Къде е границата между

безжалостността, егоизма и дебелокожието..?

И защо става така, че се усеща, че си я преминал, едва след като я преминеш?
Някакъв критерии или маркер? Или пък границата между контролираното безумие и приемането на хората наоколо като някаква даденост - обекти, върху които да се упражняваш? Как се проследявате в това отношение? Аз си признавам, че засега по-скоро не се справям с това. Много лесно се залита.

чупя си главата и после мисля- къде сгреших?!

сега като се замисля- голям късмет е да имаш възможност да си зададеш въпроса

И защо става така, че се усеща, че си я преминал, едва след като я преминеш?

Когато се усеща след преминаването , значи практикуваш Преглед
Когато усещаш , че я преминаваш , но не си я преминала , значи практикуваш Прикриване.
Второто е много по -трудно от първото и не можеш да правиш второто , ако не си правила достатъчно дълго първото.
Затова Прегледа е винаги в началото на практиката.
Успех!

Не търси граници там където ги няма.
Безжалостността и егоизма не са от една писта, те са на двата полюса.
Винаги когато си кажеш, или представиш думата "безжалостност", добавяй след него фразата "към себе си". Така ще знаеш че безжалостността няма нищо общо с егоизма.

Както е зададен втория ти въпрос, отговора ми на първия може да се приложи и към него.
обекти, върху които да се упражняваш?- ако приемаш дори и понякога, дори и за миг хората като обекти, на които да се упражняваш, бъди сигурен/а, че това не е контролирано безумие.
Контролираното безумие е избор на поведение, който избор правиш в един много малък миг, воден от своята безупречност

искрени поздравления за първия ти постинг по същността на клуба

границата е в очертанията на аза.

разликата е дали се държиш така само към другите, или и към себе си. ако отношението е различно - значи дебелокожието и егоизма надделяват

ако приемаш дори и понякога, дори и за миг хората като обекти, на които да се упражняваш
как трябва да се приемат хората когато упражняваш контролирано безумие?

По първата част:И защо става така, че се усеща, че си я преминал, едва след като я преминеш?
Човек е диференцираща система, регистрира само промените.
По втората част:Някакъв критерии или маркер? Или пък границата между контролираното безумие и приемането на хората наоколо като някаква даденост - обекти, върху които да се упражняваш?.....
Контролираното безумие служи само за едно - да имаш поведение, което да запази мястото на събирателнта точка на определена позиция. Това поведение намалява 'триенето' между теб и околния свят. Използва се не з ад ас е упражняваш върху тях, а за да не изкарват от състочния, които искаш да запазиш.
Хубав ден.

нe че има некво значение, ама това в втората книга ли го прочете?

Нямаш с какво да си запълваш времето? Ела да си пишем бележки бе, не спамвай темите на хората.

Контролираното безумие не е нещо което правиш преднамерено.
То е нещо което се случва в резултат на безупречността.

идва некъв тарикат и задава умен въпрос - вижте кви умни въпроси задавам
почват да се сипят отговори - кой от кой по-умни - вижте ни колко сме умни и ние
идва некъв като мене - люс! неква простотия
АААААААА! - защо ни насра умната тема бе? защо не се възхищаваш колко сме умни бе?

Е това ти казвам - дай там (Бележки) да си ги бистрим тези неща.

това според теб е отговор?

Като не ти харесва темата, чий го дириш тук?! Аре баста и тва е! Много сте ми интересни, се едно некой насила ви кара да четете. Ебати!

Идвай идвай на бележки - стига си мазал тук. Ела да ми разкажеш на Бележки как нямаш биография за да не носиш отговорност за постъпките си, защото си безупречен,ама точно сега си въвлечен против волята ти в интрига.

Ти попита "как трябва да се приемат хората когато упражняваш контролирано безумие?"
моя отговор е, че не можеш да ползваш хората за тренажор, за да упражняваш контролирано безумие, и моето разбиране е че контролираното безумие е следствие на безупречността. Кое не е ясно?

Спомни си когато КК попита дон Хуан за контролираното безумие (май беше в "Една отделна реалност")
тогава ДХ се пляска радостно по крака и възкликва, че това е неговото контролирано безумие. КК не разбира и го моли да поясни, и ДХ му казва, че той и избрал да реагира така, като че ли на него му пука че КК го е питал.

Следоватлено, извода който можеш да си направиш, е че ДХ е избрал - т.е. имал е и друга възможност- да не му пука и да му е все едно, обаче именно поради безупречността си той е избрал да се зарадва, като че ли
това има значение за него.
Това "като че ли" е много важно. То идва оттам, че когато магьосника се научи да вижда, той вижда, че всичко е едно и също, и в този смисъл нещата не са по-важни от други, т.е те всички са еднакви. При това положение, казва ДХ, единственото което остава на един магьосник, за да може да функционира в този свят, е контролираното безумие- т.е. той трябва да прави нещата "като че ли" .

И забележи, че избора не му е да напсува КК задето вече за стотен път го пита за контролираното безумие, а да се зарадва, че го е попитал. Този именно избор се определя от безупречността на дон Хуан, а тя както знаеш се определя от степента на безжалостността, т.е. на липсата на самосъжаление към себе си. Самосъжалението (ако го имаше) в случая би могло да се появи като яд и раздразнение, и оттам -нахокване, и това вече нямаше да е контролирано безумие, а обикновено..

И сега къде в цялата тая схема и тоз пример виждаш хората като обект за упражнение?

ееееей тва последното, ако го асимилират местните воини! дай боже! дай боже! стига гъбаркане и дивотии, а...

Виж какви филмчета съм качил на темата как се става ловец. На времето много се бях запалил по свободни двубой. Някой има ли тук да се занимава с това? Ти знаеш ли?

Самосъжалението (ако го имаше) в случая би могло да се появи като яд и раздразнение, и оттам -нахокване, и това вече нямаше да е контролирано безумие, а обикновено..

поведението на Кастанеда е това което предизвиква или не раздразнение и ДХ избира как да се държи

ако ги няма хората кое ще предизвика раздразнение у ДХ, пред кого ще се държи като че ли му пука?