За посттемите

Първо да се извиня на тези които не искат да ме разберат, второ и на тези които ме разберат но не мислят по този и начин, и трето ами ще го напиша.
Да и аз ревах тук и сега продължавам, съпричастна съм към някои неща които се случват дори ме връщат на зад, но...
Не мога да разбера едно нещо-минава време година, две, три и т.н. и пак сначале "той се върна", "аз още го обичам", "покана за секс" "секс с бившия".
Ето за тези посттеми става въпрос, първо рев обвинения търсене на виновен, открива се, води се в съда, и после той се върна. ЩО? При кой се върна? Кой търси че се връща? Любов може би, е как стана нали бяхме обидени разочаровани. Аха любовта е по силна от всичко. Може би и евентуално е така.
Не обвинявам никой нямам право, но кажете как става. Уж не го искаш а изведнъж някой решава че се връща и мястото в живота ни стои то е резерве.
Нали се търсеха сили да живеем без него нея, сега се търсят сили да си обясним завръщането, секса.
Много е съсипващ моментът на раздялата и аз понякога се връщам на зад, ама минало. Помня хубавите спомени и лошите всъщност но те са "наши", защото ние е било отдавна.
Та идеята ми като цяло е: Решаваш нещо правиш, защо се търсят съвети от рода на как е да спиш с бившия и дрън дрън.
Приключвам, както винаги ми липсва дар слово и е ужасно разбъркано.

....

хем сърби, хем тате не дава.
Заради този принцип е, просто малките момиченца порастват. Но не и на акъл.
Аз не бих се развеждал ей-така. Търпение му е майката, акцента в един брак НЕ е върху любовта.

Елементарно е , просто сме хора и се потдаваме на емоции.Тези, които твърдят обратното, не бих казал че са искренни.

Нека се опитам по друг начин да го кажа , това което съм споделял и преди.
Всеки остарява, всеки , когато е бил млад, е преодкривал света със всеки изминал ден.До момента в който усети първият полъх на реалността.После най-често човек се пази от емоции и иска и гласи спокойствието.Така се получава в голяма част от случаите.99 да не казвам 100% от хората имат поне по 1 човек от миналото си , с който биха прекарали много време заедно и то интимно, но ги е страх

Аз вече се изказах в подобна насока в две от темите.
Има хора, които си играят на брак и на развод. Иди ми-дойди ми.
Ако не потръгне, ще се разведем. Ама защо няма да потръгне? Защо се сключва брак тогава? После ще му мислим! Важното е да не сме сами. Може и да го/я заобичам, времето минава, любовта не е всичко, свиква се и все едни такива оправдания. Като че ли девствени се женим, та се страхуваме да не ни нарекат стари моми/ергени.
После идва ред на развода - ред сълзи, ред сополи и не може да се разбере това окончателно решение ли е или временна приумица предизвикана от афект. Хаотична мисъл-хаотичен живот и много страх! Жалко че във водовъртежа попадат и случайно присъстващи.

Аз съм много съгласен с теб за тази тема. Моята мила така си ги предтсвяше май нещата. Аз не бързах да се женим, защото исках да се допреценим ама не Урева света. ОК тръгнах да се женя, а тя седи и умува. После пък не исках да се развеждаме, ама не карай, че край....после пък "съдийката как била задраскала делото" ами ще го задраска - край! Ще си играем на семйство колкото и ние да сме в графата "разведени". Хем бях най- обичания дето никога няма да го разлюбят и станах най-черния за няколко месеца, хем после да бъдем първи дружки. Хем не съм бил баща никакъв /не лош/ , хем после да съм баща за пример. Хем за нищо не ставам и не може да ме понася, хем всеки ден се чуваме и ако има зор звъни. Хем влияех зле на детето и няма да го видя, хем видиш ли няколко дена не си го виждал. Или аз попадам на побъркани или света се е сбъркал! Та нали затова се създава семейство - не само да си родите деца, а и да си помагате и да се подкрепяте. Та не знам за хубаво или лошо моята "игра на семейство" приключи за малко повече от година. Та найстина ми писна от "иде ми -дойде ми". Какво ли не съм чул....включително като съм задавал въпроса "що толкова искаше да се женим тогава?" "ами мислех, че кат се оженим ще се промениш", "мислех, че кат имаме дете ще се промениш". Абе ти се жениш за мен и искаш деца от мен за да се променям ли?! Едно време си играехме на "чичо доктор", а сега на "семейства". После минат се не минат няколко месеца или 1-2 години, "ама аз размислих". ееееее то и аз вярвам във втория шанс ама ....то да не е мотел у къщи или пък чуствата ми да са "мандра" - все да има Ами да си семеен или несемеен си има и + и - то не може и задника в Рая и оназ работа на топло. Пуу айде, че взех да паля:)

Вампиризъм душко. Вамриризъм в чист вид.

първо рев обвинения търсене на виновен, открива се, води се в съда, и после той се върна. ЩО?

Щото и в двата случая се смуче емоционална енергия от съпричастните.

Не се чуди, има хора които предпочитат да живеят в миналото със спомените си и нямат очи за настоящето!
Живота си минава като река покрай тях, ама пусти страх да не се намокрят ги държи вкоренени на брега на миналото!

Не съм сигурна дали ще ти отговоря точно, но...пък е съвсем истинско.
Много хора ги е срам да признаят, че са били зарязани. Или пък да потърсят вината у себе си. По-лесно е да обвиняваш.
Мен ме зарязаха. Много го исках обратно, и аз ревах и се тръшках - май не е имало фаза от споменатите от теб теми, която да не съм минала - но така де, като реших, че повече така не мога, потърсих си друг. И какво да ти кажа...ами не става. Трудно ми беше, като поиска да се върне, адски - не дадох дори шанс на новата си връзка да се случи...но явно много вярвам в думите "в добро и лошо, докато..." и т.н. Е, при мен наистина има старание и от двете страни нещата да се случват както трябва...макар че много време отнема да се гради доверие отново

Не е важно дали са те зарязали или ти си зарязала.Ако го има онова "странното" усещане, не е от значение времето и причиние.И дори, колкото повече някой обвинява, толкова повече мисли за отсрещната страна.

В реката освен да се намокриш може и да се удавиш. Страхът не е приятно състояние, но е доста естествено...

Сравнението много ми харесва.

Не съм съгласна...По много причини зарязаният може да реши да приеме напусналата го половинка обратно...малка част от мотивите са добри, но така или иначе - връща се по-често този, който си е тръгнал сам, а не този, когото са изгонили

Това е така, но при положение, че този, който бие шута има смелост да се върне на време.Ако ти си беше намерила друг ? Тоз твоя ако те обича наистина, знаеш ли че цял живот ще има да мисли, да се тръшка и какво ли още не.
Нещата са съпоставими.

Не става дума кой кого а как. Начина е по важен, последствията, времето на агонията, всички кошмари, всички страдания, безсънни нощи, търсенето на вина в себе си, лъжливи думи и обещания, борбата да спасиш неизбежния край, и хоп връщали се те.
Няма да подреждаме разделите по важност, но както написах има значение как е станало.

....

Ами кофти беше и при нас...цивилизовано - много, дотолкова, че аз му опаковах багажа...Това не значи, че не се скъсах да рева, да му се моля да размисли, да обещавам, че ще се променя и какво ли не още...Била съм свидетел на ужасни раздели - с викове, обвинения, простотии неописуеми. Болката си е болка, кара ни да говорим лоши неща по нечий адрес...Дълго време след раздяла, независимо по чия вина, всичко, което правим или казваме, е продиктувано от чувствата ни към бившия/бившата и спомените. Много голяма роля играе и принципът "Гроздето е кисело" при изливането на помия...и...нещата се натрупват...
Което НЕ значи, че няма изключения от правилотоНяма нещо, което да не може да бъде постигнато, ако наистина го искаш
Когато двама души искат да се съберат...слагат си обецата на ухото и...скачат.
Не казвам, че е лесно. Караме се и сега. Но вече знаем какво е...опитваме се да прощаваме, без да забравямеи да не правим същите грешки.

ПП Съгласна съм с наблюдението ти, но не знам какъв извод да вадя от това...Какво според теб значи това, че по-често се събират отново хора, които нямат деца?

Защо се учудваш, че всеки върви по своя път и се лута, докато го намери? Много от хората не са го намерили и затова пишат и трудно правят избора си. Нещата никога не са черни или бели! Пишат и търсят подкрепа, защото разумът и сърцето се бият и не е ясно кой ще надделее! Лесно е да кажеш: Зарежи го, той не ме заслужава! Трудно е да го направиш...

Да може да се удавиш, ако не се научиш да плуваш, за да стане това е нужно да се намокриш! Предпочитам да плувам страхувайки се и да видя какво има на другия бряг!
Страхът не е приятно състояние, но е доста естествено... - така е!