Krainata cel v Yoga

Predlagam da pogovorim za krainata cel v Yoga.
Kakva e tia?Dali da izgradim maksimalno gyvkavo tialo,razviem
sidhi/svryh sili/ ili se izolirame ot obshtestvo otivaiki v niakoi ashram
v India naprimer ili v peshtera v Himalaite...
Kakvo mnenieto Vi po tozi vypros?

Не е нито "развиването" на (максимално гъвкаво) тяло, нито опитите за изолиране от обществото в някой ашрам под влияние на някоя секта.

Всъщност "крайна цел" трябва ли да има? И какво представлява - разбира се, веднага се набива отговорът, който мнозина биха казали - Самадхи, Нирвана, Мокша, Адвайта, Просветление, Единение с Бог, Възприемане на Целостта и много други думи, опитващи се да опишат Неназовимото.

Тук обаче възниква въпрос - това състояние необходимо ли е да се възприема от ума като "крайна цел"? Когато умът си поставя "крайни цели", какво имаме? Разделение във време и пространство между това, което е и това, което си мислим, че "би трябвало да бъде". Има представа за процес, продължаващ във времето, има и представа за "Просветление", която умът преследва и чрез която умът затвърждава своето постоянство.

В такъв случай нужно ли е умът да си поставя подобни "крайни цели", ако разберем, че това, за което става дума, е отвъд всякакви цели и постигания. Отвъд усилията и способностите на ума.

Привет Yogin,

Не съм сигурен, че някой тук може да даде окончателен отговор. Ако питам някой с заплата 1 000 евро, как се чувства човек с 1 000 000 000 000 евро, то той/тя може да даде само някакви предположение, строго лични и приблизителни. Естествено, от това мога да си извадя някакви изводи за дадения човек, но едва ли ще разбера как се чувства милиардера. Трябва да го попитам него лично. А дали ще ми отговори и дали ще го разбера...

От нашата скромна обител, мисля само Брат Хуан може би е имал досег с последната, назавършена книга на Б. Сахаров - "Йога - Смисъл и Безсмислие".


п.с. Не е ли възможно да кирилизираш клавиатурата си? Темата заслужава да се пише на кирилица :)

Здравей Yogin,

Виждам, че си известен в Йога средата и сигурно има защо.
От скоро се занимавем с темата Йога и повечето неща ми са в зародиш.
Въпреки това, ако ми позволите да изкажа мнението си по въпроса, то би изглеждало така:
Хората се променят и целите се променят - всичко се променя (еволюира). Днешната цел утре ще бъде минало. Утрешната цел в другиден ще бъде архаизъм и т.н. до безкрайност. Чудно нещо е безкрайността. Именно в безкрайността се крие крайната цел на всичко, а в частност и на ученията Йога. Така разсъждавам от абсолютна гледна точка.
Моето субективно мнение е:
Крайната цел на Йога практиките е максимално развитие на физическото, емоционалното, менталното и духовното нива на човешкото същество и като венец на всичко постигане на безусловна любов. Пътищата за постигане на тази цел са толково, колкото са и хората по Земята.

Бъди здрав, мъдър и дълголетен!

Никога не казвай никога!

Не знам каква е крайната цел, но като гледам крайния резултат при повечето йоги... всичко става ясно...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Крайната цел е себепознание.

И като постигнем тази цел, все едно кога - дали след 10 или след 10 милиарда години - какво ще правим тогава?

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Просто ще бъдем щастливи. Но след това ще изпаднем в период на невежество, после пак просветление и т.н. Ин-Ян.

Ами тогава може би някога вече сме били и Просветлени и сега отново разгряваме?

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Krainata cel e neizbegna.
Vseki edin rano ili kysno osyznava svoiata istinska syshnost.
Pyrvoistochnikyt i pyrvoprichinata na vsichko.Da kagem nakratko Bog.
,,Bogove ste Vie" kazva Isus Hristos,koito razbira se e osyznal tova.
Tozi givot ili niakoi sledvasht...nie si go nosim.To ni prinadlegi.
Syshtoto e nad vremeto,nad uma i had mnogo drugi nesha...

Da hubavo e da se pishe na kirilica no ne sym v Bylgaria.
Tuk v cugbina idvam v edna zala.Ne sym i mnogo na ti
s kompiutrite.Za sega shte pisha taka.

Zdravei Paparosko,
благодариа Ти за пожеланиата.Хaресват ми твоите разсъждениа .
Dage bih kazal mnogo dobre za edin chovek,koito otskoro
se zanimava s Yoga.
Naistina pytia kym Bog za vseki edin e strogo individualen.
Bog e i liubov.Tova mnogo silno e izrazeno v
,,Посланието към Коринтиани"14 глава мислиа це бесе.
А изко4и кирилица макар и да липсват ниакои букви
Съ6тото е цитирано не един път от Тетик6а.
6те помолиа Тетик6а да го цитира пак понеже е важно

Изплакни о4ите добре и виж пак.
Може да види6 и не6то разли4но
Ако не все пак не се отказваи.
Хвърли един поглед и с третото око
При пореден неуспех бъди искрен със себе си,
за6тото много 4есто 4овек вижда само това което иска.
Въпрос на нагласа...Макар и да има при4ини за това

Да така е
4овек е една вселена,не6то пове4е 4овек е господ.
Опознае ли себе си опознава вси4ко

Да го постигнем и 6те видим
Всъ6ност 4овек така е устроен 4е да се стеми
към познание и към удоволствия.
Обикновенно постога 4аст от тях и остава незадоволен
и все има о6те какво да у4и.
Това е така докато открие съ6ността на не6тата.
При постигане на духовна реализациа или божествено
съзнание имаме вси4ко:
Пълното познание,ве4но блаженство и постоянен екстаз
Тогава наистина нямаме нужда от ни6то.Пари,коли,жени....
Вси4ко бледнее за6тото е само една малка 4астица от цялото

Разбира се
Всяко ново не6то е добре забравено старо
Буда се е събудил
Добре е и ние да се събуждаме ве4е

Теб те има. И Бог го има.

Както казва Коранът: "Бог е по-близо до теб от собствената ти кръв."

Какво тогава те разделя все още от Него?

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.

Никога не сме се разделяли,но не винаги съм знаела,че това е било така.
Съвсем преди дни осъзнах,колко грижливо и нежно бог ме е подготвял към себе си през този живот-всяко нещо е било пътят ми...и е нямало нещо,което да не е било пътят ми...че аз бавно съм вървяла към него,без дори да знам....че той никога не ми се е натрапил...а просто много,много,много внимателно...стъпка по стъпка...невидимо,незабележимо,много премерено и точно ме е водил по пътя ми към него...всичко е било от него...всичко...и дори не е имал претенцията да го видя...или усетя...а просто си ме е водил и водил...и открих,че целият ми живот е бил специално подготвен за мен...само за мен