[otkacham]

здравейте. чувствам се много депресирана от факта ,че ще ставам майка за втори път.АЗ СЪМ НА 26Г. и ми се живеееее.таткото от новината е безкрайно щастлив,дъщеря ми също тя е на 6 г.,но аз съм ужасно объркана.вече съм във 2рият месец.може би подсъзнателно ме плаши и факта ,че нямам близки ,които да ми помагат-незнам......моля ВИ за съвет

разбирам те. И мен ме е страх че няма да се справя сама без близки. И то с близнаци. А баткото е още бебе и той. Не че ми се живее, но ме е страх от лудницата, която ме чака. Не мога да те успокоя. Опитай се да се забавляваш с децата и да им се радваш - не е невъзможно. Всъщност с тях май е по-голям купон отколкото без тях

Първото нещо, което си помислих, когато си видях положителния тест беше "Лелееееее и са кво?"..а бебето беше сравнително планирано, уж бях подготвена и го очаквах, ама... Няма нищо неестествено в реакцията ти, особенно като zнаеш, че нямаш помощ на раzположение, но като се zамислиш реално има милиони други двойки, които са с 2,3,4,5 деца и се справят перфектно. Голямото ти детенце е вече достатъчно осъzнато и ще може да ти помага поне малко, което си е нещо все пак. Раzликата с бебто ще им е просто супер. Сигурна съм, че като се успокоиш ще видиш колко бърzо ще се мобилиzираш и ще бъдеш една чудесна майка и съпруга...
А zа живота_е какво ти пречи_има милиони въzможности да се иzмъкнете zа малко с мъжО и да побеснеете_детегледачки, добри съседки, някоя отzивчива приятелка с бебе, с думи две стига да искаш начини се намират.
А и като ти накривее си винаги добре дошла в клубчето да ни се оплачеш
.
п.п. Сега се усмихни широко, успокой се и се радвай на малкото човече в тумбака. Леко и беzаварийно бременеене.

Споко!
Аз по-бих се шашнала на първо бебе на 20 год., отколкото на второ на 26. Вече имаш опит, а и каката е голяма и ще помага. Мисля, че основното ти притеснение произтича от това, че дълго време сте били само тримата, вече имате изградено семейно равновесие, което новото бебче ще наруши. Дерзай, решения се намират.
Леко бременеене.

Мисля, че няма причина да си чак депресирана Бременността е дошла неочаквано, затова си така объркана. Разбирам, че ти се живее, но на 30 пак ще ти се живее... на 40 пак ще ти се живее... дали пък точно сега не е моментът за второ детенце

Много семейства не разчитат на помощ, а имат деца. Нито сте първите, нито ще сте последните. Важно е желанието - има ли го, всичко друго ще се нареди
Дъщеричката ти вече е голяма и по-скоро ще помага. Явно имаш подкрепата на таткото... ами какво повече ти трябва, за да отгледате с любов още едно дете

Успех!

Здравей..
Не знам дали сте в Бг или в чужбина..Предполагам,че депресията ти се дължи на факта,че тъкмо каката е поотраснала и си взела да се чувстваш нормална жена с малко повече време за себе си и...пак бременна..
Сигурно самата мисъл следващите 6 години да са същите и...всичко това да свърши чак след като станеш на 30-32..те плаши..
Ами...то всъщност родителството си е голяма отговорност..и колкото по-отговорен е човек, толкова повече се плаши..
Едва ли те успокоих особено..
Добрата новина е,че таткото е на седмото небе..
Това, което би могла да направиш е..от сега да се подсигуриш с неговата помощ и...като се роди детенцето да разчиташ на него да помага..
Каката ти е достатъчно голяма и..ще видиш каква помощничка ще ти е..
Друго, което може би е успокоително е,че като тя тръгне на училище ти ще си в къщи и ще можеш да й обръщаш повече внимание...
Ох..сигурна съм,че не ти е лесно..понеже младите ти години минават в гледане на бебета, а край теб, приятелките ти на твоите години сигурно нямат и по едно още.....И аз се чувствах така, (моите бяха с 1г и 7м разлика), НО..няколко години по-късно чух приятелка на която се възхищавах,че е направила прекрасна кариера докато аз бременеех и раждах деца, колко много съжалява,че тя все още не може да с епохвали с дете..пък годините си минават... Тогава си дадох сметка,че всъщност, аз имам повече от нея...понеже кариера човек може да гради на всякаква възраст..
Е..не закъсня и това ... Сега имам и кариера собствена..чудесна.. и...пак продължих да раждам..
Просто..е въпрос на гледна точка.., на очаквания...и...на финансови възможности..
Ако не сте материално притеснени и няма проблем да гледате повече от едно дете..мисля,че само след няколко месеца ще си много щастлива мама на двама и ще се чудиш как са ти минавали подобни мисли да се депресираш..
Желая ти лека бременност, без проблеми..и да си най-красивата и обичана млада мама ..а след няколко месеца прекрасно здраво и кротко бебче, което да те радва и да осмисля живота ти..
УСПЕХ

съвет не змога да ти дам, но ти пожелавам късмет и честито

Споко и аз бях така. Точно защото няма кой да ми помага (е само таткото, защото баткото беше на 3г.) и въпреки, че Славина беше планирана пак се чувствах странно но не съжалявай щом другите се радват. Абсолютно знам как се чувстваш но с две деца е по-весело. Малка подробност е че родих първия път на 26/27 а втория 30/31. И въпреки това ми се живееше та подходящ момент все няма. Иначе Славина - буболина е най-голямото ми СЛЪНЦЕ!!!! + баткото де! Майчинството с едно дете не е така пълноценно както с две или повече деца. Като поотраснат малко пак ще имаш време за живот!
Успех и лека бременност!

Ох, разбирам те напълно и аз се побърках от мислене като разбрах, че чакам второ-така бях свикнала с само с Ани-пораснала, с установен режим. Още повече, че таткото го няма по 20 дни в месеца и всичко мене чака. Снощи за първи път останах сама с двамата, че тати замина и ми разказаха играта двамата-до 23,30 не мога да ги укротя и приспя-малкия хленчи, каката скача по спалнята и не иска да ляга, абе лудница бяхме. Но се успокоявам, че ще влезем в ритъм и ще свикнем и тримата. Мен ме беше страх и само с едно, пък свикнах, така че и с две ще се справим. Не го мисли толкова, радвай се на бремеността, всичко се нарежда! Успех!

Ох...като те прочетох и се върнах много години назад..
Нашия татко сутрин щом отвори очи, вече закъсняваше за работа, а вечер, когато се върнеше...всички деца спяха, къщата беше изрядна, пък...ние с вечерята го чакахме..
И..така много години..
Сега не мога дори да си представя как съм къпала едновременно кака на 2г и бебе на 4месеца съвсем сама...Ама..съм се справила някак..
В съзнанието ми се е запечатала една сцена..Една вечер съм сложила девойките да спят.., а те не могат да заспят..и..аз чета приказки, пея песнички..и..става все по-зле..превъзбуждат се..въртят се..по едно време ревнаха..И...малко след това, ревнах и аз...стоим самички тричките в стаята -те по креватчетата, аз на пода между тях и..плачем..Е..в крайна сметка заспаха..,но..доста търпение се иска..
Анамари-честита ти втора рожба..Да ти е жив и здрав Тони..и..дано да е кротко човече..Всъщност..някак съм убедена,че ще е, понеже..вторите деца интуитивно знаят,че трябва да са добри, пък мамите на второ дете с относително малка разлика...имат опит и...въвеждат овреме правилата , които ги устройват..Целувки по малките петички...и на какичката красива

това с реването на трите сигурно е било незабравима сцена. Благодаря за пожеланията. Засега наистина е кротичък, милия-хапва си и заспива. И аз съм била същия бесник като каката-заспивала съм в три през ноща на пода докато се наиграя, а братчето ми папкало и спяло.

Е не се шашкай де. Ще се справиш. Вярно е че е стресиращо - аз така реагирах сега за новия бебо ем беше планувано. И въпреки всичко се депресирах в началото. Но при нас ще е трето и с много малка разлика с беба - тя ще е на година и девет месеца. При нас също няма кой да помага сами сме с таткото. Даже майка ми ме обяви за луда. Така че споко.

А може би, депресията ти се основава на ефекта на хормоните - при някои жени и бременности така се случва. И тогава идват все черни мисли на преден план. Сподели това с лекаря си - определени витамини помагат много.
Успех.

Според мен е от хормоните. Помисли от друга гледна точка - как се чувстват жените на твоята възраст, които нямат деца и ще ги имат след 4-5 години, когато твоите са отраснали и не са грижа, а добра компания? На 30 години тепърва да ставаш родител не е лесно - още повече, че хората около теб отдавна са я сторили тая работа.

Имах твоите притеснения, когато на 24 съвсем неочаквано забременях със сина ми, но сега съм се насадила на двойна доза пачи яйца и с двойката кебабчета у дома животът тепърва започва. Аз също нямам близки, които да ми помагат, и докато с баткото все още можех да се възползвам от услугите на родителите на мъжа ми, то с бебка вече бях съвсем сама в София. Е на, справих се, криво-ляво. Идеални нямаааааа. Твоята дъщеря определено ще помага, достатъчно е голяма. А време за живот винаги има. Дори и с 2 деца, даже е по-интересно и по-жадувано. Кураж!


Бълг. медици в Либия и Ашраф са НЕВИННИ!

Здравейте мами,
малко се притеснавям да не прозвуча доста еретично.
Моите родители са разведени и аз много трудно си повярвах че заедно с мъжа ми можем да се справим достатъчно по-добре от тях. А трябваше да си повярвам за да посмея да поискам първото ни дете. Когато разбрах че съм бременна бях малко като в шок в началото, въпреки че на теория и двамата много искахме бебето.
Сега синът ни е почти на 7г иш въпреки че имам рядко сполучлив брак още по трудно се престраших да забременея отново. Защото ако нещо в семейството все пак се обърка една жена в България е практически невъзможно да бъде самостоятелна и пълноценна майка на две деца. А и децата страват вече сами по себе си мнозинство, ако трябва да взимаш трудни решения. Което означава че с две деца трябва да е готова на почти всякакви компромиси, които с едно дете не би направила.
Просто за едно дете все пак е мислимо майката да може да се грижи пълноценно и сама. Мислим е и втори шанс в образа на втори брак и т.н.
Всички тези варианти просто изчезват яко дим с появата на второто дете, нали.
И това е очевидно и за всеки средноинтелигентен мъж. Дали няма да се промени след толкова години щастлив семеен живот!?! И не защото жената се е променила, а защото ситуацията се е променила: повечето и от най смелите и способни жени в БГ вече не могат да се справят без таткото. Да не говорим самата тази мисъл колко е подтискаща.
Колкото и да се обичат двама души, всеки си остава по мъничко егоист. За всеки възможността на другия партньор да избира е негласен коректив на поведението. И дали поговорката че първото дете създава семейството а второто често го разрушава не е вярна и не е точно по тези причини. Майката си знае че става безвъзвратно зависима. Възможностите за втори брак, респ. за по-добра алтернатива на съпругът моментално спадат до нулата
и това прави въпросният съпруг едва ли не господар на положениеот и то в неговия разцвет и след вашия такъв. Е просто няма начин съпругът да не започне да се възползва от променения баланс-съзнателно или не. И двамата осъзнавайки реалността... той да се разлива а жената да се свива, докато се обезличи. ... и след няколко години така .....после защо мъжете имали любовници.
сигурно аз съм някаква параноичка, надявам се някой който е минал успешно по този път в България да има времето и доброто сърце да сподели своя опит и да ме опровергае

Няма да му е лесно да те опровергае..
Дори аз с моите 4 не бих могла..
Все пак ще се радвам, ако сред нас има по-самоуверени мами..

Никога не съм гледала на нещата от твоята гледна точка. Признавам си, че имам професия, с която няма да остана гладна на улицата, но според мен отношенията между съпрузите трябва да надскочат финансово-битовото ниво и да се крепят повече на духовна и физическа близост.
Не знам дали те опровергавам, но в нашето семейство се получи обратното - след второто ни дете със съпруга ми много повече се сближихме, станахме по-задружни и по-отговорни, някак си пораснахме. Това се отнася и до двамата, но при него сякаш промяната е още по-очебийна. От друга страна, никога не съм се чувствала по-ухажвана, по-обичана и желана, и никога не съм чувала толкова любовни обяснения от негова страна, както сега. Даже понякога се шегувам, че трябва да си хване някоя любовница, за да си почина малко (и емоционалн, и физически).
Понякога си мисля, че положителната промяна при него се дължи на конкуренцията с децата - осъзнал е, че това е начина да му отдам вниманието, от което има нужда. Така аз се чувствам принцесата, която носят на ръце, и която на свой ред се грижи за малките съкровища, които осмислят живота ни.

Пожелавам ти да се освободиш от съмненията и страховете и да се чувстваш по-самоуверена - това ще накара хората около теб да се държат подобаващо с теб и да не те подценяват.


Калоян - 06.05.2001

Всичко, коетоказваш е прекрсно и е точно така..Въпросът е до колко зрели са мъжете, когато стават татковци .. (с едно някак го преживяват, дори да не са много зрели.., но с две..)..и..до колко жената е имала добър емоционален живот в семейството на родителите си и знае какво наистина иска и трябва и може да очаква от съпруга си..
Ето това е, което всъщност е важното..И за съжаление днешните деца са все по-ощетени според мен...емоционално..
Много е важно момичета, тези, които гледат дъщери особено..Много е важно да научим дъщерите си да са самоуверени и да знаят какво искат и как да го получават, за да са щастливи в своето семейство когато станат готови за него

Напълно съм съгласна

Гаранции няма никъде и за нищо, но трябва да гледаш по-оптимистично на нещата (живота) ! А и от жената зависи как ще се държи мъжът до нея. Познавам жени с по 2-3 деца, които не работят - издържат ги мъжете им и въобще не са притеснени от мисълта, какво ще правя ако........?! Когато жената е уверена и със самочувствие вероятността мъжът до нея да не я оцени и изостави е по-малка. Така че бъди по-уверена в себе си и с повече самочувствие. След двете деца не смятам, че мъжът ми може да си прави каквото си иска, защото видиш ли ще ми е трудно без неговата заплата Това е тъпо! Нормалните мъже не би трябвало да разсъждават/не разсъждават така. Истината е че аз не бих търпяла много неща и мъжът ми го знае и се съобразява с мен. И аз мога да кажа, че след 8г. брак мъжът ми става все по-добър и влюбен (колкото и нереално да прозвучи на някого). Не знам защо е така. Просто сме минали на някаква друга фаза на общуване и разбиране (взаимно)!
Това което ти си описала като поведение ми звучи доста комплексарско от страна на мъжът и се надявам да има по-малко такива! А още по-малко жени склонни да търпят такова поведение! Начини за оправяне (самостоятелно от жените има много)!