?Например едно бързо и изненадващо "облизване на Сладоледа"..,сапунисване на гърба в банята,......сори за въпроса....При нас това много често помага,като сме се посдърпали....или в неколкодневно апатично взаимоотношение...,дори да нямам грам желание за това-като се понапъна малко,....се кефя след това на резултатите