I am dead?

Купон. Много странна обстановка, някакси притъмнено - мрачно и музиката е странна - тиха e a почти не чувам с хората около мен. За пореден път някой носи кутиика пълна с още по странни тортички, ужасно вкусни и силно психоактивни. Мокри. Докато ям една с шоколадов крем приятелката ми идва при мен и казва:
- Няма ли наи-накрая и ти да отидеш да донесеш?
Силно раздразнен оствям мократа тортичка в мократа пласмасова чинийка и ставам. След секунда съм на улицита. Нощ е. Вали зверски но е топло и дъжда е топъл. Срещу мен е хълмчето а от лявата му страна има пътечка с плочки. Минавам по нея и излизам пред булеварда. От другата му страна започва гората - точно срешу мен е началото на голяма алея. Падат огромно количество светкавици, доста ярки и зелени на цвят. Много от тях падат в самата гора. Виждам как след поредната светкавица пламва дърво в началото на алеята и в този момент от нея излизат на бегом няколко човека - като чели бяха две момчета и едно момиче. Странно по булеварда не минават никакви коли - доста е късно през ноща, но все пак? Мисля си "По дяволите да бях попитал каде точно са ги оставили". Нямам желание да се връщам да питам вече почти съм стигнал, просто ще ги потърся. Светкавиците продължават да падат. Тръгвам да пресека булеварда. В този момент от дясно минава човек. Разпознавам един от купона. Пада поредната светкавица, този път зад мен и мамка му пада точно върху стълба за високо напрежение който е върху хълмчето. Разхвърчат се тъмно сини и червени искри. Доста стряскащо. Пича е в средата на булеварда и започва да тича, в първия момент точно към началото на алеята но завива на ляво и продължава по булеварда. Аз му викам "Спокойно бе няма никакъв проблем". Обръщам се на зад към стълба и виждам кабела. Започвам да тичам малко зад човека и виждам как края на кабела прелита точно пред мен. Траекторията му на люлеене е много голяма. Мисля си "точно ще мина преди да се е върнал" В този моент чувам от ляво припукване - електрическо припращяване. С периферното си зрение виждам шибания кабел точно до мен - леко зад мен. В този момен усещам стягане - странно стягане все едно съм притиснат абсолютно от всякаде. Летя във въздуха. Чувам собствения си глас "Има проблем, има проблем..." Докато падам към асфалта около мен се разнася пушек - по скоро пара. Някакви неща падат по земята. Не мога да ги различа, тъмно е аз съм абсолютно парализиран. Единственото което усещам е неворятен приток на адреналин, притискане от всякаде и огромната паника в която съм испаднал. Точно преди да паднана земята, забелявзвам от ляво двама които седят на тротоара пред спирката и ме гледат. Почти ми става смешно - летял съм към 150 метра. След секунда тъмнина лежа по гръб в леглото. Адреналина и усещането за притискане отминават. Мисля си "Мамкаму за втори път вече сънувам как умирам. И то толкова реално"
Някой от вас да е сънувал този момент от живота си?

Леле в мн филм ме вкара бе човек Случвало ми се е да сънувам силно психеделичен извънтелесен трип. Сънищата понякога са силно изживяване :)

tc, takova ne sym sunuval nikoga, batence, obache te synuvah tebe onaa nosht :) bez maitap

moe az da sym bil nekoi ot pichovete v tymnoto, primerno onia det tyrchi po ulicata - az imam toia navik da se shmatkam po hora&ulici razni v grad kato mlad :P

Ееее... аре стига с тоя песимизъм де...мене пък ми е супер яко.... някак си лежерно, безгрижно, вече оная капсулка не е на първо място... а приятелката не е виновна за нищо . Тука една пияна и на хапове ми споделя проблемите си, някакси тъпички и маловажни ми се виждат... а преи седмица.... Сега е ок, усмивка....Да?

сънувал съм такива сънища няколко пъти, последният път беше най-реално, тогава у4аствах в някакви военни действия, бях притиснат и се наложи да се самоубия с изстрел с пищака в главата, спомням си детаилно как си го опрях в слепоочието, насочих си всичките сетива за да видя какво ще се случи след изстрела, и после седя си в леглото и последното което си спомням е студения пистолет, абе доста странно се чувствах, а в самия сън бях с манталитета на истински воин, в смисъл много спокойно и хладнокръвно взех решението да се гръмна а ти защо така си кръсти темата?

Като малка сънувах много реално как умирам, много преди да си наблъскам в главата всякакви химии, уби ме мечка в гората и после ме погребаха.

[линк]