Какъв е изходът ?

Питах вече в друг форум, но явно там няма голяма посещаемост, за това ме извинете , но ще попитам и тук:

Притеснявам се за дъщеря ми! Много се притеснявам.Преди седмица ми каза, че щяла да се згодява! До тук добре, обаче иска да го направи за човек (добро момче е), който не мисля че обича.Преди , когато излизаше с бившият си приятел грееше, сега определено сякаш се ръководи от други мотиви.Когато я попитах дали е сигурна, тя отговори потвърдително.След това, макар и да не ми се искаше, споделих това, което и с вас.Че преди е греела, а сега се държи доста здържано и премерено.Тя ми отговори , че с някои хора е по добре да не се виждат дори за малко.

Мислите ли че ако се омъжи по този начин, бракът е предварително обречен ? Аз като баща , мисля че не бива да се намесвам, тя трябва да си прецени, но някакъв бащински инстинкт в мен говори, че тя не го обича.

Какво мислите за ситуацията ?Подходящ ли е такъв брак ?

С нищо не мога да ти помогна, мога само да ти кажа за няколко подобни случая, които са ми много добре известни. Дано дъщеря ти да не е от тях. Казваш, че е на 25. Хм, да не би да се чувства вече стара мома и да я е обхванал страх? Не знам, само гадая въз основа на опита ми. Доста често е явлението: Давай да се женя, да направим едно дете, пък после да става каквото ще! Разводите при това положение са закономерно явление.

А, задавал ли си си въпроса по отношение на секса на дъщеря ти? Преди може и да е била влюбена до ушите, на да й е липсвало нещо, което сега е открила и притежава? Ти сигурен ли си в правотата си? Щом не иска да се вижда с предния си приятел, да не би жестока обида да е преживяла?

Хм, отстрани нещата може и зле да изглеждат, но отвътре може съвсем да не е така!? Има и обратни варианти. Изгеждат младите влюбени, а после се оказва, че са само загубени.

Не знам. Успех ви желая!

Не!
Просто приемливият компромис не е достатъчен, но това тя сама ще го разбере! Възможно е да се появи истинска обич, но ми се струва невероятно. Моята поредица от стечения на обстоятелствата и глупави грешки доведе до това... така, че моят отговор е НЕ! Моя приятелка ми каза, че наистина съм талант в изграждане на илюзии...

НЕ
накарай я да живее с него без да подписват
след 1-2 години ще осъзнае грешката , а може и по-рано

Ако относително скоро се е разделила с бившия си приятел, може и да има елемента, с който иска да му го "върне тъпкано". По-скоро я посъветвай, че е млада, масово двойките млади хора живеят на семейни начала и е хубаво да видят дали могат да съжителстват заедно, преди да узаконят това... Все пак и на 25 години е доста млада, не е престаряла... Като баща е по-добре действително да не се намесваш в отношенията й, за да не тръгне да прави на инат всичко, но все пак мисля, че ще си полезен със съветите си, най-малкото от позицията на опита.

La donna e mobile

Ако нивото на диалог с майката е добро може би е добре да си поговорят "по женски" за реалните мотиви на поведението й (без съветване, само изясняване). Поне ще получите светлина по въпроса. Може тревогата да се окаже напразно.

Какво мисли бащата на момчето по дилемата защо не вярвам в преценката на 25 годишната си дъщеря ?

Баща ми познаваше първото ми гадже дълго преди да разбере че тайничко си градим връзка. Имаше естествена и първосигнална реакция - смени отношението моментално.
Започнаха да се гледат кърваво и да дишат тежко.
Това описва повече отношенията ни за изминалите 17 години, отколкото мнението му за новия конкурент за сърцето на дъщерята
Отстрани можеше да се направи трета серия на Бащата на булката.

Никой никога няма да е достатъчно добра партия за любимото дете, обаче нали е важно тя да се научи да прави независим избор, да бъде щастлива ?

Нейният брак няма да е в нищо като твоя, но ако си несигурен че си бил добрия ролевия модел - състоянието е познато като синдром за перфектност у родители

Никой брак не е предварително обречен, страховете ти са от друго и са само в теб.

Hello

Благодаря за всички мнения, наистина сте много стойностни и добри хора.
Сега ще поясня , доколкото знам за създалата се ситуация.

С бившият и приятел се разделиха отдавна, може би преди 2 години.Тя го заряза, защото се бил променил.И вероятно е вярно, защото накрая той звънеше постоянно в къщи, а тя дори не му вдигаше.Мисля че искаше да го нарани или да си отмъсти (метнала се е на майка си).После си играеха на куче и котка , защото тук таме той се появяваше.После май си намери приятелка.
Жена ми , все и даваше акъл , че той не е за нея.Все искаше да си намери някой, с който дъщеря ни да е по уравновесена и спокойна.Явно така и стана.С това момче до колкото тя ми казва, са се запознали преди година (а може и по малко да е).С него тя е спокойна, уравновесена, не се ядосва (мисля че тя е доминиращата страна във връзката), но на лицето и няма онази лъчезарна усмивка и светещи очета както преди.Страх ме е, че може да се омъжи и после да се прибере в къщи с дете на ръце, разочарована.

Не мога да я накарам каквото и да било.Иска ми се, но тя няма да ме послуша.Явно е взела мен и майка си за пример.Ние се оженихме сравнително скоро след като се запознахме.Незнам защо бърза по дяволите!

Много точно описа моята безпомощност в момента.Сигурен съм , че ако тръгна да я притискам, ще направи всичко това, само че много по скоро.
Иначе незнам дали прави на инат на някой, но съдейки по острият и характер е възможно.

...че тази крачка ще я излекува. Ако тръпката и е още там, скоро няма да изчезне.
И ако си казва: "Добре, в този не съм влюбена толкова, но имам спокойствие. Любовта ще дойде с времето.Или ще се науча да го обичам. Искам да забравя другия и мисля, че като се обвържа сериозно, ще стане по-лесно"
Не няма да забрави първия-ще стане по-лошо.
Моя опит е такъв.
Успех!

Страхувам се, че нищо не можеш да направиш. Единственото смислено е да й кажеш, че каквото и да стане, ти ще я подкрепиш и ще я прибереш, дори и с дете на ръце.

Разбира се , че ще го направя, все пак ми е дете !!!

Но така усещам нещата, може и да не съм прав все пак.надявам се да не съм !

Няма значение.

Едни мои познати познаваха бъдещата снаха от 4 години; момичето живя у тях поне 2 години преди сватбата и се разбираха прекрасно ....

2 години след сватбата всичко приключи с грозен и унищожителен развод.

всеки миг всичко започва и свършва

щом сега не сияе..по-късно ще е много, ама много по-зле. Може и да не се карат, привидно всичко да е наред..но ...:(((

..освен ако не се прмири със сивотата и пустотата в сърцето си...някой жени го могат това..

но защо?..

Мила, позволи ми да знам, че всичко има значение.Почти на 50 съм все пак."Кой каквото си постели" е много хубава българска поговорка.Това че ти не си видяла дадени проблеми, не ги изключва нали ?

Много песимистично!
Може да сияе, когато е с любиимя и не е задължително да е пустота в сърцето й! Само Тя си знае какви чувства има към съответния младеж!
Живота и избора са нейна!
Айде стига с този песимизъм!!!
Ми приемете, че има и щастливи хора, макар да си показват чувствата пред всички!!!

Най-добрия съвет към автора на темата!

От другата му страна пише "ВХОД". Влязъл си в грешна стая. Не е твоя работа да решаваш кое е добро за нея и кое не е. Можеш само да изкажеш мнение, но не и да настояваш да се съобрази с него. Позволи на детенцето да сгреши, защото ако в последствие се окаже твоя грешка - жална ти майка, ще ти се напомня доживот.

В този ужасен и прекрасен живот е така - всеки сам трябва да си завлече кръста до собствената си Голгота. Насила зло можеш да направиш винаги и на когото си поискаш, насила добро - НИКОГА НИКОМУ!

Ако всичко ви е ясно, изобщо не сте ме разбрали.

Точно така!
Непожеланото добро е зло!!!