Дайте ми съвет...

Имаме котка на 11 години - живее с родителите ми. Аз преди две години и нещо излязох на квартира. Занесох я още като съвсем мъничка. Винаги е била буйна, с характер, закача се... Много сме я глезили.
В последната седмица три пъти е нападала безпричинно: издрала е и нахапала жестоко краката и на тримата - майка ми, баща ми и баба ми.
Баща ми просто е посегнал да завие майка ми, а котката е нагризала първо него, после се нахвърлила и на майка ми. Баба ми е издебнала изпод масата на другия ден. Нахапала я е и по ръката като се е опитвала да я откопчи. И третото нападение пак е било нещо от сорта... Не съм била там да знам подробности, но мога да си представя. Котката не допуска да се повиши тон и често пъти захапва този, който е викнал или най-малкото почва да мяука предупредително. Даже сега се сащам, че баба ми май ми разказваше как се подхлъзнала един път, изсумтяла нещо и... котката я нападнала. Но не обърнах много внимание на случката тогава...
Кажете какво да правя? Дали кастрация ще я укроти и ще има ли смисъл на тези години? Или просто да я пусна на свобода...
Жестоко е, тя е член на семейството вече толкова време, сърцето ми се къса, че ще трябва да предприема нещо и най-вероятно да я махна, но баща ми има разширени вени на краката и ако котката засегне някоя, той може да си замине от кръвоизлива...
Котката е здрава, никога не сме и давали хапчета против разгонване, хранят я добре - все с неща, които обича, но непредвидимото й поведение от последните дни ме стряска. Добре, че баща ми се оплака. Майка ми и баба ми си траят.
Мен ме беше ухапала така жестоко два пъти преди години - спеше при мен и явно съм я натиснала, като съм се въртяла. След втория случай и куп дупки на краката почнах да я махам и тя се премести да спи при майка ми.
Решението какво да се прави и действията трябва да произлязат от мен... Майка ми и баба ми твърде много угаждат на котката... Преди ми беше смешно как майка ми се притесняваше и аз водех котката на ежегодните ваксинации, че щяло да й е неприятно и да се уплаши. Просто я слагах в един сак - носех и връщах. След няколко дни се оправяше и сръднята и уплаха й минаваха.
Но сега никак не ми е смешно. Те просто няма да предприемат нищо. Трябва аз да направя нещо.
Днес ще се консултирам и с ветеринар, но бих искала, ако е възможно да чяу повече мнения...

Именно имате разглезена котка, която си позволява да се вживява като шеф на стадото у дома. Направете така, че да я игнорирате известно време. Ще се промени. Имам същото чудо у дома, от 2 години, след като бях безобразно нахапана и сменихме компетенциите, нещата се промениха към по-добро.

Моята е същата, обаче като я игнорираме озверява повече и ни наказва. Винаги си връща

______________________________
[линк]

Радвай се че не сме в "равития" запад. Там всяко животно нападнало човек (било то и стопанина си) трябва да се докладва и подлежи на убиване. Тук винаги може да и дадеш още един шанс. Тук имаш шанс да живеете отново заедно.

А ако я вземеш в квартирата с теб?

Няма как. Със съквартиранти сме и не мога да им я натрапя. А и ще е сама по цял ден. Иначе веднага я вземам. Все пак и аз имам голям дял в нейното разглезване.
Говорих с ветеринар (то и приятеля ми е такъв, но не работи това) и ами... ще я кастрираме.
Ако и това не помогне... тогава ще я пусна...
Много ми е гадно. Не ми допадат подобни намеси в природата на животното, но ако трябва да избирам между нея и родителите...

Към julkata_ - и нашата така прави, затова ще трябва да взема крути мерки...

Въпросче ... къде ви замина съвестта а?

Е също така ветеринарния идиално знае, че след мед интервенция котката ще се озлоби още повече , защото ще е загубила съвзем доверието си във вас. Както в последните хиляда случая по форумите със същото описание.

Отговорна какичко ... виждам как те сърби да взимаш крути мерки, но да си се замисляла, че проблема не е в котката.

Наистина ми е чудно как може да докараш домашна котка до психопатия от всякъде? Котките по принцип не нараняват без причина и не нараняват без предупреждение.

Преди около 8 месеца намерих травмирано малко бяло коте - като изключим ринотрахеита(ако така се пишеше) беше толкова подивено че периодично откачаше стискаше зъби и започваше да хапе бие и дере всичко пред очите му. Не дай си боже да го хванеш в ръце ... побъркваше се - паника, емоционална паника и ужас изразяващ се много разрушително. Котка на 4 месеца. Не ми се мисли какво е преживяла. Абсурд да играе с други котки - директно наби и изпохапа и изподра всички.
Да кажа ли сега на 1 година какви сме глезени, мъркащи, криещи си ноктите и абсолютно предразположени към целия свят. :)
Имам 11 домашни кокти - нямам една драскотина на себе си. Всеки един от тях предпочита да падне вместо да се задържи с нокти за мен. Макар, че тайно подозирам, че ако нещо ме заплаши мен в къщи ще се окаже че имам 11 звяра. А да не броим и кучето което се възстановява след близка среща с кола ... странно как от 24/7 ръмжащо зъбещо се същество взе да става по мазна и от котките. Ако усети ръката ми си слага главата отгоре и светкавично с нещо средно между пъшкане и мъркане се отпуска - при което разчита да удържа 13 кила защото иначе ще направи кълбо напред и счупения таз ще се размести пак. Много и викам за тоя номер но тя ми го пррави поне по 3 пъти на ден.

Та няколко златни правила за да нямате проблеми с котката/ кучето си. Защото хората си мислят, че обичат, но при най-малкия проблем просто се отървават от тях. Каква е тази привързаност - хлебарките са по привързващи се същества. Хората са просто двулични.

1. Имайте им уважението. Мислете си че ги обичате и че са пухчовци и т.н плюшени играчки, но не им натрапвайте това отношение, всяка котка ще се почувства обидена. Особено ако 5 мин след това тотално забравите за нея/него. Просто не прекрачвайте границата която котката е определила.

2. За да хапе така - котката няма какво да губи ако си покаже чувствата. Струва ми се че се чувства социално изолирана така да се каже - нали разбираш ... всеки от нас излиза говори с други хора, вижда други неща - а те са затворници до живот. Съмнява ме да и пука за каквото и да е вече ...

3. Съвети за тази ситуация има много. Въпросът е че ако искрено не държиш на котката си - каквото и да ти кажа ще влезе през едното и ще излезе от другото ухо. А за да го кажеш това което каза ... разбирам я котката. Хората са двулични същества.


Знаеш ли. Случва се котка със скок да ми се паркира на краката. И се случва да се подхлъзне. Дори тлъстата кастрирана Дейза. И като се подхлъзнат пада. И падат дори на гръб ако не ги хвана. Ама няма да се хванат с нокти. А Дейза ми спи на главата като шапка - обожавам да спя заровила нос в шишкавото и шкембе.

Странно как от 11 броя нямам такова с характер като вашите. И сиамката ми преди години беше най-доброто същество на планетата. Бият и инжекция и тя от болка тръгва да ме ухапе, но няма сили да стисне. Не се сещам нещо да можеше да я накара да ми причини болка.

Котката не е млада.
Ако я кастрирате може никога да не се събуди.
Ако пускаш на свобода кастрирана котка това си е убийство на място.
При първата й срешта с нормална котка ще е мъртва.
Моя съвет е да си оставите нещата така както са и да престанете да я глезите.
Не й давайте да преяжда често. Хранете я веднъж на ден вечер късно.
Ще ви се умилква че е малка и сладка котка да й дадете храна. Давате й вечерта тя хапва и след това ляга да спи с вас и да храносмила.

emetic, нашата котка е такава, откакто я взехме. И при старите си стопани е била такава още от бебе. За съжаление скоро разбрах, че баща й е бил изгонен заради същия характер. Не знам кога точно се е случило и на каква възраст е бил, но е факт. Да, чудовищно е, но хората са различни. Дано да е успял да оцелее или поне да са го прибрали добри хора.
Един ветеринар преди време ни попита "тази котка май я биете" и ми се прииска да го набия него, защото ние нашата котка не я бием. Да, може да е разглезена, но това е защото я обичаме. Зависи и какво означава "разглезена" де. Позволяваме й да се качва навсякъде, но тя сама е преценила, че на масата докато ядем няма да се качва. Спи в леглата ни, но това всички котки на хората от клуба май го правят и е нормално. Получава достатъчно внимание, но не и предостатъчно. Ревнува, когато говорим помежду си, особено ако в този момент е в скута на някой от говорещите. Тогава започва да хапе.
Не мисля, че сме сгрешили някъде с нея и отношението ни към нея.
И все пак каквото и да става, тя никога няма да бъде изхвърлена. Това го приемаме като част от нея-характер си е.

______________________________
[линк]

Това е една тема, която ми е мнооого интересна.
Кучетата са ми много по-ясни, може би понеже имам възможност да контактувам с много и различни.
С котките определено нямам такъв опит и са ми доста неясни. Моите си са ми ясни катобял ден, но другите "разновидности" в котешкото поведение, а те са много - не.
Но винаги съм се чудела на разказите за подобни "психо-котки", дори си мислех, че хората преувеличават. Но скоро се срещнах с една такава и видях, как напада "без причина", устремява се към теб и както те души по ръката те издира и после бяга.
Адски ми е странно подобно поведение, много ми се иска повече хора с подобен проблем да споделят - кой как се оправя. На кой котката му как и на какво реагира агресивно.
Може пък с повече обсъждане да разберем нещо повече и да успеем да променим тази агресия, да си помогнем?

Да, би било добре да се говори по този въпрос.
Моята на външни хора не реагира, по-скоро си стои отстрани и наблюдава кой какво прави. Стига да не я пипат. Тогава удря с лапа, а ако човекът е напорист-дере и се врътва да отиде в другата стая. Само веднъж се настани в скута на един гост, но не му позволи да я пипа.
Нервира се, когато се говори на висок глас, тогава предупредително захапва лекичко и децибелите трябва да се намалят. Дразни се от разговори по телефона понякога, тогава започва да хапе по краката и да рита.
Понякога се дразни от това, че някой е седнал в любимия й фотьойл.
Ако се прибера от работа и не й обърна внимание /което означава да я погушкам/, а почна да върша нещо друго /то трябва и да се готви все пак/, започва да хапе по краката. Понякога и от гушкането й писва и започва да рита и да хапе.
Баща ми беше оставил едни кашони временно в нас. В момента, в който искаше да ги взима, тя започваше да го хапе по краката. Това може би е, защото си точеше ноктите в тях
Когато иска нещо, става много миличка и изкарва едно тънко тъъънко гласче, та определено правя разлика между "желанието, искането" и "просто агресия"

______________________________
[линк]

Мисля, че Бродягата беше писала доста подробно в Дог.бг за видовете агресивно поведение при котките и как да се справяме с това. Ако намери материала ще сме благодарни да го публикува и тук, тъкмо повече хора ще го видят.

Нямам опит с агресивни котки, моите са на другия полюс.
Само съм чувала и почти винаги е ставало въпрос за сиамки. Дааааа, но като си замисля кой им е бил собственик, бих казала, че са били сродни души.

Радвам се, че от 11 котки нямаш нито една като моята. Но както при хората, така и при животните има различни характери и са расли при еди-какви-си условия, които могат да провокират еди-какво-си поведение и т.н...
Хайде не бързай да ме нападаш.
"Котките по принцип не нараняват без причина и не нараняват без предупреждение."
С първото съм съгласна, с второто - не съвсем. Не мога да виждам през масата какво прави котката отдолу...

Мисля дебело съм подчертала, че май избора ще се сведе до нея или баща ми. Или трябва да я оставя да го надере по краката до смърт ей така??? Само защото я обичам и живеем години наред заедно. Виждал ли си човек с разширени вени в много напреднала форма но болестта - краката на баща ми от коляното надолу не се виждат изпод възлите! В Пирогов едва-едва са го погледнали...
А нашите я глезят повече отколкото са глезили мен. Никой никога не й е посягал. Въобще не й се натрапват. Някой път се ядосвам като гледам как баба ми става, когато котката пожелае да се изтегне на леглото. Но не й се меся.
Притеснява ме обаче, че мен ме няма там, ходя два пъти седмично най-много и не мога да контролирам нещата. А те скриват нещо, което е твърде сериозно според мен. Аз разбирам седмица по-късно.
И друг път е скачала така и нещата са се забравяли...
Нали и мен така ме нахапа през нощта много отдавна. Айде реших, че аз съм виновна, защото съм я бутнала насън и съм я стреснала. Ами аз как се стреснах?
Споменах и че приятеля ми е ветеринар и дискутирам с него въпроса и откакто разбрах вчера какво се е случило, само се измъчвам...
Затова питам и вас за съвет. Мъчно ми е. Не искам, не искам да става така. Но връщане назад няма.

Все едно описваш моята котка...

Тя не се умилква за храна и едва ли ще започне да го прави.
Ако не й дадеш - издебва те и те захапва за крака.

Иначе да кажа и че родителите на приятеля ми също гледат котка - абсолютната противоположност на тази. Никога досега не ми е посягала, нито пък на него или родителите му. Вероятно и никога няма да го направи...

Ике преди време търсеше точно такава котка.
Отсега е ясно, че ще я кастрирате и ще я изгоните навън. Истории от такъв вид обикновено завършват така.
Къде смятате "да я пуснете на свобода"?

Историята, която ме е изумявала е подобна на тази, с малка разлика. Норвежки горски котарак започнал да става агресивен, мисля че беше свързано с напускане на член от семейството, и те загрижени за безопасността на другите го запрели в таванското помещение.

По техни думи "Котаракът от мъка се е самоубил". Отказал всякаква храна и когато разбрали било вече късно.

Най-потресаващото е, че го разказват гордо и без следа от вина.

Не казвам, че котката не е виновна. Тя е достаътчно интелигентно същество че да носи отговорност за постъпките си. Само че ... ти си решила че искаш да я унищожиш и сега просто се оправдаваш пред съвестта си. Тя е виновна, тя е много лоша.
Само като я изхвърляш - не го прави на улица с коли защото много скоро ще бъде плоска. Учудващо много хора спират на магистралата отварят вратата - пускат го навън и продължават. Не сте ли се учудвали как на средата на полето далеч от градовете има прегазени котки и кучета?

Между другото дали майка ти и баща ти ще ти простят?

Ето ти още една такава живописна история на двуличие ...

[линк]

Баща ми мисля ще ми прости. Майка ми и баба ми ще плачат, както и аз, но времето лекува. Плача и досега като се сетя как отровиха предишната котка. Но това е друга история... и се случи твърде отдавна, била съм дете тогава...

Не разбирам защо упорито пропускаш главната причина въобще да започна тази дискусия, която върви към изродяване.
И тя е, че съм ужасно притеснена за баща ми. Следващия път може просто да му изтече кръвта, докато дойдат докторите...
Но явно на теб не ти пука за това.

АКо можеш за секунда да спреш да сипеш обвинения, сигурна съм, че можеш да дадеш някой адекватен и полезен съвет. Доколко хората, грижещи се за котака обаче ще се вслушат и ще опитат - е друг въпрос.
Аз мисля, че тук се търси именно съвет -ДАЛИ е възможно промяна в поведението на коктака и КАК?